№ 71
град Първомай, 31.08.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 65 по описа на Съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 492448-F515859
/ 29.01.2020 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на П. М. Н., ЕГН **********,
в качеството й на ЕТ „П. Н.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
***, за нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от министъра на финансите)
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на
основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
В Жалбата си П. М. Н. чрез пълномощника
си адвокат В.Д.М. *** моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление
като необосновано и незаконосъобразно; редовно призовани за съдебно заседание на
въззивната инстанция, нито едноличният търговец, нито процесуалният му
представител се явяват за лично и непосредствено упражняване на право на
защита.
Въззиваемата страна – Национална агенция
за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Венета Захариева
Зафирова намира Жалбата за неоснователна и моли да се потвърди изцяло
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира
разноски, за които представя списък.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа
страна:
На 11.06.2015 година инспектори при
Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите посещават
стопанисван от ЕТ „П. Н.“ магазин за търговия с хранителни стоки, намиращ се на
адреса по седалището и управлението на търговеца – *** в ***, и по декларация
от П. Н. констатират, че обектът функционира от 11.05.2015 година, но в него не
е монтирано въведено в експлоатация и регистрирано в съответната дирекция на
Национална агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на
дейността, за което е съставен констативен протокол.
На 23.06.2015 година П. Н. представя
свидетелство за регистрирано на 17.06.2015 година Фискално устройство № DT538668
с Фискална памет № 02538668 и Заместник-директорът на Териториална дирекция -
Пловдив на Национална агенция за приходите приема, че случаят е маловажен и на
основание чл. 28, буква А от ЗАНН издава писмено Предупреждение № 160100-F168241
/ 17.08.2015 година, връчено лично на едноличния търговец на 28.09.2015 година.
По инициатива на Министерство на
вътрешните работи за проверка на обекти с обществено предназначение на 02.10.2019
година инспектори по приходите в Централно управление на Национална агенция за
приходите Р.Т.Н. (актосъставител) и колегата й В.А.А. посещават община Първомай
съвместно с инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив, като полицаи от РУ на МВР - Първомай определят обектите, а инспекторите
по приходите следят за спазване на законодателството във връзка с фискалната
политика на държавата.
Около 13:00 часа проверяващите посещават
на *** в ***, стопанисвания от ЕТ „П. Н.“ около 20 м2 търговски
обект и установяват, че същият функционира като магазин за хранителни стоки –
предлагат се на щандове за продажба с обявени цени ограничени количества безалкохолни
напитки, пакетирани захарни изделия и колбаси, но никъде няма поставено и
функциониращо фискално устройство. Едноличният търговец, който са намира там,
не отрича, че това е хранителен магазин и попълва декларация, че е започнал
дейност на 19.01.2018 година, като устно заявява, че има касов апарат, но не
може да го представи, нито документи, удостоверяващи устройството да е на
ремонт, а липсва и заверен ръчен кочан, отговарящ на изискванията на издадената
от министъра на финансите Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година.
Констатациите са отразени в изготвен на
място Протокол за извършена проверка от 02.10.2019 година (бланка серия АА № 0028910),
с който Н. е поканена на конкретна дата да се яви в Териториалната дирекция на
НАП в град Пловдив с лична карта за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, което указание тя не изпълнява.
Едноличният търговец отива по-късно – на
13.10.2019 година, но отново не представя никакви документи за фискално си
устройство и Р.Н. служебно извършва проверка в информационния масив на
Агенцията, при която вижда, че за хранителния магазин на 17.06.2015 година е
регистрирано и въведено в експлоатация такова фискално устройство, само че то
липсва в обекта към датата на проверката на 02.10.2019 година.
За последващата проверка е съставен Протокол
от 13.10.2019 година (бланка серия АА № 0024054) и в присъствието на едноличния
търговец – Акт за установяване на административно
нарушение № F515859 / 13.10.2019 година, връчен срещу подпис на П. М. Н..
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични,
от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства и от приложената
административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане и извеждане във и от експлоатация, регистрация и дерегистрация на
фискално устройство. В случая това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, нормата на чл.
7, ал. 2 от която сочи, че не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ (фискално устройство)
/ ИАСУТД (интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност), освен в случаите, посочени в
тази наредба, а случаите са изрично указани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от Наредбата, но настоящият, предмет на делото, не е сред тях.
Същевременно в конкретния казус не се
спори, че по императива на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е лице по чл.
3, ал. 1 от Наредбата и е длъжен да регистрира
и отчита извършените от него доставки / продажби в търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), като
хранителният му магазин попада в обхвата на легалната дефиниция за търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС във връзка с чл.
2, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година.
Съгласно § 11 от Преходните и
заключителните й разпоредби Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание
чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица, а нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че при извършване
или допускане извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане (когато
нарушението не представлява неиздаване на фискален или на системен бон) на юридическите
лица и едноличните търговци се налага имуществена
санкция от 3000 лева до 10000 лева в случаите, неводещи до неотразяване на
приходи.
По фактически
установеното е безспорно, че при проверката на 02.10.2019 година в стопанисвания от ЕТ „П. Н.“ хранителен магазин липсва
регистрираното на 17.06.2015
година от нея Фискално
устройство № DT538668 с Фискална памет № 02538668, при което не се отразяват
приходи от продажбата на стоки, и са несъстоятелни изложените в Жалбата
възражения в насока за неяснота какво точно нарушение е вменено в отговорност
на търговеца, както и за допуснати процедурни нарушения по
административнонаказателната преписка – и Актът, и издаденото въз основа на
него Наказателното постановление са конкретизирани по време, място, извършител
и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е индивидуализирано ясно и точно в достатъчна степен, за
да разбере Н. в какво се обвинява и за какво й е наложено административно
наказание.
В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1
от ЗАНН наказанието е в границите за предвиденото нарушение, като според
настоящия състав санкцията е занижена, предвид че П. М. Н. вече е писмено
предупредена за подобно нарушение – по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, като с Предупреждение № 160100-F168241 / 17.08.2015 година,
освен да регистрира, й е указано и да въведе в експлоатация фискално
устройство, което явно не е сторено, но с оглед на забрана за reformatio in
pejus – влошаване на положението, когато производството се развива само по
жалба на наказаното лице, Съдът не може да се произнася в негова вреда.
По посоченото липсват и предпоставките
за приложението на чл. 28 от ЗАНН – налице е формално нарушение, чиято
довършеност не е обусловена от настъпване на реална вреда, и то не се отличава
с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на такова нарушение, а във
всички случаи на нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените
отношения, свързани с отчитането на приходи и внасянето на дължимите преки и
косвени данъци. При липса на фискално устройство се затруднява и контролната
функция на Националната агенция за приходите за проследяване реализирането на
стоките и движението на стокооборота, засягат се и правата на клиентите като
потребители.
По чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не
може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (приета с ПМС
№ 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева.
Настоящото дело
не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича
в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел и справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулта е минималният от 80 лева, платими от
П. М. Н. по сметка на
Националната агенция за приходите.
Предвид изложеното и на основание чл. 63
от ЗАНН настоящият съдебен състав
Потвърждава
Наказателно постановление № 492448-F515859 / 29.01.2020 година на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на П. М. Н., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „П. Н.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, за нарушение по чл. 7,
ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (издадена от министъра на финансите) във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.
185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Осъжда
П. М. Н., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „П. Н.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