Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 311
гр. ВРАЦА, 31.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Председател:НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
мл.с.
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
в присъствието на:
секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
в.гр. дело N 421
по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано въз основа на подадена от Х.Н.С. *** и С. И. ***,
чрез упълномощения им адвокат Г.П., против решение №59/03.04.2017г. на Районен
съд-Мездра, постановено по гр.дело №166/2016г.,
В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД са развалени
договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка, обективирани в нот.акт №39, том V, нот.дело №611/2011г.на нотариус Б.М.,
до размера на наследствените права на ищеца, и жалбоподателите са били осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 966,46 лв.деловодни разноски.
В жалбата се
твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните норми, както и че е необосновано. Излагат се доводи, че
в нарушение на процесуалните правила районният съд е постановил решението си
без да разгледа и оцени в съвкупност събраните по делото доказателства,
необосновано давайки вяра само на част от разпитаните свидетели. Според
изложеното в жалбата, РС-Мездра е пренебрегнал събраните по делото
доказателства, че в периода 16.12.2011г.-13.10.2014г. прехвърлителката по
договорите е живяла при майката на ответника Х.С.-Г.Д., където Г.Д., нейният
съпруг и ответника Х.С. са се грижели за нея. Поддържа се, че свидетелите на
ищеца обективно не са имали никакви наблюдения за това как е бил изпълняван
договора за издръжка и гледане, поради което съдът не е следвало да дава вяра
на показанията им. Излага се и доводи, че районният съд не е отчел и други
установени по делото обстоятелства, а именно, че майката на ответника С. и
самият С. са организирали и обезпечили финансово погребението на прехвърлителката,
както и че те са заплащали разноските за
ток и вода, направени от прехвърлителката.
Иска се отмяна
на решението в обжалваните му части и постановяване на решение за отхвърляне на
иска в същите части, като на жалбоподателите са присъдят и съответните
деловодни разноски.
С въззивната
жалба не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна И.И.Д. ***, чрез упълномощения му адвокат А., е постъпил писмен отговор,
с който жалбата се оспорва, като неоснователна. Твърди се, че при постановяване
на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички доводи на страните,
относими към предмета на спора, а събраните по делото доказателства са ценени
правилно. Според въззиваемия И.Д., сочените от него свидетели Б. и К. са
установявали свои лични и непосредствени впечатления от ежедневието на
прехвърлителката Н.Д.. Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения,
че прехвърлителката е живяла при майката на жалбоподателя Х.С. от м.декември
2012г., като се поддържа, че задълженията по договора за издръжка и гледане
следва да се изпълняват лично от Х.С., а не от трети лица, и са неделими. Оспорват
се и твърденията за смяна на личния лекар на прехвърлителката, като се навеждат
доводи, че в в резултат на откритото производство по чл.193 от ГПК е установено
по безспорен начин, че подписът, положен в регистрационната форма за избор на
общопрактикуващ лекар от 25.06.2013г. не е на прехвърлителката. По отношение
наведените във въззивната жалба твърдения за заплащани ток и вода, въззиваемата
страна поддържа, че те са голословни, доколкото са налице безспорни писмени
доказателства, че както водоснабдяването, така и електроснабдяването в имота са
били прекъснати.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваните
му части и присъждане на направените по делото разноски.
Доколкото по първоинстанционното дело
№166/2016г.по описа на РС-Мездра е било постановено и допълнително решение
№122/12.06.2017г., въззивна жалба против това решение са подали Х.Н.С. *** и С. И. ***, чрез упълномощения им адвокат Г.П..Поддържа се, че
това решение е необосновано, тъй като е с неправилно формулиран диспозитив.
Излагат се доводи, че тъй като в допълнителното решение са приповторени абзаци
от основното решение, то неясно е в какво се изразява допълването. Поддържа,
се, че в диспозитива на допълнително решение е необходимо да се отбележи, че
подписът върху регистрационната форма за избор на общопрактикуващ лекар от 25.06.2013г е положен от лицето М.С., действало като пълномощник на прехвърлителката Н.Д..
Препис от
въззивната жалба против допълнително решение от 12.06.2017г. е бил връчен на
ищеца И.Д., от който е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Поддържа,
че, че правилно в допълнителното решение е вписан регистрационния номер на
нотариалния акт, обективиращ договора за издръжка и гледане и правилно в
диспозитива на същото решение не е посочено кое е лицето, подписало
регистрационната форма. По отношение на последното обстоятелство се развиват
съображения, че като резултат от оспорването по чл.193 от ГПК съдът следва да
се произнесе единствено по въпроса неистински ли е оспорения документ, като
неавтентичен, което е сторено, а не кой е автора на документа. Сочи се, че ако
документът е бил подписан от пълномощник, то това е следвало изрично да бъде
посочено в него. Иска се потвърждаване на обжалваното допълнително решение.
Съдът, като
съобрази наведените във въззивните жалби доводи и като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По отношение
въззивната жалба против решение №59/03.04.2017г. на Районен съд-Мездра,
постановено по гр.дело №166/2016г.:
Въззивната
жалба е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок за обжалване и
е насочена против обжалваем съдебен акт. При тези констатации въззивният съд е
задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на
решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
му часст, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на
исковата молба.
Районен
съд-Мездра е бил сезиран с предявен от И.И.Д. *** иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД срещу Х.Н.С. ***, за развалянето до размера на наследствените права
на ищеца-1/6 ид.ч., на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт №39, том V, рег.№3957, дело
№611/2011г. на нотариус Б. М., по силата на който Н.И.Д. е прехвърлила на
ответника Х.С. собствената си ½ ид.ч. от втория етаж на построена в УПИ
ІХ, пл.№260, кв.3 по плана на гр.Мездра жилищна сграда, както и 4/6 ид.ч. от
самостоятелно жилище, находящо се на първи етаж от същата сграда със ЗП от
39,70 кв.м.
В исковата
молба се поддържа, че ищецът е законен наследник на прехвърлителката Н.Д.,
която към датата на сключване на атакувания договор е била собственик на
прехвърлените с договора идеални части от описаните в него два недвижими имота.
Твърди се, че от сключване на договора до смъртта на прехвърлителката
ответникът не е изпълнявал поетите с договора задължения да я гледа и издържа,
като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега, докато е
жива, като при немощ да я подпомага, а при смъртта й да положи последни грижи
според обичая на страната. Излагат се доводи, че до смъртта си прехвърлителката
е живяла в процесния имот и за нея са полагали грижи и издръжка по собствена
воля майката на ищеца З.Д. и нейната дъщеря Й.А., докато ответника е живеел в
гр.София и не е полагал грижи за прехвърлителката нито лично, нито чрез други
лица, а е посещавал имота инцидентно,
само с цел гостуване. Твърди се също, че прехвърлителката Н.Д. е имала
нужда от гледане и издръжка, тъй като е била с влошено здравословно състояние,
но въпреки, че ответника знаел това, той не се интересувал и не се грижел за
нея, като не давал и средства за издръжката й.
С определение
на РС-Мездра от 01.07.2016г., като втори ответник по делото е конституирана С.И.
***, която е съпруга на ответника Х.С., а гражданският брак помежду им е
сключен през 2000г.
Ответниците Х.С.
и С.И. са депозирали писмени отговори, че считат предявеният иск за допустим,
тъй като е предявен от наследник до размера на наследствените му права, но
твърдят, че иска е неоснователен, тъй като поетите с договора задължения са
изпълнени от тях. Поддържа се, че до смъртта си прехвърлителката Н.Д. е живяла
в едно домакинство с дъщеря си Г.Х.Д. и с ответника Х.С.-син на Г.Д., при което
грижи за прехвърлителката са полагали и двамата, като включително са я
издържали. Твърди се, че Г.Д. е заплащала разходите за ел.енергия и вода в
жилището на прехвърлителката в гр.Мездра, а нейният съпруг М.С. дори е бил
упълномощен от прехвърлителката да получава пенсията й, да заплаща консумативи
и да извършва банкови операции от нейно име. С отговорите ответниците оспорват
твърденията на ищеца, че грижи за Н.Д. са полагали и Й.А., като твърдят, че З.Д.
живее в чужбина от 2006г.насам и е била в лоши отношения с прехвърлителката.
В
производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства,
като е назначена и изслушана и съдебно-графологична експертиза.
Като взе
предвид направените в жалбата оплаквания, за да се произнесе по нейната
основателност въззивният съд обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за
установено следното от фактическа страна:
Както това се
установява от представения по делото нот.акт №39, том V, рег.№3957, дело
№611/2011г. на нотариус Б. М., по силата на същия Н.И.Д. прехвърлила на
ответника Х.С. ½ ид.ч. от втория етаж на построена в УПИ ІХ, пл.№260,
кв.3 по плана на гр.Мездра двуетажна двуфамилна жилищна сграда, както и 4/6
ид.ч. от самостоятелно жилище със ЗП от 39,70 кв.м., находящо се на първи етаж
от същата сграда, срещу поето от приобретателя задължение да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто
е водила до сега, докато е жива, като при немощ да я подпомага, а при смъртта й
да положи последни грижи според обичая на страната.
Видно от
представеният по делото препис-извлечение от акт за сключен граждански брак
№8/18.03.2000г., към датата на сключване на договора за издръжка и гледане
ответника Х.С. е имал сключен граждански брак с ответницата С.И.. Между
страните не се спори, а това се установява и от представените по делото н.а
№18, том І, дело №56/1962г., н.а. №40, том VІ, дело №1051/1975г., н.а.№51, том
І, дело №135/1984г., решение на РС-Мездра от 15.04.2011г. по гр.дело
№1070/2010г., решение на ОС-Враца от 08.07.2011г.по гр.дело №424/2011г. и
удостоверение на наследници №547/05.05.2015г., че към датата на сключване на процесния
договор прехвърлителката Н.И.Д. е била собственик съответно на ½ ид.ч. и
на 4/6 ид.ч. от описаните в договора два недвижими имота. Видно от скица
№231/10.03.2016г., изд. от Община Мездра, имотите се намират на административен
адрес гр.Мездра, ул.***. Страните не спорят и по отношение обстоятелството, че
прехвърлителката Н.Д. е починала на 13.10.2014г. в гр.Враца, като в тази насока е и
представения на л.48 от делото препис-извлечение от акт за смърт. Безспорно
между страните остава и обстоятелството, че още преди сключването на процесния
договор ответниците живеят и работят в гр.София, като в тази насока са събрани
и безспорни писмени доказателства-удостоверения за промени на постоянен
адрес-л.72 и справки за месторабота-л.37-42 от делото.
За установяване
на обстоятелствата във връзка с изпълнението на договора за издръжка и гледане,
по делото са събрани гласни доказателства. Сочените от ищеца свидетели Й.А.-едноутробна
сестра на ищеца, Д.Б., Г.Д.-вуйчо на ищеца и Н.К. установяват непротиворечиво,
че от сключване на процесния договор до
2-3 месеца преди смъртта си прехвърлителката Н.Д. живеела на първия етаж на
жилищната сграда, в който се намират процесните имоти. Посочените свидетели
твърдят, че тя имала сериозни здравословни проблеми, в резултат на които
проявявала неадекватност и обърканост. Прехвърлителката живеела сама и то в
много лоши битови условия. В дома й било мръсно и занемарено, нямало ток,
тоалетната била задръстена, а мивката и хладилника не работели. Самата тя
плачела непрекъснато, защото няма кой да се грижи за нея, била самотна и във
видимо лошо състояние. Сочените от ищеца свидетели установяват също така, че
най-често помощ на прехвърлителката оказвали св.Й.А., нейната майка Г. и вуйчо
й-св.Г.Д.. Както св.А. и св.Д., така и св.Б. и св.К., които нямат родство със
страните установяват, че ответниците по делото посещавали прехвърлителката изключително
рядко, без да преспиват и без да полагат някакви грижи за нея. По-често идвал
само св.М.С., който е съпруг на майката на ответника Х.С.. Според свидетелите
на ищеца св.С. идвал не повече от веднъж месечно, но не установяват полагал ли
е грижи за Н.Д.. Свидетелите са категорични, че ответниците не са полагали
никакви грижи за прехвърлителката, като това са чували и от самата нея-св.Д.,
св.К..
По искане на
ответниците по делото е разпитан св.Д. П., показанията на който обаче не следва
да бъдат кредитирани, доколкото не касаят периода от сключването на процесния
договор до смъртта на прехвърлителката. Свидетелят твърди, че след 2010г. не е посещавал
процесния имот и макар да е виждал прехвърлителката Д. в дома на нейната дъщеря
Г. и съпругът й-св.М.С., не може да установи през коя година е било това.
Соченият от
ответниците свидетел М.С., чийто доведен син е ответника Х.С. установява, че до
2012г. Н.Д. била в добро здравословно състояние и живеела сама в имота в
гр.Мездра. През есента на 2012г. прехвърлителката отишла да живее в дома на
свидетеля в гр.Враца, при което бил сменен и личният й лекар. Свидетелят
твърди, че съпругата му Г. се грижела за Д., която е и нейна майка, а ответника
Х.С. давал по 200-300 лв.всеки месец за
лекарства, памперси и пр. Според свидетеля, за периода 2011г.-2014г. ответника Х.С.
***, но посещавал прехвърлителката четири пъти месечно.
Сходни
показания с тези на св.М.С. дава св.С.С., който е него син. Св.Ст.С. твърди, че
от есента на 2012г. до смъртта си Н.Д. живеела в гр.Враца в дома на св.М.С.,
където ответника Х.С. я посещавал няколко пъти месечно. Свидетелят дори останал
с впечатлението, че ответника водел прехвърлителката при личния й лекар в
гр.Враца. Твърди също така, че докато Д. живеела в гр.Мездра за нея се грижели
основно ответника и св.М.С..
От своя страна
св.Н.М., който е роднина на св.М.С. и св.С.С., също твърди, че от есента на
2012г. прехвърлителката заживяла в гр.Враца в дома на св.М.С., където и
починала. До преместването й в гр.Враца прехвърлителката била посещавана в дома
си в гр.Мездра от св.М.С., като това обстоятелство свидетелят знае от думите на
самия М.С.. Според св.М., след установяването й в гр.Враца тя била редовно
посещавана от ответника, както в събота и неделя, така и през седмицата.
Що се отнася до
останалите спорни по делото обстоятелства, отнасящи се до електро и В и К
снабдяването на жилището на прехвърлителката в гр.Мездра и заплащането на свързаните с него разноски, по делото са
ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че за времето от
20.01.2011г.до 19.02.2014г. жилището не е било електрозахранено-писмо
изх.№**********/23.12.2016г.на „ЧЕЗ България”ЕАД-л.251, а водоподаването не е
било спирано-писмо от 29.11.2016г.на „В и К”ООД-гр.Враца-л.158. Представените
от ответниците писмени доказателства за заплащани от Г.Д. ток и вода в
процесния имот-л.123-129 от делото, съдът счита за неотносими, доколкото се
отнасят до период, който предхожда сключването на процесния договор.
Спор между
страните е възникнал и във връзка с твърденията на ответниците, че са извършили
промяна на личния лекар на прехвърлителката. В тази връзка и на база
представените по делото уведомително писмо от 10.02.2017г.на д-р В.Б., писмо изх.№23-00-390/12.12.2016г.на
НЗОК, писмо изх.№23-00-391/09.12.2016г.на НЗОК и справка към него, съдържаща
безспорни данни за извършвани прегледи и
поставяни диагнози, съдът приема за установено, че за времето от
25.06.2013г.до смъртта на прехвърлителката като неин общопрактикуващ /личен/
лекар е регистриран д-р В.Б. с адрес на медицинската дейност гр.Враца. С оглед
показанията на св.М.С., дадени в с.з.на 01.02.2017г., безспорно между страните
е останало, че прехвърлителката не е подписала регистрационната форма за избор
на общопрактикуващ лекар от 25.06.2013г., а от нейно име подпис е бил положен
от св.М.С..
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД - за разваляне на сключения между
наследодателката на ищеца – Н.И.Д., в качеството й на прехвърлител, и ответника
Х.С., в качеството му на приобретател по време на брака му с ответницата С.И.,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
поради неизпълнение на задълженията по същия.
Както бе
посочено, договорът е сключен на 16.12.2011г. и с него, по време на брака си с
ответницата С.И., приобретателят Х.С. е поел задължение за гледане и издръжка
на прехвърлителката Н.Д.. Предвид вещноправното действие на договора за
издръжка и гледане, със сключването му от единия от съпрузите, правото на
собственост е преминало и върху другия съпруг, в случая ответницата С.И., по
силата на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс, поради което тя също се явява обвързана от задължението за
гледане и издръжка на прехвърлителката. Според възприетото в ТР №6/2011г. по
т.д.№6/2011г.на ОСГК на ВКС, дължимата по договора престация е неделима по
характер, поради което неделимо е и задължението на двамата ответници в
качеството им на преобретатели.
Следователно, грижи и издръжка в пълен обем дължи всеки от тях,
независимо, че пълното изпълнение дори само на единия от съпрузите
възпрепятства развалянето, поради неизпълнение на другия.
Що се отнася до
правото на ищеца И.Д. да иска развалянето на договора за издръжка и гледане,
това право не е оспорено от ответниците и безспорно му принадлежи. Съобразно
разясненията, дадени в т.3 от ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, наследниците на
кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат
да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права,
произтичащи от наследяването. В случая наследствените правата на ищеца, които
биха съществували върху двата имота, предмет на процесния договор за гледане и
издръжка, след смъртта на прехвърлителката Н.Д., се установяват посредством
представеното по делото удостоверение за наследници №547/05.05.2015г., от което
се установява, че Д. е имала две деца-Г.Х.Д.-С.а и И. Х. Д.. Доколкото И. Х. Д.
и починал преди своята майка Н.Д., то по
силата на чл.10, ал.1 от Закона за наследството, той е заместен единствено от
своите деца Д. И. Д., Е. И. Д. и ищеца И.И.Д.. По силата на посочената
императивна норма, съпругата на починалия И. Х. Д.-З.Д., не наследява
прехвърлителката Н.Д., тъй като не е в кръга на заместващите низходящи. Следователно, по силата на
разпоредбите на чл.5, ал.1 и на чл.10, ал.1 от ЗН притежаваните от Н.Д. дялове
в двата процесни недвижими имота биха били наследени от нейната дъщеря Г. Х.а и
внуците й Д. И. Д., Е. И. Д. и И.И.Д., по право на заместване от техния баща И.
Х. Д.. При това положение наследствените
права, които би имал конкретно ищеца в притежаваната
от Н.Д. ½ ид.ч. от имота- втори етаж на построена в УПИ ІХ, пл.№260, кв.3 по плана на гр.Мездра
двуетажна двуфамилна жилищна сграда и в притежаваните от Н.Д. 4/6 ид.ч.от
самостоятелно жилище със ЗП от 39,70 кв.м., са по 1/6 ид.ч. Като част от собствеността върху целите имоти тази наследствена 1/6 ид.ч. се равнява на 1/12 от целия първи имот и 2/18
от целия втори имот. Така посочените
права са били неправилно определени от районния съд, при което договорът е
развален до по-малък обем от правата, с които ищеца И.И.Д. действително
разполага. Въззивна жалба от ищеца Д. обаче не е подадена, а законът не допуска
влошаване на положението на жалбоподателите, поради което въпросът за правата,
до които може да бъде развален договора, не може да бъде пререшаван от
въззивната инстанция.
За да прецени
налице ли е неизпълнение на договора, като основание за развалянето му, съдът,
тълкувайки клаузите на договора, следва да прецени обема на договорните
задължения.
Договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид ненаименован
алеаторен договор, чието съдържание по общото правило на чл.9 ЗЗД се определя
от волята на страните. В конкретния случай в договора е посочено общо, че
имотът се прехвърля срещу поето от приобретателя задължение да осигури
гледането и издръжката на прехвърлителката, както й осигури нармален и спокоен
живот, какъвто е водила до сега докато е жива, като при немощ да я подпомага, а
при смъртта й да положи последни грижи според обичая на страната. При липсата
на детайлно уговорено задължение за гледане и издръжка, съдържанието на същото
следва да се съобрази с действителните нужди на кредитора като се съобрази
възрастта и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се
поддържа, че е налице неизпълнение /в този смисъл е и практиката на ВКС, сред
която и такава, постановена по реда на чл.290 ГПК и имаща задължителен характер
- Решение № 33 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2007 г., IV г. о. ;
Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 217 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., III г. о., ГК/.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че към датата на сключване на
договора прехвърлителката е била на 79 години, като тази възраст ноторно
предполага, че тя не е в състояние сама да се грижи за себе си, като извършва
ежедневно необходимите дейности-пазаруване, плащане на сметки, почистване на
дома и пр. Нещо повече, св.Д.Б. установява, че още през 2012г. прехвърлителката
е имала нужда от грижи, тъй като е била неадекватна, болна и в лошо състояние,
като дори не е можела сама да се прибере в къщи. По отношение действителното
състояние на прехвърлителката съдът дава вяра именно на показанията на св.Б.,
тъй като същите са безпротиворечиви, точни и конкретни, а самата свидетелка
няма никаква родствена връзка със страните по делото. Не на последно място, показанията
на св.Б. се подкрепят и от показанията на св.Й.А., която макар и едноутробна
сестра на ищеца, е единствената от свидетелите, която е живеела в имота, в
който е живяла и самата прехвърлителка. Следва да се отбележи също така, че
неспособността на прехвърлителката сама да се грижи за себе си и обективната
необходимост да бъде гледана, се установяват и от показанията на сочените от
ответниците свидетели М.С., Н.М. и С.С..
При така
установеното относно здравословното състояние и възрастта на прехвърлителката,
въззивният съд намира, че още от момента на сключване на договора ответниците е
следвало да престират ежедневни грижи за изхранването, медицинското и битово
обслужване на прехвърлителката, за заплащането на битови сметки, за
осигуряването на нормални битови условия на живот-хигиена, водоползване,
изправност на домакинските уреди от първа необходимост и пр. Изпълнението на
тези задължения не търпи забава и следва да е системно, непрекъснато и ежедневно,
като с оглед съдържанието на договора, следва да се изпълнява лично от приобретателите.
Задължението за лично изпълнение не изключва възможността при нужда длъжникът
да бъде подпомаган в изпълнението си от други лица. Недопустимо е обаче личните
грижи да бъдат изцяло изключени, като се прехвърлят на трети лица. На този
извод навежда и обстоятелството, че ако изрично не е уговорено друго,
прехвърлителят и приобретателят следва да живеят заедно. В случаите, в които
местоизпълнението не е изрично посочено в договора, от общото правило на чл.68
от ЗЗД следва, че поетите задължения за гледане и издръжка следва да се
изпълняват по местожителство на приобретателя.
В тежест на приобретателя по договора за издръжка и
гледане е да докаже какво е изпълнил, при което на доказване подлежи не само изпълнението на
дължимия обем грижи и издръжка, но и съвместното живеене на страните по
договора и това, че изпълнението е системно, ежедневно и непрекъснато.
Самостоятелния
и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства сочи, че ответниците не
са провели успешно доказване на дължимото по договора изпълнение. Всички
събрани по делото доказателства сочат, че по време на цялостното действие на
договора ответниците са живеели в гр.София, докато прехвърлителката е живяла в
гр.Мездра, а в последните месеци от живота си в гр.Враца. За период от повече
от 1 година прехвърлителката е живяла напълно сама, а за целия период на
договора посещенията на ответниците са били изключително епизодични и то без да
са свързани с полагането на конкретни грижи и издръжка. За периода, през който прехвърлителката
е живеела само в гр.Мездра е налице пълно неизпълнение на всяко едно от
произтичащите от договора задължения на ответниците, още повече, че по делото е
установена обективната й нужда от гледане и издръжка. През този период Н.Д. е била поставена в
недопустимо състояние на тотална липса на дори елементарни грижи. За да
достигне до този извод съдът дава вяра на показанията на сочените от ищеца
свидетели, доколкото същите са конкретни, непротиворечиви и почиващи на лични
впечатления. Не на последно място, в основната си част тези показания са дадени
от свидетели, които не се намират в родствени отношения със страните и не мога
да са заинтересовани от изхода на спора. За периода, през който
прехвърлителката е живяла в гр.Враца е налице пълно прехвърляне на задълженията
на ответниците към майката на първия от тях и към св.М.С., което също сочи на
неизпълнение на договора. Здравословното състояние на прехвърлителката в този период е било силно влошено, но въпреки това ответниците не
са я приели да живее заедно с тях в гр.София, където да се грижат за нея. Тези изводи се подкрепят както от показанията на
сочените от ответниците свидетели, така и от събраните по делото писмени доказателства,
които сочат, че прехвърлителката е упълномощила св.М.С. да получава пенсията й,
да я представлява и да извършва правни действия от нейно име, а също и че
самият свидетел се е погрижил за избора й на нов личен лекар. Дори да се приеме,
че в този период ответника Х.С. е посещавал гр.Враца ежеседмично, тези
посещения не могат да бъдат приравнени на дължимите ежедневни, системни и
непрекъснати грижи, каквито предполага договора за издръжка и гледане. Пълно
неизпълнение на договора ответниците са допуснали включително по отношение поетото от тях задължение за
полагане на последни грижи при смъртта на прехвърлителката, доколкото е
установено, че тези грижи са били положени от св.М.С..
Така установените факти обуславят извод, че ответниците Х.С. и С.И. не са
изпълнявали договорното задължение за издръжка и гледане в съответствие с
нуждите и волята на прехвърлителката. Установеното частично престиране чрез
други лица не само не отговаря на характера и същността на договора, но и на
действителните нужди на прехвърлителката.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че алеаторният договор не е бил
изпълнен в уговорения обем - на прехвърлителката не е бил осигурен нормален и
спокоен живот и не са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите,
възрастта и здравословното й състояние. Въззивният съд намира, че в релевантния
за спора период от 16.12.2011г.до 13.10.2014г. договорът не е изпълняван точно
и това обуславя неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД до размер на
притежаваните от ищеца субективни права, произтичащи от наследяването на
прехвърлителката Н.Д..
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил съдебен
акт, който следва да бъде потвърден. Отново следва да се отбележи, че определените от
районния съд права, до които следва да се допусне развалянето, не са
действителните, с които ищецът разполага. Освен това, уважавайки иска,
районният съд е следвало да посочи правата на ищеца не върху собствеността на целите имоти, както това
е сторено, а само до онази част от правото на собственост, с която
прехвърлителката се е разпоредила при сключването на процесния договор. Както
вече бе посочено, действителните права на ищеца, произтичащи от наследяването
са 1/6 ид.ч., но не върху цялата собственост върху имотите, а върху прехвърлените
с договора ½ ид.ч. от втори етаж и 4/6 ид.ч. от самостоятелно жилище на
първи етаж. Въпреки това обаче, изменение на постановеното решение не може да
се извърши, тъй като това би довело до влошаване положението на
жалбоподателите, което, предвид липсата на подадена от ищеца Д. въззивна жалба,
е недопустимо.
По отношение
въззивната жалба против допълнително решение №122/12.06.2017г. на Районен
съд-Мездра, постановено по гр.дело №166/2016г.:
В частта му, с
която е признато за установено, че подписа в графата „осигурено лице” на
регистрационната форма за избор на общопрактикуващ лекар с дата 25.06.2013г. на
името на Н.Д., не е положен от наследодателката Н.Д., допълнителното решение
има характер на определение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3,
изр.1 от ГПК, по направено оспорване на истинността на документ, съдът може да
се произнесе и с решението по делото.
В с.з. на
19.12.2016г. пред първоинстанционния съд ответниците са представили заверено
копие от регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар на
прехвърлителката Н.Д. от 25.06.2013г. В същото съдебно заседание пълномощника
на ищеца е оспорил така представената форма, като твърди, че положения в нея
подпис не е на прехвърлителката. С оглед оспорването съдът е открил
производство по чл.193 от ГПК, като е назначил графологична експертиза. В с.з.
на 01.02.2017г. назначената експертиза е заличена, тъй като по делото е
разпитан св.М.С., който е заявил, че формата действително не е подписана от Н.Д.,
а от него, доколкото поради здравословното си състояние Д. не е можела да
подпише сама. Фактът, че подписа не е положен от прехвърлителката Н.Д. се
признава и от ответниците в молбата им от 19.12.2016г./л.240 от делото/. При
тези показания, с обжалваното допълнително решение РС-Мездра е приел
оспорването на документа за успешно проведено и се е произнесъл по него като е
приел за установено, че прехвърлителката не е подписала регистрационната форма.
Оспорената от
ищеца регистрационна форма има характера на частен диспозитивен документ,
доколкото не материализира удостоверително изявление на прехвърлителката, а
нейно гражданскоправно волеизявление /правен акт/-в случая за избор на личен
лекар. Частният диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена
сила, тъй като поради естеството на материализираното в него изявление той не
може да бъде верен или неверен, а само валиден или не. Когато диспозитивният
частен документ е подписан, поначало подписът доказва, че материализираното в
документа изявление изхожда от лицето, сочено като издател на документа
/формална доказателствена сила/. Формалната доказателствена сила може да се
опровергае ако се докаже, че документът не е автентичен, т.е.,че не е подписан
от лицето, сочено като негов издател, с което всъщност ще се докаже, че
документът е неистински. Както вече бе отбелязано обаче, доколкото при
диспозитивните документи оспорването не може да бъде свързано с верността им,
при доказване на тяхната неавтентичност, документът би бил единствено невалиден
като правен акт. Сама по себе си невалидността в случая не се отразява върху
фактите, свързани с това дали прехвърлителката действително е посещавала и е
била лекувана от конкретния общопрактикуващ лекар /тези факти подлежат на общо
доказване с всички доказателствени средства/, а се отразява единствено на
възникналите по силата на регистрацията отношения със същия лекар, респ.на
здравноосигурителните права и отношения.
В разглеждания
случай неавтентичността на представената регистрационна форма се признава от
ответниците, които се ползват от документа и правилно, на база тези признания и
на показанията на разпитания по делото свидетел М.С., районният съд е приел
оспорването за успешно проведено, съответно признал е документа за неавтентичен
/неподписан от издателя Н.Д./. Доколкото оспорването касае само авторството на
документа, правилно съдът се е произнесъл само по този въпрос, като на практика
и в съответствие с изискванията на чл.194, ал.2, изр.1 от ГПК е признал
документа за неистински. Въззивният съд не споделя твърденията във въззивната
жалба, че с произнасянето си по оспорването, районният съд е следвало да
признае, че подписът е положен от св.М.С., като пълномощник на
прехвърлителката. Както вече бе отбелязано, съгласно чл.194, ал.2, изр.1 от ГПК, предмет на проверката е дали документът е истински или не, в конкретния
случай дали е автентичен. Целта на тази проверка е да се установи дали лицето,
което в самия документ се сочи за негов
автор, е подписало документа или не, а не кой е действителният автор, в
случай, че това не е соченото в документа лице. В конкретния случай от
регистрационната форма е видно, че подписът е положен лично от осигуреното лице
Н.Д., без отбелязване, че се подписва пълномощник, при което положение предмет
на проверката по чл.193 и чл.194 от ГПК е именно дали Д. е подписала документа.
Ето защо, за да стои въпросът като неин пълномощник ли е действал св.М.С., то е
следвало, подписвайки регистрационната форма, свидетелят до отбележи името си и
че подписва като пълномощник. Единствено за пълнота на общите мотиви на
настоящето решение следва да се отбележи, че за изхода на главния спор е без
значение дали св.Мл.С. е подписал регистрационната форма като пълномощник на
прехвърлителката, тъй като предмет на доказването са обективните грижи и
издръжка, които ответниците, а не свидетеля, са полагали за прехвълителката.
Останалите
оплаквания във въззивната жалба против допълнителното решение са свързани с
приповтарянето на диспозитива на основното решение, като се твърди, че при това
приповтаряне е допълнен и регистрационния номер на нотариалния акт, обективиращ
договора за издръжка и гледане.
Въззивният съд
констатира, че произнасяйки се по исканото допълване на решението, районният
съд действително е приповторил диспозитива на основното решение, добавайки в
текста на този диспозитив и регистрационния номер на нотариалния акт. По
същество обаче цялостното приповтаряне, както и добавката му, не съставляват
ново произнасяне на съда по повдигнатия спор по чл.87, ал.3 от ЗЗД, а следва да
се тълкуват като форма на поясняване кой е акта, който се допълва.
Действително, в диспозитива на основното решение не е изписан регистрационния
номер на нотариалния акт, но както липсата на този номер, така и допълването му
по никакъв начин не създават съмнения за това каква е индивидуализацията на
нотариалния акт и кой е договорът, който се разваля. Следователно, изразената в
диспозитива на основното решение воля на съда при разрешаването на спора, с
който е сезиран, не е променена и в тази му част допълнителното решение е без
самостоятелно правно значение.
При тези
съображения въззивният съдеблен състав намира, че не са налице основания за
отмяна на допълнителното решение на РС-Мездра от 12.06.2017г., поради което
същото ще следва да бъде потвърдено.
По отношение
разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода
на делото въззивниците дължат заплащане на направените от въззиваемия деловодни
разноски, които се претендират в размер на 1200лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за
основателно направеното от въззивниците възражение за прекомерност на платеното
от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1200 лв. Видно от представения пред
настоящата инстанция договор за правна защита и съдействия от 18.05.2017г.
договорения и заплатен от въззивника И.Д. адвокатски хонорар от 1200 лв.включва
защитата му само по въззивната жалба
против основното решение на РС-Мездра, но не и против допълнителното решение.
Възнаграждение за изготвянето на отговор и защита по въззивната жалба против
допълнителното решение не е договаряно, поради което въпросът за разноските и
тяхното намаляване следва да се разглежда само по отношение първата въззивна
жалба. В случая материалният интерес на ищеца, изчислен на базата на
представеното удостоверение за данъчна оценка и наследствените му права от
прехвърлените с процесния договор идеални части от двата недвижими имота,
възлиза на сумата от 1911,39 лв. При този интерес и на основание чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение за правна
защита и процесуално представителство по делото възлиза на сумата от 363,80 лв. Доколкото
обаче делото е с голяма фактическа и правна сложност, съдебният състав намира,
че заплатеното от въззиваемия възнаграждение не следва да бъде намалявано до
предвидения минимум, а до двукратния му размер от 730 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №59/03.04.2017г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело
№166/2016г. в обжалваните му части, с които до размера на наследствените права
на И.И.Д. ***, е развален договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт
№39, том V, рег.№3957, нот.дело №611/2011г.на нотариус Б.М., вписана под №593
на НК.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение
№122/12.06.2017г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №166/2016г.
ОСЪЖДА Х.Н.С., с ЕГН ********** и С.И.И.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на И.И.Д. ***, с ЕГН **********,
сумата от 730 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........