№ 83
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря ЦветА. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 44 / 12.05.2022 г. по гр. д. № 125 / 2021 г. Пирдопският
районен съд е обявил за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо
кредитора А. Г. Д. договора, сключен с Нотариален акт за учредяване право
на ползване върху недвижим имот № 120 от 12.11.2020 г. на нотариус Донка
Апостолова, с който А. Г. И. е учредила в полза на Г. И. И. възмездно и
пожизнено право на ползване върху 1/12 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 38558.7.2, ведно с всички подобрения и приращения, и върху
1/6 ид. част от построената в поземления имот жилищна сграда с
идентификатор 38558.7.2.1.
Районният съд е възложил в тежест на ответниците направените от
ищцата разноски.
Решението е обжалвано от ответниците А. И. и Г. И. със съображения за
неправилност.
Въззиваемата страна – ищца пред районния съд, е подала отговор по
1
реда на чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на
районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка,
така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в
мотивите на първоинстанционния акт. Правните съображения на районния
съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.
Пред въззивната инстанция спорът е за това дали ищцата като купувач е
платила продажната цена на продавача Г. Б. Н., който е наследодател на
ответницата А. Г. И.. Твърди се от жалбоподателите, че всички плащания са
били извършени по сметка на втория продавач Нона Георгиева Н.а. Оттук се
прави извод, че ищцата А. Д. е неизправна страна по предварителния договор
за покупко-продажба на недвижими имот и следователто тя не е кредитор на
наследника А. И..
Доводите на жалбоподателите не могат да бъдат споделени.
На първо място, до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция ответниците в нито един момент не са се позовали на ненадлежно
плащане на продажната цена от купувача спрямо продавача Г. Б. Н.. Доводи в
тази насока са били развити за първи път едва в писмената защита. Въпросът
за ненадлежното плащане не е бил своевременно включен в предмета на
спора, поради което той не подлежи на разглеждане от съдилищата.
На следващо място, дори да се приеме, че при изпълнението на
паричното задължение е бил нарушен чл. 75, ал. 1 ЗЗД, то купувачът не губи
качеството си на кредитор. Неизправният кредитор продължава да бъде
кредитор на задълженията на насрещната страна по договора. В настоящия
случай е без значение, че срокът за изпълнение на договора е изтекъл. Няма
твърдения и данни предварителният договор да е бил развален. Той
2
продължава да действа и да обвързва страните. Страните продължават на
дължат изпълнение, като всяка една от тях се явява кредитор на другата
страна. Въпросът дали ищцата А. Д. е изпълнила точно задълженията си по
предварителния договор досежно плащането на цената, подлежи на преценка
съгласно чл. 362, ал. 1 ГПК в производството по предявения от нея срещу
продавачите иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
В производството пред настоящата инстанция на въззиваемата страна й
е била оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Този факт се установява с представения договор за правна защита и
съдействие от 03.10.2022 г. Следователно жалбоподателите дължат на
адвоката на насрещната страна минималното възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Районният съд е приел, че цената на спорното право е 6836,00 лв.
съгласно данъчната оценка на целия имот. Върху тази сума е била събрана и
държавна такса от 68,37 лв. Въпросът за цената на иска не е бил повдиган по
реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради което въззивната инстанция е
обвързана с възприетата от районния съд цена. Именно върху нея ще следва
да бъде изчислено адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 съдът определя
възнаграждението на 672 лв., като съобразява редакцията на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. преди измененията от ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 44 / 12.05.2022 г. по гр. д. № 125 /
2021 г. на Пирдопския районен съд.
ОСЪЖДА А. Г. И. с ЕГН ********** и Г. И. И. с ЕГН ********** – и
двамата от гр. Пловдив, да заплатят на адв. В. М. Д. с ЕГН ********** и
БУЛСТАТ ********* – адвокат при Пловдивската адвокатска колегия,
адвокатско възнаграждение в размер на 672 лв. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
3
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4