№ 819
гр. Благоевград, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100522
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. Б., ЕГН
**********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006 г. постановено по ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ -гр. Петрич
/Пр. Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът
бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г.
на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството
му на длъжностно лице - контрольор на ГС "Кулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 592 733.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази
или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се, че
впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 421 751.20 лева,
като след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като
служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна
агенция „Пътища“ - София. Навежда се, че с прокурорско Постановление Вх.
№ 1591/ 14.09.2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич на уличения е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа.
Твърди се, че след изтичането на този срок Прокуратурата, по реда на чл.63,
ал.1 от НПК, е поискала вземане на постоянна мярка за неотклонение
1
„задържане под стража“. По това искане е образувано ЧНД № 2396/ 2006г. по
описа на Петрички районен съд, по което Съдът с определение от 15.09.2006г.
е взел постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният
акт е бил обжалван, като по този повод е било образувано ВЧНД №
20061200600734 по описа за 2006г. на Окръжен съд - Благоевград, по което на
ищеца му е определена окончателна мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 8 000 лева. Наред с това, с Постановление от
14,09.2006г. и по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./ на ищеца
му е била наложена забрана да напуска пределите на Р. България без
разрешение от прокурора. Навежда се, че това ограничение възпрепятствало
уличения да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е
имал, след като е останал безработен. След като бил значително затруднен от
така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал с молба до
Районен съд - Петрич същата да бъде отменена. По повод на молбата било
образувано ЧНД № 1021 / 2007 г. по описа на Районен съд - Петрич, по което с
Определение № 448/17.05.2007г. ограничителната мярка за неотклонение
„забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на прокурор“ е
била отменена. Твърди се, че същата е повторно наложена от прокуратурата с
Постановление Вх. № 1591/ 05.03.2008 г. по описа на Районна прокуратура -
Петрич. След като прокуратурата отказала да издаде разрешение за напускане
на страната, ищецът обжалвал този отказ реда на чл. 68, ал. 5 от НПК пред
Районен съд - Петрич, по повод на което било образувано ЧНД №
20081230200541 по описа на същия съд, като с Определение № 305/
27.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от
НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. Твърди се, че с Постановление Вх. № 1591/
20.10.2008 г. Районния прокурор на Районна прокуратура - Петрич отменил
наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 8 000 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - изтичането на повече от 2
години от привличането на лицето като обвиняем. С Постановление вх. №
1591/ 13.03,2009 г. Прокуратурата за трети път е наложила на уличеното лице
ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Р. България без
разрешение на прокурор“, като последната е отменена окончателно с
Постановление вх. № 1591/ 13.04.2009г. тъй като досъдебното производство
по Дознание № 452/ 2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в
Районен съд - Петрич.
2
Поддържа се, че досъдебното производство е продължило прекалено
дълго - почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура - Петрич повдигнала
обвинение на ищеца за това да е извършил горепосоченото престъпление,
като в Районен съд - Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на
съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно
внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където
едва на 30.05.2012 г. е образувано НОХД № 630/ 2012 г. по описа на същия
съд. Твърди се, че с Присъда № 15/ 16.03.2018 г. постановена по същото дело,
ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в
което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/ 2018 г.
по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/
08.09.2022 г. оправдателната присъда е била потвърдена, като необжалваемо
това съдебно решение е влязло в сила от деня на постановяването му -
08.09.2022 г..
Навежда се, че в резултат на действията на ответника, на ищеца са
нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и
изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции,
психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане,
стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години
лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен;
човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият
му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите,
приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за
непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание
поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на
100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него;
животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал
раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което
продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня;
получил здравословни проблеми — високо кръвно налягане, сърцебиене,
постоянно главоболие. Незаконосъобразните действия на ответника се
отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно
станал обществено достояние в с. Кулата, общ. Петрич, където всички се
познават. Твърди се, че ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум
контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от
3
срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания,
чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от
дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, който е бил
обвинен, че е престъпник. Действията на прокуратурата се отразили силно
негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. В
професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да
се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.
Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 души свои
колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и
регионални. Още на 12.09.200 6г. (преди привличането на ищеца като
обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на
вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група,
тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, че са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор" е
публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени" от
граничните пунктове Кулата и Златарево.
Твърди се, че на 15.09.2006 г. по национална телевизия „БТВ“, в най-
гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция
„Полиция“- Благоевград комисар К.Г. дава убедено мнение за извършване на
престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент
същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е
публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. Навежда
се, че в хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-
Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дава убедени изявления в
смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници
„Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се
твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и
регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред.
Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват
снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също
така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели.
В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“,
„престъпник“, „крадец". В резултат на това повечето роднини, близки и
4
приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а
голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да
контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че
„бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се;
затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил
личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се
вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за
семейството си; смятал, че животът му е съсипан.
Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на
съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на
14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно
образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012 г. Изтекли са 6
години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали
ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз
основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая
стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват
десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал. Твърди се, че
всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх
от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др. такива.
Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко
приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са
съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още
по-значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в
най-активната част от живота си - на 37 години. Когато е оправдан, вече е на
53 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Круто е
било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в
извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения
за това срок. Също така в никакъв случай не може да се приеме, че
наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен
срок. Напротив. Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и
това не може да се поправи или възстанови.
Поддържа се, че ищецът е бил оправдан, той е продължил и продължава
да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него
5
наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в
чисто физически.
Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е
значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните;
емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие,
не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и социален план - с
постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и
кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с
околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на
трудовата дейност на ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда
той вече е на 53 години и започването на нова работа е много по-трудно. Това
го е принудило да търси работа в чужбина.
Поддържа се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин
обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало
без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.З, предл.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени
вреди.
Прави се довод, че като справедлив размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и
търпи и до днес, се явява сумата от 300 000 лева. Същата би могла да
репарира в цялост, така както изисква закона (чл.51, ал.1 от ЗЗД) и по
справедлив начин (чл.52 от ЗЗД), причинените от незаконните действия на
ответника неимуществени вреди.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 300 000 /триста хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и
раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
6
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение
за вредите, които са настъпили от повдигнато от прокуратурата
незаконосъобразно обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, по втория иск, това е правото на вземане за лихви, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени
доказателства – Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. на
Районна прокуратура - Петрич; Постановление за определяне на мярка за
неотклонение от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич; Протокол от
15.09.2006г. по ЧНД № 2396/2006г. по описа на Петрички районен съд;
Протокол от 21.09.2006г. по ВЧНД № 734/2006г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград; Постановление за налагане на забрана по чл.68, ал.1 от НПК и
чл.75, т.З от ЗБДС /отм./ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич;
Карта с данни по чл. 7 от ЗЗП за М. С. Б.; Определение № 448/17,05.2007г. по
ЧНД № 1021/2007г. по описа на Петрички районен съд; Постановление на
Районна прокуратура - Петрич от 05.03.2008г.; Постановление за
привличане на обвиняем от 28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич;
Определение № 305/27.03.2008Г. по ЧНД № 541/2008г. по описа на Районен
съд - Петрич; Писмо Рег.№ 10721/13.03.2008г. на ОДМВР-Благоевград, ведно с
Карта с данни за наложена мярка спрямо български граждани по ЗБДС за М.
С. Б.; Постановление за отмяна на мярката за неотклонение „парична
гаранция от 20.10.2008г. на Районна прокуратура - Петрич; Постановление за
налагане на забрана по чл.68, ал.1 от НПК и чл 75, т.З от ЗБДС /отм./ от
13.03.2009г. на Районна прокуратура - Петрич; Писмо Рег.№
15537/20.03.2009г. на ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за наложена
мярка спрямо български граждани по ЗБДС за М. С. Б.; Постановление за
отмяна на мярката за неотклонение чл.68, ал.1 от НПК и чл.75, т.З от ЗБДС
/отм./ от 13.04.2009г. на Районна прокуратура - Петрич; Присъда №
15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, ведно с мотиви; Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по
7
ВНОХД № 454/2018г. по Протоколи от о.с.з. – 10 бр.; Преписи от
публикации във вестник „Струма от 15.06.2006Г., 1о- 17.06.2006Г.,
19.09.2006Г., 20.09.2006г. и 26.06.2006г.; Препис от публикация във вестник
„Труд“ от 26.06.2006г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Дневник"
от 13.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от
14.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта btvnovinite.bg от
15.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-сайта factor-news.net от
17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 05.09.2008
г.; Препис от публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008 г.; Препис
от публикация на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.; Публикация
във в.“Труд“ от 11.06.2011 г.; Препис от публикация на интернет-сайта Lupa.bg
от 12.09.2019г.; Препис от публикация на интернет-вестник „24 часа“ от
12.09.2019 г.; Препис от публикация на интернет-сайта toppresa.com от
02.10.2019 г.; Препис от стр.14 от вестник „Труд" от 26.09.2006 г.; Препис от
стр.15 от вестник „Труд“ от 26.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-
сайта news.bg от 17.12.2008 г.; Препис от публикация на интернет-сайта
mediapool.bg от 13.09.2006 г.; Адвокатско пълномощно.
Искането е редовно, а по съществото си основателно, поради което
следва да се уважи.
Направеното с исковата молба от ищеца доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства, е порочно. На основание чл. 101, ал.1, от
ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че това доказателствено искане не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в
срока, неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Навежда, че изложените в исковата молба твърдения за претърпени
8
болки и страдания, преживян стрес, притеснения, накърняване на личния и
професионален авторитет са общи и неподкрепени с конкретни доказателства.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сочените от него неимуществени
вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от обвинението
по воденото срещу него наказателно производство. Не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдените от ищеца неимуществени вреди,
свързани с емоционалното му и здравословно състояние, нито че същите са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение от
прокуратурата. Липсват доказателства в подкрепа на твърдените
здравословни проблеми, които ищецът е получил /високо кръвно налягане,
сърцебиене, главоболие/.
Поддържа се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 300 000 лева е изключително завишено и не съответства на
принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна
практика за аналогични случаи или на икономическия стандарт в Р България.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, е свързана с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. В случая не е доказано, че конкретно сочените от ищеца факти за
емоционалното и здравословното му състояние не са били налични и преди
воденото срещу него наказателно производство, а са пряка последица от
обвинението срещу него.
Навежда се, че е неоснователно и некоректно е да се предявява претенции
към прокуратурата за периода, отразен в исковата молба от 2006 г. до 2022 г., а
не за значително по-малкия период, в който М. С. Б. е имал качеството на
обвиняем по воденото досъдебно производство. Единствено в досъдебната
фаза прокурорът осъществява ръководство и надзор, а съдебната фаза не е под
негов контрол и прокуратурата не може да влияе върху нейната
продължителност. Периодът, в който е водено досъдебното производство е
около две години, а не шест години, както се сочи в исковата молба, и предвид
фактическата и правна сложност на делото категорично може да се определи
като разумен. Касае се за тежки и множество престъпления, 19 обвиняеми и
9
много сериозен обем от писмени и гласни доказателства, които е следвало да
се съберат и анализират в хода на досъдебното производство. Така че
определено е налице фактическа и правна сложност на делото, чието
разследване е приключило в разумен срок.
Навежда се, че останалата съществена част от времето, в което е било
неприключено това наказателно производство е продължила в съдебната фаза
на процеса и причините за тази продължителност са разнородни, но
категорично не са в прокуратурата.
В рамките на наказателното производство, органите на ПРБ са извършили
само правно регламентирани и законосъобразни процесуални действия.
Зачитали са процесуалните права на обвиняемия и правото му на активна
защита.
Поддържа се, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е била с
продължителност броени дни, а мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ не
е била твърде завишена, а в балансиран размер и изпълнима. По такъв начин
не е утежнила и увредила правната сфера на ищеца, а паричната сума му е
била възстановена след изтичане на съответния процесуален срок, в който
може да бъде приложена. По отношение на „Забрана за напускане пределите
на страната“, налагана и отменяна неколкократно, не се посочват конкретни
обстоятелства, че същата се е отразила ограничаващо върху ищеца.
Относно твърденията за медийно отразяване на наказателното
производство, следва да се подчертае, че прокуратурата няма пряко
отношение към представените публикации във вестници, телевизия и
Интернет и същите са не по инициатива на прокуратурата. Прокуратурата не
може да носи отговорност за интерпретирането на производството в
медийното пространство и в обществото. Доколкото случаят е медийно
отразен, органите на Прокуратурата са съобщавали единствено обективния и
верен факт за водено наказателно производство, насоките на същото и вида на
престъплението, а не са тиражирали тенденциозна, манипулативна или
невярна информация.
Прави се довод от ответника, че присъденото парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, да е
достатъчно по размер за репарирането им и да е в съответствие с общоприетия
10
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, за да не бъде източник на обогатяване за ищеца. В
конкретния случай претендираното обезщетение не е съобразено с
икономическия стандарт в страната и неговият размер е в разрез с принципа
на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Така предявеният иск е редовен и допустим, поради което съдът следва
да допусне доказателствата и насрочи делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 522/ 2025 г. по описа на ОС- Благоевград в
открито съдебно заседание за 16.09.2025 г. от 14.00 часа, за която дата да се
призоват ищеца и ответника, както и с призовките да бъдат изпратени преписи
от настоящето определение на ищеца, ведно с отговора по исковата молба и
приложенията към него, както и препис от настоящето определение за
ответника.
Проект на устния доклад по делото е както следва:
1. Претендираните права и възражения произтичат от: за ищеца-
наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ характер, факта
на образувано наказателно производство, което е завършило с оправдателна
присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки и страдания;
за ответника – липса на състав за ангажиране на отговорност, липса на вреди.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при
така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения
предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение за вредите,
които са настъпили от повдигнато от прокуратурата незаконосъобразно
обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по втория
иск, това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е чл. 86
от ЗЗД.
Правната квалификация на възраженията на ответника са - средство за
11
защита срещу иска.
3. Не се признават права или обстоятелства.
4. Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже - наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ
характер, факта на образувано наказателно производство, което е завършило с
оправдателна присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки
и страдания; факта на забава на правонарушителя; ответника следва да
докаже – не носи доказателствена тежест;
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства - за ищеца – няма такива; за
ответника – няма такива.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящето определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те ще загубят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, както и ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, че ако
ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може да поискат постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттеглят иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
12
решение срещу ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по
искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ищеца, основание чл. 101, ал.1, от ГПК, че
доказателственото искане за допускане на гласни доказателства не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срока,
неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ДОПУСКА писмените доказателства на ищеца - Постановление за
привличане на обвиняем от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич;
Постановление за определяне на мярка за неотклонение от 14.09.2006г. на
Районна прокуратура - Петрич; Протокол от 15.09.2006г. по ЧНД №
2396/2006г. по описа на Петрички районен съд; Протокол от 21.09.2006г. по
ВЧНД № 734/2006г. по описа на Окръжен съд - Благоевград; Постановление за
налагане на забрана по чл.68, ал.1 от НПК и чл.75, т.З от ЗБДС /отм./ от
14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич; Карта с данни по чл. 7 от ЗЗП
за М. С. Б.; Определение № 448/17,05.2007г. по ЧНД № 1021/2007г. по описа
на Петрички районен съд; Постановление на Районна прокуратура - Петрич от
05.03.2008г.; Постановление за привличане на обвиняем от 28.03.2008г. на
Районна прокуратура - Петрич; Определение № 305/27.03.2008Г. по ЧНД №
541/2008г. по описа на Районен съд - Петрич; Писмо Рег.№ 10721/13.03.2008г.
на ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за наложена мярка спрямо
13
български граждани по ЗБДС за М. С. Б.; Постановление за отмяна на
мярката за неотклонение „парична гаранция от 20.10.2008г. на Районна
прокуратура - Петрич; Постановление за налагане на забрана по чл.68, ал.1 от
НПК и чл 75, т.З от ЗБДС /отм./ от 13.03.2009г. на Районна прокуратура -
Петрич; Писмо Рег.№ 15537/20.03.2009г. на ОДМВР-Благоевград, ведно с
Карта с данни за наложена мярка спрямо български граждани по ЗБДС за М.
С. Б.; Постановление за отмяна на мярката за неотклонение чл.68, ал.1 от НПК
и чл.75, т.З от ЗБДС /отм./ от 13.04.2009г. на Районна прокуратура - Петрич;
Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на
Районен съд - Кюстендил, ведно с мотиви; Решение № 260009/08.09.2022г.
постановено по ВНОХД № 454/2018г. по Протоколи от о.с.з. – 10 бр.;
Преписи от публикации във вестник „Струма от 15.06.2006Г., 1о-
17.06.2006Г., 19.09.2006Г., 20.09.2006г. и 26.06.2006г.; Препис от публикация
във вестник „Труд“ от 26.06.2006г.; Препис от публикация на интернет-
вестник „Дневник" от 13.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-
вестник „Сега“ от 14.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта
btvnovinite.bg от 15.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-сайта factor-
news.net от 17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от
05.09.2008 г.; Препис от публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008
г.; Препис от публикация на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.;
Публикация във в.“Труд“ от 11.06.2011 г.; Препис от публикация на интернет-
сайта Lupa.bg от 12.09.2019г.; Препис от публикация на интернет-вестник „24
часа“ от 12.09.2019 г.; Препис от публикация на интернет-сайта toppresa.com
от 02.10.2019 г.; Препис от стр.14 от вестник „Труд" от 26.09.2006 г.; Препис от
стр.15 от вестник „Труд“ от 26.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-
сайта news.bg от 17.12.2008 г.; Препис от публикация на интернет-сайта
mediapool.bg от 13.09.2006 г.; Адвокатско пълномощно.
Указва, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, на Прокуратура на Република
България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от
получаване на настоящето определение, да представи доказателства за
наличие на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба.
В случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок, съдът ще
приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е неизвършено.
Определението не подлежи на обжалване.
14
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15