Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..
гр.***, 08.05.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание, проведено на 09.04.2015 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдия *** гр.д. № 6381/2014 год. по
описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявени от И.Л.Ц. с
ЕГН ********** срещу Н.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, *** Г.М. с ЕГН **********
с адрес *** и В.С.М. с ЕГН ********** ***4, в условията на обективно евентуално
съединяване, искове за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от
22.06.2011 г., на нотариус И. *** действие ВРС, сключен между *** (б.ж. на гр.***)
и Н.И.Ц., в качеството им на продавачи и *** Г.М., в качеството
на купувач, по време на брака на последната с В.С.М., с предмет недвижим имот,
представляващ апартамент № 9 с адм. адрес:
гр. ***, ***, с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня-бокс и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307
% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, до
размера на наследствената квота на ищцата, а именно само за ¼ ид.ч., поради липса на надлежно
учредена представителна власт
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, в условията на евентуалност
поради противоречие с добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите, на основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД, в условията на евентуалност поради
договаряне от пълномощника във вреда на представлявания на основание чл.40 от ЗЗД и в условията на евентуалност поради сключването му при договаряне сам
със себе си без изричното съгласие на упълномощителя
на основание чл.26, ал.1, предл. първо, вр. чл.38 от ЗЗД.
В исковата молбата се твърди, че
ищцата е наследник по закон на *** (б.ж. на
гр.***), починал на 24.06.2011г., като наследствената й квота е в размер на
¼ ид.ч. Процесният
договор е сключен при условията на договаряне сам със себе си и във вреда на
представлявания, тъй като продавачът *** е бил представляван от купувача ***
Г.М., без наличието на изрично съгласие на упълномощителя
в този смисъл, като договорът е сключен при неизгодни условия. Същевременно
липсата на еквивалентност на престациите опорочава
сделката поради противоречие с добрите нрави. В пълномощното липсва описание на
съществените параметри на договора за продажба – индивидуализация на имота и
цена, който порок на едностранното волеизявление влече недействителност и на
разпоредителната сделка поради липса на представителна власт. По изложените
съображения моли за прогласяване нищожността на процесния
договор на посочените евентуални основания до размера на притежаваната от нея
наследствена квота.
В отговори депозирани по реда и в срока по чл.131 от ГПК
ответниците Н.И.Ц., *** Г.М. и В.С.М. оспорват предявените искове като
неоснователни. Поддържат, че пълномощното, чрез което е извършена сделката, е
съставено в надлежната форма за действителност, съдържа всички съществени
елементи на договора и съгласие упълномощената да договаря сама със себе си,
доколкото същата е била овластена сама да определя лица, цена и условия по
договора. Тъй като предмет на продажбата е имот СИО, дори условно да се приеме,
че за един от съпрузите липсва съгласие, то участвалият в сделката друг съпруг
разполага с презумптивна представителна власт по
аргумент от чл.24, ал.4 от СК. Разпореждането с общата вещ в тази хипотеза е
оспоримо в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от
извършването му. С изтичането на тези срокове сделката се санира
окончателно. Поддържат, че ищцата е узнала за процесната
сделка скоро след смъртта на праводателя, поради
което възможността за упражняване на правото по чл.24, ал.4 от СК е преклудирано. Когато се извършва разпореждане между близки
лица, водещ елемент е не цената, а и много други лични отношения. В случая
сделката отразява волята на наследодателя да се разпореди с имота по избран от
него начин в полза на единствената близка, която е полагала грижи за него,
поради което не може да се приеме, че същата противоречи на добрите нрави.
Отделно от това към момента на сделката имотът е бил изключително амортизиран,
което се е отразило и върху размера на продажната цена. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че в полза на прехвърлителите е
било запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, което
право значително влияе върху действителната пазарна стойност на имота, а дори
на практика го прави изваден от гражданския оборот.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Представено е пълномощно с нотариална
заверка на подписите рег. №4358
от 17.06.2011г. на нотариус И. ***
/л.117 и л.182/, с което *** с ЕГН ********** е упълномощил *** Г.М. с ЕГН **********
да го представлява пред нотариус/съдия по вписвания, като от негово име и за
негова сметка се разпореди /продаде, дари, замени и др./ с подробно
индивидуализирани недвижими имоти, сред които апартамент 9, от сграда, находяща
се в гр.***, кв.Левски, блок 7, на първи етаж, вход „Г” с площ от 66.25 кв.м.,
ведно с избено помещение, както и 1.1307% ид.ч. от
общите части на сградата, като сама определя лица, цена и условия по
договорите, включително да договоря сама със себе си, като подписва всички
необходими документи – нотариален акт, молба към нотариуса/съдия по вписванията
и др.
По силата на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в НА № 11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от
22.06.2011 г., на нотариус И. *** действие ВРС, ***, действащ чрез пълномощника си
*** Г.М. и Н.И.Ц.,
са прехвърлили на *** Г.М. собствения си недвижим имот: апартамент № 9 с адм. адрес:
гр. ***, ***, с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня-бокс и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307
% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място.
Видно от представените по делото
удостоверения за наследници се установява, че *** е починал на 24.06.2011г. и
негови наследници по закон са Н.И.Ц. – съпруга и И.Л.Ц. – внучка.
С протоколно определение от 19.02.2015г. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че *** Г.М. с ЕГН **********
е дъщеря на Н.И.Ц. с ЕГН **********, както и обстоятелството, че ищцата И.Л.Ц.
е узнала за сключването на процесната разпоредителна
сделка през месец октомври 2012 година, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
От заключението на съдебно-почерковата
експертиза, допуснатата в рамките на откритото по реда на чл.193 от ГПК
производство по оспорване автентичността на пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег. №4358 от
17.06.2011г. на нотариус И. ***,
се установява, че подписът след текста „Упълномощител”
и ръкописният текст „***” под този подпис, са изпълнени от ***.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се с установява, че пазарната
стойност на процесния недвижим имот към 22.06.2011г.
е 55400 лева. При съобразяване на
учреденото с договора вещно право на ползване, оценено на стойност 12105 лева,
вещото лице по проведената допълнителна съдебно-техническа експертиза дава
заключение за пазарна оценка на „голата собственост” върху процесния
имот в размер на 43300 лева.
От показанията на свид.***
се установява, че след смъртта на ***, в процесния
апартамент бил извършен цялостен ремонт от Н.Ц. и дъщеря й С., изразяващ се в
подмяна на фаянс в санитарните помещения, боядисване на тавани, смяна на
тапети, остъкляване на тераса, подмяна на дограма в спалнята. Впечатленията на
свидетелката за извършения ремонт са непосредствени с изключение на
подобренията в банята, за които със сведения разполага от ответниците.
Така
изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите
на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД лицето, от името на
което е сключен договор без представителна власт може да го потвърди. Именно
това е точното основание на претендираната недействителност,
защото в случая не се твърди и установява липса на волеизявление /участие в
сделката, при формално отразено такова/ или на съгласие на страната с
обвързването й по лично сключен договор поради пълна недееспособност, физическо
насилие, шега и пр., която да се квалифицира по чл. 26, ал. 2
от ЗЗД. Процесният договор е сключен чрез
пълномощник, чиято представителна власт се определя според това, което упълномощителят е изявил - чл. 39, ал. 1
от ЗЗД. Действията без представителна власт или излизането от обема
на предоставеното овластяване водят до висяща и относителна недействителност на
сделката по чл. 42, ал. 1
от ЗЗД - р. по гр. д. № 92/09 г. на четвърто г. о. на ВКС.
Възможността за потвърждаване по ал. 2
на същата разпоредба обаче е отпаднала със смъртта на упълномощителя.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а
висящо и относително недействителен.
В константната
практика на Върховния съд и Върховния касационен съд последователно е
застъпвано становище, че извършването на действия и сделки на разпореждане от
името на представлявания предпоставя изрично упълномощаване, за да бъде налице
валидно учредена представителна власт. За да е налице валидно учредена
представителна власт с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, е достатъчно с
пълномощното да се индивидуализира вида на разпоредителното действие, т.е. да
се даде право на пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания
чрез конкретни разпоредителни сделки - продажба, дарение, ипотека и т. н.,
което в процесното пълномощно е изрично указано. Съществените
елементи на бъдещата разпоредителна сделка, за чието сключване е учредена
представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за
извършване на разпоредителни сделки и действия, след като материалният закон не
въвежда нито диспозитивни, нито императивни правила
относно съдържанието на пълномощното. При
отсъствие на законова регламентация за съдържанието на упълномощителната
сделка валидността й не би следвало да се поставя в зависимост от включване в
пълномощното на съществените елементи на бъдещото разпоредително действие. Ако упълномощителят не е
определил в пълномощното съдържанието и съществените елементи на конкретната
сделка, по аргумент от чл. 39, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че тяхното
уговаряне е предоставено на пълномощника, а доколко уговореното е в интерес на
представлявания, е от значение за отговорността по чл. 40 от ЗЗД. (така Решение № 2102/17.01.2001 год. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 1327/23.12.2008 год. по гр. д. № 5259/2007 год., I г. о., Решение № 215 от
25.01.2011 год. на ВКС по т. д. № 196/2010 год., II т. о., ТК, Решение №
1419/17.01.1995 год. по гр. д. № 877/94 год. на ВС, II г., Решение № 31 от 06.02.2009
г. по гр. д. № 3817/07 г.)
В разглеждания случай
пълномощното изхожда от ***, видно от ангажираните специални знания за
автентичността на документа. Упълномощителната сделка
предхожда учредяването на договора за продажба и е обективирана
в изискуемата от чл. 37, ал. 2 от ЗЗД особена форма. Имотът е индивидуализиран
в достатъчна степен чрез посочване на площ и административен адрес. Съдържанието
на пълномощното отразява ясно и недвусмислено волята на упълномощителя
да предостави представителна власт на пълномощника да се разпорежда от негово
име с процесния имот и са посочени видовете
разпоредителни сделки. Очертаните по
този начин предели на представителната власт обосновават несъмнен извод не само
за извършването на изрично упълномощаване за продажба на недвижимия имот, но и
за предоставянето на пълна свобода на пълномощника да определи по своя преценка
съдържанието (съществените елементи) на сделката. Сключеният договор не
надхвърля обема на представителната власт на пълномощника, тъй като въобще
липсват всякакви изрични ограничения. По тези съображения предявеният иск за
признаване на договора за относително недействителен по отношение на ищцата се
явява неоснователен.
С оглед формирания
извод, че продавачът е бил надлежно представляван при сключване на сделката, не
подлежат на разглеждане наведените от ответника възражения за преклудиране на потестативното
право по чл.24, ал.4 от СК за оспорване на извършеното от единия съпруг
разпореждане с общ недвижим имот.
Отхвърлянето на
главния иск представлява сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
По иска с правно
основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД:
Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който не е изрично формулиран законодателно, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Законодателят има предвид правни принципи, които са от
значение за обществото като цяло, а не с оглед на индивидуалния интерес на
конкретен правен субект. Когато се преценява дали една сделка противоречи на
добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на
морала следва да се прогласяват само тези сделки, които по своето съдържание,
цели и начин на извършване явно и грубо нарушават основни принципи на пазарното
стопанство и свободата на участие в стопанския живот при равни възможности.
Нееквивалентността
на престациите би могла да представлява основание за
нищожност на договора на посоченото основание, само в случаите, в които
практически е сведена до липса на престация. В
конкретния случай отклонението от пазарната стойност не налага извод за такава
неравностойност на престацията, която да съставлява
нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Продажбата действително е извършена на цена, която е
многократно по-ниска от пазарната, но същата не би могла да се квалифицира като
малозначителна с оглед интереса на кредитора. Налице
е ответна парична престация, която макар да се
отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави
самата сделка нищожна. Законът за
местните данъци и такси и ЗННД изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, с ограничението, че
държавната такса се плаща въз основа на нея. След като законодателят допуска
цената на един недвижим имот по волята на страните да бъде по-ниска от
данъчната оценка, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си
е неморална. Дори ако поради
различни житейски или стопански причини едната страна по договора е приела
обективно неизгодна за нея насрещна престация, това
не може да обоснове претенция за нищожност на сключения договор поради
противоречие с добрите нрави. Правните последици от такъв договор биха могли да
бъдат зачетени само в хипотезата на крайна нужда при предпоставките, уредени в
чл.33 от ЗЗД, с какъвто иск съдът не е сезиран.
При съобразяване на
посочените обстоятелства, съдът счита, че в разглеждания случай констатираната нееквивалентност
на престациите не противоречи на възмездния характер
на сделката и не може да се приравни на липса на насрещно задължение, което да
обуславя нищожност на продажбата поради противоречие с добрите нрави. По изложените
съображения предявеният на основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД иск следва да бъде отхвърлен, което представлява
сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на поредното релевирано в процеса основание за недействителност на
договора.
По иска с правно
основание чл. 40 от ЗЗД:
В случай на договаряне
във вреда на упълномощителя с недобросъвестно лице -
когато представителят и съдоговорителят се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания, а дали упълномощителят е увреден се
преценява с оглед всички обстоятелства във връзка с неговия интерес и мотивите
на представителя да сключи договора, като проявните
форми са различни - неизгодни условия, неоправдано обременено имущество или при
превратно упражняване на предоставените права. Следва да се приеме още, че
косвени доказателства за такова споразумяване могат да са близки родствени
връзки между пълномощника и третото лице, в която връзка законът презумира знание за увреждане, или заинтересованост, или
обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на
пълномощника и други подобни.
В разглеждания случай
продажната цена, при която е сключен процесният
договор, е в петкратно по-нисък размер от пазарната, установена от заключението
на вещото лице. Същевременно договорената продажна цена е три пъти по-ниска от
данъчната оценка. Действително в полза на представлявания е запазено пожизнено,
безвъзмездно вещно право на ползване върху имота, като по този начин
ответницата е придобила само голата собственост върху вещта. Това обстоятелство
обаче не следва да бъде отчитано при преценката дали интересът на
представлявания е бил надлежно защитен, тъй като меродавни са единствено
правните последици на избрания от пълномощника вид разпоредителна сделка. При
договора за покупко-продажба насрещно на задължението за dare
е задължението за заплащане на продажната цена. Учреденото право на ползване не
е насрещна престация по сделката, поради което същото
не оправдава значителното занижаване на продажната цена. Още повече, че в
случая ограниченото вещно право е учредено едностранно по волята на пълномощника,
без да е бил изрично упълномощен за това. В този смисъл запазването на правото
на ползване не би могло да се прецени като по-изгодно за продавача в сравнение
с получаването на адекватна продажна цена, каквато е единствената очаквана от упълномощителя правна последица при делегирането на права
за сключване на договор за продажба.
Дори да се приеме, че
правото на ползване представлява актив, който следва да бъде съобразен при
определяне на получената от продавачите престация, общият
сбор от продажната цена и пазарната оценка на правото на ползване (в размер на 22105
лева) е с 33295 лева по-малък от пазарната цена и с 12000 лева по-малък от
данъчната оценка, която разлика съдът преценява като значителна. Състоянието на
имота към момента на продажбата действително е от значение за определяне
размера на паричната престация, но не би могло да
обоснове многократно занижения й размер. Наличието на близки семейни връзки между
съдоговорителите също не е в състояние да оправдае неизгодната
уговорка. Ако личните отношения са били решаващи при определяне на параметрите
на сделката, договорът е следвало да бъде оформен като дарение. Избирайки
продажбата като вид договор, пълномощникът е бил длъжен да действа в интерес на
представлявания, като уговори цена близка до пазарната или поне до данъчната
оценка като обективен критерий за паричната равностойност на имота.
Когато на
представителя е предоставена възможност да договори цената, както е в настоящия
случай, той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър
стопанин, което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с пълномощното
свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният
да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на
пазарната ситуация. Това становище изразява трайната съдебна практика по
приложението на чл. 40 от ЗЗД,
която приема, че ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с
купувача във вреда на представлявания, така сключеният договор би бил
недействителен по отношение на представлявания. Задължението на представителя
да действа в интерес на упълномощителя е основен
принцип в института на доброволното представителство. Всяко действие в
отклонение на този принцип е противно на интереса на представлявания,
следователно го уврежда. Когато това е сторено в съгласие с другата страна,
налице е хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.
Именно такъв е настоящият случай - продажбата на имота при значително по-ниска
от действителната му стойност цена несъмнено е в ущърб на продавача. Цената е
установена еднолично от ответницата, която, като е действала и на двете
насрещни страни по договора, сама е формирала "споразумяване" във
вреда на упълномощителя. Съзнателното отношение към
факта, че продажната цена е в пъти по-ниска от данъчната оценка, води до извод,
че представителят, сключил договора сам със себе си, е знаел, че договаря във
вреда на представлявания и в свой собствен интерес. Налице са двата правопораждащи факта на хипотезата на чл. 40 ЗЗД
- имотът е продаден при явно неизгодни условия на самия пълномощник, при което
следва да се презумира знание за увреждането поради
заинтересованост от придобиването на вещни права на по-ниска от пазарната
стойност.
Налага се извод за
основателност на предявения иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, който следва
да бъде уважен до размера на притежаваната от ищцата квота от наследството на упълномощителя ***
(б.ж. на гр.***), а именно до ¼ ид.ч.,
определена в този размер на основание чл.9, ал.1 и чл.10, ал.2 от ЗН.
Уважаването на иска с правно основание чл.40 от ЗЗД е
пречка за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл. първо,
вр. чл.38 от ЗЗД.
По разноските:
Съдът като съобрази изхода на
спора по предявените искове, намира, че отговорността за разноски следва да
бъде разпределена между страните в зависимост от това за кои от исковете същите
са направени.
Държавната такса в размер на
373.48 лева и депозитът по допуснатата СПЕ в размер на 150 лева са заплатени по
отхвърления главен иск с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради което следва да останат в тежест на
ищеца.
Съдебно-оценителната експертиза е
допусната за целите на доказването по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД, първият от които е отхвърлен, а вторият
– уважен, поради което само половината от сторените от ищеца разноски за
депозит за вещо лице следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а именно
сумата от 65 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени ¼ от
разноските в останалата им част на обща стойност 3049 лева (3000 лева
адвокатско възнаграждение и 49 лева – държавни такси за съдебни удостоверения и
за издаване на заверени преписи от искова молба за вписване в АВ), а именно 762.25
лева, тъй като същите са сторени за воденето на делото и защитата по всеки от
предявените четири евентуално съединени иска, независимо, че не се е стигнало
да разглеждане на последния по поредност иск.
Съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и естеството на извършените процесуални действия,
съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно.
С оглед изложеното ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 827.25 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответниците също имат право на
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК пропорционално на предявения спрямо отхвърления
брой искове (4 към 1), както следва: 1215 лева за ответницата Н.Ц. и 1215 лева общо
за ответниците *** и В. Маринови, изразяващи се заплатен адвокатски хонорар, тъй като същите са сторени за воденето и защитата по
всеки от предявените четири евентуално съединени иска, независимо, че не се е
стигнало да разглеждане на последния по поредност иск.
Поради изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Ц. с ЕГН ********** срещу Н.И.Ц. с
ЕГН ********** с адрес ***, *** Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** и В.С.М. с
ЕГН ********** ***4, иск с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от
22.06.2011 г., на нотариус И. *** действие ВРС, сключен между *** (б.ж. на гр.***),
действащ чрез пълномощника си *** Г.М.
и Н.И.Ц., в качеството им на продавачи и *** Г.М., в качеството
на купувач, по време на брака на последната с В.С.М., с предмет недвижим имот,
представляващ апартамент № 9 с адм. адрес:
гр. ***, ***, с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня-бокс и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307
% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, за
недействителен до размера на квотата на ищцата от
наследството, оставено от
*** (б.ж. на гр.***, поч. на 24.06.2011г.),
а именно само за ¼ ид.ч., поради липса на надлежно учредена представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Ц. с ЕГН ********** срещу Н.И.Ц. с
ЕГН ********** с адрес ***, *** Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** и В.С.М. с
ЕГН ********** ***4, в условията на обективно евентуално съединяване, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД за прогласяване на договор за покупко-продажба, обективиран НА №
11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от 22.06.2011 г., на нотариус И. ***
действие ВРС, сключен между *** (б.ж. на гр.***), действащ чрез пълномощника си
*** Г.М. и Н.И.Ц.,
в качеството им на продавачи и *** Г.М., в качеството на купувач, по време на
брака на последната с В.С.М., с предмет недвижим имот, представляващ апартамент № 9 с адм. адрес:
гр. ***, ***, с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня-бокс и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307
% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, за
нищожен до размера на квотата на ищцата от
наследството, оставено от
*** (б.ж. на гр.***, поч. на 24.06.2011г.),
а именно само за ¼ ид.ч., поради противоречие с добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите.
ПРОГЛАСЯВА договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от
22.06.2011 г., на нотариус И. *** действие ВРС, сключен между *** (б.ж. на гр.***),
действащ чрез пълномощника си *** Г.М.
и Н.И.Ц., в качеството им на продавачи и *** Г.М., в качеството
на купувач, по време на брака на последната с В.С.М., с предмет недвижим имот,
представляващ апартамент № 9 с адм. адрес:
гр. ***, ***, с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня-бокс и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307
% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, за ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата И.Л.Ц.
с ЕГН ********** до размера на
наследствената й квота от наследството на ***
(б.ж. на гр.***, поч. на 24.06.2011г.), а именно само за ¼ ид.ч., поради договаряне от пълномощника
във вреда на представлявания, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, *** Г.М. с ЕГН **********
с адрес *** и В.С.М. с ЕГН ********** ***4, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Л.Ц. с ЕГН ********** сумата от 827.25 лева, изразяваща се в сторени в производството съдебно-деловодни
разноски съобразно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Л.Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1215 лева, изразяваща се в сторени в производството съдебно-деловодни
разноски пропорционално на предявения спрямо отхвърления брой искове, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Л.Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** и В.С.М. с ЕГН **********
***4, сумата от 1215 лева, изразяваща се в сторени в производството
съдебно-деловодни разноски пропорционално на предявения спрямо отхвърления брой
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: