РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204916 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
406 от 18.08.2022 г., издадено от *** „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив,
с което на С. С. С. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 43, ал. 3 от
Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив (нататък НОДПТОП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 4, т. 1 от НОДПТОП.
В жалбата са релевирани оплаквания, че не е извършено нарушението , тъй като
мястото на което е установено нарушението е отредено за паркинг, но Общината не е
изградила такъв поради липса на средства. В съдебно заседание жалбоподателя се
явява лично, поддържа доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание от представител по
пълномощие, а същата депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и
развива доводи, че „зелени площи“ е понятие със широко значение и когато площта е
видимо затревена то за нарушителя е ясно, че извършва нарушение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и искане за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят С. С. С. живеел на адрес ***, на същия му било известно, че
1
пространството срещу № ***, а именно на блока, в който живеел, било отредено за
Паркинг, но Общината не била реализирала такъв, поради липса на средства. Същият
на 31.03.2022 г. бил паркирал личния си автомобил марка БМВ с рег. № **** на
мястото, което съгласно одобрения и действащ регулационен план на Община Пловдив
№ 112, бил отреден за паркинг, а именно на улицата *** срещу № ***, но към
процесната датата там имало поникнала трева.
При обход наблизо служители на ОП „Общинска Полиция“, констатирали че на
това място върху затревената площ имало спрени автомобили и тъй като възприели
това като нарушение на чл. 4 от НОДПТОП свид. Х. съставил неприсъствен фиш №
**********/31.03.2022 г., който залепил на стъклото на процесния автомобил. На
05.04.2022 г. от жалбоподателя било подадено възражение, с което оспорва издадения
неприсъствен фиш, поради което е бил съставен процесния АУАН 000342/08.04.2022
г., в присъствие на нарушителя, който отразил своите възражения и получил екземпляр
от същия.
На база на съставения АУАН било съставено атакуваното НП и С. бил наказан с
глоба в размер на 50 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – Й. Н. Х., на базата на чиито показания се установява къде какво е
установил, същият потвърждава авторството на АУАН, неприсъствения фиш и
констатациите направени в тях. Фактите са установени и от събраните писмени
доказателства АУАН, неприсъствен фиш 2 екземпляра, възражение срещу АУАН,
ведно с приложена кореспонденция с община Пловдив, докладна записка, декларация,
писмо от Община Пловдив, ведно с извлечение от действащ регулационен план № 236
на Община Пловдив Район Южен от 2011 г., заповед № 22ОА-231.01.02.2022 г., писмо
от Община Пловдив ведно с извадка от Действащ регулационен план на Район Южен
Община Пловдив, към 2022 г., от където се установява, че действително към момента
на установяване на фактическата обстановка мястото, на което е установен паркирания
автомобил е било отредено за паркинг като на схемата е отбелязано с оранжев цвят
според легендата.
Съдът кредитира писмените и гласни доказателства доказателства, доколкото
същите чертаят една непротиворечива фактическа обстановка, и се допълват взаимно.
По установената и описана в АУАН фактическа обстановка самите страни не
спорят.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установява съставомерността на описаното деяние и поради това виновното му
извършване.
Според посочената за квалификация на поведението на нарушителя норма, а
именно чл. 4, ал. 4, т. 1 от НОДПТОП: Паркирането е забранено и в паркове, градини и
зелени площи, освен в случите, когато на територията им има специално обособени и
обозначени за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 1 и 62, ал. 2 от ЗУТ В
териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зЕ. система,
като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за
организиране на отдиха на населението. Зелените системи и озеленените площи се
устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на
урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините,
като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1.
Не само, че в настоящото производство не се доказа, че местоположението на
паркирания автомобил е било в озеленена площ по смисъла на ЗУТ, а и се установи, че
същият се е намирал на място отредено именно от държавната структура част, от която
2
е и административнонаказаващия орган, за ПАРКИНГ.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на Община Пловдив, че
всяко място, на което е пораснала трева следва да се счита за „зЕ. площ“, тъй като
зелените площи не се определят от находящата върху нея растителност, а от
определянето му като функционално средство за подобряване на микроклимата. В ЗУТ
независимо от това дали става въпрос за парк, градина или озеленена площ същата
следва да е УСТРОЕНА от Подробния устройствен план за зЕ. площ или поне да
изпълнява функцията на такава посочена в чл. 61, ал. 1 от ЗУТ. В настоящия случай, не
само че не мястото не е устроено за зЕ. площ, а тъкмо обратното – същото е
УСТРОЕНО за ПАРКИНГ. Т.е. стопанина на площта му е отредил друга обществено
полезна и задоволяваща потребността на гражданите функция. Твърдението че
наличието на трева върху площта е основание да се дерогира действието на
действащия устройствен план не може да бъде споделено от настоящия състав на съда.
На следващо място при положение, че за жалбоподателя, обстоятелството че
Община Пловдив отрежда мястото за паркинг е известно и посочено във възражението
напълно неоснователно е твърдението на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че като спира върху трева, той съзнава, че извършва нарушение. Напротив
доказа се, че същият разполага и с предходен устройствен план, където също мястото е
отредено за паркинг следователно няма как да се предположи виновното му поведение
поради наличие на тревни стръкове.
На следващо място е абсолютно недопустимо Община Пловдив да черпи права
да събира глоби за неправилно паркиране, от неправомерното си поведение да не
изпълни задълженията си по приложение на действащия устройствен план и да
изграждането на паркинг
Съдът приема, че твърдяното нарушение не е осъществено, тъй като не е налице
елементът от фактическия състав „зЕ. площ“, а вместо това е установено, че
автомобилът се е намирал на ПАРКИНГ.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. ІІ на
представената оправомощителна заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. Спазена е
процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН и процесното НП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и съдържа
всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В съдържанието на АУАН се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
3
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му .
Във връзка с това ,че не се съставомерност на нарушението от обективна и
субективна страна, то подадената жалба следва да се уважи и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административнонаказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1
от АПК. Жалбоподателят не е отправял претенция в този смисъл и не доказва
извършването на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 406 от 18.08.2022 г., издадено от ***
„Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на С. С. С. с ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 43, ал. 3 от НОДПТОП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 4, т.
1 от НОДПТОП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4