Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.11.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 1278 по описа
за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4 ал.1, от ЗЗДН,
образувано по молба от Т.М.Л., ЕГН: ********** ***, в лично качество и в
качеството на майка и законен представител на малолетния В.Б.Б., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Н.М. за издаване на заповед за защита
по Закона за защита от домашното насилие против П.В.Б., ЕГН: ********** ***.
Молителката, представлявана от
пълномощника си адв. М. твърди, че с ответника живели на съпружески начала и
имали дете на 7 месеца – П. В.Б..
Познавали се от около 10 години, но в последната година връзката им се
задълбочила. Молителката била инвалид със 78% нетрудоспособност, получавала
инвалидна пенсия и полагала труд като социален сътрудник по социални програми
по линия на временна заетост. В момента била в отпуск по майчинство. В
началото, когато не живеели заедно, на молителката не ѝ правело
впечатление необоснована агресивност и заядливост на ответника. Отпреди година
той започнал да иска от нея пари под предлог, че като ще живеят в едно
домакинство, това било нормално. Тя забременяла и след раждането на сина им
В.Б.Б. на 25.01.2017 г. заживели с ответника в едно домакинство в гр. Б..
Молителката
твърди, че поради нейното здравословно състояние ѝ било трудно да се
грижи сама за детето и майка ѝ ѝ помагала. П. продължавал да иска
пари от нея, а когато му откажела с мотив, че трябва да закупува вещи за
детето, той я заплашвал, че ако не му даде, щял да отиде в социална институция
и да каже, че била инвалид, не можела да отглежда сама сина си и щели да
ѝ го вземат. Заплашвал я, че никой съд нямало да даде на нея права над
детето. Тя търпяла обиди, подигравки и хули, защото смятала, че с израстването
на детето щял да се събуди бащинският инстинкт на ответника. Самото дете имало
здравословни проблеми и това налагало чести посещения при лекар, както и
допълнителни разходи. Родителите на молителката поемали цялата тежест, дори
баща ѝ предоставил на ответника автомобил. Смятал, че така той като баща,
щял да бъде улеснен в грижата си за молителката и детето.
С
израстването на детето трябвало да се измени постепенно и хранителния му режим.
По медицинско назначение трябвало да се захранва с пюрета и постепенно да се
увеличава грамажа на поеманото мляко. Под въздействие на майка си, П. не
разрешавал закупуване и хранене с пюрета, защото „не искал да гледа дебело
дете“. Въпреки многократните опити на молителката да му обясни, че това е
необходимо за пълноценното развитие на детето, получавала само заплахи и обиди.
На възраст 6
месеца синът им бил диагностициран с диагноза „вроден мегауретер“ и се наложило
спешна хирургическа интервенция в отделение „Детска урология“ на Детска клиника
на УМБАЛСМ „Н. П.“, гр. С... Престоят там бил близо месец. Тъй като и
молителката трябвало да постъпи за лечение, се наложило нейната майка да остане
с детето няколко пъти през този месец.
Вместо да се
разтревожи и да осъзнае ролята си на родител, ответникът започнал да проявява
още по-голяма агресия към молителката. Обидите и заплахите станали ежедневие.
Няколко дни преди да приемат детето в болница, молителката се върнала в дома на
родителите си, тъй като не можела да издържа на постоянния тормоз. Ответникът
не ѝ разрешил да вземе със себе си не само никакви свои вещи, но и
никакви вещи на детето, което я поставило в голямо затруднение.
П. заплашвал
по телефона молителката и баща ѝ, идвал в дома на родителите ѝ и
правел скандали. Това продължило и във времето, когато не била при детето в
София и самата тя имала нужда от грижи и лечение. Семейството ѝ я
подкрепяло доколкото това било възможно, но поведението на П. ставало все
по-дръзко и нападателно. Страхувала се, че ще премине към саморазправа с баща
ѝ, който няколко пъти се опитал да му обясни, че в едно семейство има
задължения и за двамата родители.
На 18.08.2017
г. изписали сина им от болницата и се прибрали в гр. К...
На 19-ти
август 2017 г. около 19:30-20:00 ч. П. отново дошъл при молителката под
предлог, че трябвало да вземе епикризата на детето. Тя била със съседки пред
блока, в който живеела и на въпроса ѝ за какво му е, той започнал да я
ругае, обижда и заплашва пред всички. Държал се агресивно и молителката
изпитала страх за сигурността си. Заплашвал я, че ако поискал, щял да вземе
детето и тя нищо нямало да може да направи. Разтреперила се, наложило се съседи
да ѝ дават Валидол“, защото имала чувство, че ще припадне от страх и
притеснение. Като се съвзела, се обадила
на баща си. По-късно от него разбрала, че са разговаряли по телефон и П. отново
е повторил заплахите си. Колата, която баща ѝ му бил предоставил била
запалена и молителката смятала, че това било негово дело, за да си отмъсти, че
не искал да остане да живее с него, един вид наказание.
Чувствала се
застрашена, не само тя, а и сигурността на детето ѝ, защото то имало
нужда от специални грижи, а П.Б. бил в състояние да изпълни заканите си. Все
още нямала достъп до своите лични вещи и вещите на детето, което го поставяло в
риск.
Моли съда да
издаде Заповед за защита от домашно насилие, като бъдат взети подходящи мерки
по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, както за нея, така и за детето, а именно: да се задължи
ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето; да се
забрани да на ответника да приближава молителката и детето, жилището им,
находяшо се в гр. К., обл. П., Г.К. №., ет.., ап.. и местата за социални
контакти и отдих.
Ответникът П.В.Б., чрез процесуалния си
представител адв. Г., оспорва твърденията, изложени в предявената молба, като я
счита за неоснователна. Твърди, че действително се познавали с Т. отпреди
повече от десет години. Въпреки здравословните проблеми, които имала, описани
подробно в представеното от нея по делото експертно решение от ТЕЛК № ...г.
МБАЛ „Д-р К.. П..“ ЕООД – К… той я приемал такава, каквато е и възнамерявал да
живеят заедно и да си имат деца. На 25.01.2017 г. се родило детето им В.
Родителите на ответника също приели молителката и заедно живели в жилището им в
гр. Б.. Ответникът с лични средства го ремонтирал и създал много добри условия,
както за тях така и за отглеждането на детето.
Твърди, че
през време на съжителството си нямали никакви проблеми, въпреки че баща
ѝ, който системно употребявал алкохол, и най-вече майка ѝ,
започнали да се месят в живота им.
След
раждането на детето живели в гр. Б. където майката на ответника помагала
денонощно, както при обслужването на детето, така и обслужването на
молителката, тъй като, поради физическите си проблеми, тя не била в състояние
да се справя сама. От момента, в който Т. започнала да ходи по - често при
родителите си, се появили здравословните проблеми на сина им. Молителката
коренно променила отношението си към ответника, станала много раздразнителна,
имало моменти, когато поведението ѝ било неадекватно и правела с нищо
непредизвикани скандали включително и през нощта.
Впоследствие
се наложило лечението на детето от болницата в гр. К.. по спешност да продължи
в гр. С.. – УМБАЛСМ ,,Н. П..“, като приятел на ответника му помогнал да
осъществи контакт с хирурга, който го оперирал. Твърди, че ежедневно правел
опити да се свърже с Т. по телефона, за да го информира как са и как протича
лечението на детето, но тя не му отговаряла.
Без да бъде
уведомен, че детето е изписано от болницата, за да направел необходимото да ги
прибере от С…, разбрал от други хора и останал изненадан, че вече се били
прибрали. И вместо да си дойдели в гр. Б. молителката и детето останали в гр.
Карлово в жилището на родителите ѝ.
На 19.08.2017
г. многократно правел опити да се свърже по телефона, както с Т. така и с
родителите ѝ, но никой не му отговарял. Казал на своите родители, че бил
разбрал от други хора, че Т. и детето се прибрали от болницата и се намирали в
гр. Карлово без да го уведомят. Те също останали изненадани, тъй като се били
подготвили, като отидат да ги вземат, да се отблагодарят на лекарите за
вниманието и грижите, които отделили за детето.
Афектиран и
обиден от всичко това, ответникът отишъл в гр. К.. в жилището на родителите на
молителката, за да разбере какво се случва и да види детето, но не намерил
никого. Тръгнал си, но пред блока случайно срещнал Т. с детето. Поискал да го
види детето, да разговарят и да се разберат как ще живеят вбъдеще. Тя му
заявила, че повече няма да се прибира в гр. Б.. и ще живее при родителите си в
гр. К... Когато ѝ задал въпроса как в нейното състояние сама без помощ
/тъй като майка ѝ работела/ ще се справя с отглеждането на детето, тя
започнала да крещи и изпаднала пак в неадекватно състояние. Ответникът се
притеснил и си тръгнал, а по-късно баща ѝ започнал да го заплашва по
телефона, поради което подал жалба до прокуратурата в гр. К….
Ответникът
твърди, че никога не бил обиждал, подигравал или хулил Т., както тя твърдяла в
молбата си. По никакъв не я бил ограничавал да ходи при родителите си в гр.
К.., напротив – след като при раждането я изписали с детето от болницата,
приели майка ѝ в жилището им, където заедно с неговата майка ѝ
помагали. Необяснимо за него било твърдението в молбата, че бил искал от нея
пари. Счита че това било естествено, тъй като били едно домакинство и когато
той нямал за издръжката, както за тях двамата, така и за детето, нормално било
да търси пари от молителката. Освен за храна, били необходими средства и за
ток, вода и всичко необходимо за нормален живот. Не бил искал пари, които да
харчи лично за него, да ходи по заведения и т. н.. Неоснователно се твърдяло в
молбата, че не им давал личните вещи. Не отговаряло на истината и това, че бил
запалил на баща ѝ колата. За този инцидент имало съставен протокол, в
който били описани причините. Счита, че в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не
бил конкретизиран точен акт на домашно насилие, съгласно закона.
МОЛИ съда да
остави молбата без уважение и да отмени постановената от съда Заповед за
незабавна защита от 24.08.2017 г..
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Безспорно е
по делото, че страните са родители на малолетното дете В.Б.Б., ЕГН: **********,
роден на *** г., като заживели съпружески от момента на неговото раждане в дома
на родителите на ответника в гр. Б... Съвместното съжителство е продължило до
м. август 2017 г., когато молителката и детето се установили в жилището на
нейните родители в гр. К..
По делото са
представени две експертни решение на ТЕЛК – № ...г. издадено от МБАЛ „Д-р К.
П..“ ЕООД – К.. и ТЕЛК – № ...г. издадено от УМБАЛ „П..“ АД – С... От тях се
установява, че молителката е с влошено здравословно състояние – 78% трайно
намалена работоспособност според първото експертно решение и 68% трайно
намалена работоспособност според второто експертно решение. Поставената
актуална диагноза е общо заболяване: състояние след понесена оперативна
интервенция за поренцефална киста в ляво темпорално – 1989 г.; десностранна
централна хемипареза от лека степен; симптоматична епилепсия ГТКП с периоди от
месеци; органична личностова промяна.
Във връзка с
твърденията на молителката, от РСПБЗН -
Карлово са изискани писмени материали за възникнало на 15.08.2017 г.
произшествие – пожар на л. а. „Фиат Типо“ с рег. № РВ ... ХВ, а именно –
съобщение за произшествие № ...г.; телефонограма № ...г.; справка от 15.08.2017
г. за установяване причина за произшествието от мл. експерт М.. Х.. М… и
статистически лист за произшествие с рег. № ...г.. От тези писмени
доказателства става ясно, че предполагаемата причина за инцидента е късо
съединение.
Във връзка с
твърденията на ответника, от РП Карлово е изискана и приложена по делото пр.
пр. № 6749/2017 г. по описа на прокуратурата. Видно е, че преписката е
образувана на 28.08.2017 г. по жалба на П.Б. срещу бащата на Т.Л. – М. Л.., за
това, че на 19.08.2017 г. отправил към него заплахи за физическа саморазправа.
Проверката е приключила с постановление на наблюдаващия прокурор от 02.10.2017
г., с което се отказва образуването на досъдебно производство поради липсата на
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК.
По делото е
представена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката,
в която е заявено, че ответникът по молбата П.В.Б. на 18.08.2017 г. (в с. з. от
12.10.2017 г. пълномощникът на молителката уточнява, че датата е 19.08.2017 г.)
пред дома на родителите на Т.Л., в присъствието на детето В.., е предизвикал
скандал и е отправил спрямо нея обидни думи, както и заплахи, че ще ѝ
вземе детето и повече няма да го види.
Молителката,
чрез пълномощника си е представила по делото на хартиен носител електронна
кореспонденця между нея и ответника. Ответната страна ги е оспорила, тъй като
„не са официални документи“. На въпрос, поставен по реда на чл.176 ГПК,
ответникът е заявил, че ползва телефонен номер ...и това е единственият
телефонен номер, с който разполага.
Съдът намира,
че представената разпечатка (на-вероятно от „Вайбър“) не може да бъде приета за
годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй като това не е нито
официален, нито частен документ, нито електронен документ, така че чрез него не
могат да се доказват изложените в молбата обстоятелства. Още повече, че в
разпечатката не се съдържа нито телефонен номер, който да се сравни с ползвания
от ответника, нито са посочени имена на кореспондиращите си лица, освен на лице
с малко име „П.“. Ето защо това писмено доказателство съдът няма да цени при
решаване на делото.
От
показанията на свидетелката Д.И.Л., които съдът преценява съобразно нормата на
чл.172 ГПК, но също като непосредствени, последователни и трайни от значителен
времеви период назад във времето, се установява, че е майка на молителката.
Дъщеря ѝ и ответника имали връзка от около 10 години. След раждането на
детето им, се наложило то да престои 39 дни в болницата, преди да бъде
изписано. След изписването, страните и детето заживели в дома на родителите на
ответника в гр. Б... Свидетелката също живяла там за около две седмици, за да
помага при грижите и отглеждането на бебето. Направило ѝ впечатление, че
дъщеря ѝ и ответника спели на различни етажи. Той предпочитал да спи
отделно, за да не бъде уморен на другия ден, когато бил на работа. Не помагал с
нищо и само за кратко навестявал детето и майката, колкото да ги попита дали са
добре. Като се прибирал, бързал да излезе на кафе с приятели. Бил доминираща
личност, малко „дръпнат“ и остър, а дъщерята на свидетелката била свита и
кротка. Освен това разполагал с дебитната карта на Т. и по своя преценка
ѝ давал финансови средства. Молителката живяла постоянно в къщата на П.
докъм м. март. След това се разбрали тя и детето да редуват престоя си – една
седмица да бъдат в Карлово и една седмица – в Б... Постепенно детето започнало
да се храни по-малко, да сваля килограми и да вдига температура. Оказало се, че
има сериозен здравословен проблем – вродено заболяване на бъбреците и
уретерите, а бащата обвинявал майката за състоянието му, казвал че не се
грижела добре за него, че го изкарвала в жегите. Наричал я „б.., „и.“ и „м..,
обвинявал я, че не знаела как да се грижи за детето и ѝ казвал, че щял да
ѝ го вземе. Това продължавало непрекъснато, Т. се затормозявала и се
притеснявала П. да не изпълни заканите си. Тя наистина била инвалид – с
хемипареза на дясната половина. Заболяването било неврологично – получила
кръвоизлив на мозъка при раждането, страдала и от епилепсия. Детето постъпило в
болница в гр. С..за лечение и тъй като
майката също се лекувала, то било придружено от свидетелката. На 18-ти август
ги изписали и се прибрали в гр. К... Бащата на детето не го уведомили, тъй като
Т. била ежедневно притеснявана от него с нареждания да ѝ даде пари. Не
желаела повече да живее в дома му, там
не се чувствала добре, а в жилището на нейните родители била по-спокойна. На
следващият ден свидетелката, заедно с дъщеря ѝ и детето, се прибирали от
аптеката, когато пред блока срещнали П.. Той искал да разговаря с Т. и
свидетелката се качила в апартамента, който бил на втория жилищен етаж. Излязла
на терасата да готви и оттам, макар да не чувала какво си говорят, видяла, че
дъщеря ѝ е афектирана. Чувала откъслечни реплики от Т.: „след като съм
инвалид, събери ми багажа – моя и на детето, и заедно с колата ни ги докарай“.
Т. видимо се разтреперила от притеснение и се наложило намиращите се в близост
съседи да ѝ помагат. Съседите били лекари, знаели за заболяването ѝ
и веднага ѝ оказали медицинска помощ и ѝ дали необходимите
лекарства. Ответникът си тръгнал, а след инцидента Т. споделила с майка си, че
той я обиждал и отново я заплашил, че ще ѝ вземе детето. Това на него му
била редовна закана и винаги при всеки конфликт я отправял към молителката.
След като се установила за постоянно в К.., Т. се успокоила, гледала си детето
и се чувствала добре.
От
показанията на свидетелката М.П.Б., които съдът също преценява съобразно
нормата на чл.172 ГПК, се установява, че е майка на ответника. Тя също
свидетелства, че сина ѝ и молителката се познавали отдавна, като след
раждането на детето заживели съпружески в гр. Б.. Твърди, че синът ѝ бил
грижовен баща и осигурявал всичко необходимо на майката и новородения си син.
Въпреки това Т., не желаела да остане при тях и предпочела заедно с детето да
се премести при своите родители в гр. К... Не изтъквала някакви по-конкретни
причини, а решението ѝ разстроило П., който искал да живеят заедно като
семейство. След заболяването на детето, то било прието в болница в гр. С... Там
престояло заедно с баба си по майчина линия около един месец, през който
свидетелката, П. и брат му ги посетили няколко пъти. Когато наближило времето
да ги изписват, цялото семейство в гр. Б.. се подготвяло да ги посрещнат
подобаващо. Един ден през м. август с изненада разбрали, че Т. ***. Приятели на
П. му казали, че ги видели да се разхождат в града. Ответникът се опитал да се
свърже с Т. и родителите ѝ, но никой не му отговарял на телефонните
обаждания. Ето защо тръгнал за гр. К.., за да разговаря с Т. и да ѝ
потърси обяснение защо не го е уведомила за изписването на детето от болницата.
По-късно на същия ден той се върнал разстроен и разказал на майка си, че при
срещата му с Т., тя му се разкрещяла без видима причина. Станал скандал, тя
изпаднала в истерия и се прибрала с детето в апартамента. В нито един момент не
я бил обиждал или нагрубявал – нито при този инцидент, нито преди това.
С оглед на
така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни
актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е
подадена от легитимирано по закон лице – по чл.8, т.1 и т.2 ЗЗДН, срещу друго
такова – по чл.3, т.2 и т.4 ЗЗДН, в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона
преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителката, детето и ответникът.
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведе
успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на домашно
насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че спрямо нея и детето ответникът е извършил действия, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки
събраните в хода на делото доказателства – удостоверение за раждане на В.Б.Б.,
експертни решения на ТЕЛК – № ...г. издадено от МБАЛ „Д-р К.. П.. ЕООД – К.. и
ТЕЛК – № ...г. издадено от УМБАЛ „П. Ад - С., съобщение за произшествие №
...г., телефонограма № ...г., справка от 15.08.2017 г. за установяване причина
за произшествието от мл. експерт М.. Х.. М.., статистически лист за произшествие
с рег. № ...г., пр .пр. № 6749/2017 г. по описа на РП Карлово, декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и установеното в хода на събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите, съдебният състав намира, че
по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в
депозираната искова молба на Т.Л. акт на домашно насилие под формата на
емоционално и психическо насилие спрямо нея и детето В. Б..
Съдът, въз
основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че
ответникът, в присъствието на детето В. Б., е проявил агресивно поведение
спрямо молителката, като на 19.08.2017 г. около 19:30 – 20:00 ч., пред жилищния
блок на родителите на Т.Л. ***, е предизвикал скандал и е отправил спрямо нея
обидни думи, както и заплахи, че ще ѝ вземе детето и повече няма да го
види. С оглед изложеното, съдът намира,че поведението на ответника, е подведимо
под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява
психическо и емоционално такова, извършено по отношение на неговата съпруга и
низходящ, т. е. лица по чл.3, т.1 и т.5 ЗЗДН.
Съдът
кредитира показанията и на двамата свидетели, които потвърждават, че на
процесната дата е имало конфликт между страните, по повод на който те са влезли
в пререкание и това е станало в присъствието на детето. Инцидентът от
19.08.2017 г. е бил предшестван от многократни конфликти между молителката и
ответника, при които той е бил доминиращата фигура и често ѝ отправял
закани, че ще ѝ вземе детето, заради собствената ѝ несъстоятелност
– видно от показанията на св. Л., които съдът кредитира като логични и
взаимосвързани с другите доказателства по делото. Съдът отчита, че ответникът
като баща е бил афектиран, но това не изключва факта на извършеното от него
домашно насилие и най-малкото е следвало да се съобрази с присъствието на
7-месечния си син и тежкото здравословно състояние на майката. Дори и да е имал
основателна причина за раздразнението и гнева си, настоящият съдебен състав
счита, че поведението на ответника не е било адекватно и той е следвало да
вземе предвид тези обстоятелства.
Съвкупно от
изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на
защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към
предотвратяване на бъдещо такова.
При
постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да
се съобразява с посочените от молителите такива в молбата и декларацията, а
следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най
– добра степен биха защитили пострадалите от домашно насилие. Съдът намира, че
предвидената в чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН мярка се явява адекватна защита по
отношение на молителката Т.Л. и детето В. Тук е нужно да се отбележи, че не може да бъде пренебрегнат
фактът, че възникналият скандал не се дължи на безпричинна агресия от страна на
ответника, а е бил предизвикан от бащинския му инстинкт и емоции. Той като баща
е бил пренебрегнат и не е бил уведомен за изписването от болница на детето му.
Несъмнено, детето има нужда да осъществява контакти и с двамата родители, а и
бащата не следва да бъде лишаван от това свое право.
Ето защо
молбата по отношение на мярката по т.3 от ал.5 на ЗЗДН, следва да бъде
отхвърлена.
Разпоредбата
на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на
глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в
негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за
производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв..
С оглед
изхода на спора, разноски се полагат на
молителката, но такива, обаче са претендирани едва с писмената защита. Според
ч.80 ГПК искането за присъждане на разноски може да бъде направено най - късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най- късно
в това заседание страната може да представи списък на разноските и
доказателства, че са заплатени. Ето защо разноски по делото не следва да се
присъждат.
На осн. чл.5
ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която
на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да
се впише предупреждението по чл.21 ал.2 ЗЗДН.
Водим от
горното и на основание чл.15, във вр. с
чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН по отношение на Т.М.Л., ЕГН:
********** и В.Б.Б., ЕГН: **********,***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА П.В.Б., ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо Т.М.Л., ЕГН: ********** и В.Б.Б., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т.М.Л., ЕГН: ********** да се забрани на П.В.Б.,
ЕГН: ********** да се приближава до нея и детето В.Б.Б., ЕГН: **********, до
жилището им в гр. К.., ул. „Г.. К..” №.., ет…, ап… и до местата им за социални
контакти и отдих.
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв.
(двеста лева) по сметка на РС Карлово, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв.
(петдесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в
която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ВРЪЧИ решението и заповедта на страните
и на РУМВР – Карлово.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.