№ 182
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500362 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 183 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 793/2021 г. Окръжен
съд Русе е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на С. М. Х. сумата от 22000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 01.04.2021 г. от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и
сумата 529,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законна лихва върху тези суми, считано от 09.10.2021 г. до окончателното
изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до
предявения размер от 40000 лв. и искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над присъдения размер до пълния предявен
размер от 587,35 лв., ведно със законната лихва върху тези разлики, са
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. М.
1
Х., като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдената сума от 22000 лв. до сумата от 40000 лв. и съответно в частта за
разноските. В жалбата се излагат съображения, че ищцата е получила
политравматично увреждане, като фрактурата се отличава със сложност,
възстановителният процес е бил тежък, още не е приключил, и поради ковид
инфекция е отложено необходимото оперативно лечение. От гласните
доказателства се установява, че пострадалата е била в общо увредено
състояние, с интензивни болки и в следствие на процесния инцидент е
развила остеоартроза на дясна акромиклавикуларна става като късна
последица от травматичното увреждане на дясна раменна става.
Продължителен период е била на медикаменти, имала ограничения в
двигателните функции, поради което имала необходимост от непрекъсната
грижа за задоволяване на елементарните си потребности. Травмата се
отразила на емоционалното й състояние. При правилно изяснена и възприета
от съда фактическа обстановка, решаващият орган е направил погрешни
правни изводи относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Релевантните
обстоятелства са изброени формално, без от това да става ясно в каква насока
същите са оценени. Счетено е, че определеното обезщетение е занижено и не
държи сметка за действителните негативни последици.
Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и
вместо него постанови ново, с което бъде присъдена допълнително сумата от
18000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2021 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
2
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно
решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на
спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба С. М. Х. твърди, че на 01.04.2021 г. в гр. Русе, Б.
Й. М., при управление на лек автомобил Пежо 406, в район на фабрика
„Йорг”, излизайки от два последователни завоя, поради управление със
скорост, несъобразена с релефа и направлението на пътя, губи контрол над
автомобила, вследствие на което автомобилът напуска пътното платно и се
качва на тротоара. При качването си на тротоара, блъска движещата се в
насрещно срещу посоката на управление на автомобила, по левия тротоар
пешеходка С. М. Х..
Произшествието е посетено от екип на спешна медицинска помощ,
която е откарала ищцава в МБАЛ „Канев” АД, където е диагностицирана с
водеща диагноза счупване на фибуларен малеол на десен крак, без
разместване, контузио генус декстра и хемартроза и контузия на дясно рамо.
Поставена е гипсова имобилизация, назначена е медикаментозна терапия. В
хода на лечението ищцата е диагностицирана с двустранна пневмония,
причинена от Ковид19, преведена в специализирано отделение, където е
проведено двуседмично специализирано лечение. Изписана на 15.04.2021 г. с
указания за спазване на щадящ двигателен режим за период от 2 месеца, с
продължаване на медикаментозното лечение и отново да постъпи за
оперативно лечение на десен долен крайник. След изписването болките
продължили, поради което на 12.07.2021 г. е направен ЯМР и е дадена
препоръка за операция на менискусите, която ищцата не е направила, поради
липса на средства. През лечебния период е следвало да спазва постелен
режим, което е пречело на самообслужването й. Към момента десният й
долен крайник все още не се е възстановил и при промяна във времето
мястото на фрактурата я боли, като предстои оперативно лечение на
менискусите. Инцидентът повлиял негативно на ежедневието й, станала
апатична и безжизнена, чувствала се непълноценна и в тежест на близките си,
ограничила социалните си контакти, притеснявала се, че няма да възстанови
функционалността на десния си крак. Травмата наложила преустановяване на
3
трудовите задължения, което се отразило и на доходите й.
Във връзка с лечението е сторила и имуществени разходи на
стойност 587,35 лв., за което прилага документи.
Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗД „Бул Инс”
АД, към когото ищцата предявила застрахователна претенция, по която и до
момента няма произнасяне.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 40000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 587,35 лв., ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, считано от 09.10.2021 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП, като се
твърди, че събитието е случайно; направено е възражение за съпричиняване,
тъй като ищцата не се е съобразила с приближаващото се МПС и не е взела
мерки за самосъхранение; оспорва се претенцията за неимуществени вреди
като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди, поради липса
на причинна връзка между инцидента и сторените разходи; оспорва се
причинната връзка между заразяването на ищцата с Ковид 19 и инцидента.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Русе
е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и последиците от
него, възлиза на 22000 лв., доказаният размер на имуществените вреди
възлиза на 529,35 лв. и с оглед на това, че не са налице данни за
съпричиняване е присъдена стойност на обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 22000 лв., стойност на обезщетението за имуществени
врези в размер на 529,35 лв., ведно със законна лихва от 09.10.2021 г. до
окончателното изплащане, съобразно поисканото.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
01.04.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза на 01.04.2021
г. в гр. Русе, около 16,40 ч. Лек автомобил Пежо 406, с рег. № Р21****,
4
управляван от Б. Й. М., се движил по ул. Зорница, по посока от кв. Чародейка
към бензиностанция Лукойол на бул. Христо Ботев. По същото време
пешеходката С. М. Х. е вървяла по тротоара пред фабрика Йорг в обратна
посока. Лекият автомобил преминал през остър десен завой, след която
навлязъл в лява хоризонтална крива. При преминалане през лявата крива,
поради действия на водача автомобилът се насочил надясно, навлязъл на
десния за посоката му на движение тротоар и блъснал пешеходката С. Х.,
която вървяла там. Причина за произшествието са действия на водача, поради
което л.а. Пежо 406 е нарушил устойчивото си движение, навлязъл е на
тротоара и е блъснал пешеходката.
След произшествието Х. е настанена в болница, като от
представената медицинска документация, анализирана от вещото лице по
изготвената съдебно медицинска експертиза, се установява, че е получила
следните травматични увреждения: счупване на далечния край на дясна
малкопищялна кост /външния малеол на дясната подбедрица/,
посттравматична остеоартроза на дясна акромиоклавикуларна става.
Счупването на дясна малкопищялна кост е резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговаря да бъде получено при процесното ПТП.
Установената посттравматична остеоартроза на дясна акромиоклавикуларна
става е късна последица на травматично увреждане на
акромиоклавикуларната става, което заключение вещото лице прави въз
основа на механизма на ПТП и медицинската документация. Видът на
установените увреждания на дясна колянна става не дават основание да се
приеме, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с травматичното
въздействие при процесното ПТП. Възможно е травматичното въздействие в
областта на десен долен крайник да е повлияло неблагоприятно върху
съществуващи дегенеративни промени в структурите на дясна колянна става.
Установените увреждания могат да се квалифицират по медико-биологичен
признак като трайно затрудняване движенията на десен долен крайник.
Болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което
продължават със значителен интензитет до имобилизация на крайника и
прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се
усещат и в периода на раздвижване на крайника, след сваляне на
имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, в
областта на десния глезен и дясно рамо се усещат за по-дълъг период от
5
време, в продължение на години, особено при физически натоварвания и при
промяна в атмосферни условия. Гипсовата имобилизация е била поставена за
период от 45 дни, като Х. съобщава, че се е придвижвала с бастун до м.
09.2021 г. От представената медицинска документация няма данни С. Х. да е
била тествана за Ковид19 при приемането й в болница. Инкубационният
период /времето между заразяването и проявата на първите симптоми/ при
Ковид19 в зависимост от варианта е между 2-3 дни и 2 седмици. Първите
симптоми на Х. са регистрирани на 04.04.2021 г. вечерта, т.е. 3 дни след
инцидента. С оглед на това, не може категорично да се прецени дали
заразяването на ищцата е настъпило преди или по време на пролежаването й в
УМБАЛ „Канев” АД, като е по-вероятно да е настъпило преди това. Данните
са, че водачът на автомобила е имал разгърната картина на Ковид19 и ако се
приеме, че непосредствено след инцидента Х. е имала контакт с него или с
контактни на него лица, много вероятно е заразяването й да е настъпило към
него момент. При този вид увреждания, ако не са налице усложнения,
основният възстановителен период продължава около 2-4 месеца. Вещото
лице е извършило преглед на ищцата на 05.05.2022 г., като е констатирало, че
тя се придвижва без помощни средства, в посочените области не се
установяват видими следи от травматични увреждания по кожата. По данни
на ищцата й е препоръчано да направи операция в областта на дясното
коляно. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от процесното ПТП
увреждането е в две анатомични области – дясна глезенна става и в дясна
раменна става. Ищцата със сигурност е имала дегенеративни промени преди
ПТП в дясна колянна става, като данните от ЯМР са, че има увреждане на
медиалния и латерален мениск на колянна става. Тези увреждания могат да се
получат, както от травматично увреждане, така и от дегенеративни промени.
Няма увреждане на колянна става, което да сочи пряко, че може да се получи
от травматично увреждане, но има други увреждания, като например
гонартроза, което си е дегенеративно увреждане, поради което вещото лице
не може да разграничи, че травмата е довела до увреждане при вече
наличните дегенеративни промени. Вещото лице пояснява още, че е приел
посттравматичната остеоартроза на дясна акромиоклавикуларна става, която е
горе в областта на рамото, да е последица от травматичното увреждане на
тази става, тъй като е имало оплаквания от болки в рамото непосредствено
след ПТП, но никой не я е изследвал. При повече контузии възстановяването
6
е по-бавно, като в конкретния случай няма данни за голям брой контузии,
уврежданията са сравнително леки.
Представени са болнични листи, от които се установява, че за
времето от 01.04.2021 г. до 26.07.2021 г. ищцата е била неработоспособна с
домашно-амбулаторен режим на лечение.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.
Снежана Серафимова, съседка на ищцата. Заедно със съпруга на ищцата
отишли в болницата вечерта след ПТП, за да й занесат необходимите
медицински консумативи. Свидетелката влязла при нея, С. лежала на легло,
не трябвало да става, кракът й бил счупен. Оплаквала се, че много я боли в
рамото и в крака. Свидетелката не си спомня за видими наранявания. Около
3-4 дни престояла в ортопедия, след което я преместили в ковид отделение.
Имала пълна забрана да става от леглото и да се движи, била на памперси.
Можела да седне да се храни. В болницата за нея се грижели санитари и
сестри, тъй като в ковид отделението не се допускали външни хора. Приемала
болкоуспокояващи, притеснявала се да не стане по-зле от ковида.
Свидетелката работи в болница и е била в непрекъснат контакт с ищцата.
Около два месеца след изписването тя не трябвало да стъпва на крака,
придвижвала се с патерици. В началото й донесли проходилка, първите два
месеца ползвала тоалетен стол. През деня не се налагало никой да стои при
нея, стига всичко да й е сложено предварително – храна и вода. След втория
месец свидетелката ходила с нея на контролен преглед, казали й, че може да
започне да стъпва на гипсирания крак. Месец след това С. се придвижвала с
помощни средства – първоначално с една патерица, после с бастун, докато
започне да се движи самостоятелно. Според свидетелката тя и в момента
казва, че се оплаква, че я боли крака, понакуцва. Споделила, че се страхува да
пресича. Промяната в поведението й свидетелката описва, че сега често се
оплаква от болки и че се страхува от инциденти по пътищата. Допълнителни
тревоги й причинило обстоятелството, че гледа майка си на село и
обездвижването й попречило за това.
За претърпените неимуществени вреди Х. е предявила
застрахователна претенция към ответното дружество, получена на 09.07.2021
г., по която няма определено обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
7
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Б. М., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват/ и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП /вменяващ задължение на водачите
да не поставят в опасност живота и здравето на хората/. От събраните
доказателства се установява, че Б. М. с управлявания от него автомобил, в
нарушение на посочените по-горе правила за движение по пътищата, е
нарушил устойчивото си движение, напуснал пътното платно, навлязъл на
тротоара и блъснал пешеходката С. Х..
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата Х. е получила телесно увреждане – счупване на
далечния край на дясна малкопищялна кост и посттравматична остеоартроза
на дясна акромиоклавикуларна става. Тези увреждания представляват
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвиква претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Б. М.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача М. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. М. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. М. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденото лице е упражнило правото си на
пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ.
8
Същата е изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна
претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил
обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства следва да се отчете
още: естеството на травмите – увреждане в две анатомични области – дясна
глезенна става и дясна раменна става, които увреждания причиняват трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник; търпяните болки –
значителни непосредствено след получаване на увреждането до
имобилизация на крайника и прилагане на обезболяващи средства;
оздравителен период – 2-4 месеца; тежък възстановителен период
непосредствено след инцидента – в болница, със забрана да става от леглото;
налице е вероятност за болков синдром с продължителен характер, особено
при физически натоварвания и при промяна в атмосферните условия. По
време на възстановителния период ищцата е била временно
неработоспособна, като в периода 01.04.2021 г. – 26.07.2021 г. е ползвала
отпуск по болест, т.е. за период от около 4 месеца тя е била с нарушено
социално функциониране. Следва да се отчете и възрастта на ищцата към
момента на ПТП – 58 години, когато възстановяването протича по-бавно. От
друга страна, уврежданията са сравнително леки, приложеното лечение е
9
медикаментозно, с имобилизация на крайника, не са се наложили оперативни
интервенции. Болките са със затихващ характер, а към момента
възстановяването е пълно – вещото лице при личния преглед констатира
придвижване без помощни средства, няма видими следи от травматичните
увреждания по кожата. Престоят й в болница за времето от 01.04.2021 г. до
15.04.2021 г. се е наложил, поради установена ковид инфекция, за която не
може да се установи пряка връзка с процесното ПТП. В тази връзка
заключението на вещото лице е, че при първи симптоми на третия ден след
инцидента, не може с категоричност да се установи дали заразяването е
настъпило преди или по време на пролежаването в болница. Не се установи
причинна връзка между произшествието и уврежданията на дясна колянна
става, вещото лице е констатирало дегенеративни промени в структурите на
дясна колянна става и при липса на данни за увреждане там, не може с
категоричност да се потвърди доколко уврежданията в колянна става са
свързани с ПТП. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката,
че след инцидента е приета в болница в общо увредено състояние – в
приложената епикриза и история на заболяването изрично е отбелязано, че Х.
е приета в добро общо състояние, което до приемането й в ковид отделение е
запазено. Не се установи също инцидентът да се е отразил съществено на
начина й на живот – освен че се оплаквала от болки и че се страхува от
инциденти по пътищата според показанията на разпитаната свидетелка, други
промени в поведението на Х., сочещи на негативни изменения в душевен план
с траен характер, затрудняващи социалното й битуване, не се доказаха.
С оглед на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че размер на
обезщетението от 22000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям
размер не следва да бъде определяно, тъй като при ищцата възстановяването
на травмата е пълно, освен проявяващия се болков синдром, особено при
физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия няма други
значими, и съществено и трайно увреждащи здравето наранявания, болките са
били значителни непосредствено след травмата със затихващ характер, като
не са извършвани оперативни интервенции, нуждата от чужда помощ не е
през целия период на оздравителния процес, а и естеството на травмите е
такова, че ищцата не е имала необходимост от продължителна пряка и
10
непосредствена грижа след изписването й от болница /в тази насока
показанията на разпитаната свидетелка/.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от С. Х. претенция против ЗД „Бул Инс“ АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 01.04.2021 г., при което й е причинена средна
телесна повреда, е основателна и доказана до размер на 22000 лв., до които
правни изводи е достигнал и първостепенния съд, последица от което е
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част.
При този изход на делото, ответникът по жалба също има право на
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1320 лв. с ДДС, съобразно приложения договор за правна защита към молбата
от 10.11.2022 г. Разноски по приложения списък към молбата от 29.11.2022 г.
не се следват, тъй като пред въззивния съд не са изслушвани експертизи, т.е.
не са правени разноски в тази насока, а адвокатско възнаграждение в размер
на 2520 лв. не се доказа да е реално заплатено.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183 от 30.05.2022 г., постановено по гр.
д. № 793/2021 г. на Окръжен съд Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН **********, гр. Русе, ********* да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, бул. Джейм Баучер, 87 сумата 1320 /хиляда
триста и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС
за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12