Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 763 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-12-53-000436
от 02.10.2019 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Ш.Ш. (Senol Sahingoz), роден на *** ***, Федерална Република Германия от град
Берлин, ул.„Винщайнер” № 37, Федерална Република Германия, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат В.С., за нарушение на чл. 150, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл. 177, ал. 2 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Ш.Ш.
чрез процесуалния си представител – адвокат В.С., моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като бил незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения – не бил вписан адрес на
нарушителя както в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН),
така и в НП, преводът на АУАН бил извършен от свидетеля по Акта и била нарушена
разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ш.Ш., не се явява и не се представлява. С писмена Молба адвокат
В.С. пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като било
налице различие в правната квалификация, посочена в АУАН и в НП, приложени към
преписката и тази, посочена във връчените на жалбоподателя екземпляри от двата
посочени документа, както и фамилното име на доверителя й било посочено по
различен начин в АУАН и в НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково, редовно призовани,
не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
За времето от 20.30 часа на 02.10.2019 година до 08.30
часа на 03.10.2019 година свидетелят Й.М.Й. (служител на Сектор „Пътна полиция”
(ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълнява служебните си задължения. Около 22.40 часа
на 02.10.2019 година се намира на автомагистрала (АМ) „Марица”, на територията
на община Свиленград, област Хасково, на път „Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево””, заедно с колегата си Т.Б.В., когато получават сигнал от
Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково, че служители на Главна дирекция
„Гранична полиция”, работещи на ГКПП „Капитан Андреево” са установили лице,
което управлява моторно превозно средство (МПС) с фалшиво Свидетелство за
управление (СУ). На место установяват, че при проверка от страна на свидетеля Г.Г.Ц. ***), работещ на ГКПП „Капитан Андреево” на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, движещият се в посока от Република
Турция за Република България лек автомобил марка „Ауди”, модел А 6 с швейцарски
регистрационен номер VD 228 091 –
собственост на фирма „Оултилс про сарл”, се управлява от жалбоподателя Ш.Ш.. Представеното
от водача латвийско СУ на МПС с № R1150496,
издадено на 16.05.2013 година е
фалшиво. Друго СУ жалбоподателят не представя.
От приложената
в преписката Експертна справка с № 495/2019г.
от дата 02.10.2019 година, изготвена от Димитър Владимиров Д. (специалист
в областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево”) става ясно, че
посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на спесимена по използвани
видове печатна техника и интегрирани защити, снимката и персоналните данни са
имитирани посредством различно печатащо устройство, елементът, който следва да
е отпечатан с ОВМ не променя цвета си, под UV светлина се установява разлика на този вид защита
спрямо спесимена. В същия смисъл е и заключението на Техническата експертиза,
изготвено от вещото лице Христо Г. Ценов и приложено в кориците на НОХД № 660/2019
година на Районен съд – Свиленград.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Й.М.Й.
– Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „Контрол
на пътното движение по главни пътища и АМ” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши
инспектор (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против
жалбоподателя Ш.Ш. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 066841. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Г.Г.Ц.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание
на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без СУ, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя Ш.Ш., който сочи че няма възражение против констатациите в
Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акт. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя Ш.. Описани действия са извършени с участието на преводач
– Г.Г.Ц., който превежда от български на турски език на нарушителя Ш..
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Т.В..
Срещу
Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя Ш..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Оперативният дежурен (, която
длъжност е идентична със Старши инспектор) при ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 19-12-53-000436 на 02.10.2019
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации,
изложени в АУАН (по отношение основните елементи от състава на констатираното
нарушение) и налага на жалбоподателя Ш.Ш.
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 2 от ЗДвП. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 03.10.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство. Описани действия са извършени с участието на преводач – свидетеля
Ж.Д.С., който превежда от български на турски език на нарушителя Ш..
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Оперативния дежурен
в ОДМВР
– Хасково да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година
на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Й.М.Й. заема
длъжността Младши автоконтрольор,
ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и Заповед № 8121К-3022 от 07.09.2015
година на Министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 01.10.2015 година и График
на дежурствата на Оперативен дежурен в Група ОДЧ при ОДМВР – Хасково за месец октомври
2019 година, т.е. Г. Тенчев Г. се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
– Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
По делото са представени от страна на жалбоподателя и
приети като доказателства надлежно заверени копия на процесните АУАН и НП, в
които правната квалификация е посочена по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В приложените към НОХД № 660/2019 година
на Районен съд – Свиленград АУАН и НП е посочена същата правна квалификация -
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В приложените в кориците на преписката АУАН и НП в
оригинал явно се забелязва зачертаване с
химикал на изписан символ (буква) след изписване на „чл. 150”.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител
с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 02.10.2019
година актосъставителят Й.М.Й. е заемал
длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП”
при ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят Й.Й.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването като
Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково и
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел – Г.Г.Ц. – свидетел - очевидец на
нарушението и присъствал при неговото установяване. Г.Ц. е подписал съставения
АУАН в посоченото по-горе процесуално качество на свидетел, присъствал при
извършването и установяването на нарушението, и същевременно е удостоверил с
подписа си, в качеството на преводач, извършения превод на Акта. Не е допуснато
нарушение на закона предвид обстоятелството, че в производството по съставяне
на АУАН едно и също лице (Г.Г.Ц.) е участвало в две процесуални качества. На
първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето
на АУАН приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е
бил преведен на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне.
В този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето Г.Ц. е
участвало единствено и само в едно процесуално качество - на свидетел по чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и установяването на
нарушението. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е
лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като както
вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на нарушителя да
се запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не
представляват елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН. В този
смисъл не е налице процесуална пречка свидетелят по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
присъствал при съставянето на АУАН и подписал в това си качество съставения
АУАН, да извършени превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана
несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН и едновременно с това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51,
ал. 1, б. „б” от ЗАНН, свидетелят по АУАН единствено не може да участвува в
разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на НП.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
1/. В АУАН и в НП, приложени към
преписката е посочена следната правна квалификация - чл. 150, ал. 1 от ЗДвП (,
получена след зачертаване с химикал на изписан символ (буква) след
изписване на „чл. 150”), а в АУАН и в НП, представени
от жалбоподателя и тези приложени към НОХД № 660/2019 година на Районен съд –
Свиленград - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Подобно несъответствие (противоречие)
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до единствена последица
отмяна на обжалвания акт, тъй като освен, че поставя в невъзможност
жалбоподателя да организира адекватно защитата си, но и поставя в невъзможност
Съда да прецени законосъобразността на НП и предпоставилия го АУАН, тъй като
при подобно противоречие не е ясна действителната воля на АНО относно правната
квалификация на инкриминираното деяние. Ето защо несъответствието между правната
квалификация, посочена в различните екземпляри на един и същ документ винаги
представлява съществено процесуално нарушение.
Извеждането
на правната квалификация от други налични по Административнонаказателната преписка (АНП) документи е
недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по
тълкувателен път да се извличат изводите на АНО. В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за
правна квалификация, явяваща се задължителен съгласно чл. 42, т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН реквизит в АУАН и в НП.
2/. В
НП следва да бъде посочена законната разпоредба, която е нарушена виновно и при грешна посочена такава, то Постановлението е
незаконосъобразно. В
случая е налице и несъответствие между словесното описание на
санкционираното нарушение и санкционната норма. Като санкционна
норма е посочена
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с Глоба от 100 лв. до 500 лв.:
1. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);
2. който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на
пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети
лица.
Съгласно описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС без СУ, което няма
нищо общо с премахване, преместване и повреждане или унищожаване на поставен на пътя пътен знак.
Посочената
санкционна норма е неотносима към процесното нарушение, което също съставлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Т.е. посочените в НП съставомерни елементи не
отговарят на приложената санкционна норма
- налице е несъответствието
между описаното нарушение (фактическото описание на деянието) и посочената санкционна правна норма. Привлеченият към административнонаказателната
отговорност следва да знае разпоредбата на базата на която е санкциониран. Грешната санкционна норма, въз основа на която е наложена
санкцията, нарушава правото на защита
на санкционираното лице. Наличното разминаване между
описано поведение, норма която се твърди, че то нарушава и основанието за
санкция е довело до един противоречив акт на наказващия орган, който не дава
възможност за пълноценна защита. Това опорочава издаденото НП и води до неговата незаконосъобразност. Допуснатото нарушение не може да
бъде преодоляно в хода на съдебното производство и винаги съставлява
предпоставка за отмяна на атакуваното НП.
Констатираното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно,
извън горепосоченото противоречие между правната квалификация на нарушението в
АУАН и в НП, приложени към преписката и тези представени от жалбоподателя и приложени към НОХД № 660/2019 година.
С оглед на всичко изложено
по–горе,
Съдът в настоящия си състав намира, че част от възраженията, наведени от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат В.С. са основателни и обжалваното
НП следва да бъде отменено.
Независимо
от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните
съображения:
Съдът
би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Не биха били допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. В конкретния случай с оглед установените по делото
факти Съдът би намерил, че е бил извършен надлежен превод на АУАН и на НП. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното
изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН
и при връчване на НП, то от АУАН и НП се установява, че жалбоподателят се е
запознал с тези документи, удостоверил е това с подписа си. По повод на Жалбата
на Ш.Ш. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
Липсата на
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното
производство, не би представлявала съществено процесуално нарушение. ЗАНН не
изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това,
след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически са били осигурени на жалбоподателя преводачи от български
на турски език и преводачите реално са участвали, то спазено е изискването на
процесуалния закон. Поради това Съдът би приел, че в случая е извършено валидно
и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, респ.
връчване на НП.
Действително в АУАН е посочено, че
нарушението е констатирано на вход леки автомобили от България към Турция,
което е невъзможно, тъй като вход е от Турция за България и в НП е посочено, че
е констатирано на изход на леки автомобили в посока Турция, а в същност деянието
е извършено на трасе „Входящи леки автомобили”, движещи се в посока от Турция
към България; посочените несъответствия не биха представлявали съществени
процесуални нарушения, тъй като (както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение) съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат; което в настоящия случай не е така, тъй като по делото
бе безспорно установено, че деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение би било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Действително в АУАН и в НП не е посочен адреса на жалбоподателя,
но този реквизит следва да е наличен в Акта и в НП с оглед идентификацията и
конкретизацията на лицето. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
имената на латиница и датата на раждане на нарушителя е налице пълно
индивидуализиране на последния и не би бил наличен проблем с неговата
индивидуализация. По същите аргументи и по повод на наведеното възражение от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, Съдът би приел, че
грешното посочване в превод на български език на фамилното име на жалбоподателя
в Акта не съставлява съществено нарушение.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН,
което не е нарушение на процесуалните правила. В случая няма нарушение на
нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН
се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, тъй като в конкретния
случай водачът не е представил обяснения, които да се приложат към преписката.
От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е
право на нарушителя в административнонаказателното производство, поради което
липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. В конкретния случай е разяснено право на възражение срещу АУАН, последният
с помощта на преводач е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис
от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу
съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма такива и това е отразено
в АУАН. Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу Акта от
нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените правила. До
ограничаване правото на защита на наказаното лице би се стига само, ако в
нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в
закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от
волята на лицето.
Спазена би била
изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения
проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и
поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.
Правилна би била и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Безспорно установено е че към
момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
Съдът би приел, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
С
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване,
предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват
единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и
предвид доказаният по делото факт, че представеното от страна на
жалбоподателя за проверка на дата 02.10.2019 година, СУ на МПС е неистински
документ, Съдът би приел че същият е бил неправоспособен водач. Обратни
доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
Налице
би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено би било виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както
и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката
за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние
не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай, според
Съда.
Административното наказание в конкретния случай би било
правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в такъв над минималния, предвиден в чл. 177, ал. 2 от ЗДвП.
При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи
в този размер. Обществена
опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго
идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил
опит да осуети проверката. Не
са налице в преписката доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при
определяне на административното наказание, би следвало в настоящия случай
размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв - 100 лв. Така редуцираният размер на наказанието,
Съдът би намирил за правилен и необходим за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното.
За да достигне до тези
изводи, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 09.12.2019 година свидетели – Й.М.Й., Г.Г.Ц., Т.Б.В. и Ж.Д.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни,
като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели свидетелските показания
на Й.Й., Г.Ц., Т.В. и Ж.С., които биха
били безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздадат
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това би било така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не биха се компрометирали и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-12-53-000436 от 02.10.2019 година на Оперативен
дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Ш.Ш. (Senol Sahingoz), роден на *** ***, Федерална Република Германия от град
Берлин, ул.„Винщайнер” № 37, Федерална Република Германия, за нарушение на чл.
150, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 177, ал. 2 от ЗДвП
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)