№ 25
гр. Кнежа, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20231430200031 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
П. А. А.,с ЕГН:**********,с адрес за призоваване гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* чрез адв.Вл.Н.
от САК,с адрес гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* е предявил въззивна жалба против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0285-000771, изд. от РУ Кн. при ОДМВР Пл., на
07.12.2022г.
Въззивникът твърди,че с процесното НП му е наложено следното наказание: глоба в размер
на 200лв.,лишаване от право да управлявам МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 10
контролни точки, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, извършено с автомобил „Пежо
407” с регистрационен номер ********. Той сочи,че не е съгласен с така издаденото НП,
поради което го обжалва в законово-установения срок.
Въззивникът счита,че процесното НП е издадено неправилно и е незаконосъобразно,като
също така счита,че наложеното му наказание неотговаря на тежестта на извършеното и се
явява прекалено тежко, поради което го обжалва в законово-установения срок и при
подробно изложени съображения.
Според въззивника цитираното нарушение е по чл.140,ал.1 от ЗДвП,разпоредбата на който
сочи,че по пътищата,отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.Той сочи,че по пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10,ал.1 от
Закона за пътищата. Въззивникът счита,че посочената разпоредба на чл.140,ал.1 въвежда
задължение МПС да е оборудвано с регистрационен номер,поставен на определеното за това
място,но от посочената в процесното НП фактическа обстановка се свежда до управление на
МПС, което изобщо не е регистрирано, следователно няма как бъде свързано с наказание за
управление на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за
това места.
Въззивникът твърди,че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като
в НП е посочил разпоредба, която не третира релевантния случай. Той изтъква ,че при
1
постановяване на наказанието АНО се е позовал на чл.175,ал.З,пр.1 от ЗДвП като счита,че
АНО е приел за установено нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,разпоредбата на който
въвежда задължение МПС да е с регистрационен номер, поставен на определеното за
това място,то наложеното наказание отново не третира релевантно случая,тъй като
чл.175,ал.3,пр.1 ангажира отговорност за управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред,което води до противоречие между установеното деяние,
нарушението и постановеното наказание.
Според него не може да му бъде вменено във вина противоправно деяние (бездействие),
което по начало не е негово задължение, тъй като не е собственик на управляваното МПС
като изтъква,че соченото в АУАН и НП МПС не е негова собственост и при предоставяне от
собственика не е бил уведомен за това,че МПС-то не е регистрирано. Въззивникът
твърди,че не става ясно нито от процесното НП, нито АУАН за това да е уведомен и
собственика.
Според въззивника в обстоятелствената част на АУАН и на НП възниква противоречие в
какво се изразява нарушението, дали действие управление на МПС,което не е
регистрирано или бездействие неявяване в службата по регистрация като сочи,че двете
деяния са различни и по характер и по състав и изтъква,че като сочен за нарушител има
правото да разбере какво нарушение му се вменява във вина. Въззивникът твърди,че
процесното НП му било връчено и НП №22-0938-003661,което е издадено на основание
АУАН GA 790155 и отново на основание Постановление №6380/15.11.2022г. по описа на
РП-Пл. като счита,че по този начин са издадени две НП за едно и също твърдяно
нарушение,като процесното е издадено от РУ Кн. при ОДМВР Пл.,а НП №22-0938-003661 е
издадено от ОДМВР Пл.. Предвид изложеното въззивникът намира за недопустимо да му
бъдат налагани две наказания за едно и също твърдяно нарушение.
Въззивникът счита за недопустимо противоречието,касаещо местната подсъдност и на
двете НП,тъй като процесното НП следва да се обжалва пред PC Кн., а НП №22-0938-003661
пред PC Пл.. Той твърди,че е безспорно в теорията и практиката,че АУАН е акта в
административно-наказателното производство,аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство,който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса.
Въззивникът сочи,че АУАН очертава нарушението,с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани като
изтъква,че в този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото
нарушение в АУАН,съответно в НП,се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Според него непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки
той не е запознат. Въззивникът счита,че гарантирането на правото на защита на нарушителя
изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.
Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
Според въззивника необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е
още по-голяма при АУАН-и, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл.189,ал,2 от ЗДвП
констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, т.е
при разместена доказателствена тежест нарушителят би бил поставен в положение да оборва
фактически положения, с които дори не е наясно какви са.
Сочи се от въззивника,че действително в чл.53,ал.2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени
по несъмнен начин извършването на деянието,извършителят и неговата вина като
изтъква,че от граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се
направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на
2
деянието,което е описано в АУАН,характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения
по своето естество и характер, време и място на извършване. Според него от
гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на
деянието предмет на АУАН,освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно
белези,отличаващи го от всички останали деяния,а именно - време на извършване,място на
извършване,съставомерни признаци на състава на нарушението. Въззивникът счита,че при
непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите
съставомерни белези, разпоредбата на 53,ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието,за което се
вменява,че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е
наказан дееца. Той описва,че това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения
интерес и правото на защита на нарушителя,който не позволява наказването на лице,за
деяние,което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава.
Въззивмникът счита,че приложението на чл.53,ал.2 от ЗАНН следва да се сведе до липса в
АУАН на реквизити,които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от
обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение. Той изтъква,че в този
изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пл.,според която
разширително тълкуване според което по реда на чл.53,ал.2 могат да се отстраняват и
пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е
недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата
законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение №468 от 01.03.2016г.по
н.д.№3356/2015г. на Административен съд -Пл., Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д.
№ 904/2015 г. на Административен съд -Пл., Решение № 2294 от 24.10.2013г. по н.д.
№1863/2013г. на XX състав на Административен съд - Пл..
Въззивникът счита,че наложеното му наказание не отговаря на тежестта на извършеното
нарушение, тъй като се явява несъразмерно. Той изтъква,че за едно деяние са наложени три
отделни санкции, а именно глоба в размер на 200лв.,лишаване от право да управлявам МПС
за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни точки.
Въззивникът сочи,че съгласно чл.12 от ЗАНН целта на административното наказание е
преди всичко да се предупреди и превъзпита нарушителят като сочи,че в конкретния случай
е следвало да се избере по-адекватната мярка от налагането на гореописаните санкции,а
именно - отправянето на предупреждение,че при повторно нарушение ще последва санкция,
каквато възможност е регламентирана в чл.28,б.а от ЗАНН. Според него в същото време
чл.13 от ЗАНН се изброяват предвидените административни наказания,като същата
разпоредба не предвижда отнемане на контролни точни.
Според въззивника разпоредбата на чл.13 не предвижда и да се допълват наказанията с
наредба на МВР,каквато наредба се явява правно основание за отнемане на 10 контролни
точки и счита,че цитираната в НП Наредба 1з- 2539 противоречи на материалния закон и
води до незаконосъобразност.
Въззивникът изтъква,че още повече основанието за отнемане на контролни точки е наредба
на МВР,като не се сочи наредбата от коя дата е, обнародвана ли е в Държавен вестник и има
ли задължителен характер. Той описва ,че съгласно Закона за нормативните актове, за да
има сила един нормативен акт,какъвто се явява и наредбата като подзаконов нормативен
акт,той следва да е обнародван в държавен вестник.
Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да постанови решение,с което да
отмени изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, № 22-0285- 000771, изд. от РУ Кн.
при ОДМВР Пл. на 07.12.2022г. като неправилно и незаконосъобразно.
Освен това иска от съда да осъди въззиваемата страна да му заплати направените разноски в
размер на 500лв./петстотин/,представляващи възнаграждение за адвокат. Направено е
доказателствено искане до съда да задължи административния орган да представи цялата
АНП/административно-наказателна преписка/.
3
По делото се проведе едно о.с.з. на 28.02.2023г.,за което страните и свидетелите са били
редовно призовани.
Въззивнникът не се яви и не изпрати представител,но съдът приема ,че се поддържа изцяло
жалбата си.
Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.
По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна: актосъставителя Е. М. М.
и свидетеля М. Х. Т..
Видно от показанията на св.Е. М. М.,обективирани в протокол от о.с.з. от 28.02.2023г.- 2,
този свидетел каза пред съда ,че е актосъставител по административното
производство.Свидетелят М. разказа ,че предявения му от съда АУАН е бил съставен от
него на въззивника в присъствието на колагата му св.Т. като причината за това е била ,че
въззивника на посочената дата е управлявал в посока от към гр.Ч. бр. до гр.Кн. МПС със
служебно прекратена регистрация,поради несключена застраховка „Гражданска
отговорност“.Той посочи ,че са извършили проверка чрез ОДЧ Ч. бр. и на водача са
съставили АУАН на място в близост до болницата в гр.Кн. чрез служебния таблет.
Видно от показанията на св.М. Х. Т. , обективирани в протокол от о.с.з. от 28.02.2023г.- 2 и
3, този свидетел каза ,че е подписал предявения му от съда АУАН по делото като
свидетел.Свидетелят Т. заяви ,че си спомня случая ,тъй като били на обход по утвърден
график с св.Е. М. и понеже колата управлявана от въззивника им се сторило ,че се движи по-
силно я спрели за проверка.При извършената проверка на управлявания от въззивника
автомобил било установено ,че същия е с прекратена регистрация.Това било установено при
направена служебна проверка с таблета им и чрез ОДЧ Ч. бр. като св.М. съставил АУАН на
въззивника за установеното нарушение,а св.Т. се подписал като свидетел там и не си спомня
дали въззивника е правил възражение по акта.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото двама
свидетели,които счита за достоверни,обективни и непротиворечиви по между си и със
събраните по делото доказателства.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка : Съгласно
записаното в съдържанието на АУАН Серия GA№790155 от 25.10.2022г. актосъставителя
Е. М. в присъствието на свидетеля М. Т. е съставил този АУАН на въззивника за това,че
като водач на лек автомобил „Пежо 407“с рег.№********,държава България,със
СУМПС№********* на 25.10.2022г. в 12,01ч. в гр.Кн. при следните
обстоятелства:гр.Кн.,ул.“М. Б.“ до болницата с посока на движение към кръгова връзка
управлява л.а. „Пежо 407“ сив на цвят ,с рег.№ ******** като при извършената проверка се
установило ,че управлява МПС със служебно прекратена регистрация във връзка с
чл.143,ал.10 на 22.09.2022г. от ЗДвП, за което е получено уведомление от гаранционния
фонд.
Посочено е от актосъставителя,че въззивника е извършила виновно нарушения на
чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП-управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред от
ЗДвП като последния е заявил ,че няма възражения.
Били са иззети СУМПС с №*********,Контролен талон №5900501,СРМПС №********* и 2
бр. рег. Табели с № ********.
Този АУАН е подписан от актосъставителя,св.Т.,както и от въззивника и е връчен на
въззивника на 25.10.2022г.
След като с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.11.2022г.
на РП-Пл. срещу въззивника.
Въз основа на описания АУАН е било издадено на въззивника процесното НП№22-0285-
000771 от 07.12.2022г.на Началник РУ в ОДМВР-Пл.,РУ Кн.,упълномощен със заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. за това,че като водач на лек автомобил „Пежо 407“с рег.
4
№********,държава България, при обстоятелства на 25.10.2022г. в 12,01ч. в гр.Кн.,ул.“М.
Б.“ до болницата с посока на движение към кръгова връзка управлява л.а. „Пежо 407“ сив на
цвят ,с рег.№ ******** като при извършената проверка се установило ,че управлява МПС
със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143,ал.10 на 22.09.2022г. от ЗДвП, за
което е получено уведомление от гаранционния фонд е извършил :управлява МПС,което не
е регистрирано по надлежен ред,с което виновно е нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв.и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца.Освен това на осн.Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са били
отнети общо 10 точки на въззивника и са му останали към 07.12.2022г. 33 контролни точки.
Срокът за въззивно обжалване на процесното НП е 14 дневен от връчването на въззивника
чрез наказващия орган.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН Серия GA№790155 от 25.10.2022г.и процесното НП№22-0285-000771 от
07.12.2022г.на Началник РУ в ОДМВР-Пл.,РУ Кн. ,упълномощен със заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. са били съставено,съответно издадено от компетентни за това лице-
актосъставител- Е. М. и административен орган- Началник РУ в ОДМВР-Пл.,РУ
Кн.,упълномощен със заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,което се установи от събраните по
делото писмени и гласни доказателства на страните и не се оспорва от въззивника.
Процесното НП е било връчено на въззивника на 25.01.2023г. ,а жалбата срещу него е
подадена и е регистрирана в РС-Кн. с вх.№334 от 01.02.2023г.
Предвид горното,съдът счита,че въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.
Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който
е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже,че въззивника на
посочените в АУАН и процесното НП дата и място е извършил виновно вмененото му
административно нарушение.
Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са били извършени съществени процесуални нарушения от
актосъставителя и административно-наказващия орган на ЗАНН,които нарушават
правото на защита на въззивника ,тъй като съгл.чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН е
следвало да се установи дали собственика на управляваното от въззивника МПС е бил
уведомен по надлежния ред съгл.чл.574,ал.11 от КЗ за изтеклата му застраховка
„Гражданска отговорност“ ,за да се приеме,че той и след това и въззивника е осъществил от
субективна страна виновно вмененото на последния административно нарушение.
По делото са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500лв./петстотин лева/ от въззивника.
Видно от разпоредбите на :
чл.140,ал.1,пр.1вр. чл.143,ал.10 вр.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП:
„Чл.140. (1)(Доп. -ДВ,бр.11 от 2017г.,в сила от 31.01.2017г.,изм.-ДВ,бр.105 от 2018г.,в сила от 01.01.2019г.) По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.“ ,
„Чл.143.
(10) (Нова -ДВ,бр.102 от 2015г.,в сила от 01.01.2016г.)Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства,за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,ал.11 от Кодекса за
застраховането,и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,ал.6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ и
5
„Чл. 175.
(3) (Нова - ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“
Съгласно чл.574,ал.10 и ал.11 от КЗ /Кодекса за застраховането/
„Чл. 574.
(10) Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на
изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка.
(11) Компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по
ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да
прекрати регистрацията на моторното превозно средство.“
Законодателят е посочил изрично какъв е предметът на административните нарушения
по чл.140,ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна. Безспорно и категорично се
установи по делото ,че въззивникът като водач на лек автомобил „Пежо 407“с рег.
№********,държава България, при обстоятелства на 25.10.2022г. в 12,01ч. в гр.Кн.,ул.“М.
Б.“ до болницата с посока на движение към кръгова връзка управлява л.а. „Пежо 407“
сив на цвят,с рег.№ ******** като при извършената проверка се установило,че управлява
МПС със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143,ал.10 на 22.09.2022г. от
ЗДвП,но по делото и в административната преписка представена от въззиваемия на съда
липсват данни и доказателства за това да е получено уведомление от гаранционния фонд
до собственика на съответното МПС за изтекла или липсваща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,както и за последващо уведомление от
МВР на собственика на съответното МПС за служебно прекратена регистрация на
същото ,за да се приеме,че въззивника в случая е извършил: управлява МПС,което не е
регистрирано по надлежен ред,с което виновно да е нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Липсата на субективен елемент в административния състав на нарушението по чл.140,ал.1
от ЗДвП,води до несъставомерност на вмененото административно нарушение на
въззивника.
Върховенството на закона и демократичността на производствата са основен
критерий за наличието на правова и демократична държава като съдилищата са
длъжни за изпълняват законите при правораздаването си. Предвид това съдът следва да
постанови съдебно решение,с което да отмени изцяло процесното НП№22-0285-000771 от
07.12.2022г.на Началник РУ в ОДМВР-Пл.,РУ Кн.,упълномощен със заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. като неправилно и незаконосъобразно.
Да осъди ОДМВР-Пл. да заплати на П. А. А.,с ЕГН:**********,с адрес за призоваване
гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* направените деловодни разноски в размер на 500лв./петстотин
лева/за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно Постановление№22-0285-000771 от 07.12.2022г. на
Началник РУ в ОДМВР-Пл.,РУ Кн.,упълномощен със заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пл. да заплати на П. А. А.,с ЕГН:**********,с адрес за призоваване
гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* направените деловодни разноски в размер на 500лв./петстотин
6
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7