О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 09.03.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 09 март 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4932, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от Р.А.К.,***,
против Е.И.В. и Р.М.К.,***.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответниците, като е дал указания на последните във връзка с упражняване на
правата им по ГПК. Ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: Нотариален акт № 182, том II, дело 945/1960г. на Районен съд Стара
Загора; Нотариален акт №53, том III, дело 992/1961г. на Районен съд Стара
Загора; Нотариален акт № 11 том IV, дело 1268/1962г. на Районен съд Стара
Загора; Решение №120/01.03.1984г. по гр. дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара
Загора; Нотариален акт № 40, том V, дело 1971/1984г. на Районен съд Стара
Загора; Нотариален акт за дарение № 167, том V, дело 2214/1984г. на Районен съд
Стара Загора; Скица № 2058/11.08.2016г.на Община Стара Загора; Скица на поземлен имот №
15-829686/11.09.2020г. на СГКК Стара Загора - оригинал; Скица на сграда №
15-829699/11.09.2020г. на СГКК Стара Загора - оригинал; удостоверение за данъчна
оценка № Д0011071БЦ/23.10.2020г., издадено от Община Стара Загора - оригинал.
ИЗИСКВА
от
Нотариус Радка Богданова, рег. № 435 на НК, с район на действие на Районен съд
Стара Загора, да представи по настоящото дело копие на всички документи
налични по нотариално дело № 156/2020г. и нотариално дело № 157/2020г. по описа
на същия нотариус.
УКАЗВА, че по делото са
представени Нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията с акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., и
Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с акт № 131, том
XVIII, нот. дело 3186/2020г., поради което за ищцата не се явява за необходимо
издаването на исканото от нея съд. Удостоверение.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на ищцата съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с документ
от Община Стара Загора, отдел „Местни данъци и такси", от който да се
установява кога ответниците Е.И.В. и Р.М.К. са декларирали, че са собственици
на ПИ 68850.509.4500 и сграда 68850.509.4500.3, при
какви квоти, както и да бъде снабдена със заверено копие на подадените от тях
Декларации по чл. 14 от ЗМДТ — първоначална и коригираща такива(ако има), с
предмет посочените поземлен имот и сграда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за събиране
на гласни доказателства - за установяване на исканите от всяка от страните
обстоятелства, по две лица за всяка от страните, при режим на довеждане.
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от
ответниците заверени копия на: нот. акт № 51, т.II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г., по описа на
нотариус Р.Богданова с рег.№ 435 и район РС-Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищцата Р.А.К., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е
наследник по закон на Атанас Иванов Велев. Неговият брат Милчо Иванов Велев,
починал на 04.09.2013г., е съпруг на ответницата Е.И.В. и баща на ответницата Р.М.К..
С
нотариален акт № 11, том IV, дело 1268/1962г. на Районен съд Стара Загора, Е.И.Д.
и съпругът й Милчо Иванов Велев закупили от Мария И. Ганева 138/318 идеални
части от дворно място в гр. Стара Загора, цялото с площ от 318 кв.м., на ул.
„Под канала" № 68, представляващо парцел 111-6414 от кв. 323 по плана на
гр. Стара Загора. Мария И. Ганчева и нейният съсобственик Иван Неделчев
Германов (придобили имота с Нотариален акт № 182, том II, дело 945/1960г.) са
си отстъпили взаимно права на строеж, видно от Нотариален акт №53, том III,
дело 992/1961г., като с нотариално заверена декларация същата се е съгласила
Германов да построи жилищна сграда в източната част на имота. При продажбата на
нейната идеална част, тези отстъпени права на строеж били факт, като по този
начин приобретателите Милчо Иванов Велев и Е.И.В. придобили и правото да
построят сграда в западната част на имота.
Атанас
Иванов Велев, баща на ищцата участвал с парични средства и труд, в закупуването
на имота и в изграждането на построената в него жилищна сграда /западен
близнак/. Същият не бил посочен като страна по договор за покупко - продажба,
обективиран в нотариален акт № 11 том IV, дело 1268/1962г., поради
обстоятелството, че към момента на придобиването не е бил жител ***.
След
построяване на сградата, първоначално двете семейства живели в разбирателство,
като Атанас Иванов Велев ползвал втория етаж, брат му — първия, и всеки от тях
давал по една стая в сутерена под наем. След като бащата на ищцата получил
гражданство поискал от брат си да сторят необходимото, за да притежава
документ, че е собственик на % идеална част от имота и построената в него
жилищна сграда — западен близнак. Първоначално Милчо Иванов Велев и съпругата
му Е.И.В. отлагали оформянето на документите, но в последствие започнали да
отричат правото му на собственост както върху придобитите идеални части от
имота, така и върху построената в него сграда /западен близнак/, представляваща
еднофамилна жилищна сграда, обитавана съвместно от двете семейства. Отношенията
между тях се влошили и съжителство било съпроводено от ежедневни скандали и
заплахи, включително и за физическа саморазправа, като през 1983г. Атанас
Иванов Велев бил изгонен от имота. Това го е принудило да се обърне към
гражданския съд и да потърси защита на правото си на собственост.
Спорът
между тях бил разрешен с Решение №120/01.03.1984г. по гр. дело 117/1984г. на
Окръжен съд Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на
Милчо Иванов Велев и Е.И.В., че Атанас Иванов Велев е собственик по давностно
владение на 1/4 идеална част от дворно място, 1/2 идеална част от жилищна
сграда — II — ри етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищна клетка, тавана и тоалетната, на
една сутеренна стоя, находящи се в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална" №
35 (сега ул. „Стамо Пулев" № 35).
Според
ищцата, посочването в съдебното решение, че 1/2 идеална част от построената
жилищната сграда, представлява II - ри етаж, т.е. даването на пространствени
предели на идеалната част, е относимо единствено към установения от съда, начин
по който страните по делото са ползвали сградата. Това обаче не променяло
факта, че сградата е еднофамилна, неподеляема и двата етажа нямат функционална
обособеност, т.е. не могат да функционират самостоятелно.
След
приключване на делото, Атанас Иванов Велев (баща на ищцата) не се върнал да
живее в имота, поради изключително лошите отношения, които имал с другите
съсобственици - неговия брат Милчо Велев, и съпругата му Е.В., които
допълнително се влошили по време на съдебния процес. Въпреки това, афиширайки
признатото му от съда право на собственост, той заключил стаите на втория етаж
и стаята в сутерена.
Въз основа
на установеното от съда, Атанас Иванов Велев се снабдил с нотариален акт № 40,
том V, дело 1971/1984г. на Районен съд Стара Загора. С договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 167, том V, дело 2214/1984г. на Районен съд
Стара Загора, Атанас Иванов Велев, действащ със съгласието на съпругата си Иванка
Господинова В., дарил на дъщеря си Р.А.К., собствения си недвижим имот, а
именно:
1/4
идеална част от дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо се в гр.
Стара Загора на ул. „Индустриална" № 35, представляващо парцел XI-6414,
при граници от двете страни улици, Иван Желев и Илия Първов, заедно и реално с втория
етаж от масивна двуетажна жилищна сграда - западен близнак, построен в описания
имот, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 идеална част от общите части
на сградата, съгласно чл.38 от ЗС - стълбищната клетка, тавана, тоалетната в
сутеренния етаж, а също така и една стая - северозападна в сутеренния етаж,
които поземлен имот и сграда (западен близнак), съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед №
РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК София, представляват поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4500, с административен адрес: гр. Стара Загора,
ул. „Стамо Пулев" № 35, с площ от 320 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план (4500, парцел XI, кв.323) при
съседи:68850.509.4506, 68850.522.16, 68850.509.7059, 68850.509.4501, и сграда с
идентификатор 68850.509.4500.3, със застроена площ на сградата 55кв.м., с
административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стамо Пулев" № 35, брой
етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4500.
Независимо
от посоченото в Нотариален акт за дарение № 167, том V, дело 2214/1984г. на
Районен съд Стара Загора, че ищцата притежава втори етаж от посочената сграда,
описанието на този етаж (две стаи и антре), както и посочването, че притежава и
една стая - северозападна в сутеренния етаж, заедно с 1/2 идеална част от
тоалетната в сутерена (посочена като обща част на сграда, наред със стълбищната
клетка и тавана), означава този втори етаж няма функционална обособеност и не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Довод в тази връзка
е и установеното от съда, че нейният праводател Атанас Иванов Велев е
собственик на 1/2 идеална част от сградата. Както бе посочено по - горе
сградата е еднофамилна и неподеляема, като на двата етажа не могат да бъдат
обособени обекти, които да функционират самостоятелно.
Следователно,
по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № 167,
том V, дело 2214/1984г. на Районен съд Стара Загора, ищцата Р.А.К. е станала
собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3, находящи се в
гр. Стара Загора, на ул. „Стамо Пулев" № 35.
Ответниците
Е.И.В. и Р.М.К. от своя страна също са собственици на 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3. Тъй като посочените
идеални части са придобити от Милчо Иванов Велев по време на брака му с
ответницата Е.В., след неговата смърт, посочените идеални части се разпределят
между ответниците както следва: Е.И.В. – 3/4, а Р.М.К. – 1/4 идеална част от
посочените 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500, и 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3.
