Р Е Ш Е Н И
Е
№ /13.03.2013 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание, проведено на ШЕСТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2339
по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по иск на Н.С.Д., с ЕГН:**********
срещу „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин-1", бул.
„Европа" №128, представлявано от изпълнителния директор З.В. с правно
основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищецът твръди, че е един от
наследниците на С.Н.Д.,***, поч. на 19.06.1992 год. С влязло в законна
сила Решение на ВРС от 26.07.2003г., X –ти състав по гр.д. №3794/2001год.,
постановено на основание чл.14, ал.З ЗСПЗЗ, на наследниците на С.Н.Д. е
възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Юнуз
чешме", както следва: Реална част от недвижим имот в стари реални граници,
в цялост съставляващ имот пл. № 32 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г.
с имот пл.№ 6193, целият с площ 7 520 кв.м. като възстановената част е с площ 2
755 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица, неразделна част от решението, при
граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 34, 35 и от две
страни невъзстановени части от имот пл. № 32; 2. реална част от недвижим имот в
стари реални граници, в цялост съставляващ имот пл. № 34 по ПКП от 1999г.,
идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№ 6191, целият с площ 1 906 кв.м., като
възстановената част е с площ 515 кв.м. /петстотин и петнадесет кв.м./, при
граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 35, 33 и от две
страни невъзстановени части от имот пл. № 34.
Твърди, че по действащия кад. план към момента на
възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната карта целият
имот пл. № 32 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл. № 302, като
границите на възстановената част са: от четири страни части от имот пл. № 302,
които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. По действащия кад. план
към момента на възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната
карта целият имот пл. № 34 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл.
№ 302, като границите на възстановената част са: от четири страни части от имот
пл. № 302, които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. Частите от
имота са възстановени при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като не са
застроени и не представляват прилежаща площ към сгради. Твърди, че към
настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху гореописаните
възстановени части от имоти без правно основание. Един от съсобствениците може
да ревандикира цялата вещ от лице, което я държи без основание. Към датата на
предявяване на иска нямал данни дали с влизане в сила на кад. карта за гр.
Варна идентификацията на имота е различна, то това ще бъде установено след
снабдяване със съответна скица от АГКК- Варна.
Моли съда да осъди ответникът „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ"
ЕИК:*********
на осн. чл. 108 ЗС да му предаде:
Реална част с площ 2755 кв.м., от имот с идентификатор
10135.4510.491 по действаща КК на гр. Варна, одобрена със заповед РД
18-30/19.06.2007г. на началника на АГКК, целият с площ 71218 кв.м., при граници
на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337, 48, 471, 470, 473, а реалната
част, предмет на иска при граници: от четири страни части от имот с
идентификатор 10135.4510.491, които не са идентични с имота в стари граници пл.
32 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна;
Реална част с площ 515 кв.м., от имот с идентификатор
10135.4510.491 по действаща КК на гр. Варна, одобрена със заповед РД
18-30/19.06.2007 г. на началника на АГКК, целият с площ 71218 кв.м., при
граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337, 48, 471, 470, 473, а
реалната част, предмет на иска при граници: от четири страни части от имот с
идентификатор 10135.4510.491, които не са идентични с имота в стари граници пл.
34 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна.
Двете реални част са повдигнати в цвят – защриховани
със зелени линии на скица на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.491 по
действащата КК, находяща се на стр. 33 от гр. дело 10523/11г. по описа на ВРС.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се
явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие по реда на
чл.32 от ГПК адв. Г.Б. ***, която поддържа иска, претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „НЕСТЛЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителния директор З.В., е депозиран писмен отговор, в
който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че
съдебно решение от 26.07.2003г., по гр.д.№ 3794/2001г. по описа на ВРС,
X-ти състав, влязло в законна сила на
18.08.2005г., е постановено в производството по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, предвид
което то не е формирало сила на присъдено нещо в отношенията между страните в
настоящото производство. Ответникът е възразил срещу обстоятелството, че при
постановяването на съдебно решение от 26.07.2003г., постановено по гр.д.№
3794/2001г. по описа на Районен съд - Варна, X състав, са били налице
предпоставките на закона за възстановяването на собствеността върху процесиите
имоти, като твърди, че са били налице препятствията, визирани в нормата на
чл.10б от ЗСПЗЗ, а именно - процесиите имоти са били част от собствения на
ответното дружество поземлен имот с идентификатор №10135.4510.491, по предходен
план - парцел IV-1614, целият с площ от 71218,00 кв.м., респ. представляващ
бивш млекозавод „Виталакт" и като такива са били част от едно по-голямо и
по-рано реализирано мероприятие, което е възпрепятствало възстановяването им в
съществуващи (възстановими) стари реални граници. Твърди, че съгласно
заключението на в.л., изготвило приетата по посоченото гр. дело още към датата
на постановяване на решението, от което ищецът черпи правата си на собственост
върху претендираните имоти, респ. части от собствения на ответното дружество
имот, не са били налице предпоставките за постановяването му, тъй като
установените незастроени площи, съответно възстановени на ищеца са включени в
един заводски комплекс -бившият млекозавод „Виталакт" и с оглед
констатираната гъстота на застрояване, респ. наличието на свободни площи не са
могли да бъдат самостоятелно обособени, поради тяхното местоположение и
особености - тъй като са функционално
свързани с обслужването на отделните сгради и части на комплекса. Твърди, че
при постановяване на решението си, ВРС не е изследвал достатъчно прецизно
самите функционални връзки между отделните сгради в комплекса и сервитутното
положение на някои от тях, вкл. и необходимата за нормалното им функциониране и
обслужване прилежаща земя съобразно специфичното предназначение на всяка от
сградите (а не само съобразно общите норми на ЗУТ) и всички заедно, свързани в
рамките на един цялостен организиран и функциониращ комплекс, което особено
добре изразено и в констатацията на съда по отношение на възстановената част от
имот с бивш пл.№ 6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№ 34 от ПКП, че „Свободната
площ извън сградите и прилежащите им части е от 515 кв.м. - тя се явява
необходим транспортен коридор между функционално свързани работилница с гараж и
други сгради. Тази част отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелен имот но няма излаз на улица." Твърди, че съдът не е
изследвал прецизно и споменатите при изследването на свободната площ от имот с
бивш пл.№ 6193 по КП от 1957г., респ. с пл.№ 32 от ПКП „подземни комуникации,
газопровод изгр.1995г. и над терена се намира линейно разпределителен възел № 2
от газопровода", които минават не само в частта от имота „извън оградата
на Виталакт", а и под и над тази част от имота, попадаща в границите на
бившия млекозавод „Виталакт", определена от вещото лице като незастроена и
подлежаща на възстановяване, без да се изследва възможността, че същата не е
застроена именно поради същите причини - наличието на подземни и надземни
комуникации, респ. не е определено откъде минават и докъде свършват тези
комуникации, респ. със сигурност липсва извод, че свършват точно до оградата на
бившия млекозавод „Виталакт". Твърди, че не са били налице условията и
предпоставките, а напротив били са налице отрицателни такива, които са препятствали
възможността, на ищеца да се възстанови собствеността си върху претендираните
от него части от недвижимия имот. Оспорва собствеността на ищеца върху
претендираните от него реални части от собствения му недвижим имот,
представляващ понастоящем имот с идентификатор 10135.4510.491 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план -
парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м.
Оспорва идентичността на заявените от ищеца, респ.
неговия праводател пред ПК недвижими имоти с бивши пл.№№ 6193 и 6191 по КП от
1957г., респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП и претендираните от същия части от
собствения им недвижим имот, представляващ понастоящем имот с идентификатор
10135.4510.491 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с №
по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., както
собствеността на ищеца, респ. неговия праводател върху недвижими имоти с бивши
пл.№№ 6193 и 6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП.
Твърди, че в качеството му на единствен правоприемник
на „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК : *********, с предишно наименование „ДЕЛТА БЪЛГАРИЯ" АД,
правоприемник от своя страна на „ВИТАЛАКТ" АД, преобразувано с Решение от
23.04.1998 г. на ВОС, ФО по ф.д.№ 1968/1996г. се легитимира като собственик на
имота по силата на Договор за продажба на акции от 10.11.1997 г., с който се
продават /приватизират/ 73 % от капитала
на „ВИТАЛАКТ" ЕАД, който с АЧДС № 7 от 10.09.1996 г. на МФ на Р България е
предоставен за стопанисване и управление, а впоследствие и включен в капитала.
Процесния недвижим имот с идентификатор №10135.4510.491 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план -
парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., описан в Акта за държавна
собственост като Земя с площ от 71 360 кв.м., находяща се в гр.Варна, ЗАПАДНА
ПРОМИШЛЕНА ЗОНА, при граници: от север - път Варна - София, от юг -„Чайка"
АД, от изток - път Девня - ж.к."Вл. Варненчик" и от запад -
земеделски парцели, заедно с описаните в акта 32 броя сгради и съоръжения и
който имот съгласно отбелязаното в същия акт е бил построен от държавно
юридическо лице върху държавна земя по силата на Заповед за отреждане №
1308/10.08.1963 г. и описания имот е бил собственост на неговия праводател, по
силата на нормата на чл.17а от ЗППДОбП (отм.) респ. сега той е негов собственик
и го владее на правно основание, тъй като е придобил собствеността от своя
праводател. Ответника не оспорва факта, че владее и ползва процесния имот,
респ. части от същия понастоящем, но твърди, че това владение е на действително
и годно правно основание, противопоставимо на претенциите на ищеца.
В съдебно заседание ответника редовно призован се
представлявала от процесуален представел по пълномощие, който оспорва искът,
поддържа дадения от него отговор и моли съда да го отхвърли, като неоснователен
и недоказан, като претендира направените поделото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът Н.С.Д. е законен наследник като син и низходящ
на С.Н.Д. с ЕГН:**********
б.ж на гр.Варна починал на 19.06.1992 год., за което е издаден акт за смърт №
1507/19.06.1992 год. от Община варна видно от Удостоверение за наследници №
ІV-93/12.02.2003 год. на Община Варна.
С Решение № 765/05.01.2001 год. на ПК - Варна по
преписката по заявление Вх.
№ 30205 от 17.01.1992 г. със заявител ищеца Н.С.Д. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на С.Н.Д. бивш жител ***, е в точка ІІІ е отказала за
възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти или части от тях в т.ІІІ т.3. На Нива от 9.426 дка.
кв.м., находящ се в строителните граници на гр.Варна кв.”Владиславово” в
местността „ ЮНУЗ ЧЕШМЕ” съставляващо имот пл.№ 32,34 по кадастрален план
изработен 1999 год., по помощен кадастрален план имотът представлява пл.№ 32 и
34 и съгласно скици № 213, 214/21.02.2000 год. и удостоверения от 07.07.2000
год. от отдел "КР" при Община Варна, заявен с пореден № 3 от
заявлението, като са изложили становище, че правото на собственост не се
възстановява поради изпълнение строителни мероприятия - Млекозавод
"Виталакт".
С Решение № на
Варненски районен съд по гр.дело № 3794/2001 год. е отменил Решение №
756/05.01.2001 год. на ПК-Варна и е възстановил правото на собственост на
наследниците на С.Н.Д. починал на 19.06.1992г. в съществуващи възстановими
стари реални граници собствеността върху реална част от имот с нов пл.№ 32 по
ПКП с обща площ от 7 520 кв. м. а именно част с площ от 2 755 кв. м. /без тези
в северната част с площ общо от 1132 кв. м. заети от озеленяване/, оцветени в
жълто на скицата на в. л. представляваща неразделна част от решението и от имот
нов пл.№ 34 по ПКП с обща площ от 1906 кв.м. се възстановява реална част от 515
кв. м. отразена също в жълто на скицата на вещото лице на осн.чл.14, ал. З от
ЗСПЗЗ.
За да достигне до този резултат съдът е приел, че тези
имоти могат да бъдат възстановени в стари възстановими на терена реални
граници. Решението на съда е влязло в сила на 18.08.2005 год.
През 1988 год. е образувано
предприятие „Млечна промишленост” гр.Варна, и съществувало до 06.12.1990 год.,
в състава на СО „Млечна промишленост" - гр. София
С Решение № 135 от 06.12.1990 г. на МЗХП и Решение от
25.01.1991 г. фирмено дело№ 172/1991 г. на Окръжен съд гр.Варна (л.65 и
следващите от делото), е вписана Държавна фирма „Виталакт", със седалище в
гр.Варна и предмет на дейност изкупуване и преработка на мляко за консумация,
производство на млечни продукти. Новообразуваната държавна фирма „Виталакт” е
универсален правоприемник на ДП „Млечна промишленост” – гр.Варна н състава на
СО „Млечна промишленост” гр.София.
С Разпореждане № 29 от 29.10.1991 г. на Министерски
съвет Държавна фирма „Виталакт" е преобразувано във „Виталакт" ЕООД,
еднолична собственост на държавата като с Решение на ВОС от 17.12.1991 г. по
фирмено дело № 9139/1991 г. е вписана
промяната.
С Решение от 10.05.1996 г. по фирмено дело № 1968/1996
г. на ВОС (л.69 и следващите от делото), въз основа на Заповед №
ЕАД-91/28.02.1996 г. на министъра на МЗХП (л.163 от делото), „Виталакт"
ЕООД е вписно прекратяване на „Виталакт” ЕООД , поради преобразуване във
„Виталакт" ЕАД.
Със Заповед № РД-42-510 от 14.03.1997 г. на министъра
на МЗАР, публикувана в ДВ бр.25 от 1997 г. се открива процедура по
приватизацията на предприятието „Виталакт" ЕАД и С Решение №
537/05.06.1997 г. (л.150 от делото) на Агенция по приватизацията и Договор от
10.11.1997 г. (л.151 и следващите от делото) са продадени 73 % от капитала на
„Виталакт" ЕАД на „Делта млечна промишленост” АД със седалище и адрес на
управление Република Гърция гр.Атина Таврос, ул. Керкирас” № 3 .
Промяната е вписана с Решение от 23.04.1998 год. по ф.д № 1968 год. на
Окръжен съд гр.Варна от ЕАД в АД, вписва се нов устав и нов съвет на
директорите.
С Решение № 10 от 31.12.2003 г. по фирмено дело №
15376/1998 г. на СГС в регистъра на търговските дружества т.548, стр.82 парт. №
50474 на осн. Чл.261 от ТЗ вписва вливане на „Виталакт" АД регистрирано по
ф.д. № 1968/1996 г. на ВОС в „Делта-България" АД, регистрирано по ф.д. №
15376/1998 г. по описа на СГС. Вписано е прекратяване без ликвидация на
„Виталакт” АД, чрез вливането му в „Делта България” АД при условията на
универсалното правоприемство.
С решение № 16/10.01.2007г. по ф.д.№15376/1998г. по
описа на СГС се променя наименованието от „Делта България” АД на „Нестле Айс
Крийм България"АД. На 21.12.2011г. е вписано вливане на „Нестле Айс Крийм
България"ЕАД в „Нестле България" АД, което търговско дружество е
ответник по делото.
От изготвеното и прието в съдебно заседание заключение
на вещото лице инж. Р.И.П., след като се запознала с Регулационен план на ЗПЗ,
одобрен със заповед № 1308/10.08.1963 г. Кадастрален план на ЗПЗ изработен 1989
г.-1990 г. КП на територията на ЗПЗ, одобрен със Заповед №
РД-02-14-952/28.08.1998 г. на МРРБ. ПУП - ПРЗ одобрен със решение №
196-13/28.01.2004 г. ОбС-Варна. Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със
зап. № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. Помощен кадастрален план на
територията на ЗПЗ, приет с протокол на комисия назначена със заповед на МРРБ №
15/28.05.1999 год е дала заключение, че
не е било възможно обособяването на самостоятелни имоти в незастроените части
от комплекса, както и обособяването на посочените части от имота: нов пл.№ 32
по ПКП с площ на възстановената част от 2 755 кв.м и нов пл.№ 34 по ПКП
-възстановена реална част с площ от 515 кв.м., би засегнало нормалното ползване
и функциониране на целия производствен комплекс.
В
заключението си вещото лице установява, че в КП от 1990 год. в имот УПИ-ІV-1614
от КП-1990 год. , съответстващ на ПИ № 1035.4510.491 от действащата КК е отреден
за „Млекозавод” и този имот са изградени преди 01.03.1991 год. сгради, за
„Завод за мляко и млечни продукти” и „Завод за сладолед.
Върху възстановения имот е изградената сграда склад
МТС за опаковки и суровини, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-В-247 от 07.09.2010 г. на РДНСК, представлява ПИ № 10135. 4510.491 от
действащата КК и попада в претендираните от ищеца части и по специално в ПИ №
32 целият с площ от 2 755 кв.м. в южната част от претендирания имот.
От допълнителната съдебно техническа експертиза се доказва,
възстановения имот с Решение по гр.д. № 3794/2001 г. по описа на ВРС е
идентичен с имота, описан в исковата молба и съответно с имотите, посочени в
решението съобразно индивидуализацията им по КП от 1956 г. вещото лице е дало
заключение, че съгласно Наредба № 7 от 22декември 2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони процесиите
имоти попадат в терен за „производствени и складови дейности".
Съгласно ПУП - ПРЗ одобрен със решение №
196-13/28.01.2004 г. ОбС-Варна, територията в която попадат тези имоти е
означена като (ПП) - предимно производствена зона.
Съгласно цитирания по-горе подзаконов нормативен акт
при застрояване на урегулираните имоти на предприятията в територии от
"предимно производствена зона" се спазват нормативи плътност (процент) на застрояване (Пзастр.)-
от 40 до 80 на сто. озеленена площ (П озел.) - от 20 до 40 на сто. интензивност
на застрояване (К инт.) от 1,0 до 2,5.
Площта на терена , отреден по ЗРП на ЗПЗ за Млекозавод
„Виталакт" АД представляващ УПИ IV-1614, съответстващ на ПИ 10135.4510.491 от действащата КК определена
по скица е 71 218 кв.м. Площ на
сгради и съоръжения /без новопостроените сгради/, към датата на постановяване
на реституционното решение, съгласно КП 1990 г.: 17 901 кв.м. При коефициент
плътност (процент) на застрояване (Пзастр.) - 40 на сто., необходим за
основното производства, предвид съоръженията към сградите заемащи по- голямата
част от свободната площ между тях, не отразени в действащата кадастрална карта.
- 44 752 кв.м.
При коефициент озеленена площ (П озел.) - 40 на сто -
17 900 кв.м. Общо необходима площ: 62
752 кв.м. При спазване на нормативните изисквания за плътност на
застрояването имоти не попадат в
застроена /необходима площ/, от имота съобразно нормативите по Наредба №
7/2003.
От допълнителната техническа експертиза, вещото лице е
дало заключение след справка относно разписните листи към кадастралния план за
местността, изготвен 1956 г., за имоти пл. № 6193 и 6191 е записани на името
на С.Н.Ж.. Преди 28.01.2004 год. територията в която попадат
процесиите имоти, по предходно действащия регулационен план е план одобрен със
заповед № 1308/10.08.1963 г. съгласно който отреждането е за „Млекозавод".
От 10.08.1963 год. до 28.01.2004 год., предназначението на имота е земя в
регулационните граници на гр. Варна. В периода от 1956 год. до 1963 год., територията
по предназначение е земеделска земя.
От приетата съдебно счетоводна експертиза се доказва,
че за процесният недвижим имот, а именно - земя с площ от
71 360.00 кв.м., находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, при
съответните граници както са описани същите земя и сгради са съставени два акта
за държавна собственост - АДС № 1473 от 17.06.1992 г. и АДС № 7 от 10.09.1996
год. За посочения период (1985-2002 г.), се установи наличието на
годишни счетоводни баланси на предприятието, съставени към края на съответната
година, за всяка една от годините както следва. За периода 1985 г. - 1996 г. в
счетоводни баланси като част от годишните счетоводни отчети на предприятието се
съставя и справка свързана пряко и непосредствено с дълготрайните активи на предприятието.
В посочената справка като елемент на приложенията към годишния счетоводен отчет
се дава по-детайлна информация за дълготрайните активи (в т.ч.) земите на
предприятието.
Годишните счетоводни отчети на предприятие „Млечна
промишленост" - Варна за периода от
31.12.1985 г. до 31.12.1989 год. има записвания за към дълготрайни
активи (в т.ч. и земите) са обединени в балансовата статия „Основни
средства" - записване „Земи", като числото посочено срещу нея е 92
х.лв
В счетоводния баланс на предприятието (Държавна фирма
„Виталакт" - Варна) към 31.12.1990 г., данните за всички дълготрайни
активи са обединени в балансовата статия „Основни средства" има справката
за дълготрайните активи статия наречена „Земи", като числото посочено
срещу нея е 92 х.лв.
През 1991 г. е извършена промяна в нормативната
регламентация на счетоводната уредба в Република България и в счетоводните
баланси на предприятията към 31.12.1991 г. данните обобщени в балансовите
статии и имат детайлизиран характер.
Така след промяната в счетоводния баланс на
„Виталакт" ЕООД към 31.12.1991 г., данните за земите и горите са обединени
в балансовата статия „Сгради, земи, гори и трайни насаждения" и съществува
записване в статия наречена „Земи",
като числото посочено срещу нея е 92 х.лв.
В Годишен счетоводен отчет съставен към 31.12.1992 г.
в счетоводния баланс на „Виталакт" ЕООД към 31.12.1992 г., данните за
земите и горите са обединени в балансовата статия „Сгради, земи, гори и трайни
насаждения" и има статия наречена „Земи", като числото посочено срещу
нея е 20 461 х.лв.
Произхода на това увеличение от 20 369 х.лв. е свързан
с преоценяване на активите и пасивите на предприятията извършено през 1992 г.,
в т.ч. преоценяване и на земите собственост на предприятията.
В Годишен счетоводен отчет съставен към 31.12.1993 г.
на „Виталакт" ЕООД към 31.12.1993 г., данните за земите и горите са
обединени в балансовата статия „Сгради, земи, гори и трайни насаждения"
като в статия наречена „Земи", като числото посочено срещу нея е 20 461
х.лв. Такова е положението и в счетоводния баланс на дружеството през 1994
год., 1995 год. 1996 год.
В Акт за държавна собственост № 7/10.09.1996 г., в
„т.9. Цена на имота" е посочена стойност в размер на 17 840 000 лв. или 17
840 х.лв. При сравнение на стойностите посочени в акта за държавна собственост
и стойноста на земята посочена в Справката за дълготрайните активи на
„Виталакт" ЕАД в размер на 20 461 х.лв., се установява, че земята посочена
в акта за държавна собственост е част от земята включена в Справката за дълготрайните
активи.
Процесния имот е заведен в счетоводна сметка 201
„Земи, гори и трайни насаждения" към 31.03.2003 год. на „Виталакт„АД. В
съществува в съставения счетоводен баланс към 31.12.2003 г. След тази дата,
процесния имот независимо от различните преобразувания остава вписан в
Счетоводните баланси на дружествата, които са съставени към 31 декември на
съответните години.
Не е установено наличието на счетоводно записване в
счетоводните баланси на процесния недвижим имот, а именно - земя с площ от 71
360.00 кв.м., находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, при граници - от
север - път Варна- София; от юг - КК„Чайка"; от изток път Девня-ж.к.
"Вл. Варненчик" (предиш. ж.к."Владиславово"); и от запад -
земеделски парцели, заедно с построените в същата земя сгради и съоръжения,
така както са описани същите земя и сгради в представените АДС № 1473 от
17.06.1992 г. и АДС № 7 от 10.09.1996 г., да са били включени в балансите на
следните субекти, респ. дружества, към посочените по-долу дати, а именно:
в баланса на ДП „Млечна промишленост", гр.Варна
от състава на СО „Млечна промишленост", гр. София, към датата 31.10.1990
г.
в баланса на ДФ "Виталакт",
в баланса на „Виталакт" ЕООД, регистрирано с
Решение по фирмено дело № 9139/1991 г., на Варненски
в баланса на „Виталакт" ЕАД, регистрирано с
Решение о фирмено дело № 1968/1996 г., на Варненски окръжен съд.
Вещото лице дава заключение, че към момента та
изготвянето на заключението процесния имот, а именно - земя с площ от 71 360.00
кв.м., находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, при съответните граници,
така както са описани същите земя и сгради в представените по делото два броя
АДС - респ. АДС № 1473 от 17.06.1992 г. и АДС № 7 от 10.09.1996 г.,
представляващ имот с идентификатор 10135.4510.491 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г.
на Изпълнителния директор на АК, с площ от 71 218,00 кв.м, е включен в
Счетоводния баланс на „Виталакт" АД към 31.03.2003 г. и в счетоводните
баланси на всички негови правоприемници след това, в т.ч. на „ДЕЛТА
БЪЛГАРИЯ" АД правоприемник от своя страна на „ВИТАЛАКТ" АД и „НЕСТЛЕ
АИС КРИИМ БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото писмени доказателства. Съдът кредитира представените по делото
писмени доказателства, като истински и автентични. Съдът кредитира и приетите
съдебни експертизи, като обективни и компетентни. Съдът не кредитира
свидетелските показания, тъй като са несъотносими към правния спор.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл.108 от ЗС,
същия е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в
тежест на ищеца е да докаже, наличието на придобивно правно основание,
легитимиращо го като собственик на процесния имот и в условията на
кумулативност, че ответникът владее имота без правно основание.
С определение държано в открито съдебно заседание
съдът е прием за безспорно установено между страните, че ответника владее
имота. Този факт не следва да се доказва.
Ищците не са придобили правото на собственост върху
процесните имоти и не могат да се легитимират като такива, той към момента на
постановяванена Решение гр.д. № 3794/2001 г. по описа на ВРС са съществували законови пречки за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници по смисъла на
чл.10 б. ал.1 от ЗСПЗЗ.
В заключението на вещото лице Р.П. първото прието по
делото се доказва че процесните имоти попадат в че не е било възможно
обособяването на самостоятелни имоти в незастроените части от комплекса, както
и обособяването на посочените части от имота: нов пл.№ 32 по ПКП с площ на
възстановената част от 2 755 кв.м и нов пл.№ 34 по ПКП -възстановена реална
част с площ от 515 кв.м., би засегнало нормалното ползване и функциониране на
целия производствен комплекс ,сградите са изградени преди 01.03.1991 год. и
мероприятието за което е опреден имот по КП от 1990 год. представляващ
УПИ-ІV-1614 от КП-1990 год., съответстващ на ПИ № 1035.4510.491 от действащата
КК е отреден за „Млекозавод” включващ „Завод за мляко и млечни продукти” и
„Завод за сладолед” е осъществено.
Съгласно задължителната практика на ВКС, при
разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот-възстановена
земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия или на
административния съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската
земя в реални граници. Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен
контрол върху посочените реституционни актове дали са били налице условията на
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или на чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ за връщане на земята./ В този
смисъл Решение № 741 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2009 г., IV г. о.,
ГК Решение № 496 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2009 г., I г. о., ГК
Решение № 407 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2009 г., I г. о., ГК/.
В настоящето дело ответникът изрично е оспорил материалноправната
законосъобразност на решението по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, с което е възстановена
собствеността върху процесиите имоти, като се е позовал на чл.10 б от ЗСПЗЗ,
чл.17а и чл.6, ал.6 от ЗППЗОП /отм./.
Предвид това оспорване по реда на косвения контрол
съдът установи, че при постановяване на Решението на ВРС по реда на чл.14 ал.3
от ЗСПЗЗ не са били законоустановените предпоставки по смисъла на чл.10 б ал.1
от ЗСПЗЗ дали са били налице хипотезите на тези норми, изключващи
възстановяване на собствеността върху имота:
Съгласно на чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ не се възстановява
правото на собственост в случаите, когато върху имотите, притежавани преди
образуването на ТКЗС, ДЗС и др. ССО, независимо дали са били сключени в тях или
не, - има извършено строителство или - върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността.
Съгласно трайната практика на ВКС разпоредбата на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване
на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях /Решение №219 от
20.05.2011г. по гр.д.№807/2010г., I г.о. на ВКС/.
Дори да се приеме, че наличното в имота наземно
застрояване е отпаднало, единството на територията не позволява механично
отделяне на процесния имот като незастроена част по см. на чл. 11, ал. 2, т. 2
от ППЗСПЗЗ /Решение № 1026 от 6.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6075/2007 г., III
г. о./
В настоящия случай е безспорно се доказва, че
процесиите имоти, предмет на реституционното решение по ЗСПЗЗ, се намират в
терен отреден по ЗРП на ЗПЗ за Млекозавод, „Завод за мляко и млечни продукти” и
„Завод за сладолед” като са изградени сгради, които съгласно кадастрален план
от 1990г. са с площ от 17 901 кв.м., като всичките сгради представляват общ
комплекс за производство на мляко и сладолед, свързани са функционално и е
изградена надземни и подземни проводи и други елементи на инженерната
инфраструктура с площ от 48 156 кв.м.
Според вещото лице, не е възможно обособяването на
самостоятелни имоти в незастроените части от комплекса, както и не е възможно
обособяването на процесиите възстановени части от бившия земеделски имот,
защото такова обособяване би засегнало нормалното ползване и функциониране на
целия производствен комплекс.
С второто допълнително заключение се потвърждава, че
процесиите имоти са загубили земеделския си характер след 10.08.1963г. и че
отреждането по плана, който е действал към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, е
било за „Млекозавод". С оглед на горе изложеното съдът приема, че към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ са съществували законови пречки по смисъла на
чл.10 б ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на процесиите два имота,
тъй като същите попадат в територия, спрямо която е проведено мероприятие -
изграждане на завод за производство на мляко, млечни продукти и сладолед.
Съществуването на тези пречки обуславя материалноправната незаконосъобразност
на реституционното решение, поради което неговият конститутивен реституционен
ефект не е настъпил.
Ответникът е трето лице, което не е участвало в
административното производство по постановяване решението на поземлената
комисия и при неговото обжалване и Решението на съда. Поради тази причина за
нещо съществува правен интерес да предизвика проверка на правилността на
решението за възстановяване, което му се противопоставя. Такава е постоянната
практика на ВКС относно допустимостта на косвения съдебен контрол, изразена и
в TP № 6/2006 г.
В нормата на чл.10б. ал.1 от ЗСПЗЗ , като законова
пречка за възстановяване правото на собственост на имота се има предвид имоти
както извън, така и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от
проведено мероприятие, без значение дали строителството е законно или ,
достатъчно условие е тези имоти да са организирани на терена като отредено за
мероприятие, което е проведено. В случая е без значение и че конкретните имоти
попадащи в рамките на това мероприятие
не са застроени.
В изложения смисъл, ищците по делото не могат да се
легитимират като собственици на имот въз основа на реституционно решение на
земеделски земи попадащи в терен, върху който са проведени мероприятия, които
не позволяват възстановяване на собствеността в случая това е Млекозавод
В изложение смисъл предявени иск с правно основание
чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан.
По отношение правото на собственост на ответника с оглед направеното възражение,
че имотът е придобит от неговия праводател по реда на чл.17 а от ЗППДОП/отм./
Съгласно нормата на чл.17а от ЗППДОП/отм./ при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго. При осъществяване на всички
елементи от сложния фактически състав едноличното търговско дружество с
държавно имущество придобива право на собственост на това имущество. Съгласно
закона фактическия състав изисква следните елементи –Държавно имущество –
движими и недвижими вещи собственост на държавата, което да е конкретно
определено, -Правото да стопанисва и управлява това конкретно имущества да е възложено
на държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско
дружество с държавно имущество има право на оперативно управление върху него
т.е. да е включено в баланса на новообразуваното дружество това имущество то
правото на собственост преминава в лицето на търговското дружество . В този
смисъл Решение № 96 от 06.07.2010г. по т.д.№ 886/2009г., I т.о. на ВКС, Решение
№24 от 30.05.201 lr.no гр.д..
№507/2010г., Решение № 81/10.03.2008 година по гр. д. № 1559/2006 г. ВКС - V
отд. и Решение № 76/06.03.2009 година по гр. д. № 5877/2007 г. на ВКС - II отд/
В настоящия случая в условията на кумулативност са
налице тези елементи от фактическия състав. По делото са представена АДС, от
които е видно, че имотът е бил одържавен, застроен като млекозавод и
предоставен за стопанисване и управление на Държавна фирма „Виталакт" през
1990г., респективно към датата на преобразуването й в ЕООД, а после в ЕАД,
имотът /земя и сгради/ е бил част от капитала на преобразуваната ДФ.
Решението на поземлената комисия за възстановяване на
собственост по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на приватизираното търговско
дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е
издадено при висяща или приключила процедура за приватизация.
Разпоредбата на § 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.) следва да се
тълкува в смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за
реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени
в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за
обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.)
или § 11 от ДР на ЗПСК.
В настоящия случай е безспорно, че приватизационната
процедура на „Виталакт" ЕАД е започнала на 05.06.1997г и е приключила на
10.11.1998г., когато е подписан договорът за приватизация. Същевременно се
установява от Акт№7/10.09.1996г.е за частна държавна собственост, че целият
имот 71 360 кв.м. и сградите върху него е част от капитала и имуществото на
„Виталакт" ЕАД към тази дата. Нещо повече, дори и по първични счетоводни
документи - счетоводен баланс от март 2003г., се установява, че същият е
заведен в счетоводните книги на тогавашното „Делта България" АД. Всички
тези факти са съществували към датата на постановяването на реституционното
решение и съгласно §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП, и са представлявали пречка да
бъде възстановена собствеността върху процесиите имоти.
Предвид неоснователността на предявения иск,
направените от страните разноски следва да останат така както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
от Н.С.Д.,*** против „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Люлин-1", бул. „Европа" №128,
представлявано от изпълнителния директор З.В., иск с правно основание чл.108 от
ЗС, с който се иска да се признае, че е собственик на Реална част с площ 2755
кв.м., от имот с идентификатор 10135.4510.491 по действаща КК на гр. Варна,
одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007г. на началника на АГКК, целият с площ
71218 кв.м., при граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337, 48, 471,
470, 473, а реалната част, предмет на иска при граници: от четири страни части
от имот с идентификатор 10135.4510.491, които не са идентични с имота в стари
граници пл. 32 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна;
и Реална част с площ 515 кв.м., от имот с идентификатор 10135.4510.491
по действаща КК на гр. Варна, одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007 г. на
началника на АГКК, целият с площ 71218 кв.м., при граници на целия имот по КК:
479, 489, 492, 782, 337, 48, 471, 470, 473, а реалната част, предмет на иска
при граници: от четири страни части от имот с идентификатор 10135.4510.491,
които не са идентични с имота в стари граници пл. 34 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ –
Варна., като двете реални част са повдигнати в цвят – защриховани със зелени
линии на скица на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.491 по действащата
КК и се осъди ответника да предаде владението им.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд
пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: