№ 1476
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110218138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. Д., ЕГН **********, чрез адв.И. – ПАК,
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 7193556, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200,00 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В депозирана по делото бланкетна жалба се отправя молба към съда
обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен,
незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно
производствените правила и на материалния закон.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция открити съдебни
заседания въззивникът, редовно призован не се явява, не изпраща
процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв.И. – с
доказателства за надлежно учредена представителна власт, се отправя искане
за отмяна на атакувания електронен фиш по съображенията, че от
приложените дигитални снимки на разположението на уреда (само за
временно монтирани АТСС) и особено втората за знака с ограничението на
1
скоростта, по никакъв начин не може да се даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното
АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи, което се счита за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушение на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата. Отделно от това се навежда, че не се установява по делото
процесното нарушение да е извършено при условията на повторност, тъй като
липсват доказателства жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид
нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова –
07.03.2023 г. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от
процесуален представител на въззиваемата страна, с доказателства за
надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за
неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2023 г. в 22:44 ч. в гр. София, по бул.“Сливница“ до номер 211,
с посока на движение от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към бул.“Христо Ботев“,
с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с
№ МD1196, била засечена скорост на движение на МПС – „Ауди А5” с рег. №
... от 78 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е.
превишение на скоростта от 28 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят М. И.
Д..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 7193556 срещу жалбоподателя Д., с който последният е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
2
ЗДвП. Фишът бил връчен на нарушителя на 24.11.2024 г., видно от справка от
информационната система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал – снимка към ЕФ, Серия
К № 7193556 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с
№ MD1196), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда
на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 07.03.2023 г., в
22:44:23 ч., в район в гр. София, с локация на бул.“Сливница“ до № 211, с
GPS координати N42.705567,Е 23.319830, е измерена скорост на движение от
81 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката
на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на жалбоподателя.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
посочения пътен участък е действащо общото ограничение за скорост на
движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Последното напълно
кореспондира и с изисканите от съда и приобщени по делото в хода на
съдебното следствие справки от Столична община, Дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно със схема на организацията за движението и
монтирани пътни знаци в гр. София, по бул. “Сливница“ до административен
№ 211, с посока на движение от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към бул.“Христо
Ботев“.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 07.03.2023 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, ведно със сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа
с АТТС, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № MD1196 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON
М2“ с № MD1196 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г.
със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
3
система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № MD1196 е преминала
последваща периодична проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото
протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“
с № MD1196 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви
условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100
км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 07.03.2023 г., Протокол № 08-
СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метеорология, преглед на
вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол
тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила,
ежедневна форма от отчет, справка картон на водача, справка от Столична
община, Дирекция "Управление и анализ на трафика", ведно със схема на
организацията за движението и монтирани пътни знаци в гр. София, по
бул.“Сливница“ до № 211, с посока на движение от бул.“Княгиня Мария
Луиза“ към бул.“Христо Ботев“, копия на сертификат за успешно завършен
курс на обучение на полицейски служител за работата с мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON М2“, снимков материал от процесното
нарушение, представен на оптичен носител.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
4
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата и в допълнителни молби по делото, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно, електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
5
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 07.03.2023 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
6
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № MD1196, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ, Серия
К № 7193556 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с
№ MD1196), измерената скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя е била 81 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
78 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 78 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 28 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
7
протокол Протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
07.03.2023 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
бул.“Сливница“ до № 211, с посока на движение от бул.“Княгиня Мария
Луиза“ към бул.“Христо Ботев“, че режимът на измерване е бил стационарен,
а посоката на задействане – приближаващи автомобили, като точните GPS
координати на мястото са посочени в приложената по делото дигитална
снимка.
Във връзка с релевираните от въззивника възражения следва да бъде
посочено, че липсва каквото и да било съмнение относно мястото на
извършване на нарушението, респективно мястото, където същото е било
заснето от позиционираното АТСС. В тази връзка е приложен по делото
съответният доказателствен материал – снимка към ЕФ, с посочени конкретни
координати, като мястото на осъществения контрол е еднозначно и конкретно
посочен и в протокола за използване на АТСС, поради което и доводите на
жалбоподателя, че не би могло да се установи къде е било позиционирано
техническото средство за контрол, поради недобро качество на приложения
снимков материал, не могат да бъдат споделени. Отделно от това, изцяло
неоснователни са и наведените доводи, че на представения на електронен и
хартиен носител снимков материал не се вижда автомобилът, за да се установи
дали всъщност е заснет автомобилът, собственост на въззивника. В тази
връзка е необходимо да бъде посочено, че предвид часа на извършване на
нарушението – 22:44 часа (в тъмната част на денонощието), то липсва
8
светлина, която да позволи ясно изображение касателно модел на автомобила,
но същевременно категорично ясно на представения снимков материал, с
който съдът се запозна непосредствено посредством оглед на ВД – оптичен
носител, съдържащ снимковия материал на процесното нарушение, се вижда
заснет лек автомобил с рег. № ..., за който липсва спор по делото, че е
собственост на въззивника.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
07.03.2023 г. в 22:44 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя – не е подадена
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника Д., именно в качеството му на собственик на лекия
автомобил.
9
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят М. И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят М. Д., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното
ограничение на скоростта за населено място.
В случая на въззивника М. И. Д. е била определена глоба в размер на
200,00 лева, като наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта със 28 км/ч., действително препраща към разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 200,00 лева
представлява двукратния размер на глобата от 100,00 лева по чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП. Въпросът тук е дали е налице "повторност" и дали жалбоподателят
правилно е бил наказан във визирания размер от 200,00 лева. Настоящата
съдебна инстанция намира, че в процесния електронен фиш не са отбелязани в
необходимата пълнота предпоставките, необходими за квалифициране на
нарушението като „повторно“, в това число – не е посочено нарушението, за
което е бил издаден електронен фиш, датата на деянието и най-вече датата на
влизане в сила на предишен електронен фиш, обосноваващ повторността на
10
случая. Поради това, конкретното административно обвинение в частта
относно повторността се явява неаргументирано в акта, определящ рамките на
административното обвинение срещу М. И. Д..
Според § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП,
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) следва да бъде доказано в
производството, че процесното деяние е извършено в 1-годишен срок от
влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на
жалбоподателя М. И. Д. е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл.
21 от ЗДвП. Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/5446843, който е приложен към
административнонаказателната преписка, и видно от който на въззивника е
било наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният
електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се
извърши съпоставка с датата на деянието - 07.03.2023 г. Предвид последното,
наказващият орган не е описал деянието по изискуемия начин, а и не е
доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че М. Д. е
извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да
се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние,
извършено "повторно", съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП при определяне на наказанието.
Направеният по-горе анализ налага извод, че за да се наложи на
въззивника наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, следва да е описано и
доказано, че процесното нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане
в сила на друг Електронен фиш или Наказателно постановление, издадени
срещу М. И. Д., отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. От справката за
нарушител/водач става ясно, че М. И. Д. е извършвал и друг път нарушения на
чл. 21 от ЗДвП, но не е ясно кога този предишен Електронен фиш е влязъл в
11
сила, тъй като не е ясно дали е бил обжалван или не, респ. колко време след
връчването му е влязъл в сила. Такива факти не са посочени и в процесния
електронен фиш.
Поради изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че са налице
основанията за ангажиране на административната отговорност на М. И. Д. за
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – с налагане на административно
наказание по основния състав на санкционната норма - чл. 182 от ЗДвП (а
именно по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП), а не по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП – поради
недоказаност и необоснованост на електронния фиш касателно елемента
"повторност".
Доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препраща към чл. 182, ал. 1 от ЗДвП и в
електронния фиш ясно се сочи, че превишението на скоростта е със 28 км/час,
този съдебен състав счита, че няма процесуална пречка спрямо жалбоподателя
да се приложи чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като закон за по-леко наказуемо
нарушение.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши от 21 до 30
км/час разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба в
размер на 100,00 лева. С оглед конкретно установеното превишение на
скоростта (с 28 км/ч. над ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административнонаказателно отговорното лице за нарушението
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че на М. И. Д., следва да се определи
"глоба" в размер на 100,00 лева за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена
отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
12
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение, като в
този смисъл следва да се съобрази и императивната разпоредба на чл. 189з
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по
обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл.
143 АПК случаи препраща към ГПК. Предвид изменението на електронния
фиш е уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време
е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен
размерът на наложеното административно наказание. Изменението на НП/ЕФ,
с което се намалява размерът на санкцията, съдържа имплицитна частична
отмяна на акта. Поради това и при наличието на изменено НП/ЕФ, неговите
адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени
вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност.
От страна на процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна
помощ, като съдът намира, че в случая възнаграждение в размер на 300,00
13
лева се явява съответен на обема на осъщественото процесуално
представителство и на фактическата и правна сложност на делото, като тук е
мястото да се посочи и че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатската работа (загл. изменено - ДВ, брой 14 от 2025
г.) размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който
разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм.
д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм.
д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./. Предвид изложеното и съразмерно с
уважената част от жалбата на процесуалния представител на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 150,00 лева.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в размер
от 100 лева, които съразмерно с потвърдената част от ЕФ следва да му се
присъдят в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К, № 7193556, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на М. И. Д. административно
наказание "глоба" в размер на 200,00 (двеста) лева за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в
такава по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, И НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание "глоба" от 200,00 (двеста) лева на 100,00 (сто)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя М. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“Гео
Милев“, бл. 109, вх. А, ет. 3, ап. 9, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 50,00
(петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на адвокат В. Б. И. –
ПАК, личен № **********, с адрес в гр.София, пл.“Райко Даскалов“ № 4, ет.
1, ап. 1, сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева – адвокатско
възнаграждение.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15