№ 2016
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110141021 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена на 17.11.2023г. за изменение в частта за разноските
на постановеното по делото Определение от 10.11.2023г., с което производството по делото
е прекратено поради оттегляне на иска. Молителят сочи, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
следвало да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Г. Б. Н. е подал отговор на молбата, с който
развива съображения за нейната неоснователност. Сочи, че ответникът не бил доказал
наличие на трудово правоотношение с юрисконсулта. Оттеглянето на иска било
продиктувано от обстоятелството, че ответникът бил признал предявения иск, което било
постигнало търсения от него резултат, а делото било прекратено, за да не се натоварват
страните с разноски. Сочи, че ответникът бил дал повод за завеждане на иска, тъй като
отказвал да отпише извънсъдебно погасените по давност суми. С оглед на това моли съдът
да не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, а при условията на
евентуалност – да присъди възнаграждение в размер от 50 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството.
Доколкото с определението си от 10.11.2023г. съдът изобщо не се е произнасял по
отговорността за разноски, релевираното искане е за допълване на определението в тази му
част, поради което допустимостта му не е обусловена от представяне на списък по чл. 80
ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е основана на разбирането, че след като производството
по делото е прекратено, то отговорността на ответника е била незаконосъобразно
ангажирана и ищецът следва да понесе последиците от това като заплати направените от
ответника разходи във връзка с делото. В съдебната практика, обаче, се възприема
последователно разбирането, че ответникът няма право на разноски на основание чл. 78, ал.
4 ГПК тогава, когато делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска вследствие на
извършени от ответника съдебни или извънсъдебни действия след предявяването му, които
удовлетворяват интереса на ищеца.
В настоящия случай, с исковата си молба ищецът Г. Б. Н. е предявил срещу
„Софийска вода“ АД отрицателни установителни искове за недължимост на вземания за
цена на ВиК услуги поради изтекла погасителна давност. С отговора на исковата молба
1
ответникът е признал основателността на исковете и е релевирал съображения, че не бил дал
повод за образуване на делото, поради което не дължал разноски в производството.
Следователно предявените искове са били признати като безспорно основателни и ответното
дружество не би могло да има претенции относно разноските си в производството с оглед
неговия изход, а единствено е поискало да не бъдат възлагани разноски в негова тежест. При
това положение ищецът е преценил, че не му е необходимо решение при признание на иска
по реда на чл. 237 ГПК, а съдебното признание на ответника и отписването на погасените
вземания е достатъчно да удовлетвори неговия интерес, поради което е оттеглил иска.
Следователно оттеглянето на иска в случая се дължи на процесуалното поведение на
ответника, чрез което той е удовлетворил интереса на ищеца. В тази хипотеза правното
положение на страните остава непроменено и единствено фактът, че производството по
делото е прекратено, не може да породи за ответника права, каквито не биха възникнали ако
делото беше приключило с решение при признание на иска.
Ето защо, искането на ответника „Софийска вода“ АД за изменение на определението
от 10.11.2023г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на юрисконсултско
възнаграждение на осн, чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Софийска вода“ АД за изменение в частта
за разноските на Определение от 10.11.2023г. постановено по гр.д. № 41021/2022г. по описа
на СРС, 175 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
еднодмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2