С
Уведомление изх. № 24-21649-09.09.2020г. на СГКК Стара Загора, ищцата била
уведомена, че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. са вписани в кадастралния регистър
към кадастралната карта по Заявление вх. № 01-364160/14.08.2020г. на СГКК Стара
Загора, въз основа на приложени документи за собственост, а именно:
Нотариален
акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., вх. peг. № 6247/16.07.2020г. на
Агенция по вписванията, Служба по вписвания Стара Загора и Нотариален акт №
131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г., вх. Peг. № 6247/16.07.2020г. на Агенция
по вписванията, Служба по вписвания Стара Загора.
Съгласно
променените данни в КР, ответниците са вписани като собственици, както следва:
Е.И.В. е вписана като собственик на:
3/4 от 1/4
идеални части от ПИ 68850.509.4500, и на 3/4 от 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3, въз основа на Нотариален акт № 129, том XVIII,
нот. дело 3184/2020г.;
3/4 от 1/2
идеални части от ПИ 68850.509.4500 и на 3/4 идеални части от сграда 68850.509.4500.3.
въз основа на Нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г.
Р.М.К. е вписана в кадастралния регистър като собственик на:
1/4 от 1/2
идеални части от ПИ 68850.509.4500 и на 1/4 от 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3, въз основа на Нотариален акт № 129, том XVIII,
нот. дело 3184/2020г.;
1/4 от 1/2
идеални части от ПИ 68850.509.4500 и на 1/4 идеални части от сграда 68850.509.4500.3,
въз основа на Нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г.
При
запознаване със заявлението, приключило с посочената промяна на данните в
кадастралния регистър за ПИ 68850.509.4500 и сграда 68850.509.4500.3, ищцата установила,
че е направено изрично искане да бъде заличена от кадастралния регистър като
вписан собственик на идеални части от тези поземлен имот и сграда.
Нотариален
акт № 129, том XVIII, нот. дело № 3184/2020г. е съставен на основание чл.587,
ал.2 и 3 от ГПК, въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 156/2020г. на Нотариус Радка Богданова, като ответниците са
признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на 1/4
идеална част от ПИ 68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3, при квоти, както следва 3/4 за Е. Иванов В. и 1/4 за Р.М.К..
Нотариален
акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г. е съставен, на основание чл. 587,
ал.1 и ал.З от ГПК, въз основа на приложените към молбата на ответниците
писмени доказателства и постановление по нот. дело № 157/2020г. на Нотариус
Радка Богданова, като ответниците са признати за собственици на основание
покупка, давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от ПИ 68850.509.4500
и на цялата сграда 68850.509.4500.3, при квоти както следва 3/4 за Е. Иванов В.
и 1/4 за Р.М.К..
Хронологията
на съставяне на посочените два констативни нотариални акта, съобразена с
направеното искане ищцата К. да бъде заличена
като вписан собственик в ПИ 68850.509.4500 и сграда 68850.509.4500.3 показвало,
че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. отричат правото й на собственост върху идеалните
части от същите имоти, придобитите по силата на цитирания по - горе договор за
дарение.
В
нотариалното производство, по нотариално дело № 156/2020г. на Нотариус Радка
Богданова, приключило с издаден Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело
3184/2020г., ответниците Е.И.В. и Р.М.К. ангажирали доказателства, че са
придобили по давност притежаваните от съсобственика им ищцата Р. К. 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/4
идеална част от сграда 68850.509.4500.3.
С вторият
нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело 318б/2020г., нотариусът направил
констатация, че ответниците (общо) са собственици на 1/2 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и на цялата сграда 68850.509.4500.3. По този
начин към признатите придобити по давност 1/4 идеална част и 1/2 идеална част,
за което е съставил нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., е
прибавил и идеалните части, които те притежават по силата на посочените по -
горе договори за покупко-продажба, за отстъпване право на строеж, установеното
от Окръжен съд Стара Загора и наследствено правоприемство.
Снабдявайки
се с констативен Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г.,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответниците Е.И.В. и Р.М.К.,
въпреки че не са собственици на признатите им за придобити по давност и
наследство 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3., създават невярна представа в противното. С този нотариален
акт те се легитимират като собственици на 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3,
които идеални части са собственост на ищцата Р.К., а не са тяхна собственост.
По този начин те създават невярна представа за принадлежност на вещни права
пред всички, включително и пред административни органи, напр. СГКК Стара
Загора. Както е посочено по-горе, ответниците заявили промяна на данните в
кадастралния регистър за процесните имоти и искали заличаването на ищцата Р.К.
като вписан собственик. Нещо повече, въз основа представените нотариални
актове, те са вписани в кадастралния регистър като собственици на повече от
притежаваните от тях идеални части от ПИ 68850.509.4500 и сграда
68850.509.4500.3.
Ищцата А.К.
твърди, че е собственик и продължава да бъде на 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3., придобити от
нея въз основа на правна сделка - договор за дарение на недвижим имот, тъй като
не е губила правото на собственост върху тях.
Ответниците
не са придобили по давност, притежаваните от ищцата К. 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3.
Обстоятелството,
тя не обитава имота, тъй като не живее в гр. Стара Загора, не означава че е
загубила правото на собственост върху дарените й идеални части от него.
Трайна е
практиката на ВКС, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт
върху съсобствен имот, той е владелец само на неговите идеални части от този
имот и държател на идеалните части на останалите съсобственици от него.
Следователно ако ответниците бяха ползвали целия процесен имот, то те биха били
владелци на техните 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от
сграда 68850.509.4500.3 и държатели на притежаваните от ищцата 1/4 идеална част
от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3.
Отбелязва
обаче, че не са ползвали, съответно не са имали нито държане, нито владение
върху идеалните части от имота, притежавани от ищцата Р.К.. Както е посочено по
- горе, след постановяване на Решение № 120/01.03.1984г. по гр. дело 117/1984г.
на Окръжен съд Стара Загора, с което е разрешен спора за собственост върху
имота, стаите на втория етаж, както и тази в сутерена са заключени от бащата на
ищцата. Следователно върху тях не е упражнявана фактическа власт от страна на
ответниците.
Счита, че
следва да се отчете, че даже и ако бяха упражнявали фактическа власт върху
процесния имот, който притежават в съсобственост с ищцата К., а именно 1/2 идеална
част от ПИ 68850.509.4500 и цялата сграда 68850.509.4500, за да придобият по
давност този имот е било необходимо също така да са отблъснали владението й,
като манифестират ясно пред нея намерението си да владеят имота само за себе
си.
Само в
този случай, след изтичане на 10 години от момента, в който са отблъснали
владението на ищцата Р.К. биха могли да придобият по давност и нейната идеална
част. Обстоятелството, че тя не е живяла в имота от 1984г., когато й е бил
прехвърлен, не представлява отказ от право й на собственост. Към момента на
придобиване от страна на Р.К. на имота по силата на Нотариален акт за дарение №
167, том V, дело 2214/1984г., ищцата е била омъжена и е живяла със съпруга си в
гр. Казанлък. Обстоятелството обаче, че не е живяла в дарения й имот – 1/4
идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3, нито го е ползвала по друг начин (напр. като го отдава под
наем), съвсем не означава, че се е отказала от правото си на собственост, нито
пък че ответниците са отблъснали владението й върху него.
Както е
посочено, ищцата Р.К. ***, където притежава жилище, поради което нито е
необходимо, нито й е удобно да обитава процесния имот. На практика за нея е
невъзможно да го отдава под наем, предвид обстоятелството, че сграда
68850.509.4500.3 е еднофамилна и в нея има само една тоалетна в приземния етаж.
Това би означавало евентуален наемател да ползва сградата, съвместно с
ответниците, а желаещи за подобно съжителство не могат да бъдат намерени,
особено като се вземе предвид огромния брой жилища, които се отдават под наем в
гр. Стара Загора.
От страна
на ответниците Е.И.В. и Р.М.К. не са извършвани никакви действия, с които
същите да демонстрират ясно и недвусмислено пред ищцата намерението да завладеят нейните 1/4 идеална
част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална
част от сграда 68850.509.4500.3, отблъсквайки владението й върху същите и
манифестирайки ясно и недвусмислено пред нея намерението си да ги владеят само
за себе си.
Преди
около четири години, ищцата взела решение да се разпореди със собствените си 1/4
идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3, които за нея не са източник на доходи, а
само на разходи (плащане на данъци и такси). Тъй като е срещнала с потенциален
купувач, който е проявявал сериозен интерес към целия имот, съсобственост на
страните по делото, а именно 1/2 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и цялата
сграда 68850.509.4500.3, ищцата провела няколко разговора с ответниците. Сумата
предложена от купувача (в размер на 40000 евро) се видяла малка на ответниците,
и те предложили на ищцата Р.К. да изкупят нейната идеална част за 20 000 евро,
като получили нейното съгласие. Във връзка с оформяне на сделката, тъй като
ответниците живеят в гр. София, те поканили ищцата да се срещне с тях в кантора
на нотариус в същия град. Същият консултирал сделката и заявил, че не е
необходимо изготвяне на схема на етажа, тъй като сградата е еднофамилна и може
сделката да бъде оформена чрез продажба на идеални части.
Ответниците
обаче отлагали сключването на сделката, като с течение на времето поставили
допълнителни изисквания, включително и да бъдат уредени отношенията им във
връзка с друг съсобствен между тях имот, находящ се в с. Ракитница.
Независимо
от причините за това, до сделка не се стигнало. Това мотивирало ищцата да търси
купувач на нейната идеална част от имота. През лятото на 2019г. тя посетила
имота с потенциален купувач за извършване на оглед. При това посещение
установила, че стаите на втория етаж и стаята в приземния етаж, все още са
заключени. Установила също присъствие на майстори, които извършвали ремонт на
покрива.
Направила
отново опит да постигне съгласие със ответниците относно продажба, включително
и получаване на съгласие по чл. 33, ал.1 от ЗС. Поискала също, на правоспособно
лице по ЗКИР да бъде осигурен достъп до двата етажа от къщата, с оглед преценка
дали същите представляват самостоятелни обекти по смисъла на ЗКИР и дали
подлежат на нанасяне в кадастралната карта, т.е дали за сделка е необходимо
първо да бъде одобрено нейното изменение и съответно да бъде издадена схема.
Вместо
конструктивен диалог, ищцата получила искане за заплащане на огромна сума, с
твърдение, че същата представлява нейната част от средствата, похарчени за
ремонт на покрива. Ищцата изразила несъгласие, тъй като не била уведомена за
необходимост от извършване на ремонт, не взела участие в избор на фирма, която
да го извърши и избор на най-изгодна оферта за покупка на материали. Изразила и
несъгласие с размера на поисканата й сума, който според нея била изключително
завишена и не била доказана с никакви платежни документи.
Изложеното
по - горе показва, че към лятото на 2019г. ищцата установила, че стаите, които
баща й е заключил след влизане в сила на Решение № 120/01.03.1984г. по гр. дело
117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, все още са заключени, т.е. върху
нейните идеални части от имота, чието разпределение е било извършено още след
построяване на сградата, не е установена фактическа власт от ответниците. Освен
това, от тяхна страна не са извършвани действия, които да манифестират пред нея
намерението на ответниците да отблъснат нейното владение и да владеят процесния
имот само за себе си. Даже напротив - изразяването на желание да купи
притежаваната от ищцата Р.К. идеална част показва че ответниците признават
правото й на собственост.
Посочва,
че плащани от тяхна страна данъци, доколкото представляват действия на
обикновено управление не представляват такъв манифест, нито пък извършване на
ремонт, доколкото същия не надхвърля нуждите на запазване и съхранение на
имота. Средствата похарчени за този ремонт, доколкото не са съгласувани с ищцата,
евентуално повдигат между тях спор, свързан със заплащане на някаква част от тези
средства, след установяването им от съда. Във всеки случай обаче, извършването
на ремонт не представлява действие по промяна на намерението да се владее
спорния имот като свой. В тази връзка, отбелязва, че заявяването на претенция
към ищцата за плащане на половината от разноските за ремонта, за пореден пък
показва, че ответниците я считат за съсобственик, който съобразно квотата си
следва да участва в разходите за поддържане и съхраняване на общата вещ.
Моментът
на подаване от страна на Е.И.В. и Р.М.К. на молба - декларация от 16.07.2020г.
за снабдяването им с Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г. по
обстоятелствена проверка, е първия момент, в който ответниците са изменили
намерението си да завладеят за себе си и идеалната част от процесните имоти,
собственост на ищцата. Следователно към датата на подаване на настоящата искова
молба не са изтекли 10 години давностно владение, изискуеми, съгласно чл. 79,
ал.1 от ЗС.
От горното
следвало, че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. не са придобили по давност собствените
на ищцата Р. Казарова 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част
от сграда 68850.509.4500.3. Наличието обаче на констативен Нотариален акт №
129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г, който ги легитимира като собственици на
тези идеални части и както и наличието на констативен Нотариален акт № 131, том
XVIII, нот. дело 3186/2020г., който ги легитимира като собственици на 1/2
идеална част от ПИ 68850.509.4500 и цялата сграда 68850.509.4500.3, т.е. над
притежаваните от тях идеални части (придобити чрез правни сделки и наследствено
правоприемство), създават правна несигурност и пораждат правният интерес на ищцата
от водене на настоящото дело.
Ищцата
моли, след доказване основателността на претенцията, съдът да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че ответниците Е.И.В.
- ЕГН **********,*** и Р.М.К. - ЕГН **********,*** не са собственици на
основание давностно владение и наследство на 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор 68850.509.4500 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и девет точка четири хиляди и
петстотин точка три), с административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стамо
Пулев" № 35 (тридесет и пет), с площ от 320 кв.м. (триста и двадесет
квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план (4500,
парцел XI, кв.323) при съседи:68850.509.4506, 68850.522.16, 68850.509.7059,
68850.509.4501, и на 1/2 (една
втора) идеална част от сграда с
идентификатор 68850.509.4500.3 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и девет точка четири хиляди и петстотин точка три), със
застроена площ на сградата 55кв.м. (петдесет и пет квадратни метра), с
административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стамо Пулев" № 35 (тридесет
и пет), брой етажи 2 (два), с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имотс идентификатор 68850.509.4500.
Моли, на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК, съдът да
отмени изцяло съставения от нотариус Радка Богданова, констативен нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията с акт N9 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г.,
както и да отмени, съставения от Нотариус Радка Богданова нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията Стара Загора с акт № 131, том XVIII, нот. дело
3186/2020г., в частта му, в която ответниците са признати за собственици над
притежаваните от тях ¼ идеална част от ПИ 68850.509.4500 и ½ идеална
част от сграда 68850.509.4500.3.
Претендира
и за разноските, направени по делото.
Ответниците по делото -
Е.И.В. и Р.М.К. в
депозирания писмен отговор, чрез представителя си, заявяват, че оспорват
исковата молба с направените в нея твърдения, доводи и искания.
Оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват твърдението на ищцата, че притежава 1/4 ид.част от
описания поземлен имот и 1/2 ид. част от западната жилищна сграда, оспорват
твърдението, че не са придобили по давност 1/4 ид.част от описания поземлен
имот и 1/2 ид.част от западната жилищна сграда, като твърдят, че са собственици
на западната жилищна сграда и ½ ид.част от поземелния имот, вкл. на
процесните идеални части от тях.
Считат претенцията
на ищцата за недопустима, тъй като същата не е заявила и обосновала своя правен
интерес и не установява самостоятелни права върху предмета на делото. Предвид
характера на предявения отрицателен установителен иск, интересът от неговото
предявяване е абсолютна предпоставка на процеса. В случая ищцата не установява
свое право, тъждествено с правото, предмет на спора, няма доказателства и не
обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Ищцата не установява
интереса си от предявяване на иска за посочените като вид и обем права, не
излага факти и не представя доказателства за установяване на право на
собственост върху твърдените идеални части от сградата. Ищцата твърди, че се
легитимира като собственик с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167
т.V дело № 2214/1984г. на Старозагорския нотариус на реално втория етаж от
жилищната сграда и 1/4 ид.част от дворното място.За извършване на този договор
за дарение дарителят се е легитимирал с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № 40 т.V дело № 1971/1984г. на
Старозагорския нотариус. Самата ищца в исковата молба твърди, че не е придобила
този втори етаж, а идеална част от жилищната сграда, като сама оспорва
представения от нея и ползван като титул за собственост нотариален акт и отрича
да има права. Договорът за дарение, с който ищцата твърди, че се легитимира, е
нищожен, не поражда правни последици и няма вещно-прехвърлително действие
поради липса на предмет, невъзможен предмет и поради липса на съгласие. Тъй
като, както се твърди и в исковата молба, жилищната сграда е еднофамилна,
вторият етаж не представлява самостоятелен обект на собственост и съответно не
може да се прехвърля като реален обект. Не може да се прехвърля реална част от
еднофамилно жилище, както и не може да се счита, че е идеална част, нито да се
определи каква би била тази идеална част. Вторият етаж от еднофамилната жилищна
сграда и 1/2 ид.част от същата не са еквиваленти и са два различни обекта на
собственост. Ищцата оспорва договора, от който твърди, че черпи права, което
изключва правния й интерес, още повече, че и дарителят се е легитимирал с
документ за собственост -нотариален акт по обстоятелствена проверка за реален
втори етаж, а не за идеална част. Нито той, нито тя са притежавали реален обект
на собственост. Оспорват твърдените от ищцата права, както и оспорват
твърдените от нея права на дарителя Атанас Иванов Велев. Ищцата не е придобила
никакви права и не може да придобие такива от нищожен договор и от
несобственик. Дарителят не е притежавал идеална част от жилищната сграда и не е
могъл да прехвърли такава. Той не е притежавал и реален втори етаж и не е могъл
да прехвърли такъв. Ищцата се позовава на договор с предмет реален втори етаж
от жилищна сграда, а сама се опровергава като твърди, че не притежава втори
етаж, а 1/2 ид.част от сградата, което е невярно. Излага довод, че дарителят
бил собственик на 1/2 ид.част от сградата, което оспорват и което не отговаря
на истината, видно от нотариалния му акт по обстоятелствена проверка с предмет
реално втория етаж от сграда. Дарителят не е притежавал нито втория етаж от
сградата, нито идеална част от същата и не е могъл да прехвърли права, които не
притежава. Изцяло оспорват твърдението, че по силата на договор за дарение
ищцата е придобила 1/2 ид.част от сградата. Няма такъв договор, такава идеална
част не й е прехвърлена и не е била притежавана от дарителя, и ищцата не я е
придобила, а и изобщо не е придобивала и не притежава никакви права предвид
факта, че представеният от нея договор за дарение е нищожен. Освен, че липсва
предмет, липсва съгласие на страните по посочения договор за дарение за
прехвърляне на идеална част, няма такива волеизявления в нотариалния договор.
Изложеното от самата ищца в исковата молба потвърждава и показва, че тя никога
не е притежавала и не притежава 1/2 ид.част от сградата и 1/4 ид.част от
поземления имот, както и дарителят и съпругата му не са притежавали. Ищцата
сама твърди, че е придобила права от нотариален акт за дарение, който има за
предмет реално втория етаж от жилищната сграда, а не 1/2 ид.част от същата. Тя
не се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от сградата с представения от
нея договор за дарение, а твърдените от нея права и тези, предмет на посочения
нотариален акт за дарение, са различни. Предметът на делото е различен от
предмета на нотариалния договор за дарение. Отделно от това, съпругата на
дарителя не е била страна в договора за дарение, въпреки че дарителят, за да се
легитимира, е посочил нотариален акт по давностно владение по време на брак.
Ето защо, молят, съдът да приеме, че ищцата не обосновава правния си интерес от
предявяване на иск за 1/2 ид.част от сградата, поради което искът е недопустим
и молят производството по делото да бъде прекратено, като им се присъдят
разноските по делото.
Ако, съдът
приемете, че искът е допустим, ответниците молят да приеме, че същият е
неоснователен и да го отхвърли и да им присъдите разноските по делото.
Изложените
по-горе в т. 1 аргументи имат отношение и към основателността на исковата
претенция, които молят да се имат предвид, както и следното:
Оспорват
всички твърдения в исковата молба относно каквато и да било съпричастност и
участие на Атанас Велев в покупката на процесния имот през 1962г., вкл.
твърденията, че бащата на ищцата Атанас Велев е участвал с труд и парични
средства в закупуването на имота и изграждането на жилищната сграда/западен
близнак/, за отношенията между страните, за намеренията им. Атанас Велев не е
имал финансови възможности да закупи имот през 1962г. Той е по-малкият брат, за
който наследодателят на ответниците Милчо Иванов Велев винаги се е грижел, тъй
като са били сираци. Милчо Велев е живеел в гр.Стара Загора, имал е добра
работа, заемал е отговорна длъжност и той е поканил брат си Атанас да дойде в
гр.Стара Загора, осигурил му работа, и го е подпомагал дори финансово. Не било
вярно, че Атанас не бил посочен като страна по договора за покупка от 1962г.
поради липса на жителство, а поради факта, че нищо не е купувал и не е давал
пари. Единствено Милчо Велев и съпругата му Е. са закупили имота. След
построяване на сградата Милчо е подпомогнал семейството на брат си, както и на
сестра си, които е приютил временно да живеят в неговата къща, докато се
устроят. Брат му Атанас е започнал да си строи апартамент в жилищно-строителна
кооперация на ул.Васил Левски в гр.Стара Загора. Оспорват решение №
120/1.03.1984г. на ОС-Стара Загора по гр.д.№ 117/1984г. и нотариален акт № 40
т.У дело № 1971/1984г. относно признатото в тях право на собственост на Атанас
Велев на основание давностно владение, тъй като към този момент е действала
забрана за придобиване на имоти по давност в градовете, поради което тези
документи са нищожни и не са породили правни последици, а Атанас Велев не е
станал и не е могъл да стане собственик на посоченото основание. Оспорват и
нот.акт за дарение № 167, т.V, дело № 2214/1984г., на който ищцата се позовава, тъй
като той не е прехвърлил никакви права, предвид факта, че дарителят не е
притежавал такива. Отделно от това, договорът за дарение от 1984г. бил извършен
в полза на ищцата, тъй като баща й Атанас Велев вече е бил член-кооператор в
ЖСК, а тогава не е могъл да притежава два жилищни имота.
Оспорват,
че Атанас Велев е заключил стаи в имота. Твърдят, че цялата сграда-западен
близнак и 1/2 ид. част от поземления имот са тяхна собственост. Имотът бил
ползван и владян от покупката му през 1962г., както и от 1984г. досега от
семейството на Милчо Велев, от него и съпругата му Е. до смъртта му през
2013г., а след това и от втората ответница -негова дъщеря. Милчо Велев и съпругата му Е.В., а след
смъртта на първия и дъщеря му Р.К., са владели като собственици целия имот от
покупката през 1962г.досега, както и са владели процесните 1/2 ид.част от
жилищната сграда-западен близнак и 1/4 ид.част от поземления имот постоянно,
явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато досега и от 1984г., откогато са
демонстрирали, че упражняват фактическа власт върху целия имот като свой, че
владеят за себе си и своят процесните идеални части и че са придобили
собствеността след изтичане на предвидения в закона срок. Само те са плащали
данъци за имота, поддържали са сградата, правели са подобрения, ремонти,
афиширали са правото си на собственост, а от 1984г. досега ищцата не е ползвала
имота, не е имала никакви претенции за него. ответниците, както и преди това
праводателят им, навсякъде и от 1984г. досега са демонстрирали, че са
собственици, само те са упражнявали пълна фактическа власт върху целия имот,
вкл. върху процесните идеални части, само те са живели в него, стопанисвали са
го, без противопоставяне от страна на ищцата, без спорове и претенции от нейна
страна, като са манифестирали навсякъде, явно и по отношение на всички
намерението си да своят процесните идеални части, владели са ги за себе си,
като собственици повече от 25 години, придобили са правото на собственост върху
тях по давност и наследство и са се снабдили с нотариален акт за собственост по
давностно владение и наследство- акт № 51 т.П рег.№ 3885 дело № 156/2020г. на
нотариус Р.Богданова с рег.№ 435 и район РС-Стара Загора.
Неоснователни
и несъобразени с практиката на ВКС били доводите в исковата молба относно
придобиването на имот по давностно владение. В настоящия случай съществено е,
че ищцата никога не е била съсобственик на ответниците и не е налице
съсобственост. Но по принцип, дори да е имало такава, Милчо Велев и съпругата му Е., а след
смъртта на Милчо и дъщеря му Р., са владели целия имот като собственици както
от придобиването му през 1962г., така и процесните идеални части от 1984г.-след
постановяване на съдебното решение по гр.д.№ № 117/1984г. на ОС-Стара Загора
досега. Считат, че ищцата не е имала и няма никакви права върху процесния имот,
но хипотетично дори да се приеме, че е имала, то ответниците са придобили
процесните идеални части от сградата и поземления имот на основание давностно
владение, упражнявано повече от 25 години, от 1984г. досега, съгласно
презумпцията на чл.69 от ЗС. Ответниците са заплащали данъци, ползвали са
имота, поддържали са сградата, правили са подобрения, ремонти, включително
твърдения от ищцата ремонт на целия покрив. Своите права ответниците са
демонстрирали навсякъде и постоянно, упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, вкл. на процесиите идеални части, непрекъснато, явно, необезпокоявано, за
много повече от десет години и са собственици на същия на основание покупка,
давностно владение и наследство.
Оспорват
също и твърденията на ищцата за водени помежду им разговори за продажба на
имота.
Ответниците
молят, съдът да приеме, че искът е неоснователен и да го отхвърли и им присъди
разноските по делото.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извод, че съдът е
сезиран с отрицателно установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Целта на защитата по този иск е да се
установи действителното правно положение в отношенията между
страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за
собственост. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му. При отрицателен установителен иск
ответникът следва да докаже правото си на собственост, а ищецът може да обори
това негово твърдение като докаже свои насрещни права. Предпоставка за уважаване на настоящия отрицателен установителен
иск е да се докаже, че ответниците
не са собственици на процесните идеални
части от процесните имоти.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, направено в
писмения отговор, за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. В
случая, за ищцата е налице правен интерес от предяваяване на настоящия
отрицателно установителен иск, с оглед оспореното й от страна на ответниците
право на собственост върху процесните идеални части върху процесните имоти, за
което са налице два констативни нотариални актове.
Относно оспорените от ответниците писмени документи, същото касае
съществото на спора.
УКАЗВА на страните по делото
за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 19.04.2021г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните.
Свидетелите да се водят.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: