Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… юни 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати на шестнадесети юни две хиляди
и двадесета година, съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№954 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „К.“ ЕООД, ЕИК ********,
в която се твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и
свръхзадълженост, поради което не е в състояние да заплати свои публичноправни
задължения на кредитора НАП в размер на 19 929лв главница и лихви в размер
на 12 039,36лева. Не разполага с никакви ДМА или краткотрайни активи. Не
разполага и с парични средства. Моли съда да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Дружеството молител е вписано в ТР на 12.02.2010
година.
От извършената от съда справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че за периода от 2017 година до
2019 година дружеството е подавало декларации по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството, както и че за този период не е осъществявало търговска дейност.
От представения към молбата междинен баланс към
30.03.2020 година се установява, че дружеството е натрупало загуби, има
неплатени осигурителни задължения над 1 година, неплатени данъчни задължения
над една година, като пасивът е 39 хил.лв.
Не са отразени налични активи, освен вземания в
размер на 39 хил. лева над една година, които са идентични с размера вземания за
предходната година.
От служебно събраните от съда доказателства- въз
основа на информация в Имотния регистър на Републиката и база-данни на МВР-
СДВР- отдел „ПП“ се установява, че не са налице вписвания за наличие на вещни
права върху недвижимости и ППС/МПС.
Представените по делото финансови отчети за
периода от 2015 година до 2016г., включително, сочат, че дружеството има
вземания в размер на 39 хил.лева, която цифра присъства като краткотраен актив за целия изследван период, но не се
установява събираемост на тези вземания. При служебна справка на съда по
партидата на дружеството за предходен период (баланс към 31.12.2014г.) се
установява, че дружеството е имало вземания в размер на 35 хил.лв, обозначени
като други вземания и 2 хил.лева на каса, с което се изчерпва целият му набор
от краткотрайни активи. Тези вземания са и за останалия период от време, чийто
източник остава неясен. Пасивът също остава непроменен за целия период от време
- 2015-2019 година. В счетоводните регистри /баланси/ не са намерили отражение
притежавани от дружеството ДМА или краткотрайни активи под формата на
материални запаси, парични средства, други финансови инструменти, освен
вземанията, които са над една година и за които не са налични доказателства
относно произход и събираемост. Поради това не следва да се считат като част от
краткотрайните активи, като източник на парични средства или част от так. нар.
оперативен капитал на дружеството.
Молителят е представил справка за задълженията към
11.06.2020 година, изготвена от НАП, от която се установява, че за периода от
2011 година до 2016 година е натрупал задължения към фиска в общ размер на 19 929,
20лева, а лихвите за просрочието са в размер на 12 288,48 лева или общо
задължението на търговеца към НАП е сума от 32 17,68лева. Тези задължения са за
дължими неплатени осигурителни вноски и данъчни задължения.
Поради липса на парични средства у молителят
ССчФИЕ по делото не е изслушаната.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Твърдението на молителя е, че е неплатежоспособен
и свръхзадължен, наличността на които основания е предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ
са процесуално-правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608, респективно
чл.742 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
Молителят
твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество и с публичноправен
характер, свързани с осъществяваната от него търговска дейност – дължи данъци и
осигуровки, както и лихви върху изискуемата сума, което задължение попада в предметния
обхват на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната
стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на
текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на
предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези
активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това
съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността
на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите
с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата
на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през
съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е
изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари
или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на
активите.
Ликвидността се
дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен
план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като
количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността
на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е
показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в
икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща
ликвидност е най - широко
използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на
краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови
активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й
задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава,
когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е
положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на
показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се
определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база
да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност
изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При
този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат
за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да
се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството,
същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни
активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на реализация
на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на фирмата.
Другият коефициент е коефициентът
за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността
на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно
ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като
разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се
дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя
ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на
абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на
текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат
и ценните книжа, притежавани от фирмата.
По отношение на това как могат да се интерпретират
резултатите по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхната
изменение и съпоставими величини.
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не
винаги следва да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на
коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията,
така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази
гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително.
Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например
намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността,
но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
Както е посочено и по-
горе за целия изследван период ( 2015-2019г.) активите на дружеството се
формират единствено от вземания над 1 година, чиято неизменна стойност е 39
хил.лева. Задълженията на търговеца за изследвания период надвишават стойността
на тези вземания, чиято ликвидност е поставена под съмнение, като задълженията
за 2015 година са в размер на 42 хил.лева, а за 2016 година – в размер на 45
хил.лева. За тези години краткосрочните задължения са в размер на 26 хил. лева,
а за 2016 –в размер на 1 хил. лева.
С оглед направените счетоводни
записвания от молителя, че единствените му краткотрайни активи са вземания в
размер на 39 хил.лева, които като стойност са непроменени от 2015 година, а
през 2014 година- в размер на 35 хил.лева, то настоящият състав намира, че тези
вземания са несъбираеми. Други краткотрайни активи търговецът не притежава.
Следователно, стойността им е нулева. Въз основа на това настоящият състава на
съда приема, че всички показатели за ликвидност са нулеви, тъй като нулата
разделена на краткосрочните задължения и текущи такива винаги дава като
резултат нула. Събраните по делото доказателства от съда не установяват, че
молителят притежава краткотрайни активи от чието осребряване може да получи
парични средства, за да посреща своите краткосрочни задължения. Следователно,
още към 31.12.2015 година дружеството е било декапитализирано, поради което
следва да се приеме, че е неплатежоспособно. За изследвания период
от време балансът на търговеца сочи за наличие на неплатени данъчни задължения,
свързани с осъществяваната търговска дейност. Тези задължения попадат в
хипотезиса на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ, същите са установени и изискуеми.Ето
защо настоящият състав приема, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и
текущи задължения е обективно установена
и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2015
година. Именно към тази дата дружеството е в обективна невъзможност да посреща
изискуемите си парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни
активи, което лесно могат да се преобразуват в пари. Това състояние е
необратимо и трайно, тъй като търговецът за целия период не разполага с активи,
за които може да се приеме, че представляват база за извършване на търговска
дейност, както не притежава и никакъв оборотен капитал, пари или други
краткотрайни активи, чието осребряване да му даде възможност да извърши плащане
на своите изискуеми парични задължения. Не осъществява и търговска дейност от 2017 година, която да е източник на доходи. За
изследвания период от време балансът на търговеца сочи за наличие на неплатени
данъчни задължения, свързани с осъществяваната търговска дейност.
Ето защо за начална
дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2015 година.
По
твърдяното състояние на свръхзадълженост.
От
баланса за 2015 година се установява, че краткотрайните активи (вземания) са на
обща стойност 39 хил.лева. Пасивът на търговеца е формиран от собствения
капитал, загуба от предходна година и текуща загуба; осигурителни задължения – 15 хил.лева, данъчни
задължения – 3 хил.лева- всичко общо 42 хил.лева. Следователно, към 31.12.2015
година съотношението между паричните задължения и активите на предприятието е с
превес на паричните задължения, следователно, пи смисъла на чл.742 ТЗ молителят
е бил свръхзадължен и това състояние, като трайно установено и необратимо (за
следващите години се увеличава размерът на паричните задължения на 45 хил.лева,
а търговско дейност не се осъществява) е основание за откриване на производство
по несъстоятелност.
По
делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството.
Поради това съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение „К.“
ЕООД, ЕИК ********, следва да бъде
открито при условията на чл. 632, ал. 1
от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване
на неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя и определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на „К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2015 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ,
производството по търговско дело №954 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав.
УКАЗВА на
длъжника „К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез Ж.Т., че в едномесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.
6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка
от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение.
Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТР.
СЪДИЯ: