Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
23.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита
Ангелова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 4923 по
описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.79
и 86 ЗЗД, вр.чл.432 ТЗ.
Ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение №
2810/26.09.2018г. и Изпълнителен лист от 26.09.2018г., издадени по ч.гр.д. №
5043/2018г. на СлРС кредитополучателят
Росица Димитрова Тарагошева и поръчителят ответник Д.Р.Н.,
били осъдени да заплатят солидарно на ищеца банка следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от
13.12.2011г.
- 6 767,72 лева главница; 571,47 лева - редовна лихва за периода от
05.03.2018г. до 21.09.2018г.; 45,19 лева - лихвена надбавка за забава за периода
от 19.09.2018г. до 21.09.2018г.; 120,00 лева - заемни такси; 150,09 лева - държавна такса и 150,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че
на 13.12.2011г. между ищцовата банка, като кредитор и Росица Димитрова
Тарагошева, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление, обезпечен с поръчителството на ответника Д.Р.Н.. Така ищецът отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 16 500 лв. за текущо потребление със
срок за издължаване на кредита от 108 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като кредита се усвоявал еднократно, чрез разплащателна сметка № BG06STSA93000011267308 и погасява
чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 5-то число от месеца, съгл.
погасителен план, неразделна част от
договора - Приложение № 1.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по договора и неплащане на
вноски с падежни дати 05.03.2018г., 05.04.2018г., 05.05.2018г., 05.06.2018г.,
05.07.2018г., 05.08.2018г., 05.09.2018г. кредиторът ищец приложил санкции,
предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия към договора за кредит, а именно: „при
допусната забава в плащанията на главница н/нлн на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата с надбавка за забава равна на законната
лихва но чл. 86 ЗЗД. Сочи, че с
нотариална покана, връчена на 10.08.2018г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
кредита бил обявен на кредитополучателя за предсрочно изискуем.
Твърди, че
на 21.09.2018г. ищецът пристъпил към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и
поръчителя ответник. Било образувано ч.гр.д. № 5043/2018г. на СлРС, по което
съдът издал заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за горе посочените суми.
Твърди, че
предсрочната изискуемост настъпила с уведомяването на длъжника на 10.08.2018г.,
като от тази дата започнал да тече и шест месечния срок по чл.147 ЗЗД относно
поръчителят, но в случая не изтекъл тъй като заявлението било подадено на
21.09.2018г. Твърди още, че било образувано изпълнително дело, като съдебния
изпълнител връчил заповедта на ответницата поръчител, чрез залепване на
уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.
Сочи, че
на 13.05.2019г., ищецът прехвърлил вземането на
„ОТП Факторинг България" ЕАД. По изрично пълномощно от цедента,
цесионера изпратил от името на цедента уведомително писмо до длъжника ответник
за прехвърляне на вземането.
При
евентуалност, в случай, че съда не приеме налично надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането, ищецът иска да се приеме, че ответника е уведомен за цесията с връчване препис от исковата молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и тези за цесията.
От съда се
иска признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 6 767,72 лв. - главница по Договор за кредит от 13.12.2011г.;
571,47 лв. - редовна лихва, начислена за периода от 05.03.2018г. до
21.09.2018г.; 45,19 лв. - санкционираща лихва от 19.09.2018г. до 21.09.2018г.;
120 лв - заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се разноски в заповедното производство, както и за исковия процес, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е
постъпил.
В с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа заявената
претенция и моли за уважаването й в пълен размер. Прави искане за постановяване
на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок
не е депозиран отговор, не са представени доказателства и не е поискано делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Третото лице
помагач на страната на ищеца, редовно призовано се представлява от пълномощник,
който също прави искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани
последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с
Разпореждане № 16961/18.10.2019г., връчено лично на ответницата Н., ведно с
книжата по делото – искова молба и приложения на 23.10.2019г.
На 07.12.2019г., ответницата е редовно
призована лично за насроченото открито съдебно заседание.
Въпреки указанията
ответникът не е депозирал писмен отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се
разглежда в отсъствие на негов представител.
Освен това исковата
претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с
исковата молба и приети по делото писмени доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски.
Ищецът претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., но съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя това възнаграждение в размер на 100 лв. Така ответникът следва да
заплати разноски на ищеца-банка в общ размер на 598,37 лв., от които 298,28 лв.
/198,28 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, сторени в настоящото исково производство и 300,09 лв. / 150,09
лв.- държавна такса и 150 лв., юрисконсултско въдзнаграждение/ сторени в заповедното производство по ЧГД
№ 5043/2018г. на СлРС.
Съобразно постановката на т.10б
от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК ВКС РБ, при настъпило правоприемство в страните по издадената заповед за
изпълнение /след издаването на заповедта/, какъвто е настоящия случай,
съобразно договор за цесия от 13.05.2019г. между ищеца банка и третото лице
помагач на ищеца, съдът следва да отрази в диспозитива
на съдебното решение по установителния иск това
обстоятелство.
Решението се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Д.Р.Н., ЕГН:********** *** ДЪЛЖИ на
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19, следните
суми: 6
767,72 лв. /шест хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и 0,72 ст./ -
главница по Договор за кредит от 13.12.2011г.; 571,47 лв. /петстотин седемдесет
и един лева и 0,47 ст./, редовна лихва, начислена за периода от 05.03.2018г. до
21.09.2018г.; 45,19 лв. /четиридесет и пет лева и 0,19 ст./, санкционираща
лихва от 19.09.2018г. до 21.09.2018г.; 120 лв. /сто и двадесет лева/, заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” № 19 Е
ПРЕХВЪРЛЕНО С ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ от
13.05.2019г. на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Р.Н., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” № 19,
сума в размер на 598,37 лв. /петстотин деветдесет
и осем лева и 0,37 ст./ деловодни разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца, а именно
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните и
третото лице помагач.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено Д.Р.Н., ЕГН: ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването му
при условията на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: