Р Е Ш Е Н И Е
Номер
935 Година 12.10.2010 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети октомври Година
2010
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: С.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Р.гражданско дело номер 4835 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявена е молба
за защита с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката М.Х.М.
твърди в молбата си, че на 22.08.2010 г. около 21 часа била подложена на физически
тормоз от страна на синът й М.Х.Я., който я гонел от жилището й, пращайки я да живеела на село, където да си намерила дядо,
с който да съжителствала, за да му помагала материално. Отказвайки му
ответникът се нахвърлил върху молителката, като започнал да я души и да й
нанася удари по главата и цялото тяло. Тъй като я било страх да нямало по тежки последствия, не
се обърнала към органите на Полицията. На 23.08.2010 г. отишла да бъде
прегледана от лекар, а на 24.08.2010 г. подала процесната молба за защита, тъй като я било страх, защото знаела какво можел да извърши
синът й спрямо нея. Искането е да се издаде заповед за защита на молителката.
Ответникът М.Х.Я.
оспорва тази молба за защита, като чрез пълномощника си навежда доводи в хода
на делото по същество, че изложените в нея обстоятелства не били доказани, а опровергани
от събраните по делото гласни доказателства. Моли съда да постанови решение, с
което да откаже издаването на заповед за защита. Претендира за сторените по
делото разноски.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
подаване на молбата факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Не е спорно между
страните, че същите са майка и син и са живели заедно със съпругата на
ответника и техния единадесет годишен син М., в съсобствено след смъртта на
съпруга на молителката и баща на ответника – жилище, представляващо апартамент
№ ***, находящ се в ***,. От съвкупната преценка на представените от
молителката и неоспорени от ответника нейна декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и съдебномедицинско удостоверение № 263/23.08.2010 г. се установява несъмнено
още, че на 22.08.2010 г., около 21-21:30 часа, в това съвместно обитавано от
страните жилище, ответникът е нанесъл побой на молителката, изразяващ се в
събарянето й на земята и удари с юмруци и ритници, в резултат на които
последната е получила следните телесни увреждания – кръвонасядане в лявата
теменна област, кръвонасядане на таза и охлузвания на двата лакътя, които са й
причинили страдание (чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗДН). Доводите на пълномощника
на ответника, че нямало данни по делото тези увреждания да били причинени по
едно и също време, са неоснователни. Те не само не намират опора в посочените и
неоспорени от страните писмени доказателствата, но и се опровергават напълно от
съдебномедицинското удостоверение, в което издалият го лекар писмено е
удостоверил по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДН, че тези увреждания са причинени на
молителката именно от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени и по време, и по начин на съобщените предварително сведения от нея при
прегледа й, а те са именно посочените, че на 22.08.2010 г., около 21.30 часа й
е бил нанесен побой от синът й, изразяващ се събарянето й на земята и удари с
юмруци и ритници (л. 4).
Неоснователни са
доводите на пълномощника на ответника, че молителката не доказала и авторството
на процесното насилие, защото в показанията си разпитаните по делото свидетели Я.,М.,М.
и К.установили, че на посочената в молбата й за защита дата, място и час,
ответникът не било възможно да е присъствал заедно с пострадалата молителка в
съвместно обитаваното от тях жилище, защото по това време бил в друго жилище с
посочените свидетели, където молителката не била и където празнували ден
по-рано рождения му ден. Вярно е, че в тази насока са показанията на тези
разпитани по искане на ответника свидетели, според които на инкриминираната в
молбата дата 22.08.2010 г. и час около 21 часа, ответникът не бил заедно с
молителката в съвместно обитаваното от тях горепосочено жилище, а в дома на
свидетелите М. от 20 часа на 22.08.2010 г. до 2-2.30 часа на 23.08.2010 г.,
където празнувал с тези свидетели и детето си рождения си ден, макар и ден
по-рано от датата 23 август, на която се родил. Но също така е вярно, че показанията
на тези свидетели, че именно на 22.08.2010 г. същите са се събрали в дома на
свидетелите М. около 20 часа да празнуват рождения ден на ответника и поради
това последният се намирал в дома на тези свидетели заедно с тях от 20 часа на
22.08.2010 г. до около 2-2.30 часа на 23.08.2010 г., съдът не кредитира, защото
са напълно непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви, което ги прави
неубедителни и оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към
тяхната достоверност (чл. 172 от ГПК).
Така свидетелката
Я. (съпруга на ответника) дава първоначално категорични показания, че заедно с
него и детето им били от 20 часа на
22.08.2010 г. до 2-2:30 часа на 23.08.2010 г. в дома на свидетелите М.,
където празнували ден по-рано рождения ден на ответника, защото понеделник,
когато бил роден, било работен ден и решили на този ден в дома на посочените
свидетели да се почерпят по този повод, а не в съвместно обитаваното от тази
свидетелка, ответника и молителката жилище, защото на последната не й било
приятно да събирали гости у тях, като въпреки, че почти всяка седмица се
събирали със свидетелите М. си спомня така добре тази дата 22.08.2010 г.,
когато било посоченото от нея събиране, защото „нали на другия ден ответникът
имал рожден ден”, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно
противоречиво на горното не може да си спомни въобще кои дни от преходната и
последващата седмица са се виждали със свидетелите М., нещо повече, заявява, че
„не може да си спомни конкретните дати” (л. 30). Първоначално дава категорични
показания, че в понеделник на 23.08.2010 г. не видяла молителката, а само я
чула когато рано сутринта тя излизала от съвместно обитаваното жилище, след което
напълно непоследователно, нелогично и противоречиво на горното продължава, че всъщност
видяла молителката в понеделник вечерта на 23.08.2010 г. при разходката й със
свидетелката М.в градската градина при шадравана, когато молителката изглеждала
добре, нямала видими увреждания и ядяла сладолед, като в тази тяхна последна част
показанията на тази свидетелка противоречат и на съдебномедицинското
удостоверение, което е издадено на същата дата 23.08.2010 г. сутринта в 10.30
часа и според което молителката очевидно е имала видими телесни увреждания по
кръвонасядане в теменната област и охлузвания на двамата лакътя. Тази
непоследователност, нелогичност и противоречие в показанията на тази
свидетелка, в съчетание с обстоятелството, че е съпруга на ответника, ги прави
неубедителни и оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към
тяхната достоверност (чл. 172 от ГПК). Свидетелят М.първоначално дава
категорични показания, че си спомня така добре посочената от него дата 22.08.2010
г. – неделя, когато от около осем часа вечерта до два – два и половина на
другия ден 23.08.2010 г. празнували с ответника рождения му ден в дома на този
свидетел, защото „не минало много време” от тази дата, а след това напълно
непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното не може въобще да
си спомни с такава категоричност кога е дошъл ответника на следващия ден 23.08.2010
г. у тях, колко време е останал, кога си е тръгнал, кои лица е заварил и кои са
го заварили вече дошъл в апартамента му, нещо повече, видно от показанията при
разпита му и при проведената след него очна ставка между този свидетел и
свидетелката М.последният заяви, че „се заблудил” при показанията си за вечерта
на 23.08.2010 г., а последната очевидно по-близка от предходната на 22.08.2010
г., за която дава категорични показания. Свидетелката М.първоначално дава
категорични показания, че именно на 22.08.2008 г., като се прибрала от работа в
осем и половина вечерта, заварила у тях да празнуват рождения ден на ответника
свидетелите М., Я. и К., ответника и детето му, а последният и свидетелката Я.
си тръгнали към 2 - 2:30 часа на 23.08.2010 г., след което напълно
непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното не може дори да
се сети дали ответникът е посетил домът й на следващия ден 23.08.2010 г. –
вечерта и на по-следващият ден 24.08.2010 г., въпреки, че тези две последно
посочени дати са по - близки от тази на 22.08.2010 г., до която се отнасят
дадените от нея категорични показания за посоченото „празненство”. Първоначално
същата свидетелка дава категорични показания, че не само не знае, но и че
свидетелката Я. и ответникът не й били споделяли да имат лоши взаимоотношения с
молителката, нито да били налице дори някакви спорове между тях (“…М. и С. мисля, че са в нормални взаимоотношения, не знам. Не
знам за някакви проблеми между тях. Не зная за някакви проблеми между тях –
между С. и М.. Мисля, че взаимоотношенията им на С. и М. са нормални. С. не ми
е споделяла за нищо да са им лоши взаимоотношенията с М.. Не зная за такива
неща. М. не ми е споделял също. С. не ми се е оплакала да има проблеми със
свекърва си. Не ми е казала, да са спорели за нещо с нея..)”, след което
напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата
тази свидетелка дава показания, че такива спорове и противоречия между
свидетелката Я. и ответника от една страна и молителката от друга, са налице и
за тях свидетелката М.е узнала именно от разказаното й от свидетелката Я. („..Явно са имали някакви
разногласия С. и М.. Явно със свекърва си С. е имала някакви противоречия. Ами
не е конкретизирала С., но ми е казвала, че не са се карали, но е имало
конфликтни ситуации между тях. С. ми каза, че лицето М. им създава проблеми, на
семейство Янкови им създавала проблеми М.. Явно се притеснява тя С., от
свекърва си. Най – вероятно, не мога да кажа. С. ми каза и ми обясни какви са
пререканията, ами, че ги обвинява М., че са й откраднали документите. Не мога
да отговоря, не се сещам кога С. ми каза за тези разногласия. Не ми каза на 22
август за тези разногласия, а каза за тези разногласия ами на другия ден,
когато бяхме в къщи с нея и като пихме кафе с нея. От преди това още, от преди
ми каза С., че имат проблеми със свекърва й. Не е конкретизирала кога са
настъпили тези проблеми…”). Свидетелката К.дава първоначално категорични
показания, че ответникът е роден на *** г., като тази година празнували
рождения му ден в дома на свидетелите М., но не на тази дата 22 август, когато бил
роден според същата свидетелка, а на предния ден, който бил неделя (а според
календара 22.08.2010 г. е именно неделя, а посочения от тази свидетелка преден
ден е събота 21.08.2010 г.), след което напълно непоследователно, нелогично и
противоречиво на горното тази свидетелка продължава в показанията си, че е
сигурна, че празнували тази година рождения ден на ответника в неделята на
22.08.2010 г. (стр. 12 от протокола за с.з. на 12.10.2010 г. по делото). Същата
свидетелка категорично си спомня в показанията си, че тази дата 22.08.2010 г.,
когато празнували рождения ден на ответника, била неделя, след което напълно
непоследователно, нелогично и противоречиво на горното не може да се сети дори
по-близки от последната дати, какви дни от седмицата са били. Същата свидетелка
първоначално дава показания, че „..няма точен спомен, но ще е било някъде към 6
часа, когато се събрахме неделята да празнуваме рождения ден на М.…”, след
което напълно непоследователно, нелогично и противоречиво на горното
продължава, че „..след 18 часа в неделя приключих работа и тогава ми се обади С. и ми каза
нали – „ мини към нас ще се събираме с Минчови да се почерпим за рожденият му
ден” и „...С.
ми каза да отида след 8 часа вечерта неделята, която посочих.”. Тази
свидетелка дава и нелогични показания, че била поканена по телефона същия ден на
22.08.2010 г. вечерта на рожден ден на ответника и то не от него, а от
свидетелката М.а, като напълно нелогично на посочения от нея повод за тази й покана,
не само не купила подарък, но дори и цветя на „рожденика”, на когото обаче пристигайки
в дома на свидетелите М. честитила рождения ден и то въпреки, че според нейните
предходни показания, го празнували предния ден, когато ответникът не бил роден
(л. 33). Тази пълна непоследователност, нелогичност и вътрешна противоречивост и
в показанията на посочените свидетели М., М.и К., ги прави неубедителни и
оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася и към тяхната
достоверност (чл. 172 от ГПК).
При тези
установени по делото обстоятелства съдът намери, че молбата за защита е основателна.
На посочената в нея дата – 22.08.2010 г. около 21-21:30 часа и място - в
съвместно обитаваното от тях жилище в ***, ап. ***, ответникът е извършил акт
на физическо насилие спрямо своята майка – молителката, изразяващ се в
събарянето й на земята и нанесени й удари с юмруци и ритници, който несъмнено
представлява извършено от него домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН
спрямо молителката и който акт е достатъчно основание съдът да намери молбата й
за защита за основателна. Доводите за противното на пълномощника му са
неоснователни. От съвкупната преценка на представените от молителката и
неоспорени от ответника нейна декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
съдебномедицинско удостоверение № 263/23.08.2010 г. се установява несъмнено, че
именно ответникът на посочената дата, място и по описания начин, е извършил
посочения акт на физическо домашно насилие над своята майка, причинил й
посочените в съдебномедицинското удостоверение телесни увреждания. Показанията
на разпитаните по делото свидетели, че на същата дата 22.08.2010 г. от 20 часа
до 2-2:30 часа на 23.08.2010 г., същият бил извън съвместно обитаваното с
пострадалата молителка жилище, съдът не кредитира, а други, които да опровергават
установените от посочените декларация и съдебномедицинско удостоверение - авторство
и извършване от ответника на процесния акт на физическо домашно насилие над
неговата майка, няма събрани по делото. Ето защо съдът намери за неоснователни
доводите на пълномощника му, че молителката не доказала спрямо нея да е
извършен от ответника процесният акт на домашно насилие, а несъмненото му
доказване от същата е достатъчно основание съдът да уважи молбата й за защита (чл.
2 от ЗЗДН). Това налага на ответника да се наложат съответни мерки по чл. 5 от
ЗЗСДН.
С оглед мястото,
където последният е извършил това насилие съдът намери, че подходящи мерки за
защита на пострадалата от същото молителка са посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1,
2 и 3 от ЗЗДН. Поради това следва да се задължи ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо своята майка, да се отстрани същият от
съвместно обитаваното с нея жилище в ***, ап. *** и да му се забрани да го приближава.
Тези мерки са подходящи, защото чрез налагането им ще се ограничат контактите на
ответника с молителката и ще се предотврати по този начин осъществяването в
бъдеще на последващи актове на домашно насилие спрямо нея от ответника. Мерките
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН следва да се наложат в случая за
срок от десет месеца, който съдът намери за съответен и подходящ (чл. 5, ал. 2
от ЗЗСДН). От една страна защото ограничаването за последният на ответника да
приближава местоживеенето на майка си, е необходимо и достатъчно в случая, за
да се даде исканата защита срещу осъщественото домашно насилие. Този срок ще
бъде достатъчен да намали опасността от нови актове на домашно насилие на
ответника спрямо пострадалата молителка. От друга страна защото тази именно
продължителност на посочения срок се обуславя в случая и от установените по
делото обстоятелства, че процесният акт на домашно физическо насилие се
отличава с жестокост, изразена в не един, а в няколко удара с юмруци и ритници
и събаряне на земята. Въпреки това искането на пълномощника на молителката за
налагане на посочените мерки за по-дълъг срок, от една година, е неоснователно,
доколкото по делото не е установено процесният акт на домашно физическо насилие
на ответника над неговата майка, да не е инцидентен случай в живота му, а от
друга посочените мерки и срока, за който се налагат, не са наказание за
извършителя, а акт на съдебна защита на пострадалото лице срещу извършено спрямо
него домашно насилие, което ясно личи и от наименованието им (аргумент и от чл.
1, ал. 2 от ЗЗДН). Последното означава, че при определянето на срока, за който
се налагат тези мерки, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на конкретния
случай, респективно доколкото е необходимо и достатъчно, за да се даде чрез тях
исканата защита на пострадалото лице, без да се стига до необосновано
ограничаване на извършителя. В случая по делото липсват и данни спрямо ответникът
да има налагани и други мерки по ЗЗДН, които да не са били в състояние да
изиграят предвидената в закона защитна роля. Следователно, срокът, за който
следва да се наложат посочените, не може да бъде нито исканият от пълномощника
на молителката по-голям от средния, нито предвиденият в закона максимален такъв,
а следва да бъдат наложени за срок около средният предвиден в закона, а именно
10 месеца.
С
оглед всичко изложено съдът намери, че следва да уважи, като основателна,
молбата на молителката за защита и да наложи на ответника посочените мерки за
посочения срок. При този изход на делото следва да бъде издадена и заповед за
защита, която да съдържа предупрежденията към ответника за последиците от
неизпълнението й (чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗЗДН). На основание чл.
5, ал. 3 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да плати и глоба в размер от
200 лева, която е съобразена с извършеното насилие и с обстоятелството, че по
делото няма данни ответникът да е осъществявал и други актове на домашно
насилие спрямо своята майка, при което искането на пълномощника на молителката
да му се наложи предвидената в закона максимална глоба от 1000 лева, очевидно е
неоснователно. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН последният следва да понесе и
дължимата се за производството държавна такса от 25 лева съгласно чл. 16 от
ТДТКССГПК. При този изход на делото само молителката има право на сторените от
нея разноски по същото, но нейно или на пълномощника й искане за присъждането
им липсва до приключване на устните състезания, при което и с оглед
диспозитивното начало в процеса, такива не следва да й се присъждат съгласно
чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя М.Х.Я.,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо своята майка М.Х.М.,***,
с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА извършителя М.Х.Я.,***,
от съвместно обитаваното с неговата майка М.Х.М.,***, с ЕГН ********** -
жилище, представляващо апартамент № ***, находящ се в ***, за срок от 10 (десет) месеца считано от постановяване
на настоящото решение на 12.10.2010 г.
ЗАБРАНЯВА на извършителя М.Х.Я.,***,
да
приближава жилището
в ***, ап. ***, в което живее неговата майка М.Х.М.,***, с ЕГН **********, за срок от 10 (десет) месеца считано от
постановяване на настоящото решение на 12.10.2010 г.
ОСЪЖДА извършителя М.Х.Я. ***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Старозагорския районен съд, глоба в размер на 200 (двеста) лева и държавна
такса за производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ИЗДАВА заповед за
защита, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и
заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР град Стара Загора, за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните, като обжалването му не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: