РЕШЕНИЕ
№ 260086
гр.Варна, 19.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 21.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 123 по описа за 2021
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„Банка
ДСК“ АД - гр.София е обжалвало решение № 260294/19.10.2020 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д.№ 1507/2018 г., в частта с която са отхвърлени предявените от
нея искове с правно основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с
молба да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло ведно с присъждане на
сторените в настоящото производство разноски. Въззивникът
моли с писмена молба
за уважаване на жалбата му,
ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът
по жалбата – Д.З.Л. ***, моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението като
правилно, законосъобразно и обосновано, ведно с присъждане на съдебните
разноски.
Ответникът
по жалбата – Н.З.Л. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез особения си представител
за оставяне на жалбата без уважение и за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
На
наследниците на починалия на 16.06.2011 г. кредитополучател З Л. Г няма редовно
връчено изявление на банката за обявяване на ипотечния кредит за предсрочно
изискуем след изтичане на определения на същите срок за доброволно заплащане на
изискуемите към този момент вземания на кредитодателя по него. Във връчените
писма-уведомления от 15.01.2018 г. и 30.01.2018 г. е посочен общият размер на
отпуснатия кредит – 25000 евро, без конкретизиране на просрочените задължения
по вид, размер и падеж, и не е изрично обявено, че при незаплащането им от
наследниците в указания срок кредитът става изцяло предсрочно изискуем и
банката ще пристъпи към събиране по съдебен ред на целия дълг по кредита.
Затова и ищецът не е ползвал заповедното производство като ред на защита. Налице
са обаче лично получени от ответниците писмени покани за доброволно изпълнение,
които ги поставят в забава относно падежиралите задължения по кредита на
наследодателя им. При добросъвестност от тяхна страна същите са могли да узнаят
какви са тези задължения при явяване в клон на банката, към което тя ги е
приканила. Подаването на настоящия осъдителен иск на 01.10.2018 г. служи вече и
за изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем предвид
изтичането на 90 дни забава на ответниците – наследници на длъжника Злати Л.
Георгиев, които не са се отказали от наследството на наследодателя си, съгласно
т.20.2, раздел VІІ „Отговорност и санкции“ от Общите условия към договора за
ипотечен кредит от 10.05.2008 г. Така че ищецът има право да търси от
ответниците с предявения осъдителен иск целия дълг на длъжника – техен
наследодател по кредита, който с исковата молба е обявен за предсрочно изискуем
поради липса на доброволно заплащане от тях на забавените плащания на главница
и/или лихви за период повече от 90 дни.
Реструктуриране
на кредита с капитализация на част от лихвите с информираното съгласие на
кредитополучателя е индивидуално договорено и не води до налагане на същия на
неравноправни клаузи в договора за кредит. От заключението на ССЕ се
установява, че определеният с договора БЛП – 4.19% е променен от банката за
периода – 16.10.2008 г. – 01.10.2018 г. на 4.69 %, при непроменяне на стандартната
надбавка, но това е станало по независещи от нея причини – поради външни
фактори, на които тя не може да влияе - промяна в лихвените нива, водеща до
промяна на ползваните при формиране на БЛП коефициенти Леония, Юробор и Либор.
С т.7 от договора за ипотечен кредит от една страна е уговорено БЛП да бъде
определян от банката периодично, а от друга страна с т.4 на допълнителното
споразумение от 09.10.2009 г. и с т.2.5 на допълнителното споразумение от
23.02.2011 г. страните са договорили лихва по кредита /БЛП + надбавка/ от
11.49% /на базата на БЛП от 4.69%/. Погасителните планове по договора за кредит
и по отделните допълнителни споразумения са подписани двустранно, в т.ч. и този
по последното допълнително споразумение от 23.02.2011 г. на л.33-л.38, който е
подписан от кредитополучателя и под всяка страница. Няма неравноправни и поради
това нищожни клаузи на договора за кредит по смисъла на ЗЗП, които поради неприложимост между страните да водят
до намаляване на целия дълг по кредита.
Съгласно
заключението на ССЕ с капитализиране на част от лихвите към главниците непогасената
част от дълга възлиза както следва: главница - 27832.58 евро, договорни /възнаградителни/
лихви - 21890.29 евро и санкционна лихва - 268.10 евро за периода от 23.08.2015
г. до 01.10.2018г.
Уговорените
с погасителния план по договора за кредит анюитетни вноски представляват
частични плащания, а не периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД,
предвид което за тях е приложима петгодишната погасителна давност по
чл.110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Давността
за отделните анюитетни вноски тече самостоятелно от датата на падежа на всяка
от тях, а не общо – от датата на обявената предсрочна изискумост на кредита или
от крайния срок за издължаване на целия кредит. Съгласно чл.114, ал.1 – ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая вземането за всяка отделна анюитетна вноска става изискуемо на датата на
падежа й. Петгодишната давност важи не само по отношение на главниците, но и по
отношение на договорните лихви. Съгласно чл.430, ал.2 – ТЗ заемателят заплаща
лихва по кредита, уговорена с банката. Тези договорни лихви са с
възнаградителен характер, тъй като представляват цена за ползването на кредита
от кредитополучателя. Възнаградителната лихва е част от анюитетната вноска,
така както и главницата, поради което по отношение на нея е приложима също
петгодишната погасителна давност. Само вземанията за наказателни /санкционни/
лихви /неустойки/ се погасяват с по-кратката тригодишна давност на основание
чл.111, б.“в“ – ЗЗД.
При
това положение направеното възражение за давност от ответниците е основателно
по отношение на главниците и договорните /възнаградителните/ лихви за период
преди 01.10.2013 г., а за санкционните лихви – преди 01.10.2015 г. Изчислени по
месеци и дни съобразно погасителния план на л.33-л.35 погасената по давност
част от вземанията на кредитодателя - ищец съобразно изложеното по-горе
възлизат, съответно – относно главницата - на 790.28 евро и относно договорните
лихви – на 8146.71 евро, а относно санкционните лихви – на 10.78 евро въз
основа на заключението на ССЕ на л.234 за периода от 23.08.2015 г. до
01.10.2015г. След приспадане на тези суми от задълженията по целия кредит
същите възлизат на следните суми: главница - 27042.30 евро, договорни лихви -
13743.58 евро и санкционни лихви - 257.32 евро, за които искът е основателен.
Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени в отхвърлителната му част,
съответно: относно главницата - за сумата 23185.03 евро, представляваща разлика
между присъдената сума от 3857.27 евро и сумата 27042.30 евро, относно
договорните лихви - за сумата 4149.58 евро, представляваща разлика между
присъдената сума от 9594 евро и сумата 13743.58 евро и относно санкционните
лихви /обезщетение за забава/ - за сумата 257.32 евро, както и в осъдителната
му част за разноски над сумата 474.53 лева до 2010.12 лева съобразно
отхвърлената част от иска. Вместо решението в отменената част въззивният съд
постановява друго, с което уважава исковете за същите суми срещу двамата
ответници – наследници на кредитополучателя, по равно. В останалата му
отхвърлителна част решението следва да се потвърди.
При
този изход на спора ищецът има право на съразмерни съобразно уважената част от
иска разноски в размер на 5204.68 лева, в т.ч. направени за особения
представител на втория ответник. Ответниците се осъждат да заплатят на ищеца по
равно сумата 4023.57 лева - съдебни разноски за първата инстанция /разлика над
присъдената с решението на ВОС сума 1181.11лева/.
Съобразно уважената част от жалбата
въззивникът има право на разноски в размер на 2745.04 лева, в т.ч. направени за
особения представител на втория въззиваем, а първият въззиваем съобразно
отхвърлената част от нея на такива в размер на 295.46 лева. След компенсация в
полза на въззивника се присъжда разликата от 2449.58 лева - съдебни разноски за
въззивната инстанция, дължими от въззиваемите по равно.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 260294/19.10.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№ 1507/2018 г. в
отхвърлителната му част, съответно: относно главницата - за сумата 23185.03
евро, представляваща разлика между присъдената сума от 3857.27 евро и сумата
27042.30 евро, относно договорните лихви - за сумата 4149.58 евро,
представляваща разлика между присъдената сума от 9594 евро и сумата 13743.58
евро и относно санкционните лихви /обезщетение за забава/ - за сумата 257.32
евро, както и в осъдителната му част за разноски над сумата
474.53 лева до 2010.12 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.З.Л.,ЕГН **********, с
адрес: ***, и Н.З.Л., ЕГН **********,***, да заплатят по равно на „Банка ДСК“
АД - гр.София, ЕИК *********, сумата 23185.03 евро, представляваща разлика
между присъдената сума от 3857.27 евро и сумата 27042.30 евро - главница,
сумата 4149.58 евро, представляваща разлика между присъдената сума от 9594 евро
и сумата 13743.58 евро - договорни /възнаградителни/ лихви, сумата 257.32 евро - санкционни лихви /обезщетение за забава/, като
наследници на кредитополучателя З Л. Г, ЕГН **********, починал на 16.06.2011
г., по обявен с исковата молба за предсрочно изискуем кредит по сключени
договор за ипотечен кредит от 10.05.2008 г. и допълнителни споразумения към
него от 09.10.2009 г. и от 23.02.2011 г., сумата 4023.57 лева - съдебни
разноски за първата инстанция и сумата 2449.58 лева - съдебни разноски по
компенсация за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в останалата му отхвърлителна част.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.