МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 156/2016 г. на РС-Раднево, наказателен състав
Районна
прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по
досъдебно бързо производство № 387/2014 г. по
описа на РУ - Раднево, пр. пр. № 1084/2014 г. по описа на РП-Раднево, срещу Н.М.А.
за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК във вр. чл. 28, ал.
1 ЗТТИ във вр. чл. 25, ал. 1-7 ЗТТИ вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС вр. чл. 4, т. 7 ЗАДС и
чл. 11, ал. 1, т. 1-3 ЗАДС, а именно за това, че на 10.11.2014 год. в рудник
“Трояново 1” с.Трояново,
общ. Раднево, държал акцизни стоки: цигари – 10
/десет/ броя неразпечатани стека цигари без акцизен бандерол, всеки един
съдържащ по 10 /десет/ броя кутии, марка „ASSOS-Slims” с по 20 /двадесет/ къса
цигари - общо 100 /сто/ броя кутии, с дребен шрифт
на латиница на стековете е изписано съдържание на: Nicotine - 0,5 mg., Tar - 6
mg. и Carbon monoxide - 5 mg., 13 /тринадесет/ броя неразпечатани стека цигари
без акцизен бандерол, всеки един съдържащ по 10 /десет/ броя кутии, марка
„KARELIA-Slims” с по 20 /двадесет/ къса цигари - общо 130 /сто и тридесет/ броя
кутии,
с
дребен шрифт на латиница на стековете е изписано съдържание на: Nicotine - 0,6
mg., Tar - 6 mg. и Carbon monoxide- 5 mg., 5 /пет/ броя неразпечатани стека цигари без
акцизен бандерол, съдържащ 10 /десет/ броя кутии,
марка „EVE- Sunflower” 120мм. с по 20 /двадесет/
къса цигари - общо 50 /петдесет/
броя кутии,
с
дребен шрифт на латиница на стековете е изписано съдържание на: Nicotine -
0,6 mg., Ta r- 10 mg. и Carbon monoxide -
10 mg. и 6 /шест/ броя
неразпечатани стека цигари без акцизен бандерол, всеки един съдържащ по
10/десет/ броя кутии, марка „LM red label” 100 мм. с по 20 /двадесет/
къса цигари - общо 60 /шестдесет/ броя кутии, с дребен шрифт
на латиница, на стековете е изписано съдържание
на: Nicotine - 0,8 mg., Tar - 10 mg. и
Carbon monoxide - 10 mg., без бандерол,
който се изисква по закон: Закон за тютюна и тютюневите изделия – “чл. 28, ал. 1 - Тютюневи
изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25; чл. 25, ал. 1
- Тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешният пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира
че употребата на на стоката е невъзможна без негово унищожение чрез разкъсване,
чл. 25 ал. 2 - „Бандеролът е държавна
ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на
дължимият акциз”;
чл.
25, ал. 3 - „Условията за
прилагане и начините за отчитане на
бандеролите се определя в правилника за прилагане на закона”; Чл. 25, ал. 4
- „Върху
бандерола са обозначени серия, номер и други трайни знаци и символи/макети/”; чл. 25, ал. 6
- „Бандеролите
се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред определен от
министъра на финансите”;
чл.
25, ал. 7 - „Забранява се
отпечатването, разпространяването и използването на бандероли, за които няма
утвърден от министъра на финансите проект/макет/ и в Закона за акцизите и
данъчните складове – “чл. 2 - На облагане
с акциз подлежат: т. 2 – тютюневите изделия,
чл. 4 по смисъла на този закон, т. 7 “Бандерол”
е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимият акциз; чл. 11. ал. 1
“Цигари” са: т. 1 годни за
пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и
пурети по чл. 10, т. 2 цилиндрични
тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени
хартиени рула, т. 3 цилиндрични тела от
тютюн, които чрез проста неиндустриалана обработка са увити в цигарена хартия, в
немаловажен случай на стойност 1708,00 лева.
Съдът
разгледа производството по общия ред – глава
ХХ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Раднево
поддържа повдигнатото обвинение. Смята, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Акцентира върху съставения и подписан от подсъдимия протокол за
доброволно предаване, находящ се на л. 7 от БП. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум.
Защитата, в лицето на адв. Р., пледира съдът да
постанови оправдателна присъда. Смята, че не са събрани достатъчно
доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираното деяние. Акцентира върху противоречиви показания на
свидетелите и допуснато процесуално нарушение чрез извършване на претърсване и
изземване, без спазване на процесуалния ред.
Подсъдимият Н.М.А.
не се признава за виновен. Заявява, че не е извършил деянието, за което е
привлечен да отговаря. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.М.А.,
ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, женен, осъждан, със
средно образование, работещ като механик-ревизор в ****, с постоянен адрес ***.
За същия по делото е приложена справка съдимост, от която е видно, че
подсъдимият А. е осъждан веднъж за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, видно от
одобрено споразумение с определение от 13.08.2014 г. по НОХД № 347/2014 г. на
РС-Раднево.
На
10.11.2014 г. подсъдимият А. бил дневна смяна на работа като техник
механик-ревизор във вагонно депо на ****. На същата дата св. И.В.,***, получил
оперативна информация, че подсъдимият А. държи цигари без бандерол с цел продажба,
с оглед на което заедно с колегите си св. С.Г. и св. Д.Д. отишли на място около
9,30 часа сутринта във вагонното депо на ****, за да извършат проверка на
място. Насочили се към сградата на дежурната част и назначението до ЖП гарата,
където в този момент бил подсъдимият А.. Тогава в сграда влезнал и св. Л.В.,
който бил началник на подс. А. и служителите се представили и на него. В тази
сграда се намирали съблекалнята и сервизното помещение, двете с шкафчета за
преобличане, както и стаята за назначението. Подсъдимият А., началникът му В. и
тримата представилите им се служители на РУ-Раднево отишли в третото помещение
– сервизно с шкафчета, където св. И.В. попитал подс. А. дали държи цигари без
бандерол в някое шкафче за преобличане, които да са негови. Подс. А. отговорил,
че не държи такива стоки. Тогава подс. А. бил поканен да отвори и покаже
ползваните от него шкафове. Той отворил и показал на полицейските служители два
ползвани от него шкафа в третото помещение, в които нямало цигари без бандерол.
Тогава св. В. поканил подс. А. да му предаде връзка с ключове, която видял в
един от ползваните и отворени от подс. А. шкафове, за да извършат проверка на
други шкафове с тях и подс. А. му предал връзката с ключове, на която имало
повече от два ключа. Тогава служителят на РУ-Раднево св. Д.Т. започнал да
отключва един по един шкафчетата във второто помещение, започвайки от ляво на
надясно, за което помещение имали информация подсъдимият да държи цигари без
бандерол, а св. Г. и В. били до подс. А. в коридора между второто и третото
помещение, а св. Л.В. зад св. Д.Т.. Като стигнали до средатата на шкафчетата
катинарът на един голям шкаф с две врати бил отключен от св. Т. с ключ от
връзката на подс. А.. Този шкаф бил на смяна „Б” и за общо ползване от всички
служители, а в него се съхранявали инструменти, вода за пиене и други неща за
общо ползване. В този шкаф били открити торби с надпис „Дюти фри” и в тях имало
стекове с цигари с марки „ЕВЕ”, „ЛМ”, „АСОС” и „Карелия слимс”. В това време,
подс. А. и стоящия непосредствено до него служител на полицията св. С.Г., били
между второто и третото помещение, от което нямали пряка видимост на отключването
на шкафчето, което се дължало на обстоятелството, че нямало много място между
шкафчетата, за да бъдат всички едновременно там. Тогава служителите на
РУ-Раднево поканили подс. А. да дойде да види какво са открили и той веднага
отвърнал, че не са негови и няма идея чии са тези торби. Подс. А. казал, че
катинарът бил китайски и се е отключил случайно с неговия ключ. Св. В. попитал
подс. А. как така се е отключил катинарът с неговия ключ и веднага подс. А.
допълнил, че този шкаф е за общо ползване от всички служители и е на смяна „В”
и взел от друго място връзка с ключове и я предал на полицейските служители
като им казал, че това е връзката с ключовете, на която е ключът за този
катинар, който са отключили. Служителите на полицията не са проверили дали
действително даденият им от подс. А. ключ отключва въпросния катинар на шкафа
или не, нито са пробвали дали други ключове отключват този катинар, нито пък са
проверили ключът, с който са отключили катинара, дали е ставал за друг катинар
и съответно дали ще го отключи.
След
това св. Л.В. излезнал от помещенията, за да свърши спешна работа вместо подс. А.,
който не можел да напуска помещението по заповед на полицейските служители.
Тогава служителите на РУ-Раднево разяснили на подс. А., че може доброволно да
предаде торбичките с цигарите или да се пристъпи към претърсване и изземване,
вземане на отпечатъци и други процесуално-следствени действия. Подс. А. отново
отвърнал, че тези торби не са негови и няма идея чии са, поради което св. В.
позвънил на служителя на РУ-Раднево старши разследващ полицай И.С.-Д. да
изпратят групата от специалисти, а тя му отвърнала, че след 10-15 мин ще
дойдат. Докато изчакват групата от специалисти подс. А. бил многократно
призоваван да признае, че торбите с цигарите са негови, разяснявано му било
отново, че ще се вземат отпечатъци и ще се направи оглед, снимки, както и че
така или иначе ще се докаже, че цигарите са негови, затова било по-добре да си
признае, че са негови. В този момент в сградата с помещенията се появил св. Д.Д.Д.,
за да си остави вещи и бил попитан от един от полицейските служители дали знае
подс. А. да продава цигари, на което св. Д.Д.Д. отговорил, че не знае подс. А.
да продава цигари и че такива се продавали там от „циганета”. В този момент св.
Д.Д.Д., който в този момент си оставял вещи в съседното помещение, чул някой от
присъстващите полицейски служители да казва на подс. А. „да си признава, че са
негови цигарите, иначе ще го закопчеят и ще види за какво става въпрос”, след
което напуснал сградата и отишъл да си върши работата. Притеснен от ситуацията
и притиснат от развоя на събитията подс. А. казал на служителите на РУ-Раднево,
че цигарите били негови.
След
известно време на мястото в сградата дошла групата от специалисти, сред които
експертът Свилен Якимов, заедно с разследващите полицаи И.С. и Р.Р., и в този
момент влезнал отново в помещението св. Л.В.. Тогава полицейските служители
казали на св. В., че подс. А. си е признал, че цигарите са негови и нямало
нужда да се правят процесуално-следствени действия. Всички се преместили в
първото помещение, където е назначението и там на бюрото започнали да се носят
торбите с цигарите и да се броят и описват от ст.р.п. И.С., като били описани
34 стека цигари. Връзката с ключовете била върната на подс. А., а катинарът
оставен на шкафчето, където били открити торбите с цигарите. След това
полицейските служители заедно с отнетите торби с цигари и с подс. А. се
придвижили до РУ-Раднево, където бил съставен и подписан от подс. А. и ст.р.п. Р.Р.
протокол за доброволно предаване от 10.11.2014 г. /л.7 на ДП/ на общо 34 стека
цигари.
От
приетата СИЕ е видно, че пазарната стойност на 340 кутии с цигари, иззети от
шкафа, са на стойност от 1708 лв. към дата 10.11.2014 г., от които 100 бр.
кутии марка „ASOS-slims”
на стойност 440 лв., 130 бр. кутии марка „Karelia-slims”
на стойност 611 лв., 50 бр. кутии марка „EVE Sunflower”
на стойност 375 лв. и 60 бр. кутии марка „LM red label”
на стойност 282 лв.
Въпросните
кутии с цигари (100 бр. кутии марка „ASOS-slims”, 130 бр. кутии
марка „Karelia-slims”,
50 бр. кутии марка „EVE Sunflower” и 60 бр. кутии марка „LM red label”),
опаковани в стекове (по 10 кутии в стек) и поставени в найлонови чантички с
надпис „Дюти фри” са приложени като веществено доказателство по делото.
Възприетата фактическа обстановка съдът
счете за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия Н.М.А.; показанията на
разпитаните в съдебното следствие свидетели – И.Й.В., С.И.Г., Л.И.В., Д.Т.Д., Д.Д.Д.,
Д.П.Д., включително прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. И.Й.В.
и Л.И.В., от заключението на СИЕ, писмените доказателства и веществените
доказателства.
Съдът
намира, че показанията на св. Д.Д.Д. и св. Д.П.Д. са последователни,
безпротиворечиви и съдът кредитира същите изцяло. Следва да се посочи, че
въпросите лица са пенсионери и не са с подсъдимия А. в служебна зависимост
понастоящем, поради което няма причина за съмнения в техните показания на тази
плоскост. Освен това съдът не намира да са налице колебания или разминавания в
техните показания, които да отчетат съмнения в техните показания. Затова и
съдът ги кредитира изцяло. Идентично е и по отношение на показанията на св. Л.В.,
които са последователни и безпротиворечиви в хода на цялото производство. Без
значение е обстоятелството, че са прочетени част от показанията му по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, защото поради изминалия голям период от време
свидетелят не си спомни част от фактите, за които преди това е дал показания.
Извън горното св. В. е началник на подс. А. и не е в йерархична зависимост от
него, която да предполага заинтересованост в показанията на тази плоскост.
Не
останаха никакви съмнения за съдебния състав и относно дадените показания от
св. Д.Т.Д., който е извършил физическото отключване на катинара на шкафа, в
който са открити цигарите. Същите са безпротиворечиви и последователни в хода
на цялото производство и съдът ги кредитира изцяло.
Показанията
на св. И.В. и св. С.Г. също в голямата си част са безпротиворечиви и
последователни, но се открояват и разминавания в конкретни части от същите
спрямо останалия събран доказателствен материал. В този смисъл следва да се
посочи, че св. В. посочва подс. А. да си е признал цигарите да са негови, след
като е дошла експертната група от РУ-Раднево и му било разяснено от
ст.разсл.полицай С. какво ще следва да се извърши като процесуално-следствени
действия-огледи, заснемане, претърсване и изземване, вземане на отпечатъци.
Същевременно св. С.Г. посочва, че подс. А. си е признал цигарите да са негови
само 5 минути след откриването им и след като му било разяснено, че е по-добре
за него да си признае, а през това време експертната група пътувала към тях.
Обаче от показанията на св. Д.Д.Д. се установи, че на подс. А. е казано от
полицейски служител „да си признава, че са негови цигарите, иначе ще го
закопчеят и ще види за какво става въпрос”, което може да е възприето от подс. А.
като заплаха, макар това да е въпрос на субективна преценка самостоятелно от
всяко лице.
Следва
да се отбележи, че св. И.В. посочва, че имал оперативна информация само подс. А.
да „ползва този шкаф”, в който са намерени цигарите без бандерол, но се
установи той да се ползвал от всички служители като общ шкаф, за което
свидетелстват откритите в шкафа вода за пиене и инструменти. Това се потвърди
от св. Л.В., св. Д.Д.Д. и св. Д.П.Д..
Също
така св. И.В. посочва, че след като подс. А. им дал връзката с ключовете,
отишли до въпросния шкаф, за който имал информация да се ползва от подс. А., за
да проверят дали ще се отключи с някой от ключовете на връзката. Същевременно
св. С.Г. и св. Д.Д. посочват, че проверката с ключовете е станала поетапно от
първото шкафче от ляво на дясно, докато стигнат до въпросния шкаф, а не са
отишли направо до шкафа, за който са имали информация да се ползва от подс. А..
Съдът
не допусна като св. И.С.-И., тъй като според свидетелските показания тя е
носила и броила цигарите на бюрото за назначението, с което е извършвала
процесуално следственото действие претърсване и изземване, независимо че за
тези действия не са съставени съответните протоколи (чл. 118, ал. 2 НПК).
От
приложеното ДП е видно, че по същото не са проведени никакви
процесуално-следствени действия, разкриващи авторството на деянието, извън
подписания протокол за доброволно предаване от 10.11.2014 г. При така
проведеното ДП на съдебна фаза установяването на авторството на деянието би
могло да се осъществи единствено от разпитите на свидетелите. Извън посоченото
следва да се отбележи, че по ДП не е извършен оглед на мястото съобразно чл.
155 и сл. НПК, с което следва да започне разследването, а е извършено
своеобразно претърсване и изземване в разрез с процесуалните правила - чл.
154-164 НПК, а иззетите торби с цигари са приложени като веществено
доказателство по делото.
Следва
да се посочи, че не са иззети връзката с ключове на подс. А. и въпросният
катинар на отворения шкаф с цигарите, не са приложени като веществено
доказателство по делото, а съдът няма как да придобие пряка представа за тях,
освен от посоченото от св. Д.Д.Д. и св. Д.П.Д.. Според същите този катинар бил
стар и е можело да се отвори с всеки ключ, дори бил отключван лично от св. Д.Д.Д.
с пластина от шапка. До шкафа, в който са открити торбите с цигарите, имали
достъп всички служители, както и външни лица, а ключът за катинара бил на
връзка с ключове, която била закачена там.
Безпротиворечиво
се установява от разпитите на всички свидетели, че подс. А. е заявил, че
случайно се е отключил катинарът с неговия ключ и веднага е предал на
полицейските служители друга връзка с ключове от друго място, на която казал да
се намира ключът за катинара. Никой обаче не е пробвал дали това е така, дали
действително има ключ на представената допълнително от подс. А. връзка, който
ще отключи катинара, никой не е попитал подс. А. ключът, с който се е отключил
катинарът, всъщност за кой катинар е според него, за да се направи проба и
съответно да се изземат като веществени доказателства. От показанията на
свидетелите се установява, че връзката с ключовете е върната веднага на подс. А.,
катинарът си е останал на шкафа и е бил там дори когато св. Д.П.Д. се върнал от
отпуск.
По
делото е приет като писмено доказателство по смисъла на чл. 127 НПК протокол за
доброволно предаване от 10.11.2014 г., съставен в управлението на РУ-Раднево, а
не на мястото в сградата на назначението, където са броени цигарите от страна
на полицейските служители и съответно иззети. Отчетливо впечатление прави, че
подс. А. първоначално е отричал тези торби с цигари да са негови (всички
свидетели посочват това), след това според една група свидетели подс. А. си е
признал да са негови (това са полицейските служители И.В. и С.Г., а св. Д.Д. и Л.В.
са разбрали от първите двама, но се възприели лично изявление от подсъдимия в
тази насока), по-късно в управлението на РУ-Раднево подс. А. е подписал
протокол за доброволно предаване от 10.11.2014 г., а при следващото процесуално
действие на 13.11.2014 г. – привличане в качеството на обвиняем и проведения
непосредствено разпит на обвиняем, подс. А. е отрекъл цигарите да са негови,
която защитна теза е продължила в хода на цялото ДП и в съдебната фаза, което в
известна степен компрометира причината за подписването от негова страна на
протокола за доброволно предаване и с оглед на проведените разговори на място в
помещението с шкафчетата. Въпросният протокол за доброволно предаване съдържа
признание от страна на подс. А., че цигарите са негови, което е посочено в
края: цигарите, които предавам, ги закупих за лична употреба. Тук отново се
откроява противоречие, че подс. А. закупил цигарите, за да ги продава и да
реализира незаконосъобразен доход, както е посочено в обвинителния акт и за
което няма каквито и да било доказателства по делото, но пък в самия протокол е
записано, че са закупени за лична употреба. Същевременно се установи, че подс. А.
не пуши цигари, а св. Л.В., св. Д.Д.Д. и св. Д.П.Д. посочват, че не са виждали
подс. А. да продава цигари и не знаят той да продава цигари, както че подс. А.
не пуши цигари, т.е. не са за лична употреба. Отново ще се посочи различието в
показанията на св. И. Велен и св. С.Г. относно моментът, в който подс. А. си е
признал въпросните цигари да са негови. Тоест установява се протоколът да
констатира едно неистинно обстоятелство, че цигарите са на подс. А. с цел лична
употреба.
Следва
да се посочи, че подс. А. е бил подложен на психологичен стрес от страна на
неустановен по делото полицейски служител, за което свидетелстват показанията
на св. Д.Д.Д., който непосредствено чул някой да казва на подсъдимия „да си
признава, че са негови цигарите, иначе ще го закопчеят и ще види за какво става
въпрос”. С оглед на всичко изложено по-горе за момента на отричане, последващо
признание и подписване на протокола за доброволно предаване, както и
последващото отричане на съпричастността, внася съмнение за причината, поради
която подс. А. е направил признание пред полицейските служители и по-късно
подписал протокола за доброволно предаване в управлението на РУ-Раднево. Именно
за да се избегнат всякакви съмнения от този род, законодателят е предвидил в
разпоредбите на чл. 159 и сл. от НПК специален процесуален ред за претърсване и
изземване на предмети, съставянето на съответните протоколи в присъствието на
поемни лица.
Подсъдимият
е бил вече веднъж осъждан за деяние по чл. 234, ал. 1 НПК, но това по никакъв
начин не води до извод и съпричастност на същия към настоящото деяние.
Без
значение е по делото, че св. Д.Д.Д. посочва, че виждал „разни циганета” да
продават цигари пред стола, но това не означава, че тези цигари са били техни,
най-малкото дали те са имали достъп до помещенията, още повече дали са
допускани да ги съхраняват във въпросния шкаф.
Като
заключение, протоколът за доброволно предаване от 10.11.2014 г. е компрометиран
документ и не може да докаже по категоричен начин съпричастност на подс. А. към
вмененото му деяние, а свидетелските показания не са последователни и
безкритични, за да може само въз основа на тях да се приеме, че автор на
деянието е именно подс. А..
При тази фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 301, ал. 1 НПК първият въпрос, който следва съдът да обсъди и да реши е
дали има извършено деяние и дали то е извършено от подсъдимия. И макар да се
установи, че във въпросния шкаф са открити 34 стека цигари без бандерол,
съдебният състав единодушно взе решение, че не е доказана по необходимия
несъмнен начин съпричастността на подс. А. към това деяние. А съгласно чл. 303,
ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин, а съгласно ал. 1 присъдата не може да почива на предположения.
Поради недоказаността на съпричастността на подсъдимия А. към деянието по
нужния несъмнен начин, съдебният състав намери, че е недопустимо неговото
признаване за виновен в извършване на вмененото му деяние. Затова и съдът
постанови оправдателната си присъда. Поради неустановеното авторство на
деянието съдът не се занима с останалите въпроси по чл. 301 НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Н.М.А.
не е осъществил от обективна страна престъпление
по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК във вр. чл. 28, ал. 1 ЗТТИ във вр.
чл. 25, ал. 1-7 ЗТТИ вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС вр. чл. 4, т. 7 ЗАДС и чл. 11, ал. 1,
т. 1-3 ЗАДС.
Поради
изложените съображения съдът призна подсъдимия Н.М.А. за невинен в извършване
на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК във вр. чл. 28,
ал. 1 ЗТТИ във вр. чл. 25, ал. 1-7 ЗТТИ вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС вр. чл. 4, т. 7 ЗАДС и чл. 11, ал. 1, т. 1-3 ЗАДС и на основание чл. 304 НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: