РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Русе, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н. Чокоева
Членове:Т. Черкезова
Г. Магардичиян
при участието на секретаря И. И.
като разгледа докладваното от Г. Магардичиян Въззивно гражданско дело №
20224500500748 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С. И. П. обжалва Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№
32/22 по описа на РРС в частта му досежно определеният режим на лични
отношения на бащата Ю. Д. с детето А.Ю. Д., както и в частта, с която съдът
се е произнесъл по иска с правно основание чл.127 а СК. Иска от въззивния
съд да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на
бащата с детето А., както следва : до навършване на седемгодишна възраст-
всяка втора събота от месеца от 10 до 16 часа в присъствието на майката, а
след навършване на седемгодишна възраст на детето- всяка втора събота и
неделя от месеца от 10 до 16 часа във всеки от дните в присъствие на
майката, до момента, в който детето владее словашки език, както и 10 дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск,
като до седемгодишна възраст режимът се осъществява на територията на
с.Б., а след навършване на седемгодишна възраст на детето- на територията на
област Русе. Бащата да има право да контактува с детето и в два дни през
седмицата за времето от 19 до 19.30часа чрез средствата за електронна
комуникация, за което майката се задължава да осигурява съдействие. Иска
въззивния съд да отхвърли иска с правно основание чл.127а СК. Претендира
направените по делото разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваните части като жалбоподателката счита, че същото е постановено
при съществени нарушения на съдопроиззводствените правила, на
материалния закон и е необосновано. В жалбата подробно са изложени
1
твърдения за поведение на бащата на детето Ю. Д. след последното съдебно
заседание в първата инстанция, които според жалбоподателката
представляват нови обстоятелства, които рефлектират на режима на лични
отношения на бащата с детето, както и относно разрешението да пътува
заедно с детето в чужбина. Счита, че тази ескалация в поведението на бащата
застрашава сериозно интереса на малолетното дете. След предходното му
поведение през 2020г, което градирало по същия начин, атаките срещу
майката, бабата и дядото на детето са заплаха и за психическото му здраве и
спокойствие. Вместо да търси варианти за нормален и спокоен контакт с
дъщеря си, Ю. Д. продължавал да има социално неприемливо поведение и по
никакъв начин да не допринася за изграждане на отношенията между баща и
дъщеря. Счита за недоказано твърдението му, че обитава имота в с.Б. **, на
който заявява, че би завел детето, което допълнително според
жалбоподателката доказва, че интересът на детето не е защитен в случай, че
то бъде изведено от България, тъй като липсват данни къде то ще пребивава,
в какви условия, какви грижи могат да му бъдат осигурени, което е опасно не
само за физическото му, но и за психическото му и емоционално състояние.
Счита, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични
отношения не отчита в достатъчна степен конкретната ситуация по делото.
Ю. Д., гражданин на Република С., роден на 13.12.1975г, в писмен
отговор, счита въззивната жалба за неоснователна и като такава счита, че
следва да се остави без уважение. Поисканият от майката във въззивната
жалба режим на лични отношения на бащата с детето е напълно непригоден и
противоречащ на най-добрия интерес на детето. Същият по никакъв начин не
е съобразен с нуждите и интересите на детето А., като не е съобразен и с
редица релевантни фактори като географската отдалеченост, необходимостта
от своевременно възстановяване на емоционалната връзка с бащата. Счита, че
поведението на майката не цели провеждането на пълноценни контакти и
възстановяването на емоционалната връзка между детето А. и нейния баща.
Напротив, същата активно се противопоставя на това. Счита, ме
предвиждането на условие детето А. да се среща самостоятелно с баща си,
след като научи словашки език, е в пълно противоречие с интересите на
детето, след като бащата и детето разполагат с ограничено време, за да
общуват, а данните по делото са, че детето учи английски език, на който
могат да общуват баща и дъщеря. По отношение на твърдените във
въззивната жалба новонастъпили обстоятелства, счита че същите са
неотносими към правния спор. Счита, че по отношение на критерия за защита
интересите на детето, квалифициран като основен във въззивната жалба, а
именно опасността или вредата, която е причинена или има вероятност да
бъде причинена на детето, счита че през неговата призма следва да се
разгледа и поведението на майката С. П.. Пълното лишаване на детето от
контакт с единия му родител води до вреди за детето и създава сериозна
емоционална липса, която представлява опасност за неговото психологическо
и емоционално благополучие. Счита, че първоинстанционния съд правилно е
уважил иска по чл.127 а СК.
Ю. Д. обжалва същото съдебно решение като неправилно и
незаконосъобразно в частта му, касаеща режима на лични контакти между
него и детето А.. / въззивна жалба вх. № 21676 от 07.09.2022г./ При
постановяването му съдът не е съобразил, както процесуалноправните
разпоредби, така и материалния закон и в частност не е съобразил най-добрия
интерес на детето А. предвид установената по делото фактическа обстановка.
2
Съдът не е мотивирал в достатъчна степен решението си и е постановил
необосновано стеснен режим на лични контакти между бащата и детето,
който освен всичко друго не е съобразен по никакъв начин с обстоятелството
по делото, а именно географската отдалеченост между Република България и
Република С., необходимостта от провеждането на самостоятелни срещи
между бащата и детето с оглед възстановяването на емоционалната връзка.
Съдът не е съобразил множество релевантни по делото факти, установени по
делото, а от друга страна е взел предвид обстоятелства, които не е следвало да
бъдат отчитани. В резултат на това постановения съдебен акт е в пълно
противоречие с най-добрия интерес на детето. Съдът неправилно е взел
предвид издадената срещу него заповед за защита, с която са му наложени
мерки по чл.5 ЗЗДН. Освен това не е анализирал поведението на майката,
която умишлено лишава бащата и детето от контакт помежду им. Във
въззивната жалба иска съдът да определи максимално широк режим на лични
контакти между бащата и детето, съобразен с географската отдалеченост на
България и С., като постанови бащата да има право да взема детето всеки
месец поне два пъти по 5 последователни дни с преспиване, които да
включват и уикендите през четните седмици на годишна база, както и
половината от всяка от ваканциите съгласно графика на МОН детето А. да
прекарва при него с възможност да я води и в С.. Предвид влошените
взаимоотношения между родителите, иска съдът да разпореди предаването на
детето да се извършва през детското заведение, което то посещава, като
бащата взима детето след края на занятията му в четвъртък и до го предава
като води до детското/учебното му заведение в понеделник сутрин. В случай,
че детето не посещава детско заведение, предаването да става н кантората на
водещия изпълнителното дело за предаване на детето съдебен изпълнител или
на неутрално място- далеч от дома на майката в с.Б..
С. И. П. в писмен отговор счита въззивната жалба на Ю. Д. за
неоснователна като счита, че определеният от съда режим на лични
отношения на бащата с детето не следва да бъде разширяван, а обратното да
бъде коригиран в обратен смисъл, за да осигурява най-добра защита на детето
с оглед неадекватното поведение на бащата и липсата на каквото и да било
съдействие от негова страда да осъществява пълноценен контакт с детето и да
поддържа нормален контакт с майката, без да я обижда, унижава и заплашва.
Изложеното в жалбата на Д. не отговаря на действителната фактическа
обстановка.
С. И. П. е подала и насрещна въззивна жалба - вх. № 26 904 от
31.10.2022г отново срещу същото решение в частта му относно режима на
лични отношения на бащата с детето и в частта по отношение произнасянето
на съда по иска с правно основание чл.127 а СК. Счита, че решението в тези
части е недопустимо и иска да бъде обезсилено, а производството по делото
да бъде прекратено. Твърди, че с отговора на исковата молба е искала
исковата молба да се остави без движение на основание чл. 129, ал. 2 вр чл.
128, т. 1 ГПК за представяне на пълномощно на адв.Б. и в определения от
съда срок това не е направено, а представеното по делото не удостоверява
представителната власт на адвоката за извършените от нея процесуални
действия по образуване и представителство пред първоинстанционния съд.
Освен това липсва упълномощаване за процесуални действия по иск с правно
основание чл.127а СК. С оглед на което и в първата инстанция и във
въззивната инстанция е налице ненадлежно упражняване на правото на иска -
липсва представителна власт на представителя адв.Б., а липсата на
3
положителна процесуална предпоставка е основание за недопустимост на
процеса, съответно за недопустимост на постановеното от РРС решение.
Претендира разноските по делото.
Адв.Б. е депозирала писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в
който счита същата за неоснователна. Пълномощно е представено с исковата
молба и с допълнителна молба от 03.10.2022г. Освен това счита, че в
разпоредбата на чл.34 ГПК са посочени правните действия, за извършването
на които се изисква изрично пълномощно. В изчерпателното изброяване
липсва предявяването на иск по чл.127а СК, от което следва че такъв може да
бъде подаден чрез представител с общо пълномощно, каквото е представено.
Освен това Д. е присъствал в откритите съдебни заседания и е потвърдил
извършените от процесуалния му представител правни действия. Освен това
счита, че тези възражения са преклудирани.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа
на РРС в частта му, в която първоинстанционният съд е предоставил
упражняване на родителските права по отношение на детето А.Ю. Д. на
майката С. И. П.; определил е местоживеене на детето при майката в с.Б.,
обл.Русе; както и в частта, в която Ю. Д. е осъден да заплаща месечна
издръжка за детето А. не е обжалвано от страните по делото – Ю. Д. и С. П. и
в тези части съдебното решение е влязло в сила.
По отношение на допустимостта на постановеното от Русенски районен
съд Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на
РРС в частта му досежно определения режим на лични отношения между
бащата Ю. Д. и детето А. въззивният съд намира възраженията в насрещната
въззивна жалба за неоснователни.
Действително в първата инстанция не е представено пълномощно по
силата на което Ю. Д. да е упълномощил адв.Б. да го представлява по делото,
но такива пълномощни са представени към въззивната жалба. Освен това Д. е
участвал лично при разглеждане на правния спор както в първата, така и във
въззивната инстанция, като изрично е потвърдил извършените от адв. Б.
процесуални действия, поради което въззивният съд намира, че е налице
надлежно процесуално представителство в процеса по отношение на всички
предявени от Д. искове, поради което тази положителна процесуална
предпоставка е налице и постановеното от районния съд решение е
процесуално допустимо.
По отношение на наведените във въззивните жалби на двете страните
доводи за неправилност на съдебното решение по отношение на определеният
на бащата с детето режим на лични отношения, както и по отношение на иска
с правно основание чл.127а СК, въззивният съд намира следното :
По делото е безспорно установено, че страните са родители на детето
А.Ю. Д., родена на 21.07.2017г в гр.Русе. Детето от раждането си живее при
майката С. П. в с.Б. в дома на нейната майка и нейния съжител. Ю. Д. живее в
с.Б., С., близо до гр.Б.. От събраните в първата инстанция гласни
доказателства се установява, че от началото на 2020г отношенията между С.
П. и Ю. Д. са силно влошени, като такива са и отношенията на Д. и с майката
на П. и нейния съжител. Това се потвърждава и от доказателствата за
4
множество съдебни производства между тях, които продължават и към
настоящия момент. От тогава Д. не е осъществявал контакти с дъщеря си,
освен инцидентни срещи с майката и детето на улицата, тъй като Д. често
идва в България и ходи до с.Б.. Такива контакти същият не е осъществявал и
след постановяване от първата и въззивна инстанция привременни мерки, в
това число и в ДСП-Русе, тъй като видно от представените по делото
протоколи същият се е явявал да осъществи лични отношения с детето си, но
то не е било водено от майка си под различни претексти, а и освен това по
отношение на П. е налице заповед за защита от домашно насилие,
упражнявано от Д., като до 10.07.2023г, когато с Решение № 270 от
10.07.2023г по в.гр.д.№ 283/23 по описа на РОС е отменено Решение № 268 от
06.03.2023г по гр.д.№ 4072/22 по описа на РРС в частта относно молба за
налагане на мерки за домашно насилие спрямо детето А., такива мерки за
защита е имало и по отношение на детето А..
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
множеството лични обяснения на всеки от родителите, въззивният съд намира
за установено, че и двамата родители в стремежа си да защитят собствените
виждания относно грижите за детето А. и правотата на своите разбирания за
отглеждане на дете, преекспонират случващото се и вместо всеки от тях да
положи лична отговорност като родител в интерес на общото им дете и
правилното общуване на детето с всеки един от родителите, същите още
повече ескалират отношенията между тях, което рефлектира й върху детето
им. Съдът намира, че доказателствата по делото сочат, че не са налице
основания за стесняване на режима на лични отношения между бащата и
детето в какъвто смисъл са твърденията на П., но не са и налице основания за
постановяване на твърде разширен режим на лични отношения в какъвто
смисъл са исканията на Д.. Доказателствата по делото не сочат силно
влошените отношения между родителите да водят до извода за ограничаване
на лични контакти на бащата с детето му. Обратното детето следва да общува
със своя баща, за да не се стигне до пълно родителско отчуждение. Д. не е
виждал детето си от няколко години, заради препятстването на това общуване
от страна на майката на детето. Независимо от многократно декларираното от
нея желание детето да общува с баща си, в действителност поведението й не
сочи за някакво активно усилие в тази насока, дори и за преодоляване на
езиковата бариера между бащата и детето. От друга страна именно тези
обстоятелства пък от своя страна не сочат интереса на детето към настоящия
момент да води до извода за твърде разширен режим на лични отношения
между бащата и детето. Такъв би бил възможен едва след като бащата и
детето установят помежду си отношения на близост и взаимна привързаност.
Въззивният съд намира, че адекватният с оглед интересите на детето А. към
настоящия момент режим на лични отношения между него и баща му Ю. Д. е
както следва : всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. до 19.00ч.,
които да се осъществяват в гр.Русе за период от 6 месеца от постановяване на
съдебното решение, а след това всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00ч. в събота до 18.00 в неделя с преспиване, както и 20 дни през
лятото, който да не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката. С оглед
изложеното постановеното от районния съд решение по отношение на
режима на лични отношения следва да се отмени и се постанови посоченият
по-горе режим на лични отношения.
Решението на първоинстанционния съд в частта в която искът с правно
основание чл.127 а СК е уважен и е разрешено малолетното дете Ава да
5
излиза извън пределите на Република България с баща си Ю. Д. в рамките на
европейския съюз за период от пет години от влизане на решението в сила, е
правилно и следва да се потвърди. Недоказани са твърденията на П., че в
процеса не е установен адреса на пребиваване на бащата Д. в С., както и
условията, при които детето А. ще пребивава в чужбина. Относно тези
доказателства има събрани както гласни, така и писмени доказателства. Във
въззивната инстанция е приет и социален доклад от служба по труда,
социалните въпроси и семейството М., сектор за социални и семейни
въпроси, отдел социалноправна защита на децата и социалното попечителство
„З.“, М., според който бащата живее в къща под наем на **** в С.. В дома му
са осигурени всички битови условия, свързани с пребиваване на детето.
Заключението на социалните работници в С. е, че в интерес на детето бащата
да може да участва в отглеждане и грижите за малолетното си дете.
Независимо от доказателствата за влошени отношения между родителите, по
делото не са представени никакви доказателства, които да обосновават
извода, че не е в интерес на детето същото да общува с баща си и неговото
семейство, в това число и да ги посещава в С.. Изложенията на П. в тази
насока не представляват доказателства за това.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, разноските на
страните следват да останат за всяка от тях, така както са направени.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№
32/22 по описа на РРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 1360
от 01.11.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС, в частта, в която
е определен режим на лични отношения на бащата Ю. Д. с детето А.Ю. Д. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю. Д., гражданин на
Република С., роден на 13.12.1975г, с детето А.Ю. Д., ЕГН ********** както
следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. до 19.00ч. за
период от 6 месеца от постановяване на съдебното решение, които лични
отношения да се осъществяват в гр.Русе, а след изтичане на този шестмесечен
период: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота
до 18.00 в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, който да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.
№ 32/22 по описа на РРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №
1360 от 01.11.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС, в частта, в
която съдът разрешава на основание чл.127а СК малолетното дете А.Ю. Д. да
пътува извън територията на Република България, придружавано от баща си
Ю. Д. в рамките на Европейския съюз за период от пет години, считано от
влизане на решението в сила.
Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа
на РРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 1360 от 01.11.2022г,
постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС, в частта, в която
първоинстанционният съд е предоставил упражняване на родителските права
по отношение на детето А.Ю. Д. на майката С. И. П.; определил е
6
местоживеене на детето при майката в с.Б., обл.Русе; както и в частта, в която
Ю. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето А. не е обжалвано от
страните по делото – Ю. Д. и С. П. и в тези части съдебното решение е
влязло в сила
Решението в частта, в която е определен режим на лични отношения
между бащата и детето може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, а в частта по отношение на иска с
правно основание чл.127а СК, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7