Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали,15.01.2020
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 374/2019г.и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Атлет 2017” ООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя срещу
ЗНПАМ , № ФК-637-0043652/ 27.09.2019 г. на началник отдел в Дирекция
„Оперативни дейности” при Главна дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП.
Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска неговата отмяна и се претендира присъждане на
деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител по пълномощие по изложените в същата съображения. Ответникът, чрез
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С оспорената в настоящото производство ЗНПАМ
на жалбоподателя е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект – *** с адрес: ***,
намиращ се в ***, стопанисван от „Атлет 2017” ООД и забрана за достъп до него
за срок от 10 дни. Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.187, ал.1 и чл.187, ал.4 от ЗДДС. В обстоятелствената
част на ЗНПАМ е посочено, че при извършена оперативна проверка на 23.09.2019 г.
в 16.12 часа на търговския обект е констатирано, че дружеството в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ не издава фискални касови
бележки за всяка извършена продажба от въведеното в обекта ЕКАПФ, нито от кочан
с ръчни касови бележки, отговарящ на наредбата. При извършена от органите по
приходите , преди легитимацията, контролна покупка на стойност 4
лева, платени в брой от проверяващия екип преди легитимацията, не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство „Датекс ДП
150” с индивидуален № *** и фискална памет ***,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Вписано е, че извършеното нарушение се подкрепя и от
констатираните пари в повече в касата на ФУ в размер на ***
лева. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006 г. на МФ.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № *** от *** г., издадена от
Изпълнителния директор на НАП.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3
от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Следователно процесната
заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимитематериалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД
за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от
Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В съставения протокол за извършена проверка е
удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се
установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство,
видно от който процесната продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето защо, след като в случая за
извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито
касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова
бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол
за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства.
По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на
органите по приходите, и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице
предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на
ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е
налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие
предпоставките за прилагане на ПАМ– нарушение на реда и начина за отчитане
продажбите в търговския обект.
Възражението за липса на мотиви на заповедта
е неоснователно. От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга -
административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 15 дни,
е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на
извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика в
размер на *** лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани
във ФУ, както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти.
Наред с изложеното съдът счита, че относно
срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е
допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната
самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената
заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по
целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени
конкретни мотиви за този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен
защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание
на нарушителя. Заповедта е постановена при отчитане на конкретните
обстоятелства на допуснатото нарушение, поради което съдът намира неоснователни
възраженията за нарушаване на принципа на съразмерност.
Не е налице и твърдяното несъответствие на
заповедта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка
съответства и на чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
органът по приходите действа при обвързана компетентност.
Неотносимо към спора е
позоваването в жалбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Тази разпоредба съдържа правила
за прекратяване на наложена ПАМ.
След като наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 15 дни е законосъобразна, законосъобразна
се явява и разпоредената забрана за достъп до обекта,
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от
административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и практиката на
Върховен административен съд на Република България: Решение № 6503 от 02.05.2019
г. по адм. дело № 14440/2018 г., VIII о.; Решение №
6316 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 11835/2018 г., I
о.; Решение № 5863 от 17.04.2019 г. по адм. дело №
13648/2018 г., VIII о.; Решение № 5707 от 16.04.2019 г. по адм.
дело № 786/2019 г., VIII о.; Решение № 4465 от 26.03.2019 г. по адм. дело № 15266/2018 г., I о.; Решение № 3108 от
5.03.2019 г. по адм. дело № 14158/2018 г., I о.;
Решение № 1424 от 04.02.2019 г. по адм. дело №
9855/2018 г., I о.
По изложените съображения, оспорената заповед
е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно
искането на ответника за присъждане на деловодни разноски. Съгласно чл.186, ал.4
от ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е
по реда на АПК, поради което разноските
се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ДОПК
в размер на 100 лева предвид нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на „Атлет 2017” ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез управителя срещу ЗНПАМ , №
ФК-637-0043652/ 27.09.2019 г. на началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” при Главна дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП.
Осъжда „Атлет 2017” ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто
лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: