Р Е Ш Е Н И Е
№ , 02.10.2020
г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в публично заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 644 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат М.М., със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 19-1006-004641/29.11.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Пазарджик, Сектор „КПДГПА“ Пазарджик, с което са наложени на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди, че жалбоподателката
не е уведомена за прекратяване на регистрацията на МПС-то, съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален
представител адвокат М., който моли съда да уважи жалбата и да отмени
процесното НП. Претендира разноски в размер на 450 лева на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Наказателното
постановление е издадено против Д.В.Д. за това,
че на 26.08.2019 г., около 15:35 часа в общ. Пазарджик, на път Автомагистрала №
1, АМ Тракия, км 84, в посока към гр. Пловдив, управлявала лек автомобил марка
и модел „Ниса Х Трейл“ с рег. номер ...., собственост на З. М. М. ***, което не
е регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 ЗДвП на 12.08.2019 г..
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя
бил съставен АУАН бл. № 063369 от 26.08.2019 г..
След съставянето
на АУАН същият, ведно с материалите по преписката били изпратени на
РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено
престъпление по чл.345 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. С постановление на
РП-Пазарджик от 01.11.2019 г. по пр. вх. № 3346/2019 г. по описа на
прокуратурата бил постановен отказ да се образува ДП и материалите по прокурорската
преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
Въз основа на горепосочения
АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката
на 02.01.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 08.01.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитания свидетел - актосъставителят И.А.Т., който заявява че потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, както и от
писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка и преписка с рег. № 181800-14819/2019 г. по описа на
РУ Пазарджик приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
показанията му са обективни и еднопосочни, съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се
намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се счита за
заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е
основателна по следните съображения:
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че обжалваното НП е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на закона, видно от представената
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Установи се безспорно по делото, че на
посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния
и описан по-горе автомобил.
Установи се също безспорно, че след изпращане
на уведомление на ГФ до Сектор „ПП”
/СПП/ при ОД на МВР-Пазарджик на
основание чл.574 ал.11 от КЗ и на база това уведомление от страна на сектора са
били предприети действия за служебна дерегистрация на въпросното МПС по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДП. То е било дерегистрирано считано от 12.08.2019 г.
След служебното прекратяване на
регистрацията на МПС обаче служителите на СПП при ОД на МВР-Пазарджик не са
изпълнили задължението си по чл.143 ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДП и по
чл.18б ал.2, във вр. с ал.1, т.8, във вр. с чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на
превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Съдът е положил
максимални усилия да установи, дали уведомление с рег. №
100600-15300/13.08.2019 г. за прекратяване на регистрацията на лек автомобил
марка и модел „Нисан Х Трейл“ с рег. № ....
собственост З. М. М., ЕГН **********, е връчено на собственика му, но от
служебно изисканата информация от СПП
при ОД на МВР Пазарджик е видно, че същото е изпратено чрез куриерска фирма
„Стар пост“ ЕООД, но нямат информация, кога и как е връчено /л.36/. В тази
връзка съдът е изискал от куриерската фирма информация относно датата на
връчване на горепосоченото уведомление, респективно, на кого е било връчено,
както и да се приложат доказателства за връчването при наличие на такива. В
изпратено писмо от „Стар пост“ ЕООД, офис гр. Пазарджик е посочено, че поради
изминалия дълъг период от време, не са сигурни дали пратката /уведомлението/ е
доставено и получено от получателя Захари М. /л.42/. Във връзка с горното съдът
намира, че по делото не се събраха категорични доказателства, от които да се
установи, че именно уведомление с рег. № 100600-15300/13.08.2019 г. за
прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил е било връчено на
неговия собственик, респективно, че жалбоподателката е знаел, че същият е с
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.
С оглед на всичко това е несъмнено, че
деянието, респ. вмененото административно нарушение на жалбоподателя не е
съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, че той към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че собственикът на
МПС не е имал знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация,
респ. такова знание не е имал и
жалбоподателят.
Както е известно в правната теория и
практика, по-голямата част от административните нарушения, включително тези по
ЗДвП и в частност описаното в обжалваното НП, са умишлени. Съобразно
императивната разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Както вече се посочи и по-горе,
вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено
само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която
правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то
значи, че виновно нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя
не може да бъде санкционирано. По тези причини обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
То обаче е незаконосъобразно и на друго
основание. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН
АА 63368/26.08.2019 г.. Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз
основа на цитирания АУАН сочи на допуснато съществено процесуално нарушение,
което се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство
/АНП/ е било образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има
някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно
в чл.36, ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и
обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, при което това НП е
незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така,
защото според императивната разпоредба на
чл.33, ал.2, изр.1-во от ЗАНН: "При констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор".
В конкретния казус става ясно, че след
съставянето на процесния АУАН същият е бил изпратен от страна на наказващия
орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е
било извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Била е образувана прокурорска
преписка /цитирана по-горе/, по която с постановление на РП-Пазарджик е бил
постановен отказ да се образува ДП, но материалите по прокурорската преписка
били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че
актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран,
а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на
наказващия орган. Нормата на чл.33, ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са
самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две
паралелни производства. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно
деяние е образувана предварителна проверка, респективно започнало е наказателно
производство, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да
било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на
компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат
съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, т. е. без съставен АУАН, респективно съставеният АУАН при
констатирането на извършеното административно нарушение, не следва да бъде
възприет от АНО при издаването на НП. Тази процесуална хронология в конкретния
казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен
АУАН, който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т. к. деянието е
съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо
АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило
развитието си и въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП. С това
обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило
необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено
основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се посочи, че то бе направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото- отмяна на НП и с оглед разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от АПК.
От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ.
Адвокат М. претендира да му се заплатят разноски в размер на 450 лева, за
осъщественото безплатно процесуално представителство. В случай, обаче е
направено възражение от настрещната страна за прекомерност на възнаграждението
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, обективирано в изпратено писмено становище до съда с вх. № 14059/30.07.2020г.,
което съдът намира за основателно. Във връзка с това действителният размер на
възнаграждението, което следва да бъде определено на процесуалния представител
на жалбоподателката – адвокат М., съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
бъде в минимално предвидения размер от 300 лева. Това е така, тъй като с
обжалваното НП безспорно са наложени две наказания на жалбоподателката, но тези
две наказания са наложени за извършено едно административно нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП, т.е. осъществената защита от страна на адвокат М. е за едно нарушение,
поради което следва да му се присъди и възнаграждение в посочения по-горе
минимален размер. При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена
да заплати от бюджета си в полза на адвокат М. сумата в размер на 300 лева –
съдебни разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
По изложените съображения настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-004641/29.11.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Пазарджик, Сектор „КПДГПА“ Пазарджик, с което са наложени на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР
ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М.,***
сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
безплатна адвокатска помощ
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: