Р Е Ш Е Н И Е

 

№1926/31.10.2022г.

гр. Пловдив, 31 октомври 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в открито заседание на 18.Х.2022г. в състав:                                                          

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

Секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1720 по описа за 2022 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във вр. с чл.145 - чл.178 Административно -процесуалния кодекс(АПК ).

Образувано е по жалба на М.А.П., ЕГН **********,*** против Заповед № ЗРИ -422/22.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив,с която е наредено премахването на преместваем обект, представляващ „Метален павилион – търговска дейност продажба на злато, сив на цвят с ламаринен навес“, административно определен под № 3, с приблизителни размери 8м. х 9м., поставен върху имоти частна общинска собственост ПИ *** и ПИ *** по КККР на гр.Пловдив в УПИ I- общественообслужващи дейности, кв.13 и в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред ул.“***“ № *.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Д., моли за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че ползва обекта въз основа на акт за узаконяване от 23.02.1993г., издаден от главния архитект на община Пловдив за заведение за обществено хранене и магазин за хранителни стоки. Прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че констативният акт не му е връчван. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Кметът на район „Източен“, Община Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Не се спори, че жалбоподателят е във фактическа власт на наредения за премахване преместваемия обект, като заявява и права по силата на акт за узаконяване, което обосновава правен интерес от оспорването. Заповедта е с дата 22.06.2022г.,а жалбата е постъпила в съда на 28.06.2022г., поради което и независимо от начина на връчване, срокът за обжалване е спазен.

Ето защо жалбата е допустима.

По същество:

За да постанови оспорваната заповед, ответния административен орган се е обосновал с липсата на издадено разрешение за поставяне и на разрешение за ползване на обекта.

В съставения по реда чл. 57а. ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, констативен акт № 8 от 31.03.2022г. обектът е описан като метален павилион за търговска дейност с неизвестен собственик, който е поставен при неспазване на изискванията на чл.57а от ЗУТ и чл.46 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив.

На съставената схема са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците „***“ и „***“ с ширина 8 метра, като за въпросния № 3 е посочена дължина 9м.

Никъде в административната преписка не е удостоверено усилие от страна на общинската администрация да установи кой е собственик на поставения на общинския терен преместваем обект. Така, издаването на акта без адресат се явява съществено процесуално нарушение, доколкото фактическия ползвател на преместваемия обект е бил лишен изцяло от възможност да участва в проведеното административно производство, а видно е,че се касае за работещ търговски обект.

От друга страна, видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства е, че по отношение на същия, като наследник на А. Р. П. според удостоверение за наследници изх.№ 1400-49715/10.07.2020г., е налице правно основание, на което да държи въпросния преместваем обект в общинските имоти, което изобщо не е изследвано от ответния административен орган при издаване на оспорвания административен акт и така актът е издаден при неизяснени в пълнота обстоятелства, което го прави немотивиран. Касае се за наличието на акт за узаконяване № 1 от 23.02.93г. издаден след проведена процедура по узаконяване по реда на чл.120 от ППЗТСУ, което означава, че въпросният метален павилион следва да се третира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В случая се касае до временен строеж по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). Сочената законова разпоредба касае изграждането на временни постройки, във връзка с временни нужди. Изключването от кръга на временните постройки на преместваемите съоръжения е станало с изменението на разпоредбата на чл. 120 ППЗТСУ /отм./ и създаване на нова ал. 5 /ДВ бр. 2/96 г./ и създаване на нова разпоредба на чл. 120а /ДВ бр. 6/1998 г./. Следователно, действаща към момента на издаването на акта за узаконяване е разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. Обстоятелствата по §50а от ЗТСУ изобщо не са изследвани, не е изяснено налице ли е отпадане на действието на акта за узаконяване, а с оглед на това и дали постройката е предвидена по действащите подробни градоустройствени планове. Тук следва да се отбележи, че според представената административна преписка при провеждане на производството по узаконяване е разглеждан ЧКЗР с предложение за ситуиране на временен павилион, като в приложените извлечения от ЗРП е налице нанасяне на постройки под № 1,2 и 3 точно на ъгъла на улици „***“ и „***“. С оглед на изложената липса на изясняване на всички относими факти и обстоятелства, които касаят предходно административно производство, проведено пред и с участието на самия ответник, съдът не може да упражни надлежно контрол по спазването на приложимите материалноправни норми.   

Относно идентичността между обекта в акта за узаконяване и павилионът по спорната заповед, с оглед възраженията на ответната страна в тази насока, следва да се отбележи, че от представените писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства, несъмнено се установява съвпадение в обектите дотолкова, че административният орган е дължал да изследва това обстоятелство в хода на административното производство. Така, видно от показанията на свидетелите А.С.Я.и С.Т.А., намиращите се на ъгъла на ул.“***“ и ул.“***“ обекти са такива по вид и местоположение от момента на тяхното поставяне и не са се променяли. Преустройства били правени,но само вътрешни. Поставени били от бай А. П., като в началото било ресторант и магазин за хранителни стоки,а сега се продавали сандвичи и злато. Свидетелите несъмнено посочват на предявената им снимка, че се касае за едни и същи обекти.

Изводът от така събраните свидетелски показания е, че за ответната администрация не е бил неизвестен ползвателя на преместваемия обект, а поставянето на същия, включително и разполагането по начин и местоположение, независимо дали е на или извън уличната регулация, е станало в рамките на предходно административно производство пред самата общинска администрация.

Според разпоредбата на чл.46 от приложимата НРППОУТДОДЕГОТОП преместваеми обекти, поставени в отклонение на изискванията на наредбата, се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение,не отговарят на правилата и нормите за устройство на територията. В случая, от така събраните доказателства, не се установява по несъмнен начин нито една от хипотезите, като относимите обстоятелства не са изследвани от ответната администрация.

С оглед изложеното, съдът намира оспорвания акт за незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които са в размер на 10лв. заплате на държавна такса.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на М.А.П., ЕГН **********,*** Заповед № ЗРИ -422/22.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с която е наредено премахването на преместваем обект, представляващ „Метален павилион – търговска дейност продажба на злато, сив на цвят с ламаринен навес“, административно определен под № 3, с приблизителни размери 8м. х 9м., поставен върху имоти частна общинска собственост ПИ *** и ПИ *** по КККР на гр.Пловдив в УПИ I- общественообслужващи дейности, кв.13 и в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред ул.“***“ № 8.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Източен“ да заплати на М.А.П., ЕГН **********,***  сумата от 10/десет/ лева разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.

 

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: