РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
гр. Пловдив,21.03.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3262 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от „БАРО-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от *** С.Е.И., чрез адв. А. против
Решение №
2082/09.11.2022г.,
постановено по АНД №
3508/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен Фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, с който на „Баро–транс“ ЕООД е наложено административно наказание
,,имуществена санкция“ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по чл.139,
ал.5 и ал.7 във връзка с чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.
Твърди
се неправилност и необоснованост на решението. Според касационния жалбоподател
в Република България не може да съществува регистрирано пътно превозно средство
с идентичен на първоначално декларирания в договор № 957 за предоставяне на
услуги за електронно таксуване, сключен между ИТС АД и „БАРО-ТРАНС“ ЕООД на
02.03.2020г., като в тази връзка е направено позоваване на чл.24, ал.1, т.3 от
Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. На следващо място се твърди, че от представената
разпечатка ТОЛ ПАС, се установява, че дължимата такса за ползване на пътища е
заплатена и то за точно определени участъци от пътя, които са последователни и
в този смисъл не е налице нанесена вреда. Според касатора неправилно и в
противоречие със закона е ангажирана административнонаказателната отговорност
на собственика на МПС-то. Твърди се, че задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП е
на водача на ППС-то, а не на собственика, който може да е юридическо лице. Иска
се отмяна на решението и отмяна на Електронния фиш.
В
съдебно заседание за касатора не се явява представител.
Представят
се подробни писмени бележки.
Претендира
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, Агенция „Пътна инфраструктура“, в отговор по
касационната жалба, чрез процесуален представител юриск. С.-Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в Република България може
да съществува регистрирано ППС с рег.№ *** и че регистрационния номер е грешно
деклариран, и изписания регистрационен номер на дисплея на бордовото устройство
не съответства на регистрационния номер на ППС, за което е предназначено.
Изразява становище за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че е
налице неяснота относно наложеното наказание в ЕФ и че отговорността на
жалбоподателя е правилно ангажирана. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
В
съдебно заседание се поддържа изложеното в отговора по касационната жалба.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда
да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на касационната проверка е решение № 2082 от 09.11.2022 г. по АНД № 3508 по
описа на ПРС за 2022 г., с което е потвърден Електронен Фиш № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, с който
на „Баро –транс“ ЕООД е наложено административно наказание ,,имуществена
санкция“ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7
във връзка с чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.
Решението
е неправилно.
В
процесния електронен фиш като нарушени са посочени разпоредбите на чл.139, ал.5
и ал.7, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП. А като основание за налагане на
имуществената санкция е посочено: чл.179, ал.3а във връзка с чл.187а, ал.1 и
ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Според ал.7 на същата
разпоредба, водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато
тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП гласи, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
На следващо място
според посочената като основание за издаване на процесния ЕФ разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.187а, ал.1, при установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита,
че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. А съгласно ал.2 т.2 на същата разпоредба,
ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, в размер 1800 лв. – по чл.179, ал.3а.
В
процесния електронен фиш се съдържат данни само за собственика на ППС, като
отсъстват данни за водача, а по преписката не са представени данни за упражнено
правото по чл.187а ал. 4 ЗДвП – за подаване на декларация от собственика или
ползвателя с посочване на лицето, което е извършило нарушението.
Съгласно чл.179, ал.3б във вр. с
чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Съответно,
според чл.187а ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 2. по чл. 179, ал.
3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Според посочената като нарушена в ЕФ
разпоредба на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът
е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Т.е. изпълнителното
деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по
допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. В същото време в ЕФ е вменено и
нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, което задължение се отнася до водача на ППС,
а жалбоподателя „Баро –транс“ ЕООД не притежава качеството водач, при което
разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП не е приложима и е неотносима към
юридическите лица - собственици на превозните средства, но това не е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ доколкото в ЕФ е посочена и относимата
разпоредба на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В случая обаче, погрешно е посочена и
санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, като правилната е тази на чл.179,
ал.3б от ЗДвП предвиждаща по-висока санкция.
Предвид горното, решението на въззивния съд следва да бъде
отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
се отмени процесния електронен фиш.
С оглед изхода на спора, в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски, които се констатираха в размер на
300 лева (видно от приложения договор за правна защита и съдействие пред ПРС).
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2082 от 09.11.2022 г. по АНД № 3508 по описа на
ПРС за 2022 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Електронен
Фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, с който на „Баро –транс“ ЕООД е наложено административно наказание
,,имуществена санкция ‘‘ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по
чл.139, ал.5 и ал.7 във връзка с чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/.
ОСЪЖДА
Агенция
Пътна инфраструктура да заплати на „БАРО-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от *** С.Е.И.,
съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: