гр. Сливен, 23.10.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
СЛИВЕН, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния
съдия Бозукова административно дело № 276 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 268 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от
Община Сливен, представлявана от Кмета на общината срещу Решение № 56/21.07.2023
г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба
вх. № 7207/06.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – Бургас на Община Сливен, срещу
действия на публичен изпълнител, във връзка с извършена публична продан на
недвижими имоти, собственост на „Б.-03“ ООД по изпълнително дело № 20100001970/2010
г. по описа на ТД на НАП Бургас.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди
се, че решаващият орган е пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК и ЗМДТ,
като не е установил нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ. Посочва, че към жалбата до
директора на ТД на НАП била приложена справка за неплатени задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци по партидата на "Б.-03" ООД,
ЕИК *********, касаещи имотите, предмет на публична продан, която решаващият
орган не е обсъдил в акта си. Твърди, че Община Сливен е присъединен по право
взискател и административният орган неправилно е приел, че не попада в кръга на
правоимащите да обжалват действията на публичния изпълнител лица. Счита, че макар
и непосочен изрично в нормата на чл.266 ал.1 от ДОПК взискателят, когато има
интерес от оспорването, има право на жалба срещу действията на публичния
изпълнител. Моли съда да отмени атакуваното решение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност
на юрисконсултското
възнаграждение.
В съдебно заседание
Община Сливен, редовно и своевременно призована, се представлява от г. е. с ю.
о. и п. п.– А.О., която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното
решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП - Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В писмено становище от упълномощен процесуален представител – ст. юриск. Д. Ж., която оспорва жалбата, счита обжалваното
решение за законосъобразно. Редът, по който се присъединяват взискателите бил
уреден в чл. 217 от ДОПК. Вземанията на общината не били
задължения от първи ред на чл.219 ал.1 от ДПК и се погасявали след погасяване на всички задължения от първи ред ,
в случай че бъдат надлежно присъединени. Не било допуснато нарушение на
чл.28 ал.3 от ЗМДТ. Правилно жалбата била оставена без
разглеждане, тъй като до момента Общината не е предявила пред НАП изпълнителни
основания, установяващи публични вземания. Моли съда да потвърди решението като
законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд -
Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
В ТД на НАП Бургас е
било образувано изпълнително дело № 20100001970/2010 г. за събиране на публични
вземания с длъжник "Б.-03" ООД, ЕИК *********. В хода на
изпълнителното производство с постановление за налагане на обезпечителни мерки
№ С200020-022-0073208/22.10.2020г. публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас е
наложил възбрана върху недвижими имоти с идентификатор 67338.437.654, имот с
идентификатор 67338.437.655 и имот с
идентификатор 67338.437.659, трите, представляващи земеделска земя, находящи се
в гр. Сливен, местност „Б.“, собственост на "Б.-03" ООД, ЕИК *********./л87/.
По делото е установено,
че публичният изпълнител е изискал по реда на чл.212 от ДОПК от Община Сливен
информация относно данъчна оценка на недвижим имот с идентификатор 67338.514.234.1.12,
представящ кафе-клуб, имот с идентификатор 67338.514.234.1.13, представляващ
магазин за хранителни стоки, имот с идентификатор 67338.544.214.2.18,
представляващ магазин 1, с идентификатор 67338.437.654, имот с идентификатор 67338.437.655
и имот с идентификатор 67338.437.659, трите
представляващи земеделска земя, находящи се в гр. Сливен, местност „Б.“, собственост
на "Б.-03" ООД, ЕИК *********./л.42/
На 05.11.2021 г. от Дирекция "Местни
данъци и такси, Община Сливен са издадени удостоверения за данъчни оценки със
срок на валидност до 31.12.2021 г., при условие, че няма промени в
характеристиката на имота. /л.43 и сл./
С разпореждане от 07.12.2021
г. публичният изпълнител определил окончателна оценка на имотите, връчена на
представляващия дружество "Б.-03" ООД на 19.01.2022г../л.61/.
Извършена е публична продан на поземлените
имоти, като на 03.04.2023 г. са издадени следните постановления за възлагане от
публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен: С230020-091-0000310/03.04.2023г.,
С230020-091-0000306/30.03.2023г., С220020-091-0001202/28.10.2022г. и
С220020-091-0001190/27.10.2022г./л.54-л.60/
В хода на изпълнителното
производство не е извършено разпределение на суми от извършената продажба.
С жалба вх. № 7207/06.07.2023
г. Община Сливен е обжалвала пред директора на ТД на НАП гр. Бургас действията
на публичния изпълнител във връзка с публична продан на недвижими имоти, като е
поискала на Община Сливен бъдат разпределени дължимите и към 05.07.2023 г. суми
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за продадените имоти. Твърди,
че Община Сливен не е била уведомена за предстоящата публична продан, въпреки
че има качеството на присъединен взискател. Публичният изпълнител не е изискал
удостоверение за актуална данъчна оценка на имота, в която се отразяват
наличието на непогасени данъчни задължения. /л.34/. Към жалбата е приложила
справка за неплатени задължения. /л.36/.
С Решение № 56/21.07.2023
г. директорът на ТД на НАП – Бургас е оставил без разглеждане жалбата, на
основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК,
като е приел че Община Сливен не се явява страна в производството за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК и не
е в кръга субекти, легитимирани да оспорят действията на публичния изпълнител
по реда на чл. 266 от ДОПК. Изложени са мотиви относно
неприложимостта на чл. 268 от ДОПК, тъй като Община Сливен няма
качеството на присъединен взискател, тъй като не е предявила годни изпълнителни
основания по смисъла на чл.209 от ДОПК, а и поради липса на предмет, тъй като
до настоящия момент не е извършено разпределение на суми.
По делото е приобщена
заповед № 263/27.07.2015г. на Директора на ЦУ на НАП, с която Т. К. е н.за Директор на ТД на НАП Бургас./л.108/.
Приобщени са и два броя
АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК с № АУ000593-1/16.06.2021г. и АУ002774-1/08.11.2022г.
на орган по приходите към Дирекция „МДТ“ Сливен, с които са установени
задължения за ДНИ и ТБО за имоти, собственост на "Б.-03" ООД гр.
Сливен /л.115 и сл./
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително
приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в
тази насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално
неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа
изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспореното решение е издадено от
директора на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели
на правомощията си и в рамките на предоставената му с нормативен акт материална
компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Като издадено от компетентен
орган и в предписаната от закона писмена форма, съдът приема атакуваното
административно решение като валиден акт.
Макар валидно, при
преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите и
приложени от административния орган правни норми, атакуваното решение се преценява
от настоящата съдебна инстанция като издадено в противоречие с материалния
закон, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в производствата по дял
четвърти "Събиране на публичните вземания" могат да се присъединяват
публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека,
залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми. Община Сливен аргументира
качеството си на публичен взискател, представяйки издадени АУЗ по чл.107 ал.3
от ДОПК и справка на неплатени задължения от страна на дружеството, срещу което
е образувано изпълнителното дело. В справката са включени задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за имота, предмет на проведената от
публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас публична продажба. Според чл. 162, ал. 2 от ДОПК публични са държавните и
общинските вземания: т. 1 - за данъци, включително акцизи, както и мита,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; т. 3 - за държавни
и общински такси, установени по основание със закон; т. 9 - лихвите за тези
вземанията.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ е предвидено, че при прехвърляне
на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот
дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на
прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя
преди прехвърлянето/учредяването. В Раздел III на Глава втора
от ЗМДТ
са уредени въпросите относно данъка при придобиване на имущества по дарение и
по възмезден начин. Съгласно чл. 44 и сл. от ЗМДТ, обект на облагане с данък са
имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените
вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден
начин. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при
замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако
е уговорено друго. Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на
недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 50 от ЗМДТ въвежда задължение за съдиите,
нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни
лица, да извършат сделката или действието, с което се придобиват, учредяват,
изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени
данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или
действието. Публичният изпълнител е сред длъжностните лица по чл. 50 от ЗМДТ, които извършват сделката или
действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни
права и за него е налице задължение за спазване на посочената норма.
Според чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването
на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими
имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на
ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник
или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ДОПК гарантира равни процесуални
възможности на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата
по този кодекс, за да участват в тях за защита
на своите права и законни интереси.
С оглед цитираните
разпоредби, съдът счита, че с процесното решение административният орган се е
произнесъл при непълнота на доказателствата. Законосъобразното провеждане на
принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като
орган на принудителното изпълнение осъществява всички действия по обезпечаване
и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за законосъобразното
провеждане на принудителното изпълнение е спазването на изискванията на ДОПК,
на ЗМДТ както и на други нормативни актове, относими към действията и актовете
на публичния изпълнител, които обезпечават тяхната законосъобразност.
Видно от справката за
неплатени публични задължения, представена с жалбата до директора на ТД на НАП,
дружеството длъжник по изпълнителното дело има задължения за ДНИ и ТБО, които
са неплатени към 05.07.2023 г. и са в общ размер на 10 450,98 лева.
Съблюдавайки нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. По
делото са представени искания по чл. 212 от ДОПК и съответно издадени в отговор
на тях удостоверения за данъчна оценка на имота от 2021 г. Публичната продажба
на имота е осъществена през 2023 г., като от страна на публичния изпълнител не
е направено искане за актуална данъчна оценка, в която да бъдат посочени
непогасените данъчни задължения за имота, като това не се отрича от решаващия
орган.
Разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК регламентира присъединяването на
публичен взискател към вече образувано изпълнително дело, което се допуска с
разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на
събраните суми. По силата на чл. 458 от ГПК вр. § 2 на ДР на ДОПК, държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания,
чийто размер е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението.
От събраните по
преписката доказателства не става ясно какъв е размерът на дължимия данък; въз
основа на каква данъчна оценка същият е определен; каква е действителната
данъчна оценка на имота; на каква база е определена окончателната оценка на
имота от публичния изпълнител (л. 61); не е спазено изискването на чл. 50 от ЗМДТ във връзка с чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ дължимият до прехвърлянето/
учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, да се
заплаща от прехвърлителя/учредителя преди
прехвърлянето/учредяването, което да е установено от публичния изпълнител.
От представените по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че Община Сливен има
качеството на публичен взискател, поради наличието на неплатени публични
вземания за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) към
длъжника в процесното изпълнително производство - "Б.-03" ООД гр.
Сливен. Публичният изпълнител не е поискал информация за актуалната данъчна
оценка на недвижимите имоти през 2023г. и не е изпълнил задължението по чл. 50, ал. 1 от ЗМДТ да извърши сделката или
действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни
права, след като установи, че са платени данъците по глава втора "Местни
данъци" за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
Следователно, неизпълнението на посочените разпоредби нарушава и принципа на чл. 6, ал. 2 от ДОПК, като възпрепятства възможността
на Община Сливен да участва като страна в образуваното изпълнително дело.
Съдът намира, че органът
следва да направи преценка дали жалбата на Община Сливен с вх. № 7207/06.07.2023
г., може да се третира като искане за присъединяване и съответно за издаване на
разпореждане по чл. 217, ал. 2 ДОПК за присъединяването й в
качеството й на публичен взискател за дължимите публични вземания от "Б.-03"
ООД гр. Сливен и съответно участие в
последващо разпределение на постъпилите от продажбите суми съобразно нормите,
регламентиращи конкуренцията на публични вземания.
Така констатираните
нарушения обуславят незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител по
публичната продажба на имотите независимо, че към момента на постановяване на
оспорения акт не е извършено разпределение на сумите, постъпили в резултат на
принудителното изпълнение, съответно обуславят незаконосъобразност и на
обжалваното решение, поради което следва да бъдат отменени и преписката да бъде
върната на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, за предприемане на
действия, съобразно дадените по-горе указания.
С оглед изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна, поради което ТД на НАП – Бургас следва да
бъде осъдена да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ и разноски за държавна такса в
размер на 50 лева.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 56/21.07.2023
г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба
вх. № 7207/06.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Община
Сливен, срещу действия на публичен изпълнител във връзка с извършена публична
продажба на недвижими имоти, собственост на "Б.-03" ООД гр. Сливен с
ЕИК *********, длъжник по изпълнително дело № 20100001970 от 2010 година.
ИЗПРАЩА преписката на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен за продължаване на
действията по принудително изпълнение по изп. дело № 20100001970 от 2010 г. при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящия съдебен
акт, като определя за това едномесечен срок, считано от връчването му на
органа.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас да заплати на Община
Сливен сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно
и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: