Решение по дело №1652/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

Гр. Варна,                     2021 година

 

В името на народа

 

Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева

  ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева

           Даниела Недева

при участието на прокурора Стоян Загоров и секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 1652 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 243/18.06.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 1826 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-013182/07.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата се твърди незаконосъобразност поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя за недокументиране провеждането на начален инструктаж. Оспорват се изводите на районния съд относно тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г.), като се счита, че именно документирането доказва провеждането на съответния инструктаж. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Б.Б.“ ЕООД – гр. Варна оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и пледира за оставянето му в сила.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-013182/07.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Б.Б.“ ЕООД за нарушение на чл. 11, ал. 1 и ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г., на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че при извършена на 26.08.2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Радецки“ № 61, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна установили, че „Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на работодател, не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за начален инструктаж (Приложение 1) на лицето К.Х.М., на длъжност „заварчик“, при постъпването му на работа. Констатацията била описана в акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който обстоятелствата били квалифицирани като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 година. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е обосновал тезата за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че задължение на работодателя е да осигури провеждането на съответния инструктаж съгласно цитираната Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. като определи длъжностно лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги документира, т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Освен това, според решаващия състав на ВРС задължението за документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че такъв е бил проведен, каквито доказателства липсват по делото. Въззивният съд посочва, че приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ сама по себе си не съдържа състав на административно нарушение, а само санкция за маловажно нарушение и може да намери приложение единствено във връзка с друга норма, представляваща състав на нарушение, каквато в случая не е налице.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Достигнатият от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и напълно се споделя от настоящия тричленен съдебен състав.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. След като съгласно действащата правна уредба, работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на това задължение и съответно юридическото лице-работодател не може да бъде субект на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение – недокументиране на инструктаж. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението, води до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилни са и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен начален инструктаж на К.М.и ако да – на коя дата. Горното е от съществено значение, тъй като, както правилно е посочил въззивният съд в мотивите на обжалваното решение, при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 243/18.06.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 1826 по описа на съда за 2021 година.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

    

       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

     

      2.