Р
Е Ш Е
Н И Е №
181
гр. Пловдив, 29.06.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на двадесет и седми май в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 120/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищецът по спора „ Е. „
ЕООД, ЕИК … Решение № 135 от 21.11.2019 г., постановено по т.д. № 162/2018 г.на
Окръжен Съд – Хасково, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
въззивника отрицателен установителен иск по чл. 694 ал. 3 т. 2 от ТЗ досежно включено в Списъка на
приетите вземания с постановено по чл. 692 ал. 4 от ТЗ Определение №
336/12.10.2018 г. на съда по несъстоятелността на „ В. – … „ ЕООД / в н. /, ЕИК
… публично вземане, предявено от НАП – С. и установено с влязъл в сила РА № …- …
– … – …/… г. в размер на 14 880 лв. – главница, представляваща дължим от „
В. – … „ ООД за 2014 г. корпоративен данък, 2 817, 62 лв. лихви,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и 2 058, 56 лв. лихви, възникнали след датата на това
съдебно решение, изчислени за периода 10.02.2017 г. – 22.06.2018 г.. Поддържат
се оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и
постановяване на решение за уважаване на иска.
Ответните НАП – С., „ В. – … „ ЕООД
/ в н. / и синдикът на несъстоятелното дружество не са депизирали отговори. С
допълнително писмено становище синдикът излага доводи за основателност на
въззивната жалба, в съдебно заседание НАП – С. взема становище тя да е
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ Е. „ ЕООД, ЕИК … иск с
правно основание чл. 694 ал. 3 т. 2 от ТЗ. Ищецът – кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност на „ В.
– … „ ЕООД / в н. /, ЕИК … претендира да се признае за установено
несъществуването на включено в Списъка на приетите вземания с постановено по
чл. 692 ал. 4 от ТЗ Определение № 336/12.10.2018 г. на съда по несъстоятелността
публично вземане, предявено от НАП – С. и установено с влязъл в сила РА № …- …
– … – …/… г. в размер на 14 880 лв. – главница, представляваща дължим от „
В. – … „ ООД за 2014 г. корпоративен данък, 2 817, 62 лв. лихви,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и 2 058, 56 лв. лихви, възникнали след датата на това
съдебно решение, изчислени за периода 10.02.2017 г. – 22.06.2018 г.. Изложените
доводи сe свеждат до това че вземането не е следвало да бъде
включено в списъка на приетите, тъй като не е възникнало след датата на
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника „ В. – … „ ЕООД.
Вземането е дължим за 2014 г. корпоративен данък и като така е възникнало преди
откриване на производството по несъстоятелност и е следвало да бъде предявено в
сроковете по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, чл. 688 ал. 1 от ТЗ, които разпоредби са императивни. Представения от НАП – С. РА № …-
… – … – …/… г. за установяване на вземането
не променя датата на възникването му. Възникването и установяването са
различни правни категории, поради което процесното прието вземане не е такова
по смисъла на чл. 688 ал. 3 от ТЗ – възникнало след датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
Ответникът „„ В. – … „ ЕООД / в н.
/, ЕИК … не е депозирал отговор.
Синдикът Г.Г. е депозирал отговор за
основателност на иска по изложените в него съображения, като заявява и възражение
че установяващия вземането РА № …- … – … – …/… г. е нищожен като издаден при
липса на материална и процесуална компетентност и извън императивно
установените срокове и основания.
Ответникът НАП – С. е депозирал
отговор за недопустимост на иска на основание чл. 164 ал. 4 от ДОПК. В случай
че съдът го намери за допустим поддържа да е неоснователен. Поддържа че изискуемостта
на процесното вземане е обусловена от съставянето на ревизионния акт, който в
случая е съставен в ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй
като са били налице обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК – укрити
приходи или доходи. Като така вземането е възникнало след решението за
откриване производството по несъстоятелност на „ В. – … „ ЕООД и сроковете по
чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 от ТЗ са ирелевантни за приемането му. В
конкретния случай основанието за включването на вземането в списъка на приетите
вземания са разпоредбите на чл. 688 ал. 3 и 687 ал. 2 от ТЗ, както и специалните
разпоредби на ДОПК, в случая чл. 164 ал.
4 от ДОПК. Поддържа още – в хода на производството по предявения иск, че дори и
да се приеме че вземането е възникнало до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност то е следвало служебно да бъде прието от
синдика на основание чл. 687 ал. 2 от ТЗ - тоест приемането му е задължително
независимо от датата на възникването му и независимо дали е било предявено. В
този аспект в конкретния случай неспазването на сроковете по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, чл. 688 ал. 1 от ТЗ за предявяване на възникналите до датата на откриване
на производството по несъстоятелност вземания е ирелевантно досежно публичните
държавни вземания.
По делото е безпротиворечиво
установено че производството по несъстоятелност на „ В. – … „ ЕООД, ЕИК … е
открито с Решение № 7/09.02.2017 г. по т.д. № 145/2016 г. на ОС – Стара Загора.
Ищецът „ Е. „ ЕООД, ЕИК … е кредитор
с предявено прието вземане в производството по несъстоятелност.
Вземането, предмет на иска е
предявено от НАП с молба вх. № 5896/02.07.2018 г.. За него е издаден РА № …- …
– … – …/… г., който е влязъл в сила – след неуспешно проведено производство по
обжалването му пред Д. „ О. и д. – о. п. „ П. към НАП – ЦУ – С. и пред АдмСъд –
П. и ВАС – С.
Синдикът го е включил в списъка на
неприетите вземания, обявен в ТР на 30.082018 г..
По депозирано от НАП възражение по
чл. от ТЗ от 10.09.2018 г. против този списък е постановено Определение №
336/12.10.2018 г. на Съда по несъстоятелността, с което е изменен списъка на
неприетите вземания, като процесното вземане е изключено от този списък и
включено в списъка на приетите вземания.
С оглед така установеното и без да изложи
мотиви защо приема искът за допустим, окръжният съд го е уважил като
основателен с мотиви че вземането е
установено по основание и размер с ревизионния акт от 06.03.2018 г. – тоест
след решението за откриване на производството по несъстоятелност и на основание
императивните разпоредби на чл. 164 ал.ал. 4 и 5 от ДОПК – явяващи се специални
спрямо разпоредбите на ТЗ, се извежда извод че сроковете по чл. 685 ал. 1 и чл.
688 ал. 1 от ТЗ в случая не намират приложение.
Във въззивната жалба се поддържа
този извод на съда да е неправилен. Настоява се че разпоредбите на чл. 164
ал.ал. 4 и 5 от ДОПК са неотносими за
конкретния случай и не обосновават извод
че публични вземания, възникнали преди откриване на производството по
несъстоятелност могат да се приемат и след сроковете по чл. 685 ал. 1 и чл. 688
ал. 1 от ТЗ. Цитираните разпоредби на ДОПК нямат за предмет сроковете за
предявяване на вземанията и като така на дерогират тези срокове, императивно
установени в ТЗ.
По допустимостта на иска – възведена
с отговора на ИМ от НАП – С., за която съдът следи и служебно.
Процесното вземане е публично такова
по чл. 162 ал. 2 т. 1, предл. 1 от ДОПК, установено с влязъл в сила ревизионен
акт. Съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 4 от ДОПК синдикът го включва
незабавно в списъка на приетите вземания така както е предявено / изречение
първо / и вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV
от ТЗ / в която част и разпоредбите на чл. 694 / или чрез обжалване на
определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите
от синдика вземания – изречение второ от разпоредбата.
Настоящия съд намира че чл. 164 ал. 4, изречение
второ от ДОПК визира оспорване на вземането като несъществуващо по основание и
размер така както е установено с ревизионния акт към датата на съставянето му.
В случая такова оспорване не е възведено от ищеца. Вземането се признава от
него. Спорният въпрос е моментът на възникването му – до или след датата на
откриване на производството по несъстоятелност, с оглед което и предвид ищцовото
твърдение да е възникнало преди казаната по горе дата подлежало ли е на
приемане след сроковете по по чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 от ТЗ. Следователно
искът е допустим и правилно е разгледан по същество. Възраженията на синдика
обаче за несъществуване на вземането поради нищожност на издадения за него
ревизионния акт попадат в хипотезата на чл. 164 ал. 4, изр. второ от ДОПК с оглед гореизложеното и като недопустими не
се разглеждат, съответно не са разгледани и от окръжния съд.
По спорния въпрос настоящия съд намира че
макар корпоративния данък да е дължим за 2014 г. той по основание и размер е
установен с ревизионния акт от 06.03.2018 г., издаден в хипотеза на чл. 122
ал.1 т. 2 от ДОПК – укрити приходи или доходи. Следователно вземането е
възникнало след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и след изтичането на сроковете по чл. чл. 685 ал. 1 и чл. 688
ал. 1 от ТЗ и не е имало как да бъде предявено в същите. Като така на основание
специалната разпоредба на чл. 164 ал. 4, изречение първо от ДОПК то следва да
бъде допълнително включено от синдика в списъка на приетите вземания - така
както е предявено, в който смисъл и общата разпоредба на чл. 688 ал. 3 от ТЗ. В
случая това е сторено с постановено по чл. 692 ал. 4 от ТЗ Определение №
336/12.10.2018 г. на Съда по несъстоятелността и настоящия отрицателен
установителен иск по чл. 694 ал.3 т. 2 от ТЗ срещу включването на вземането в
списъка на приетите с цитираното определение е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен.
За пълнота и като допълнителен аргумент в
подкрепа на гореизложеното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 687 ал. 2
от ТЗ, предвиждаща служебно включване от синдика в списъка на приетите вземания
на установените с влязъл в сила акт публични вземания – възникналите до датата
на откриване на производството по несъстоятелност. В случая до тази дата, както
и до изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 от ТЗ и по чл. 688 ал. 3 от ТЗ ревизионният
акт не е бил съставен, поради което и процесните вземания не са могли служебно
по този ред да бъдат включени от синдика в списъка на приетите, съответно не са
включени. Възражението че в тези срокове те не са били и предявени от кредитора
е неоснователно предвид изрично възведеното с разпоредбата задължение за
служебното им включване – тоест предявяването не е необходимо.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна.
Искът правилно е приет за неоснователен и решението за неговото отхвърляне се
потвърждава.
С оглед този резултат и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК на
въззиваемата страна НАП – С. се присъжда претендирано от нея юрисконсултско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 150 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационен
контрол на основание чл. 280 ал. 3 от ГПК и е окончателно.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
Потвърждава Решение № 135 от
21.11.2019 г., постановено по т.д. № 162/2018 г.на Окръжен Съд – Хасково.
Осъжда „ Е. „ ЕООД, ЕИК …
да заплати на Н.А.з.П. *** юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 150 / сто и петдесет / лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: