Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, срещу съдебно решение № 118 от 18.03.2024 година, постановено по АНД № 166 по описа за 2024 година на Районен съд П..

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 1 от 04.01.2024 година на директора на РИОСВ София, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС), на „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 9.2.1 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), актуализирано с решение № 53-Н1-ИО- А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, а именно, че на 31.12.2022 г., в [жк], [населено място], на площадката на ТЕЦ „**“ дружеството не е изпълнило задължението си при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни /технологични и вентилационни/ газове от организиран източник ИУ № 2 да не превишава определената средногодишна норма за допустима емисия по показател СО (въглероден оксид-100 mg/Nm3) за 2022г., при самостоятелна работа на ПГ № 4 и при едновременната работа на ПГ № 4 и ПГ № 5.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възразява срещу изводите на решаващия съд за недоказаност на процесното нарушение, като твърди, че същите са в противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила решението на районния съд.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г. Г., пълномощник на директора на РИОСВ – С*. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „**“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. С., пълномощник на изпълнителния директор на „**к“ АД. Оспорва касационната жалба, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П., прави заключение за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, предлага на касационния съд да го остави в сила.

А. съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон, а основанията за това са следните:

С НП № 1 от 04.01.2024г. директорът на РИОСВ – С., въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 73/05.07.2023 година, на основание чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, наложил на „** АД, ЕИК: *********, имуществена санкция в размер на 30 000 лева за това, че на 31.12.2022 г., в [жк], [населено място], на площадката на ТЕЦ „Република“ дружеството, в качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, не е изпълнило задължението си при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни /технологични и вентилационни/ газове от организиран източник ИУ № 2 да не превишава определената средногодишна норма за допустима емисия по показател СО (въглероден оксид-100 mg/Nm3) за 2022г., при самостоятелна работа на ПГ № 4 и при едновременната работа на ПГ № 4 и ПГ № 5.

В НП е посочено, че при самостоятелната работа на ПГ № 4 и при едновременната работа на ПГ № 4 и ПГ № 5 е отчетена средногодишна стойност (за 2022) от 149,55 mg/Nm3 по показател СО, която превишава определената средногодишна норма от 100 mg/Nm3 за този замърсител.

С обжалваното решение на първата съдебна инстанция наказателно постановление № 1 от 04.01.2024г. е отменено.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел от фактическа страна, че дружеството жалбоподател експлоатира горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия в ТЕЦ „**“, за което му е издадено комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г. от изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с решение № 53-Н1-И0- А1/2021 г. на Изпълнителния директор на ИАОС. С. У. 9.2.1. (актуализирано с Решение № 53-Н1-И0- А1/2021 г.) „Дебитът на технологичните и вентилационни газове от всички организирани източници по Условия 9.2.2., 9.2.3., 9.2.4., 9.2.5. и 9.2.6 не трябва да превишава определените в съответните таблици стойности. С. У. 2 от КР на „Топлофикация – Перник“ АД се разрешава да експлоатира Горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, включваща:Парогенератор № 4; Парогенератор № 5; Парогенератор № 3 (резервен, само в случай на авария на ПГ № 4 и ПГ № 5). В КР е разрешена експлоатация на горивната инсталация в три режима на работа: самостоятелна работа на ПГ№ 4, самостоятелна работа на ПГ № 5 и едновременна на ПГ № 4. Нормите за допустими емисии, изпускани чрез изпускащо устройство (ИУ) № 2, формирани от самостоятелната експлоатация на ПГ № 4 са определени в Таблица 9.2.3.- която е приложена таблично в НП и от едновременната експлоатация на ПГ 4 И ПГ5 -Таблица 9.2.4. – продължение от КР № 53-Н1/2014 г., също приложена /копирана/ таблично в НП. Съгласно изискванията на комплексното разрешително „Топлофикация - Перник“ АД представя в РИОСВ-София резултатите от осъществените СНИ под формата на два отделни месечни и годишен доклади, съдържащи: регистрирани стойности само при работата на ПГ № 5;регистрирани стойности при самостоятелната работа на ПГ № 4 и при едновременната работа на ПГ № 4 и ПГ № 5. С писмо вх. № 7129/11.04.2023г. дружеството е представило в инспекцията годишен доклад с резултати от проведени СНИ от 01.01.2022 г. до 31.12.2022г. В края на отчетния период - 31.12.2022 г., операторът е изчислил средногодишните стойности, като в доклада е представена информация за осреднената концентрация на всяко от контролираните замърсяващи вещества, изпуснати в атмосферния въздух през 2022 г. и образувани от дейността на дружеството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, районният съд приел, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е водено от компетентни органи, без допуснати съществени процесуални нарушения, включително при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съобразено с правилото на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, без допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,

Спорът е разгледан по същество, като решаващият първоинстанционен съд направил извод въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че доводите на наказаното дружество за недоказаност на вмененото му нарушение са основателни. Приел е, че след копиране само на таблиците от представения годишен доклад, без да се вземат предвид останалите изложения в графите и пунктовете и без да обсъди останалите компоненти и отбелязвания в годишния доклад, в това число и че в същия е отбелязано, а и е видно и от таблиците в доклада, че за времето от 12.08.2022 г. до 5.10.2022 г., съоръженията в централата са били спрени за планов ремонт и за посочения период в таблицата срещу показател СО пише тиренце / тоест няма такъв/ и не е ясно как е интерпретиран този факт и как е определена машинално преписаната само от точка 6 стойност надвишаваща описаната от 100 mg/Nm3- 149,55 mg/Nm3, и дали са отчетени посочените обстоятелства, при положение, че и в НП и в сз. актосъставителят казва, че системата е автоматична и работи целогодишно, а видно от доклада са отчитани и аварии в самата инсталация и то не малко и дали този факт, евентуално, наред с горния е повлиял по някакъв начин. при положение, че в пункт 1.1 за отчетените средномесечни стойности на СО е посочено, че са „спазени“, а за почасово и подневно е вписано за този компонент неприложимо. Поради което остава неясно и при лаконичното описание в акта и НП, как ако средномесечните стойности са спазени, то средногодишните са превишени и как е направено това изчисление и при какво функциониране на АС и СНИ, като дали е взето предвид времето през което инсталацията не е работила, което също би имало отношение към измерванията като компонент, на който се дели и участва в измерването. Горното обосновало извод в решението за недоказаност на вмененото нарушаване на посочените условия по КР, съответно за отмяна на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон при неговото издаване.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

С оглед правилно установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е изводът на Районен съд – Перник за недоказаност по делото на нарушението - при положение, че за помесечното отчитане, видно от таблицата за този СО компонент всички стойности са в норма, как се е оказало и изчислило, че средногодишно е над нормата, още повече че от август до октомври инсталацията е била в ремонт. Видно от протокола за оценка на резултатите от проведени СНИ, изготвен от гл. експерт в РИОСВ на 24.04.2023г., в който се анализира и представения доклад в т.1.1. Средномесечни стойности по отношение на СО /въглероден оксид/ е записано НДЕ /нормите за допустими емисии са спазени/. Ако при подаване на годишния отчет и приложенията към него са допуснати неточности, като не са попълнени всички месеци, за да се изчисли средна годишна стойност, посочената неточност изобщо не е била отчетена от наказващия орган, който е формирал извода си на база механичен сбор на стойности за няколко месеца. В този смисъл, съдът счита, че в процесното НП въобще липсва описана фактическа обстановка, свързана с описание на нарушението и начинът на неговото извършване.

Настоящата касационна инстанция споделя напълно и направените от районния съд правни изводи, като в този смисъл изложените в жалбата доводи са неоснователни – вмененото на ответника по касация, в качеството му на оператор на инсталация, неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 9.2.1. от КР № 53-Н0/2008 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.

Разноски от страните не се претендират.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 118 от 18.03.2024 година, постановено по АНД № 166 по описа за 2024 година на Районен съд – П.*.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.