гр. Сливен, 04.08.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 221/2022
г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
К.Т.П. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000338
от 20.05.2022 г., издадена от Началник
отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит.
В жалбата се излагат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. От
жалбоподателя се оспорва приетата фактическа обстановка. Твърди, че не е извършил
нарушение, поради незнание, тъй като д. било с н. т., не било възможно
поставянето му в д. с., но пък било с поставен обезопасителен
колан. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно и своевременно
призован, се представлява от упълномощен представител - адв.
П. Т. ***, който поддържа жалбата.
В съдебно заседание
административният орган - Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Сливен се явява лично и оспорва
жалбата. Заявява, че се е доказало извършването на немаловажно нарушение на
ЗДвП, както и незнание на правилата. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди
оспорената заповед. В писмено становище прави възражение за евентуално претендиран от другата страна адвокатски хонорар.
Административен съд
Сливен, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
При извършване на
патрулно – постова дейност по ул. "Поп Харитон"
в гр. Ш. посока гр.Т. полицейски служители установили движещо се МПС - Сеат „Толедо“ с рег.№ …………., в който на задната седалка пътувало
д. на 1… г. в. без обезопасителна система – д. с..
Спрели МПС за проверка, при която установили самоличността на водача – К.Т.П.,
както и обстоятелството, че в автомобила няма обезопасителна система за д., но д. е с
поставен обезопасителен колан. Срещу П. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение GA № 570757/20.05.2022 г. за това, че на 20.05.2022 г. около 15:20 ч. в гр. Ш., на кръстовището с улица „Поп Харитон“
посока гр.Т. управлява автомобил,
собственост на С. С. - Сеат „Толедо“ с рег.№ ………..,
като превозва д. на 1… г. в нарушение на изискванията глава втора, раздел XXV, без да използва система за обезопасяване на д.. В акта е отбелязано, че нарушението е
допуснато от водача, поради незнание и непознаване на правилата за движение по
пътищата, като на водача е представен текста на чл. 137б ал. 1 от ЗДвП на хартиен носител, за да се
запознае със съдържанието на текста, но същият заявил, че не м. да ч.. При
такива фактически установявания служител при ОД на МВР – Сливен квалифицирал в
акта извършеното като административно нарушение по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП.
На 20.05.2022 г. Началник
отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0804-000338, с която за нарушение на
чл. 137б ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП наложил на К.Т.П. *** принудителна административна мярка
- "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач"
до успешно полагане на проверовъчен изпит. /л.14/
Заповедта била връчена
на К.П. на 20.05.2022 г. Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд
на 27.05.2022 г.
Към доказателствата по
делото са приобщени АУАН GA № 570757/20.05.2022 г./л.13/;
Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор ОД МВР – Сливен /л.26/, Справка
за нарушител/водач на К.П. /л.28/, СУМПС на К.П., издадено от Р Г./л.29/.
По делото е приобщен
АУАН GA № 537517/10.05.2022г. съставен
срещу К.П. /л.32/, НП № 22-0455-000216/30.05.2022 г. издадено от Началник РУ – Т.
при ОДМВР – Сливен /л.46/ за нарушение
на чл.137б ал.1 от ЗДвП, извършено от К.П. на 10.05.2022г. , както и разписка
от 27.06.2022г. за заплащане на глобата по това НП /л.45/.
По делото по искане на
ответния орган са разпитани като свидетели а. Р.Н.Й. – мл. а. в с. „Пътна
полиция“, с. по акта И.Н.Н. – Н. С. „Пътна полиция“ и
В.И.В. – п. и..
Свидетелят Й. заявява, че на посочената в акта дата, в процесния автомобил, е установил, че отзад се вози д.,
което не било в обезопасителна с. или с.; на
предоставения на водача за прочит текст на чл. 137б от ЗДвП, същият заявил, че не м. да ч.; д.
било на 1.. г., което означавало че независимо от т. му трябва да ползва обезопасителна система.
Свидетелят Н. сочи, че
на посочената в акта дата, в процесния автомобил, е установил,
че на задната дясна седалка на автомобила се вози д., което не било в обезопасителна с. или с., но било с поставен обезопасителен колан; на предоставения на водача за прочит
текст на чл. 137б от ЗДвП, същият заявил, че не м. да ч.; д.
било на 1… г. и по преценка на свидетеля т. му позволявало да ползва обезопасителна система. Заявява, че системите за обезопасяване на д. са посочени в ЗДвП и са в
зависимост от т. на д., за които са предназначени, като са класифицирани в пет
групи.
Свидетелят В. при
разпита в с.з. заявява, че на посочената в акта дата, спрял процесния
автомобил за проверка и установил, че отзад в средата се вози д., което не било
в обезопасително с. и не му бил поставен колан;
свидетелят сочи, че не е проверил дали водачът П. м. да ч., но останал с
впечатление, че не м..
По делото по искане на
оспорващия е разпитана като свидетел С. Х. С., пътувала във въпросния автомобил и присъствала на полицейската проверка, от
показанията на която се установява, че е м. на д. Р. П., същото е е.за възрастта си и с н. т.; пътувало е на лявата задна
седалка с поставен обезопасителен колан, тъй като не
се п. в д. с..
По делото е приобщено
удостоверение от 25.05.2022г., издадено ЕТ “Д-р В. Н. – ИППМП“ гр.Ш., съгласно
което от извършения профилактичен преглед на Р. К. П. *** е установено, че д. е
с н. т. за в. си – р. 1… см и т. …. кг. /л.6/.
Приложен е и акт за
раждане на Р. К. П., род. на ***г./л.7/
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при
наличие на правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил
различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. 1. 1 от заповедта е
посочен началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Сливен. Следователно
оспорената заповед е издадена от материално, териториално и персонално
компетентен административен орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена
и предметна форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване,
вкл. чрез препращането към констатациите, обективирани
в АУАН GA № 570757/20.05.2022 г. Ето защо
настоящата съдебна инстанция приема процесната
заповед за валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Въпреки че представлява
валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният административен акт се
преценява от настоящия съдебен състав като постановен в нарушение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона, при следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ
от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за
прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено
друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр.
с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от
АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай жалбоподателя оспорва приетата от органа фактическа обстановка,
като излага твърдения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа.
Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за
управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна
мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач,
който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е
маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното
производство е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. При
преценка на писмените и гласни доказателства съдът установява, че същите са
противоречиви, поради което не може да се направи категоричен извод за доказаност на нарушението. В случая от събраните по делото
доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се
установява единствено, че жалбоподателят, при управление на МПС е превозвал
пътници, измежду които д. Р. П.. В хода на проведеното съдебно производство се
установи по категоричен начин от показанията на свид.
И.Н. и от показанията на свид. С. С., че по време на
движението д. е стояло на задната седалка и е било обезопасено с колан за възрастни, макар и не по начина, предвиден
в чл.137 б ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съгласно тази норма системите за обезопасяване
на д. в зависимост от т. на д., за които са предназначени, се класифицират в
пет групи:1. група 0 - за д. с т. под 10 kg;2. група
0+ - за д. с т. под 13 kg;3. група I - за д. с т.
между 9 и 18 kg;4. група II - за д. с т. между 15 и
25 kg;5. група III - за д. с т. между 22 и 36 kg. В тази връзка съдът следва да отбележи, че както в оспорената
заповед, така и в акт АУАН GA № 570757/20.05.2022 г. не е
отразено за д. Р. П. от коя група е и с какво т. е, съответно – коя точка от
разпоредбата е нарушена.
Съгласно приобщеното по
делото медицинско удостоверение от 25.05.2022г. обаче, издадено от ЕТ “Д-р В. Н.
– ИППМП“ гр.Ш., което съдът кредитира, доколкото истинността му не е оспорена от
ответния орган по предвидения процесуален ред, д. Р. К. П. *** год. е с н. т.
за в. си - ръст 1… см и т. … кг. Анализът на нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП и
доказателствата за т. на д. налагат извод, че в конкретния случай не може да намери
приложение изискването за ползване на система за обезопасяване на д.,
предвидена в нормата на чл.137 б ал.1 от ЗДвП, поради което не може да се
приеме, че е налице нарушение, което е извършено от К.П. поради незнание, в каквато
насока са констатациите, обективирани в АУАН GA № 570757/20.05.2022 г.
В този смисъл при
цялостна преценка на доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,
че не е налице и втората изискуема предпоставка – нарушението да е извършено
поради незнание на закона.
В конкретния случай съдът преценява, че не е
налице и третата, изискуема от чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП предпоставка – "немаловажно нарушение". По
аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, "маловажно" е нарушението,
което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение
на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до
настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая по делото бе установено,
че превозването на д. на задната седалка се осъществява след като същото е обезопасено с колан за възрастни и не е налице свободно
движение на д. между седалките в транспортно средство. Следователно само по
себе си този начин на превозване не би могъл да провокира пътно – транспортно
произшествие поради разсейване на водача, а и не би следвало да резултира евентуална травма на д. като пътник.
Следователно така
постановената принудителна административна мярка е наложена и в несъответствие
с целта на закона.
С оглед гореизложеното,
съдът намира обжалваният административен акт за незаконосъобразен, като постановен
при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата целта.
Жалбата, като
основателна, следва да бъде уважена и заповедта за налагане на ПАМ отменена.
При този изход на
делото, разноски от оспорващия не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Т.П.
*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000338
от 20.05.2022 г., издадена от Началник
отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит, като незаконосъобразна.
Решението на основание
чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП е окончателно.
Препис от решението да
се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: