Присъда по дело №3221/2019 на Софийски градски съд

ПРИСЪДА

                    №

Гр. София, 11.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3–ти състав в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

 

 

при секретаря Весела Венева

с участието на прокурор Станимир Д.

като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХ дело № 3221 по описа за 2019 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П       Р       И      С       Ъ      Д       И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата К.Г.Ч., родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, месторабота - управител на „К и К МК.” ЕООД, ЕГН : ********** за НЕВИНОВНА за това на 22.05.2018г., в гр.София, ул.„********да е представила чрез Г.В.С. - мениджър управление на проекти в „И.” ООД, като посредствен извършител, в Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност” в Министерство на икономиката - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” по процедура BG16REOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”, във връзка с подадено на 26.09.2017г. от „С.Б.” ООД проектно предложение № BG16RFOP002-1.005-0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница” неверни сведения - Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г., с дата - 29.03.2018г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала” от Д.Г.Я.- Заместник- председател на Националния статистически институт на Р.България и с придаден й вид, че е подпечатана с печат на Националния статистически институт на Р.България - за да потвърди, че действително „С.Б.” ООД е подало пред НСИ към годишния си финансов отчет такава Справка, като в действителност Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016 г. не е подавана в НСИ като част от годишния финансов отчет на търговското дружество „С.Б.” ООД; в НСИ въобще не е подавано Заявление за издаване на заверено копие на Справка за научно — изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. - подписано от управителя на дружеството или от упълномощено от него лице; подписа „вярно с оригинала” на Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. с дата - 29.03.2018г. не е положен от Д.Г.Я., и поставеният печат на документа не е на Националния статистически институт на Р. България, като Справката за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. е неистински официален документ, за да бъдат получени средства - от „С.Б.” ООД - от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейския фонд за регионално развитие - в съотношение - 85% от размера на финансирането, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от Европейския фонд за регионално развитие - от Републиканския бюджет на Република България, в размер на 15% от размера на финансирането по процедура BG16RFOP002-1.005, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.248 „а”, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата К.Г.Ч. /с установена по делото самоличност/ за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата, за периода от 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г., в гр.София,е съставила неистински официален документ - Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г., с дата - 29.03.2018г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала” от Д.Г.Я.- заместник председател на Националния статистически институт на Р.България, като в действителност подписът на „вярно с оригинала” на Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016 г. е положен от К.Г.Ч., с цел да бъде използван документа - пред Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност” в Министерство на икономиката- Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” по процедура BG16RFOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”, във връзка с подадено на 26.09.2017 г. от „С.Б.” ООД проектно предложение №BG16RFOP002-1.005- 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница” - престъпление по чл.308 ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл.308, ал.1 вр. чл.78а от НК й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лв., като я признава за НЕВИНОВНА, и я ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е извършено на неустановена дата в периода от 26.09.2017 г. до 11.05.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата К.Г.Ч., със снета по делото самоличност, да заплати разноски, направени на ДП в полза на държавата в размер на 222,95 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………

Мотиви по НОХД №3221 по описа на СГС, НО, 3 с-в за 2019 год.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска Градска Прокуратура /СГП/ против К.Г.Ч. за това, че на 22.05.2018г., в гр.София, ул. „славЯнска” №8, представила - чрез Г.В.С. - мениджър управление на проекти в „И.” оод, като посредствен извършител, в Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност” в Министерство на икономиката - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” по процедура BG16REOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”, във връзка с подадено на 26.09.2017г. от „С.Б.” ООД проектно предложение № BG16RFOP002-1.005-0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница” неверни сведения - Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г., с дата - 29.03.2018г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала” от Д.Г.Я. - Заместник- председател на Националния статистически институт на Р.България и с придаден й вид, че е подпечатана с печат на Националния статистически институт на Р. България - за да потвърди, че действително „С.Б.” ООД е подало пред НСИ към годишния си финансов отчет такава Справка, като в действителност Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. не е подавана в НСИ като част от годишния финансов отчет на търговското дружество „С.Б.” ООД; в НСИ въобще не е подавано Заявление за издаване на заверено копие на Справка за научно — изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. - подписано от управителя на дружеството или от упълномощено от него лице; подписа „вярно с оригинала” на Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. с дата - 29.03.2018г. не е положен от Д.Г.Я., и поставения печат на документа не е на Националния статистически институт на Р. България, като Справката за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. е неистински официален документ, за да бъдат получени средства - от „С.Б.” ООД - от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейския фонд за регионално развитие - в съотношение - 85% от размера на финансирането, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от Европейския фонд за регионално развитие - от Републиканския бюджет на Република България, в размер на 15% от размера на финансирането по процедура BG16RFOP002-1.005 - престъпление по чл. 248 „а”, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.

Обвинението е повдигнато и за това, че на неустановена дата, за периода от 26.09.2017г. до 22.05.2018г., в гр.София, съставила неистински официален документ - Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г., с дата - 29.03.2018г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала” от Д.Г.Я. -заместник председател на Националния статистически институт на Р.България, като в действителност подписа на „вярно с оригинала” на Справка за научно - изследователска и развойна дейност за „С.Б.” ООД за 2016г. е положен от К.Г.Ч., с цел да бъде използван документа - пред Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност” в Министерство на икономиката- Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” по процедура BG16RFOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”, във връзка с подадено на 26.09.2017г. от „С.Б.” ООД проектно предложение № BG16RFOP002-1.005- 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница”- престъпление по чл.308 ал.1, пр.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението срещу подсъдимата и по двете обвинения така както са внесени с ОА. Подробно описва фактическата обстановка, така както счита, че тя е била установена в хода на съдебното производство. Прави и подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и на заключенията на приетите по делото експертизи, като намира, тази допусната от съда- СИЕ за неотносима към предмета на делото и сочи, че не разбира причините, поради които е била допусната.

Счита, че и двете инкриминирани деяния са осъществени именно от подс.Ч. както от обективна, така и от субективна страна, като излага подробни съображения и по този въпрос.

Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна и по двете обвинение, като по първото съдът да й наложи наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение да отложи за срок от 5 години, а по второто- това по чл.308, а.1 от НК- наказание от 2 години лишаване от свобода, което да отложи за срок от 4 години, като на основание чл.23 от НК определи едно общо най- тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимата Ч.- адв.Ю.С. иска от съда да признае подсъдимата Ч. за невиновна и по двете обвинения. Не оспорва факта, че представената справка НИРД е неистинска и с невярно съдържание, но твърди, че инкриминираното деяние по чл.248а, ал.2 от НК е несъставомерно от обективна страна, включително и с оглед начина, по който е описано като механизъм на извършване в ОА. Излага подробни съображения по този въпрос като прави анализ и на правната норма, по която е повдигнато обвинение на подсъдимата. Оспорва изводите, направени от прокурора включително и досежно анализа на доказателствата и най- вече досежно показанията на св.Т.Д., като намира показанията му за недостоверни по много въпроси и насочени към това да прикрие собствената си противоправна дейност. Счита, че ако някой може да носи отговорност по чл.248, ал.2 от НК в случая това е именно той, включително и чрез използването на Ч. и С. като оръдия за извършване на престъплението. По отношение обвинението по чл.308, ал.1 от НК счита, че няма как съдът да постанови осъдителна присъда единствено на заключението на една СГрЕ, което заявява, че оспорва, тъй като в него вещото лице сочи, че и двата подписа под инкриминирания документ- този на подсъдимата и другият за служител на НСИ са сходни. Твърди, че не подсъдимата, а св.Т.Д. е извършил плащане за получаване на документи от НСИ, докато сред тези получени от подсъдимата, справка НИРД никъде не се сочи да е имало. Излага подробни съображения и във връзка с това обвинение, като иска подсъдимата да бъде оправдана и за него, но ако все пак съдът счете, че заключението на СГрЕ е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата по това обвинение, то да я освободи от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като са налице предпоставките за това.

Подсъдимата К.Ч. дава подробни обяснения и по двете й повдигнати обвинения. Не се признава за виновна. Твърди, че подписът под инкриминирания документ не е положен от нея, както и че не е изготвяла справката НИРД, нито я е предоставяла на св.С., нито я е представяла пред МИ. Поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли съда да бъде оправдана и по двете обвинения, като алтернативно иска, ако бъде призната за виновна по обвинението по чл.308, ал.1 от НК, съдът да й наложи административно наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимата К.Г.Ч. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, месторабота - управител на „К и К МК.” ЕООД, ЕГН : **********.

Към 2017 г. свидетелят Т.Д. и брат му- С.Д. управлявали и представлявали заедно и поотделно дружество С.Б. ООД, като дружеството имало сключен договор за счетоводно обслужване с дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимата К.Ч.- „К енд К МК.” ЕООД. В дружеството на подс.Ч. работели 7 служителя, като дружеството извършвало счетоводно обслужване на С.Б. ООД от 01.11.2016 г. до 22.02.2019 г.

През 2017 г. в Министерство на икономиката (МИ) била открита процедура BG16RFOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”, финансирана по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” (ОПИК) 2014-2020 г. Целта на процедурата била нарастване дела на предприятията, които разработват и разпространяват продуктови и производствени иновации, както и повишаване на иновационния капацитет на предприятията. По процедурата за подбор на проектни предложения, открита от Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност”  /ГД ЕФК/- при МИ (Управляващ орган /УО/ по ОПИК 2014-2020 г.), предприятията- кандидати могли да участват самостоятелно или в партньорство с научна организация. Приложими били два режима помощи по процедурата по подбор на проекти, като първият режим- Елемент А- обхващал „помощи за проекти за научноизследователска и развойна дейност”, съгласно чл.25 от Регламент (ЕС) №65/2014 г. на Комисията от 17.06.2014 г. за обявяване на някои категории помощи съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл.107 и чл.108 от Договора (OB L 187/26.06.2014).

Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализирала с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата бил 68 454 050 лв. Допустими по процедурата били проекти по Елемент А, включващи следните дейности: 1/извършване на изследвания, изпитвания, измервания, необходими за разработването на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация или 2/създаване и тестване на прототип и пилотни линии, свързани с разработването на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация.

Сред документите, които кандидатът по процедурата следвало да представи (т.24, б.С от Условията за кандидатстване по процедурата) била и справка за Научно изследователската и развойна дейност /НИРД/ за 2014, 2015 и 2016 г., в случай че дружеството- кандидат било развивало такава дейност 3 години назад във времето. Научно изследователска и развойна дейност по смисъла на закона била всички разходи за осъществявана в рамките на статистическата единица такава дейност, независимо от източника на финансиране, включващи текущи разходи и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, предназначени за НИРД. В справката НИРД се включвал и показателят „персонал, зает с НИРД”- т.е. човешки ресурси, пряко заети с дейността, отговорни за създаването, прилагането и разпространението на новите знания. В условията за кандидатстване изрично било указано, че непредставянето на съответния документ- т.е. на справка НИРД няма да доведе до отхвърляне на проектното предложение, но кандидатът няма да получи точки по критерий II.2 „НИРД на предприятието за 2014, 2015 и 2016 г.” Самият критерий бил НИРД за три години назад във времето- 2014, 2015  2016 г., като въпрос на конкретна преценка на оценителната комисия било дали, ако кандидатът за подпомагане представи справка НИРД само за някоя от трите години (за една или за две от тях, а не и за трите) ще му бъдат изчислявани и присъждани точки по този критерий само на база така представените справки НИРД за съответните години или изобщо нямало да се взимат предвид, като при възникване на такъв казус, решението следвало да бъде едно и също за всички кандидати.

Данните за НИРД за търговските дружества се събирали от Националния статистически институт (НСИ) веднъж годишно, въз основа на Годишния отчет за дейността на търговеца за съответната година /ГОД/- т.е. справката била част от ГОД. Справката НИРД съставлявала статистическа справка и била част от ГОД на търговеца, който ако извършвал такава дейност бил длъжен да подаде и справка НИРД за съответната година. Самата справка като данни и информация в него се попълвала (съставяла) от самото предприятие- от търговеца, който развивал тази дейност. От 2009 г. насетне подаването на ГОД на предприятията относно малките предприятия ставало или по електронен път: с електронен подпис или с ПИК на НАП или се подавал на хартиен носител в териториалните звена на НСИ, след което служители въвеждали подадената на хартиен носител информация в базата данни в Информационната система „Бизнес статистика” на НСИ. Всички документи, включени в ГОД, както и справката НИРД били съхранявани в тази система на НСИ. От своя страна НСИ издавало въз основа на подадено заявление заверени копия на всички документи, включени в ГОД и подадени в НСИ. Заявление за получаване на заверени копия от тези документи могли да подадат управителят, собственикът, съуправител или съсобственик, съакционер или съдружник на съответното предприятие, което искало получаването на заверено копие от документите. Право да подаде такова заявление, респ. да получи документи имала и упълномощена Счетоводна къща, която водела счетоводството на съответното предприятие, въз основа на представено за това пълномощно. Процедурата за получаване на заверено копие от документите, включени в ГОД, включително и на справка НИРД изисквала подаването на заявление от правоимащо лице, съответно на приложено към него пълномощно в приемната на НСИ- отдел „Информационно обслужване”, където служители поверявали дали са подадени всички необходими за това документи, след което заявлението било входирано в Деловодството на НСИ, където върху него /в горния ляв ъгъл/ бил поставян печат с входящ номер и дата, след което определен служител на Централното управление или на Териториално статистическо бюро разпечатвал ГОД за съответната година от Информационна система Бизнес статистика, след което копията на документите се заверявали с подпис и печат. Самата заверка на документи, включени в ГОД на предприятията съобразно вътрешните правила на НСИ се правела от св.Д.Я.- заместник председател на НСИ, въз основа на заповед издадена от председателя на НСИ- Заповед №РД-07-281/15.09.2014 г. В заповедта бил регламентиран и реда, по който се извършвала заверката на документите. Когато св.Я. отсъствала заверките се извършвали от директора на дирекция „Бизнес статистика” А.Т.. Върху разпечатаните от Информационната система на НСИ документи, окомплектовани със заявлението, св.Я. полагала подпис като лице, оправомощено да извърши заверката, като се подписвала на всяка страница, а на първата такава слагала подпис на 2 места- върху уникалния ID номер, с който документът бил разпечатван от Информационната система на НСИ, както и в долния десен ъгъл на страницата. След това документите отивали в Деловодството, където върху подписа, положен от св.Я., деловодител полагал печат на НСИ и документите били предавани в отдел Информационно обслужване, откъдето могли да бъдат получени от заявителите.

Към 2018 г. имало три броя кръгли идентични печата на НСИ, с надпис „Национален статистически институт”, който се полагал върху заверените копия на документи, които се съхранявали в деловодството, където и били полагани печатите, като печатите нямали уникални номера.

Когато търговци и предприятия, кандидатстващи по различни оперативни програми за получаване на европейски средства, трябвало да представят заверени копия от своите ГОД, именно това била процедурата за получаване на същите от НСИ в заверено копие. НСИ е сертифициран по ISO 9001/2015 като Процедури PR-08 за предоставяне на удостоверение относно код на основна икономическа дейност и PR-09 за предоставяне на копие на ГОД, които описват и алгоритъма на двете статистически процедури.

По конкретната ОПИК изискването към кандидатите било да подадат своите проектни предложения с приложените към тях изискуеми документи чрез системата ИСУН 2020, разработена и функционираща в ГД ЕФК-МИ, като самите документи се подавали под формата на файлове /приложения/, приложени към формуляра за кандидатстване. Системата ИСУН 2020 била информационна система за управление и наблюдение, като подадените чрез нея проектни предложения от различните кандидати по ОПИК били разпределяни между служители в ГД ЕФК, членове на оценителна комисия, на които било възложено със заповед да извършат оценка и подбор на предложенията. Самото подаване на проектните предложения чрез системата ИСУН 2020 ставало чрез квалифициран електронен подпис /КЕП/ на лицето с право да представлява кандидата за подпомагане. Съставът на самата оценителна комисия бил определен със заповед №РД-16-1322/11.10.2017 г. на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на УО по ОПИК. Оценката и проверката на подадените проектни предложения са извършвала изцяло в електронна среда, като всичко, до което членовете на комисията имали достъп били документите под формата на файлове /приложения/, които кандидатите били прикачили към проектните си предложения в информационната система, като нямало изискване тези документи да носят подпис- т.е. нямало изискване за сканиране на оригиналните документи с подписите върху тях и прикачването им като файлове към предложението. Нямало също така изискване приложените документи да са подписани и с електронен подпис, с изключение на следните документи: декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение; декларация по чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ и чл.7 от ПМС 162/2016 г.; декларация за държавни/минимални помощи и декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП.

За всички останали изискуеми за представяне документи към проектното предложение, които се прилагали към формуляра за кандидатстване и за които не се изисквало да са подписани с КЕП или да са сканиран вариант на оригиналните такива, достоверността на същите се удостоверявала, чрез подписването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН 2020. Относно документите, посочени в т.24 от Условията за кандидатстване (сред които съгласно б.”С” била и справка НИРД за 2014, 2015 и 2016 г.) било поставено изискване да бъдат представени във формат, идентичен на образеца, в който са подадени към НСИ като част от ГОД на предприятието, като нямало изискване дори да бъде приложен под формата на сканиран оригинален документ.

Всички проектни предложения по процесната процедура след подаването им чрез системата ИСУН 2020 преминавали през два етапа на оценка. Първият етап бил „Административно съответствие и допустимост”, който се извършвал в ГД ЕФК- МИ, като на този етап проверката включвала преценка и проверка на документацията, която съответният кандидат бил приложил към проектното си предложение, което се извършвало в електронна среда. На този етап предложенията се разглеждали не по същество, а дали всичко, което кандидатът е следвало да включи като информация е приложено и посочено и дали всички документи са представени в изискуемата за това форма и образец. Преценката на този етап била формална, съобразена с утвърдения предварителен пакет от документи и насоки за кандидатстване. На този етап и при установяване на пропуски било допустимо оценителите да изискват от кандидатите да представят допълнително някакви документи или да го представят в изискуемия се за това образец и формат, като не всички документи подлежали на допълнително изискване. Във всяка процедура, включително и в тази имало документи, чието представяне се считало, че би довело до подобряване на проектното предложение, поради което и при липса на такъв документ, той не подлежал на допълнително изискване, като сред тези документи била и справка НИРД за 2014, 2015 г. и 2016 г.

Кандидатите, които отговаряли на всички формални изисквания и били приложили необходимите за това документи в изискуемата за това форма и образец, преминавали към следващия етап- „Техническа и финансова оценка”. Самата преценка и на двата етапа се извършвала от служители на ГД ЕФК- МИ, определени със заповедта на УО да участват като оценители в оценителна комисия, която да извърши проверка, оценка и класиране на кандидатите. Всяко проектно предложение на даден кандидат за подпомагане се разглеждало самостоятелно и независимо от двама члена на оценителната комисия, на които и чрез системата ИСУН 2020 автоматично и на случаен принцип било разпределяно съответното проектно предложение за оценка и които влизали в системата със своето име (профил) и парола и извършвали оценката.

На етап „Техническа и финансова оценка” проектните предложения се разглеждали по същество като по всеки критерий, всеки един от двамата оценители, на които било разпределено съответното проектно предложение, присъждали точки на кандидата на база информацията, заложена в съответните документи (финансово- отчетни такива). Критериите за техническа и финансова оценка били уредени в Условията за кандидатстване по процесната ОПИК, като били посочени и точките (минимален и максимален брой), които могли да бъдат присъдени на кандидата по съответния критерий в зависимост от информацията, съдържаща се в документите.

По критерий II.2 „НИРД на предприятието за 2014, 2015 и 2016 г.” в случаите, когато били представени справки НИРД кандидатът се проверявал и оценявал по няколко показателя, а именно по средносписъчен брой на персонала, както и по инвестиции в оборота по НИРД, като всеки показател имал различна тежест и носел точки в зависимост от конкретната информация по всеки един от тях. Максималният брой точки, които кандидатът могъл да получи по този критерий били 6, като ако данните, съдържащи се в справките НИРД не покривали изискванията на критерия, кандидатът нямало да получи допълнително точки по този критерий, но това не водело до отхвърляне на проектното предложение. Точките, които могъл да получи кандидатът били или 0 (т.е. да не получи никакви) или максималния брой от 6-  с други думи кандидатът или покривал или не този критерий. Ако кандидатът не подадял справка НИРД нямало да получи никакви точки по този критерий, но и подаването на такава справка НИРД не гарантирало получаването на точки по този критерий, което зависило от данни по отделните показатели на този критерий.

В справката НИРД, в една от позициите- код 301 се вписвали данните за персонала, зает с извършването на НИРД за съответната година, а в позиция (код) 100 се отразявали текущите разходи за НИРД за съответната година на предприятието.

Ако кандидатът за подпомагане бил извършвал НИРД за съответната година, но не бил подавал справка НИРД като част от ГОД в НСИ, то и това обстоятелство нямало как да бъде установено и отразено при оценката на техните проектни предложения. Извършването на такава дейност се удостоверявало единствено на база справка НИРД, подадена като част от ГОД на предприятието пред НСИ.

Всеки оценител след като извършел оценяването на конкретното проектно предложение попълвал таблица, в която нанасял присъдените точки по всеки един критерий, като и доколкото оценките се присъждали на база обективни данни и изчисления, следвало оценките, които дават двамата оценители, избрани да разгледат съответното проектно предложение, да бъдат едни и същи. След което секретарят и председателят на оценителната комисия изготвяли на база отделните таблици на всеки оценител обобщена таблица с присъдените точки на всеки кандидат от двамата независими оценители, която съставлявала неразделна част от оценителния протокол, като въз основа на същата се пристъпвало към класиране на кандидатите и техните проектни предложения от възходящ към низходящ ред- от тези с най- много точки към тези с по- малко такива. Всички проектни предложения, които покривали минимума от необходимия брой точки на етап „Техническа и финансова оценка” били класирани по този начин- от възходящ към низходящ ред, но само в рамките на определения по процедурата бюджет. Средната бройка, за която стигал определения бюджет била около 105 проектни предложения, но това зависило и от размера на безвъзмездната помощ, която всеки кандидат бил заявил за своето проектно предложение и за която бил одобрен, като в случай, че кандидатът не е заявил искане за максимално допустимата помощ, това давало възможност на повече кандидати да бъдат класирани и одобрени за подпомагане.

След като комисията класирала кандидатите, чрез изготвяне на списък на същите, работата й приключвала, като тази класация следвало да бъде одобрена от ръководителя на УО (ако той прецени това), а след това се сформирал екип по договаряне. Одобреният от ръководителя на УО списък на класираните кандидати се публикувал на страницата на МИ, като по този начин ставал публичен и достъпен за всички участници в процедурата, които могли да видят дали са одобрени за подпомагане и на кое място са.

По- натам процедурата предполагала екипът по договаряне да изпрати покани на всички одобрени за финансиране кандидати да представят в 14 дневен срок необходимите, документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на условията да бъде бенефициент, като след изтичането на този срок и представянето на документите, ако всички документи били наред се пристъпвало към сключване на съответните договори или към прекратяване на процедурата за конкретния кандидат, ако не всички документи били изрядни.

По конкретната ОПИК обаче и преди да бъдат изпратени поканите към одобрените за финансиране кандидати за представяне на нужните документи за сключване на договорите с тях, била извършена проверка на представените от всички одобрени за подпомагане кандидати финансови документи, поради постъпил в МИ сигнал, че част от документите на някои от кандидатите не отговарят на официалните документи, които били публикувани в търговския регистър и били представени пред НСИ и в частност справките НИРД. Тази проверка била възложена отново на експерти от ГД ЕФК- МИ. Сред тях били свидетелките А.Ж.- на длъжност главен експерт в отдел „Проекти и договаряне” и св.М.М., на които и с резолюция на министъра на икономиката било възложено да извършат проверка на документите на всички одобрени 49 кандидати, сред които било и дружество С.Б. ООД.

Последното, представлявано и управлявано от св.Т.Д. решило да кандидатства по тази процедура, като информацията във връзка с процедурата и кои са необходимите за това документи, била предоставена на дружеството от св.Г.С.- управител на дружество И. ООД- К.антско дружество, с което дружество С.Б. ООД сключило на 20.09.2017 г. договор за разработване и управление на проект по тази процедура. Според договора услугите по разработване на проектно предложение, предоставени от И. ООД на С.Б. ООД обхващали К.ации и техническа помощ, сред които и комуникация и кореспонденция с УО по ОПИК, подготвяне на допълнителни документи и обосновки при искане от страна на УО в течение на процеса на проектното предложение и други. А услугите по управление на проекта обхващали К.ации и техническа помощ след сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ от страна на С.Б. ООД с УО.

Дружество С.Б. ООД искало да кандидатства по процедурата с проект за „разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница”. В тази връзка бил осъществен и контакта с дружество И. ООД, което да К.ира С.Б. ООД относно най- вече подготовката и подаването на проектното предложение, набавянето на необходимите документи, както и на цялата информация от пакета за кандидатстване. Контактът между двете дружества бил осъществяван основно по електронен път (по имейл), като от дружество С.Б. ООД в лицето на св.Т.Д. изпращали на св.С. счетоводните документи и всички други, които той да провери и да окомплектова, след което проектното предложение с приложените към него необходими документи под формата на файлове следвало да бъде подадено посредством КЕП чрез системата ИСУН 2020 до УО по въпросната ОПИК.

Самите счетоводни и финансови документи, за които св.Т.Д. бил уведомен от св.С., че са необходими, той изискал от подс.К.Ч., която чрез управляваната от нея счетоводна къща обслужвала счетоводно С.Б. ООД от м.ноември 2016 г. насетне и именно в счетоводната къща се съхранявали и всички тези документи. Документите, които св.Т.Д. получил от счетоводната къща, както и всички други, с които се снабдил на хартиен носител, за да бъдат приложени към проектното предложение по тази процедура, той сканирал и прикрепил като файлове към формуляра за кандидатстване, а самите документи на хартиен носител оставил в офиса на дружеството за съхранение под формата на архив във връзка с отчитане по съответната програма.

Подготвеното проектно предложение с наименование „разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница”, с което дружество С.Б. ООД кандидатствало по процедурата имало като общата цел на проекта „разработване на продуктова иновация”, а една от специфичните цели била- „повишаване на иновативния капацитет на предприятието”. Проектното предложение на дружество С.Б. ООД обхващало пълно описание на видовете разходи за постигане на общата и специфичните цели- разходи за персонал, разходи за нематериални активи и за услуги, като общият размер на исканата финансова помощ бил в размер на 421 133,54 лв. Произходът на финансирането по проекта било от фонд, принадлежащ на ЕС- от Европейския фонд за регионално развитие в съотношение: 85 % от размера на финансирането, както и средства принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани от републиканския бюджет на Република България в размер на 15 % от размера на финансирането по процедура BG16RFOP002-1.005.

Св.Г.С. уведомил св.Т.Д., че сред необходимите документи, носещи допълнително точки са и справка НИРД за три предходни, последователни години, а именно за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като св.Т.Д. уверил св.С., че дружеството е извършвало през тези години НИРД и разполага с такива справки и може да ги осигури.

Реално за 2016 г. такава справка НИРД не била съставяна и не била подавана до НСИ като част от ГОД за 2016 г. на дружеството. За въпросната година (2016 г.) ГОД бил подаден до НСИ онлайн в Информационната система Бизнес статистика, посредством електронен подпис на упълномощената счетоводна къща- към този момент, това била счетоводната къща, ръководена от подс.Ч., което станало на 29.03.2017 г. Посредством електронния подпис, който имала подс.Ч. и на база предоставеното й от св.Т.Д. пълномощно да представлява дружеството пред НСИ, подс.Ч. могла във всеки един момент да влезе служебно в информационната система на НСИ и да провери какви конкретно документи са подадени към НСИ с ГОД за съответната година. Ето защо и подс.Ч. била напълно наясно, че такава справка НИРД не била подавана към НСИ с ГОД за 2016 г. Независимо от това обаче във връзка с подаване на проектното предложение по процесната ОПИК св.Т.Д. уверил св.С., че има такава справка, като справка НИРД за 2016 г. на дружеството била осигурена (изготвена) под формата на файл и то по образец, който се изисквал за подаване към НСИ като част от ГОД. Наличието на такава справка за 2016 г. изрично било посочено и тя била описана като прикачен по електронен път документ към проектното предложение на С.Б. ООД. В така прикачената под формата на файл справка НИРД за 2016 г. било отбелязано, че същата е с дата 29.03.2017 г. /датата на валидация на справката в Информационната система на НСИ/ и е съставена от подс.К.Ч.. В позиция (код) 301 от същата- „персонал зает с НИРД”, била записана цифрата „3”, което означавало, че за 2016 г. човешкият ресурс (персонал), който пряко бил зает с дейността, отговорни за създаването, прилагането и разпространението на новите знания- т.е. на НИРД е 3 човека. В позиция (код) 100: „текущи разходи за НИРД”, била отбелязана цифрата 50, което се равнявало на 50 000 лв. разходи за НИРД за 2016 г.

Самото проектно предложение №BG16RFOP002-1.005-0133 на С.Б. ООД по тази програма с приложените към него под формата на файлове документи, сред които и въпросната справка НИРД за 2016 г. било подадено чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) от управителя на дружеството– св.Т.Д. на 26.09.2017 г. по ИСУН 2020, като достоверността и истинността на документите, за които нямало изискване да бъдат подписани отделно с КЕП (сред които и справка НИРД), била удостоверена, чрез подписване на самото предложение с КЕП.

По повод на конкретната справка НИРД за 2016 г. няколко дена преди подаване на проектното предложение- на 24.09.2017 г. св.Т.Д. провел кореспонденция с подс.Ч., чрез имейла на св.Т.Д., ползван и за служебни цели, а именно: ****** до имейла на подсъдимата Ч. в счетоводната къща: ******, в която заявил, че преди подаване на проекта са засекли „две малки грешки в НИРД 2016 и ОПР 2016”, като посочил, че „в НИРД 2016 на код 301 трябва да е 3, а е сложено 0”.

В отговор на този имейл, от счетоводната къща бил изпратен отговор на 25.09.2017 г. с тема „корекция НИРД 2016 и ОПР 2016”, на което св.Т.Д. отговорил с „Благодаря” на 26.09.2017 г. г отново чрез имейл.

Така в приложената към проектното предложение на дружеството, подадено в ИСУН 2020 на 26.09.2017 г  като файл окончателен вариант на справка НИРД 2016 г. в код 301 била записана именно цифрата 3.

Сред документите на хартиен носител, които св.Т.Д. събрал и оформил като архив към съответното проектно предложение такава справка НИРД за 2016 г. обаче не фигурирала. Такава справка НИРД 2016 г. не била налична и сред счетоводните документи на дружеството за 2016 г., съхранявани от счетоводната къща на подс.Ч. и предадени на 28.03.2019 г. с приемо- предавателен протокол от подс.Ч. на С.Д.- другият управител на С.Б. ООД.

След подаване на проектното предложение на С.Б. ООД до УО същото преминало през оценка за административна допустимост, а след това чрез системата ИСУН 2020 било разпределено за проверка и оценка на етап Техническа и финансова оценка на св.М.М. и св.Д.Б.. Двамата независимо един от друг поставили на проектното предложение на С.Б. ООД обща оценка от 80 точки, като по критерий II.2 „НИРД на предприятието за 2014, 2015 и 2016 г.” и двамата оценители дали на дружеството максималния брой точки- 6 точки, съобразявайки данните, отразени в трите справки НИРД за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., приложени към проектното предложение.

Така с присъдените му общо 80 точки дружество С.Б. ООД се класирало на 3-то място и било включено в Списъка на предложените за финансиране проектни предложения по процедурата на трета позиция. При неприсъждане на точки по този критерий (а те могли да бъдат или 0 или 6), дружество С.Б. ООД би било с 74 точки, което би му отредило и по- задна позиция в класирането- 36-то място. В този случай могло и да не се стигне до сключване на договор с него, ако безвъзмездната финансова помощ, отпусната по тази процедура не била достатъчна и ако била изчерпана при сключването на договори с кандидати, класирани на по- предни позиции, което зависело и от това кой кандидат какъв размер на помощ бил заявил, че иска да му бъде предоставена.

Предвид постъпилия в МИ сигнал за представяне на неверни и неистински справки НИРД от редица кандидати по процедурата, било възложено със заповед на министъра на икономиката извършването на допълнителна проверка на представените справки НИРД от включените в Списъка на предложените за финансиране проектни предложения кандидати, сред които било и дружество С.Б. ООД. Така с писмо изх.№04-19-433/04.05.2018 г. на министъра на икономиката била изискана информация от НСИ за документи, заверени от НСИ и представени от всички одобрени за финансиране по програмата кандидати (общо 49 на брой), сред които и С.Б. ООД. В резултат на получената информация от НСИ св.А.Ж. и св.М.М. (на които било възложено извършването на проверката) установили, че има несъответствие между представените от С.Б. ООД документи за 2016 г. по процедурата и данните подадени към НСИ като част от ГОД на предприятието за 2014 г. и 2016 г. Установеното несъответствие по отношение данните за 2014 г. се дължало на факта, че за 2014 г. предприятието имало подадена декларация неактивност към НСИ, поради което и за 2014 г. не били изисквани други официални документи и данни. По отношение на 2016 г. официалният отговор на НСИ бил, че има разминаване в посочените данни за отчета на дружеството за 2016 г., но от НСИ не посочили в какво конкретно се състои това разминаване. Ето защо свидетелките предприели по- нататъшна проверка, като св.Ж. изпратила на 14.05.2018 г. от служебния си имейл адрес в МИ електронно писмо до електронния адрес за кореспонденция, посочен от дружеството- **********@*****.***, с което изискала от С.Б. ООД да представи официално заверени от НСИ 5 документа по процесното проектно предложение (описани в приложено като прикачен файл официално писмо). Сред тези документи била и справка НИРД за 2016 г. Самото писмо първо било изготвено на хартиен носител от св.Ж. и изведено с их.№26-С-178 с дата 11.05.2018 г. като било подписано от главния директор на ГД ЕФК, след което било сканирано и прикачено като файл към имейла, изпратен до дружеството. В имейла изрично било посочено да бъде върнат обратен такъв като потвърждение, че имейлът е получен най- късно до края на същия ден, както и че тези документи се изискват във връзка с извършвана служебна проверка за съответствие с декларираните данни на етап кандидатстване, които са част от ГОД на предприятието във формат, идентичен с образеца, подаден към НСИ по повод на проектното предложение на дружеството. В писмото не било отбелязано изрично, че е констатирано несъответствие с информацията, получена от НСИ. В следващите няколко дена обаче така и не бил получен отговор на имейла, изпратен до С.Б. ООД, поради което свидетелките се свързали по телефона с управителя на дружеството- св.Т.Д., който им казал, че в момента е в болница и че щял да отговори на имейла, което обаче така и не сторил отново.

Предвид това писмото от 11.05.2018 г., с посочените в него документи, които били изискани да бъдат представени в заверен препис от НСИ, било изпратено официално на хартиен носител с обратна разписка до дружеството, като било получено от негов служител.

Междувременно още след получаване на имейла от МИ, изпратен на 14.05.2018 г., св.Т.Д. се свързал със св.С. и му казал, че от УО по процедурата изискват представянето на конкретни счетоводни документи, заверени официално от НСИ, сред които и справка НИРД за 2016 г. Сред изисканите за представяне документи не били справка НИРД за другите 2 години- за 2014 г. и 2015 г. За същото обстоятелство той уведомил и подс.Ч., която разполагала с пълномощно от св.Т.Д. в качеството му на управител на дружество С.Б. ООД да представлява дружеството пред НСИ, както и да подава и получава от негово име документи свързани с дейността на същото. Ето защо и доколкото по това време св.Т.Д. бил в отпуск по болест след претърпяна операция на коляното, подс.Ч. подала от името на дружеството заявление вх.№УП-2396/15.05.2018 г. в НСИ за получаване на заверено копие на документите от ГОД на С.Б. ООД за 2016 г. Към заявлението приложила и копие от притежаваното от нея пълномощно, нотариално заверено на 24.10.2016 г. На база така подаденото заявление били изготвени заверени копия на документите, фигуриращи в ГОД на дружеството за 2016 г., сред които обаче не била справка НИРД за 2016 г., тъй като такава изобщо не била подавана- обстоятелство, с което подс.Ч. била напълно наясно. Лично тя в качеството си на пълномощник на дружеството получила на 18.05.2018 г. завереното копие на документите, включени в ГОД на дружеството за 2016 г., като се разписала за това собственоръчно върху заявлението.

Въпреки, че била наясно с липсата на справка НИРД за 2016 г. на неустановена дата в периода между 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г. подс.Ч. изготвила такава, в която в графа (код) 100 „текущи разходи за НИРД”, била отбелязана цифрата 19, което се равнявало на 19 000 лв. разходи за НИРД за 2016 г., за разлика от цифрата отбелязана в същата графа в първоначално подадената справка чрез системата ИСУН 2020 към заявлението за кандидатстване, която била 50 (50 000 лв. разходи). В справката отново било посочено, че е изготвена (съставена) от нея. В справката на последната страница в дясно /над графа „подпис”/ била отбелязана датата 29.03.2018 г., за разлика от първоначално приложената от св.Т.Д. към проектното предложение на С.Б. ООД по процесната ОПИК справка, на която била изписана датата 29.03.2017 г. Тази дата- 27.09.2017 г. отбелязана в първоначалния вариант на справката НИРД за 2016 г. съвпадала като дата с датата на подаване на ГОД на дружеството от подс.Ч. чрез КЕП пред НСИ.

На това място в справката по принцип следвало да се отбележи датата на последната валидация на справката в информационната система на НСИ, което означавало, че справката е минала успешно логическия контрол, който е заложен в системата и не са били открити грешки. В случай на извършена корекция в първоначално подадената справка- т.е. при заявен коригиращ отчет от правоимащите лица, управляващи и представляващи съответното предприятие, което могло да се извърши до 30 септември на годината, в която справката се подавала, ако тази корекция била одобрена от експертите на НСИ, на справката се изписвала датата на последната валидация след извършената корекция в отчета, одобрена от експертите на НСИ. В конкретния случай и доколкото такава справка изобщо не била подавана, то и нямало как да бъдат внасяни и корекции в нея.

Едновременно с това върху справката бил положен и кръгъл печат, наподобяващ този на НСИ /придаден му бил вид, че е на НСИ/, поставен върху всяка страница на справката в долния ляв ъгъл, както и един печат на последната /трета/ страница, поставен в долния десен ъгъл срещу графата „лице за контакт“- в областта на графата „подпис“. Същевременно лично подс.Ч. положила и подпис върху всички отпечатъци, поставени на всеки лист от справката, придавайки им вид, че са положени от св.Д.Я.- заместник председател на НСИ, с цел да удостовери заверката на документа- т.е. да удостовери, че документът е заверен като „верен с оригинала” от длъжностно лице от НСИ, което има правото да заверява такива документи. Към този момент именно св.Д.Я., която изпълнявала длъжността заместник председател на НСИ била оправомощена от председателя на НСИ да заверява съдържанието на документи, издадени от НСИ, а самата заверка се извършвала по предвидена за това процедура и във форма съгласно Процедура PR-09-02 за предоставяне на заверено копие от ГОД, версия 02 в сила от 30.06.2016 г.

В действителност подписите, положени от името на Д.Я. не били положени от последната, а от подс.Ч., която се опитала да имитира /да наподоби/ нейния подпис, а печатът положен като такъв на НСИ, не бил на НСИ, което се установява по несъмнен начин от заключението на Комплексната графическа и технико документна експертиза.

Изготвянето на тази справка била с цел същата да бъде представена пред МИ – ГД ЕФК във връзка с подаденото от С.Б. ООД проектно предложение по процесната процедура, както и с оглед обстоятелството, че от УО изрично били изискали представянето на такава справка в заверен от НСИ формат по повод на извършваната допълнителна проверка на част от представените от одобрените за финансиране кандидати по процедурата счетоводни документи.

След снабдяване с документите от НСИ, както и след изготвянето на процесната справка НИРД за 2016 г. с дата 29.03.2018 г., подс.Ч. уведомила св.Т.Д., че е набавила нужните документи, като същите били предадени на св.Г.С., който имал пълномощно по силата на сключения К.антски договор да представлява С.Б. ООД пред МИ- ГД ЕФК по повод на процесната процедура и да представя от името на дружеството и документи по тази процедура. Той прегледал представените му документи, като установил разликата в цифрата, посочена в код 100 в първоначално представената от името на дружеството справка НИРД за 2016 г. (50) и цифрата (19), посочена в справката, която трябвало да бъде представена във връзка с изисканите от МИ документи в заверен от НСИ формат, като обсъдил това обстоятелство със св.Т.Д., уверявайки го, че промяната в този код не би довел до промяна на точките, които дружеството би получило по критерий II.2 НИРД на предприятието за 2014, 2015 и 2016 г. Към този момент нито един от тримата- подс.Ч. и свидетелите С. и Т.Д. нямали представа по повод на какво се извършва проверката и защо се искат въпросните документи, респ. в какво се състои проблемът. Св.Т.Д. обаче знаел, че такъв има, тъй като от официалната страница на МИ видял, че с част от другите одобрени за финансиране кандидати, при това класирани на по- задни позиции е започнало сключването на договорите за финансиране, а с управляваното от него дружество такъв договор все още не бил сключен.

Междувременно и след като обсъдил със св.Т.Д. ситуацията, св.Г.С. написал от името на св.Т.Д. (като управител на С.Б. ООД) придружително писмо, в което посочвал, че от дружеството прилагат изискуемите документи и в частност документите от ГОД на дружеството за 2016 г. в заверен от НСИ вариант, сред които и справка НИРД за 2016 г., като записал още и следното: „в справката за иновационната дейност на предприятието за 2014-2016 г. представена по проекта и тази, която е представена от НСИ стойностите по раздел Б1, т.1 са едни и същи”. Отбелязал още, че при сравнение на представените документи и изисканите такива от НСИ е открил „дребни технически грешки, допуснати при попълването на документите“ от счетоводителите, които обаче и според него (така било записано в писмото) по никакъв начин не влияят на получените точки и не биха променили класирането, като в тази връзка изрично било отбелязано в писмото, че става въпрос за разликата в код 100 между първоначалната справка и тази прилагана сега. Изрично отбелязал още в писмото, че покрива критерия и на база средно списъчен персонал, зает с НИРД за 3-те години, както и че към проекта е представена справка НИРД за 2015 г., която сама покрива всички показатели, независимо дали се вземат предвид стойностите от тази за 2016 г.

На писмото било придаден вид, че е подписано от името на св.Т.Д., макар последният да не положил лично подпис под него, като по делото не е установено категорично на база изготвените експертизи кое е лицето положило подпис от името на св.Т.Д. и в частност не се установи дали това е свидетелят С., подсъдимата Ч. или трето лице.

След изготвянето на писмото, същото заедно с всички изискуеми от МИ документи, сред които и процесната справка НИРД за 2016 г. били сложени в пощенски плик, който бил запечатан и лично св.С. депозирал и входирал същия в МИ- ГД ЕФК на 22.05.2018 г. от името на дружеството. На плика бил отбелязано, че касае проектното предложение на С.Б. ООД по процесната процедура, като пликът бил деловодно заведен под № 26-С-178/22.05.2018 г.

Пликът бил докладван на св.А.Ж., която била оправомощена да извърши проверката. След отварянето на плика тя и св.М.М. установили наличието на придружителното писмо в него, както и на справка НИРД за 2016 г., като констатирали разликата в цифрите в код 100 между първоначално подадената такава, чрез системата ИСУН 2020 и в представената в „заверен” вид от НСИ- в първоначалната била отбелязана цифрата 50, а в новопредставената- цифрата 19. На база на предварително зададените критерии и методи за точкуване, двете установили, че разликата по този показател не би довело до промяна в точките, които дружеството би получило по критерии II.2 НИРД 2014, 2015 и 2016 г., което означавало, че дружеството пак би получило максималния брой точки- 6 по този критерий, респ. общо 80 такива за проектното си предложение. Това породило въпрос у тях на какво се дължи в този случай твърдяното от НСИ несъответствие в данните, което наложило да бъде отправено ново запитване до НСИ за уточняване на тези несъответствия. В отговор от НСИ с писмо изх.№ 07-04-262/25.05.2018 г. (респ. вх.№04-19-433/25.05.2018 г. на МИ) отговорили, че дружество С.Б. ООД изобщо няма подавана към тях справка НИРД за 2016 г. като част от ГОД на предприятието. Същото било потвърдено и в писмо вх.№33-00-92/07.06.2018 г. на НСИ, с което по отношение на данните взети от представените като заверени от НСИ документи е посочено, че същите не съответстват на представените пред НСИ към Годишната счетоводна дейност на предприятието за 2016 г. Несъответствие било отчетено от страна на НСИ и по отношение на данни за отчета за приходите и разходите и справката за приходите и разходите по видове икономическа дейност.

На база така предоставената информация от НСИ, св.Ж. и св.М. повече не изискали никаква допълнителна информация от дружеството, а изготвили доклад за констатираното от тях и подали сигнал за нередност в документите на кандидата С.Б. ООД. На база на това процедурата спрямо С.Б. ООД била прекратена и не се стигнало до сключването на договор за финансиране с тях, тъй като било установено, че са представили неверни сведения във връзка с проектното си предложение и са използвали и неистински документ.

Въз основа на изготвеното в съдебна фаза заключение на Икономическа експертиза се установява, че на база направеното преизчисление на обобщените финансови данни на дружество С.Б. ООД съгласно заложения по програмата критерий II.2 НИРД за 2014, 2015 и 2016 г. и при условие, че дружеството не беше представило изобщо справка НИРД за 2016 г. към формуляра за кандидатстване, то дружеството пак би получило максималния брой точки по този критерий- 6 на етап Техническа и финансова оценка, съгласно критериите и методологията за оценка на проектните предложения по процедурата. В съдебно заседание вещото лице уточни, че това е така, доколкото дружеството покрива максималния брой точки дори и само на база данните, заложени в справка НИРД за 2015 г., тъй като за 2015 г. покрива единия от двата подкритерия за тази година, а именно- поне 5 % от оборота да се инвестира за НИРД. За 2015 г. оборотът, инвестиран в НИРД е 15,5556 и когато същият се раздели на 3 (за трите години по критерия) се получава повече от 5 %. Ето защо и дори за 2014 г. и 2016 г. да бъде заложен оборот 0 %, то с оборота за 2015 г. дружеството ще покрие единия от двата подкритерия, даващи максимален брой точки, а именно- оборот инвестиран в НИРД за трите години, който трябва да е в конкретния случай над 5 %, доколкото дружеството има средносписъчен брой на персонала под 10 човека. А двата подкритерия са- оборот, инвестиран в НИРД или брой персонал, зает с НИРД на еквивалентно работно време. По втория подкритерий- брой заети лица в НИРД дружеството не покрива критерия, но покрива същия по първия подкритерий- оборот инвестиран в НИРД дори само на база данните за 2015 г. А по въпроса  дали в случай, че дружеството бе представило само справка НИРД 2015 г. без справка НИРД 2014 и 2016 г. би било изобщо оценявано по критерий II.2 и дали биха се изчислявали точки, вещото лице посочи, че това не е от неговата компетентност. В тази връзка св.М., участвала като оценител в процедурата изрично заяви, че е въпрос на конкретна преценка на комисията, която би била направена и взета еднаква за всички кандидати при възникването на подобен казус, какъвто не е имало в случая.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът прие описаната фактическа обстановка по делото въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, а именно: обясненията на подсъдимата Ч., дадени пред съда; показанията на свидетелите А.Ж.; на свидетелката М.М., включително тези, дадени по време на допълнителния й разпит, както и дадените на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (т.1, л.106); на свидетеля Х.С.; на свидетелката Д.Я.; на свидетелката И.И.; на свидетеля Г.С., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателслтвения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (т.1, л.136, т.1, л.129); на свидетеля Д.Б.; на свидетеля Т.Д., включително и тези по време на допълнителния разпит на свидетеля пред съда, както и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК (т.1, л.148); както и писмените доказателства, събрани в хода на ДП и на СФ, сред които  документи, съдържащи се в т.I, а именно: писмо от  ГД ЕФК- МИ  от 03.08.2018 г. до СГП (л.24); писмо- отговор от НСИ- л.31 и списък на документите, изпратени от НСИ с писмото отговор- л.36; документите, изпратени от НСИ съобразно списъка- л.37-л.93; справка от Търговския регистър за С.Б. ООД- л.94-л.96; писмо от МИ относно съхранението на оригиналните -л.209; приемо- предавателни протоколи на оригинални документи, посочени в тях- пощенки плик, придружително писмо и справка НИДР за 2016 г. от 29.03.2018 г.- л.211- л.212; копие на придружителното писмо – л.213; копие на справка  НИДР за 2016 г. от 29.03.2018 г.- л.214; лист с входящ номер на представени документи от 22.05.2018 г.- л.217; справка от Агенцията по вписванията за С.Б. ООД- л.219- л.222; справка от НАП за липса на подадена справка НИДР за 2016 г. от С.Б. ООД- л.224; определение САдС за разкриване на банкова тайна- л.228; справка от НСИ за подавани заявления от С.Б. ООД за получаване на заверени документи и за издадени такива в тази връзка от НСИ- л.231 с приложени към писмото копие от заявлението и пълномощно- л.232- л.233; отговор от МИ на въпросите за характера и значението на справка НИДР за получаването на финансова помощ – при наличие и при липса на такава- л.235; приложени към писмото служебна бележка и извлечение от електронна система за датата и часа на входиране на писмото, с което е представена процесната справка  НИДР- л.237- л.239; приемо- предавателен протокол на документи от НСИ, посочени в него- л.243, а именно: оригинал на заявление за издаване на заверени копия от документи от НСИ- л.248; заверено копие на пълномощно от управителя Т.Д. за К.Ч.- л.249; писмо от НСИ с информация за справките, съдържащи се в подадения ГОД на С.Б. ООД за 2016 г.- л.252; справка от МИ за водена кореспонденция със С.Б. ООД след подаване на първоначалното заявление по проекта с приложено към справката писмо до С.Б. ООД изх.№26-С-178/18.04.2018 г. и отговор на писмото по имейл от Т.Д.- л.255; л.256- л.262; л.263; писмо от МИ относно програмата и източниците на финансиране по нея- л.267- л.268; л.269- л.270;

Писмените доказателства, съдържащи се в т.II от ДП: писмо от МИ до СГП за констатирани нередности и хронология на събитията по казуса- л.6;  документи, приложени от МИ във връзка с описаните факти в писмото и описани в самото писмо- л.8- л.50;

Писмените доказателства, съдържащи се в т.III от ДП: писмо от НСИ до СГП и приложени към него заверени документи за хронологията на събитията- л.1- л.2; самите документи- л.5- л.23;

Писмените доказателства съдържащи се в т.IV от ДП изискана от страна на МИ спрямо С.Б. ООД и представена от тях допълнителна информация и документи във връзка с извършваната допълнителна проверка по заявката- л.1- л.46 /представена от МИ в заверен вариант на копията/; електронно подаден формуляр за кандидатстване с приложенията към него от С.Б. ООД- л.47- л.80 /приложени от МИ в заверен вариант на документите/;

Писмените доказателства, приложени в ТОМ V от ДП: документи подавани от С.Б. ООД във връзка с проекта, представени в заверен вариант на документите от МИ- л.81- л.174 /продължение на документите от том IV/

Писмените доказателства, приложени в ТОМ VI от ДП: документи подавани от С.Б. ООД във връзка с проекта, представени в заверен вариант на документите от МИ- л.175- l.225 /продължение на документите от том IV - V/;

Писмените доказателства, приложени в TOM VII от ДП: писмо от МИ с описани в писмото документи, които се прилагат и данни за лицата, свързани с казуса- л.3- л.7; документи, приложени с писмото на МИ- л.12- л.340;

Писмените доказателства, приложени в ТОМ VIII от ДП: документи, представени от МИ по процедурата;

Писмените доказателства, приложени в ТОМ IX от ДП: документи, представени от МИ по процедурата, включително касаещи и други кандидати;

Писмените доказателства, приложени в ТОМ X от ДП: документи, представени от МИ по процедурата, включително касаещи и други кандидати;

Писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: разпечатана на хартиен носител имейл- кореспонденция от св.Т.Д. (2 тома), касаеща електронна поща ******** и ******** ; сведение от св.Г.С. относно изискана от него имейл кореспонденция; молба от св.Т.Д. съдържаща информация относно изискани от свидетеля документи, както и приложени към нея 2 класьора с имейл- кореспонденция и приемо предавателен протокол; писмени доказателства приложени от прокурора при СГП- 2 бр писма- писмо от НСИ и писмо от МИ; писма и отговори на запитвания, отправени от съда до МИ- ГД ЕФК;

Заключението на изготвената на ДП Комплексна почеркова и техническа експертиза (КПТЕ) /т.1, л.188/; както и заключенията на Съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и на допълнителна Съдебно почеркова експертиза (ДСПЕ), изготвени в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите А.Ж., св.М.М., св.Д.Б., Д.Я. и И.И., като намира същите за последователни, обективни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви досежно обстоятелствата, за които бяха разпитвани тези свидетели. Не се установява който и да е от тях да е заинтересован по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото, поради което и съдът няма основание да не кредитира в цялост техните показания. Наличието на известни неточности и противоречия в показанията им не се дължат на предубеденост или заинтересованост у свидетелите, а на изминалия период от време и логично на избледняване на спомените им. Тези противоречия и неточности бяха преодолени както чрез съпоставяне показанията на същите помежду им и с писмените доказателства по делото, така и  чрез прочитане показанията на част от тях, дадени на ДП, към който момент те са имали много по- ясни спомени за случая с оглед близостта във времето на провежданите разпити спрямо инкриминирания казус. Противоречията по въпроса дали непредставянето на справка НИРД за 2016 г. от страна на С.Б. ООД би довело до присъждането на по- малко точки на дружеството по критерий II.2 НИРД 2014, 2015 и 2016 г., респ. дали това би се отразило на класирането на дружеството в списъка на одобрените кандидати, съдът счита, че се дължи не някаква заинтересованост на свидетелите, а логично на факта, че изчисляването на точките по този показател е на база обективни критерии, които свидетелите няма как да помнят наизуст към настоящия момент, както и на факта, че пред оценителната комисия не е бил поставян въпроса дали при непредставяне на справка НИРД за една от годините изобщо биха се изчислявали и присъждали точки по този критерии или не, доколкото такъв казус не е възниквал в хода на процедурата и не е било вземано решение в тази връзка, което е видно от допълнителния разпит на св.М.М.. Същата заяви, че това би било принципно решение на оценителната комисия, прилагано еднакво за всички кандидати, но тъй като не е имало такъв казус, то и решение по този въпрос не е било взимано. Ето защо логично е да се приеме, че всеки свидетел, който даде показания по въпроса, дали непредставянето на справка НИРД за 2016 от страна на С.Б. ООД би довело до промяна в общия брой точки присъдени на дружеството, както и до класирането му, изказваше свое мнение по въпроса, предвид липсата на принципно решение по този въпрос на оценителната комисия. Същевременно и на база заключението на  изготвената СИК се установи, че по чисто обективни критерии дружество С.Б. ООД е покривало максималния брой точки по критерий II.2 дори и само на база данните, заложени в справка НИРД за 2015 г. и ако бе представило само нея, без инкриминираната такава за 2016 г. пак чисто обективно би получило максималния брой точки- 6, тъй като покрива подкритерий „оборот инвестиран в НИРД”, но друг е въпросът дали в този случай изобщо щяха да му бъдат присъждани точки, доколкото и все пак критерият е бил НИРД за три предходни, последователни години, а не само за една или две. На този въпрос към този момент няма как да се отговори, с оглед това, че такава ситуация изобщо не е била разисквана към онзи момент и е въпрос на конкретика. Това обаче по никакъв начин не сочи на недостоверност на показанията на свидетелите по този въпрос и на съдържащите се по делото документи с различен отговор на същия, изхождащи от УО по повод на воденото ДП. В тази връзка следва да се посочи още, че показанията на св.Х.С. не допринесоха особено за изясняване на този въпрос, доколкото и видно от показанията му, той само е подписал писмо- отговор, изготвено от специалисти в МИ- ГД ЕФК, като изцяло се е доверил на това, което те са посочили в тази връзка, а към настоящия момент нямаше и ясен спомен за условията и изискванията за кандидатстване по конкретната програма. Именно и с оглед наличните по делото противоречиви данни по този въпрос, бе допусната приетата по делото СИК, която да даде отговор на въпроса дали по обективни показатели дружество С.Б. ООД покрива максималния брой точки по критерий II.2 дори и без представяне на справка НИРД за 2016 г., т.е. само на база данните в другите справки. Както бе отбелязано обаче дали в този случай изобщо дружеството е щяло да бъде оценявано по този критерий е друг въпрос, който към този момент няма как да бъде установен и изяснен.

С оглед на изложеното съдът кредитира заключението на въпросната експертиза, както и тези на другите, изготвени такива на ДП и в СФ, като намира същите за обективни, компетентни и безпристрастни. Заключението на КГТЕ, изготвена на ДП досежно подписа положен от името на св.Д.Я. в инкриминирания документ, за който експертът е категоричен, че е положен от подс.Ч. не бе оспорено от защитата и подсъдимата по време на изслушване на вещото лице в съдебно заседание, като последното отговори подробно, мотивирано и обосновано на всички поставени му въпроси без никакво колебание и съмнения, като бе и категорично относно това кой е положил този подпис от името на св.Д.Я., а именно- подс.Ч.. Вещото лице бе категорично, че доколкото е налице сходство в почерка и подписа на подс.Ч. и този на св.Д.Я., както и сходство в тяхното съдържание, то подс.Ч. не се е затруднила много да изпълни подписа, имитиращ (наподобяващ) този на св.Я., придавайки му вид, че изхожда именно от нея. Бе категорично също така, че и в трите подписа има стремеж да бъде наподобен този на св.Я., поради което подс.Ч. е прикрила частично своите признаци, но именно и поради сходството в почерка и в съдържанието на подписа на двете лица, не е срещнала особени затруднения да имитира подписа на св.Я..

Ето защо и доколкото вещото лице подробно и категорично отговори на поставените му въпроси, то съдът кредитира изцяло заключението на КГТЕ като не намери основание да допуска изготвянето на повторна или разширена експертиза по този въпрос, като счита, че направеното едва в пледоариите оспорване на същото е чисто формално и касае не толкова отговора на вещото лице, а касае единствено дали заключението може да се приеме за достатъчно за установяване авторството на инкриминираното деяние по чл.308 от НК от страна на подс.Ч.. Въпрос, който не касае обективността на заключението, респ. не поставя под въпрос дали да бъде кредитирано същото или не, а е чисто правен и е на плоскостта на доказаността на обвинението във връзка с това деяние, респ. на това дали събраните доказателства са достатъчни за установяване по несъмнен начин авторството на това деяние. Съдът счита, че в случая авторството на деянието по чл.308 от НК от страна на подс.Ч. се извежда не само на база заключението на КГТЕ, но и на база събраните по делото гласни и писмени доказателства, съпоставени и със заключението на въпросната експертиза, които доказателства съдът ще обсъди по- долу.

В тази връзка съдът счита, че показанията на свидетелите Т.Д. и Г.С., както и обясненията на подс.Ч. допринасят до голяма степен за този извод на съда, макар същите да не могат да бъдат кредитирани с пълно доверие особено досежно въпроса били ли са те наясно с обстоятелството, че дружеството няма подадена справка НИРД за 2016 г. към НСИ, както и знаели ли са, че подадената такава към формуляра за кандидатстване, респ. представената такава допълнително в „заверен“ вариант от НСИ са неверни, съответно последната- неистинска. Съпоставяйки показанията на двамата свидетели както помежду им, така и с обясненията на подс.Ч. съдът прие, че и тримата или най- малкото св.Т.Д. и подс.Ч. са били напълно наясно с това обстоятелство. Самата подсъдима в своите обяснения, дадени пред съда изрично заяви, че тя е знаела, че дружеството няма подадена такава справка НИРД за 2016 г., тъй като тя е имала достъп до информационната система на НСИ на база притежавания от нея електронен подпис, както и с оглед това, че управляваната от нея счетоводна къща е обслужвала счетоводно дружество С.Б. ООД, респ. е имала и пълномощно да представлява дружеството пред НСИ, поради което и във всеки един момент е могла да направи проверка какви са документите, които са били подадени към НСИ като част от ГОД на дружеството за 2016 г. Още повече, че именно тя, чрез нейния електронен подпис е подала ГОД за 2016 г. на дружеството към НСИ, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от самата подсъдима- писмо изх.№07-04-315/05.04.2019 г. на НСИ. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата в тази им част, тъй като същите не само, че не се опровергават, а напротив- подкрепят се от писмените доказателства по делото, като от друга страна в тази им част обясненията на подсъдимата са логични и житейски правдоподобни. На следващо място въпросът за справката НИРД за 2016 г. е бил предмет на обсъждане още преди подаване на проектното предложение на дружеството чрез системата ИСУН 2020 на 26.09.2017 г., което е видно от имейл- кореспонденцията, водена между св.Т.Д. и счетоводната къща, управлявана от подс.Ч.. Сред тази кореспонденция, представена по делото точно от св.Т.Д. е и писмото от 24.09.2017 г. /подадено лично от него според показанията му/, в което св.Д. заявява, че преди подаване на проекта са „засекли“ две малки грешки в НИРД 2016 г. и ОПР 2016 г. касаещи код 301, посочвайки, че цифрата тук трябва да е 3, а не 0 както е заложено в справката. На това писмо изпратено от имейла на св.Т.Д. е получен отговор от имейла, ползван от счетоводната къща на подс.Ч., в който отговор се посочва, че са приложени в коригиран вариант НИРД 2016 г. и ОПР 2016 г., което е станало на 25.09.2017 г.

Самият Т.Д. категорично посочи също така в своите показания, които са и логични по този въпрос, че цялата счетоводна документация, касаеща дружеството е била съхранявана в счетоводната къща, обслужваща дружеството, а сред тази документация логично са и справките НИРД, които са част от ГОД на дружеството и които логично също така са били съставяни (изготвяни) от счетоводителя, обслужващ дружеството. Ето защо съдът прие за логични и достоверни твърденията на св.Т.Д., че се е снабдил с всички счетоводни документи, които е следвало да приложи към процесното проектно предложение от счетоводната къща на подсъдимата, където са били съхранявани документите към този момент. А и не случайно имейл кореспонденцията по повод справката НИРД и ОПР на дружеството е била водена между него и счетоводната къща, тъй като там е логично да са се намирали тези документи, изготвяни именно от счетоводителя, обслужващ дружеството. Отново св.Т.Д. бе категоричен, че е получил всички счетоводни документи, които е трябвало да приложи към проектното предложение първо на хартиен носител, а след това е сканирал и приложил като файл към формуляра за кандидатстване, като заяви, че пази като архив тези документи, но същият така и не можа да намери и да представи пред съда справка НИРД за 2016  г. сред тези документи. И това не е случайно, доколкото такава справка никога не е била съставяна и никога не е била подавана пред НСИ, както е безспорно установено на база всички събрани писмени доказателства по делото. Всичко това сочи, че още към онзи момент- към момента на подаване на проектното предложение, св.Т.Д. е бил напълно наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. липсва. Наясно с това е била и самата подсъдима, която освен това е знаела, че дружеството кандидатства по процесната програма, тъй като от нейната счетоводна къща са били изисквани счетоводните документи на дружеството от св.Т.Д. и чрез нейния имейл- адрес е водена кореспонденцията касаеща и справката НИРД за 2016 г. Ето защо и твърденията на подсъдимата, че тя не е знаела, че дружеството кандидатства по процесната програма, съдът не кредитира и прие за защитна версия на същата в тази им част. А и няма никаква логика св.Т.Д. да не каже на подс.Ч., че дружеството му кандидатства по тази програма, при положение, че търси от нея съдействие за снабдяване с нужните му за това счетоводни документи. Още повече, че във водената имейл кореспонденция по повод на справката НИРД за 2016 г. между св.Т.Д. и подс.Ч. изрично е отбелязано, че е констатирана „грешка“ в справката НИРД за 2016 г. и в ОПР за 2016 г. по повод подаване на проектно предложение от дружеството, а не по друг повод.

Всичко това сочи, че подс.Ч. е била напълно наясно с дейността на дружеството, както и с това, че то участва като кандидат за финансиране по определена програма към МИ, в която връзка именно са били изисквани да изпрати на св.Т.Д. счетоводни документи на дружеството, сред които и въпросната справка НИРД за 2016 г. От друга страна няма никаква логика също така подс.Ч. да е знаела, че такава справка НИРД за 2016 г. липсва и да не уведоми св.Т.Д. за това обстоятелство, а да изготвя без негово знание справка НИРД за 2016 г. и да му я праща в електронен вариант, тъй като нито тя, нито управляваната от нея счетоводна къща са имали какъвто и да е било пряк интерес от участието на дружеството като кандидат за финансиране по програмата на МИ или от представянето на данни, касаещи дружеството, които са неверни. Интерес от това е имало единствено и само дружеството и неговите управители, в частност св.Т.Д., който по негови твърдения се е занимавал с тази дейност от името на същото.

Същевременно и както се установява и от показанията на св.С., който е К.ирал дружеството при участието му по тази програма, а така също и от изготвеното именно от него придружително писмо, с което е представена и инкриминираната справка НИРД за 2016 г., дори и само на база справката НИРД за 2015 г. дружеството е покривало критерия по т.II.2 НИРД 2014, 2015 и 2016 г., поради което е било достатъчно да представи само тази справка, за да получи максималния брой точки по този критерий. Това се установи по несъмнен начин и от изготвената в съдебна фаза СИК. Ето защо е било напълно излишно, ако такава справка НИРД за 2016 г. е липсвала, тя да бъде съставяна от подс.Ч. без последната да уведоми за това св.Т.Д., тъй като същата не е имала никакъв пряк или непряк интерес от това. Много по- логично и житейски правдоподобно е, липсата на тази справка да е била обсъдена със св.Т.Д., респ. той да е бил напълно наясно, че такава липсва, но с негово знание и желание, въпреки всичко такава да е била изготвена нарочно, за да бъде приложена към проектното предложение на дружеството по процесната програма, което би донесло допълнителни точки именно на дружеството. А и се поставя логично въпроса, как така св.Т.Д., който твърдеше, че не е запознат в подробности с тези справки и тяхното изготвяне, е бил наясно и е установил „грешката“ в справката НИРД за 2016 г. и в ОПР за 2016 г. и как е установил в какво точно се изразява тази грешка, освен ако не е бил запознат с всички подробности по повод изготвянето на справката, която без съмнение е била нарочно съставена именно с цел представянето й към проектното предложение на дружеството по процесната програма. Поставя се също така въпроса, ако изискването е било справките НИРД да се подадат по програмата във формат и във варианта, в който са били подадени пред НСИ, как изобщо е било възможно да се извършват корекции в тези справки, каквото е било искането на св.Т.Д., доколкото той е бил напълно наясно, че веднъж подадена пред НСИ, данните в справката няма как впоследствие да бъдат коригирани без тази корекция да се заяви и пред НСИ. От показанията на св.Я. се установи, че е възможно да се извърши корекция в подадените към НСИ данни – т.е. предприятията да влезнат в системата на НСИ и да заявят коригиращ отчет, като това е било възможно да се направи до 30 септември на годината, в която е подадена справката, но така заявената корекция не се приема автоматично, а се преглежда от експертите на НСИ, които могат да приемат или да отхвърлят направената корекция. Ако бъде приета тази корекция в справката НИРД, то последната следва да е минала през логически контрол, заложен в системата и да е валидирана успешно в системата. В този случай върху справката на последната страница автоматично се изписва датата на последната успешна валидация на справката НИРД в системата на НСИ. Това означава, че ако такава корекция е била направена от подс.Ч. в системата на НСИ след 24.09.2017 г. (когато й е бил изпратен имейла от св.Т.Д. за открити грешки в справката НИРД 2016 г.), то и на самата справка, която впоследствие тя е изпратила отново чрез имейла в коригиран вариант на св.Т.Д. и която той твърди да е приложил като файл към проектното предложение на дружеството, следва да е отбелязана датата на последната валидация на справката в системата на НСИ, която логично при това положение следва да е била или 24.09.2017 г. или 25.09.2017 г., когато е върнат имейла с коригираната справка НИРД за 2016 г. Видно обаче от приложената на ДП справка НИРД 2016 г., която св.Т.Д. е прикачил към проектното предложение на С.Б. ООД и е подал на 26.09.2017 г. чрез системата ИСУН 2020, датата изписана върху справката НИРД за 2016 г. на последната страница е 29.03.2017 г.- т.е. дата, която предхожда въпросната имейл кореспонденция и която е съобразена със срока, до който е следвало да бъде подадена въпросната справка като част от ГОД на дружеството към НСИ за 2016 г.- до 31.03.2017 г. Между впрочем тази дата- 29.03.2017 г., отбелязана на последната страница на въпросната справка, кореспондира именно с датата, на която е бил подаден от подс.Ч., чрез КЕП ГОД на дружество С.Б. ООД пред НСИ, а именно- 29.03.2017 г.,като според съда това не е случайно, тъй като подс.Ч. е била наясно кога е подала лично тя пред НСИ ГОД на дружеството и логично е да е изписала върху нарочно съставената допълнително справка НИРД за 2016 г. тази дата.

Разбира се възможно е св.Т.Д. да не е бил запознат с тези подробности и детайли, доколкото със счетоводната дейност на дружеството е била натоварена да се занимава подс.Ч., чрез управляваната от нея счетоводна къща. Но поставя се въпроса какъв би бил интересът на под.Ч. да изготви несъществуваща справка НИРД за 2016 г. на дружеството и да не уведоми за това св.Т.Д., ако той не е знаел, че такава не е била подавана като част от ГОД на дружеството за 2016 г., особено и при неколкократно заявеното от него по време на разпита му, че е коментирал с К.анта– св.С., че дори и без такава справка НИРД за 2016 г., дружеството покрива изискванията по този критерий и може да получи максималния брой точки по него, дори само на база данните в справката НИРД за 2015 г. За съда такъв интерес не съществува, поради което прие, че и двамата са били наясно с това обстоятелство, както и че и двамата са знаели, че приложената към проектното предложение на дружеството по процесната ОПИК справка НИРД за 2016 г. е нарочно създадена, за да бъде използвана и приложена към това предложение.

Прави впечатление и нещо друго в показанията на св.Т.Д.- по всички въпроси, касаещи справката НИРД за 2016 г. той удобно заявяваше, че няма ясни и точни спомени- заяви, че дружеството е извършвало НИРД през 2016 г., но нямаше спомен дали такава справка е изготвяна за 2016 г., но от друга страна посочи, че е имал съзнание към момента на кандидатстването, че тези справки са били осигурени и за трите години, за които е следвало да бъдат представени, макар и отново удобно за него да отговори, че няма спомен как са му били предадени същите- по имейл или на хартиен носител. Така и обаче впоследствие не можа да открие такава справка НИРД за 2016 г., независимо, че твърдеше, че пази всички документи, подадени като приложение към проектното предложение на дружеството като архив. Удобно също така първоначално и преди да бе изискано да представи водената имейл кореспонденция със счетоводната къща на подс.Ч. заяви, че няма спомен дали е проверявал справките НИРД преди да ги прикачи като приложения към проектното предложение в системата ИСУН 2020. Нямаше също така спомен дали е представил такава справка НИРД за 2016 г. във връзка с предходна програма, по която е кандидатствало дружеството, макар да заяви, че дружеството е участвало в такива и че самото участие на дружеството в тези програми било доказателство, че последното е извършвало НИРД за 2016 г., което бил коментирал с К.антите. Отново и опитвайки се да убеди съда и страните, че не е знаел, че такава справка НИРД за 2016 г. изобщо не е подавана към НСИ, св.Т.Д. заяви, че няма спомен дали между първоначално подадената справка НИРД за 2016 г., прикачена като приложение към проектното предложение и впоследствие, подадената такава в „заверен” от НСИ вариант е имало разминаване или не, като поддържаше версията, че няма спомен дали е коментирал този въпрос с К.анта или не, макар през цялото време да твърдеше, че е коментирал все пак с него, че и без тази справка НИРД за 2016 г. дружеството покрива изискването на критерия и може да получи максималния брой точки и само на база справката НИРД за 2015 г. Очевидно е, че няма как св.Т.Д. да има ясен спомен за едното, а за другото- не, тъй като тези факти са взаимно свързани и за да са били коментирани от него с К.анта, съответно, за да е запомнил той добре това обстоятелство, повече от ясно е, че е имало някакъв проблем и някакво несъответствие, с което св.Т.Д. е бил напълно запознат още към онзи момент, а не както той твърди да е научил едва при разпита му на ДП.

Ето защо съдът не кредитира показанията на св.Т.Д. по тези въпроси, като прие, че същият удобно и изгодно за себе си не съобщава всички известни му факти, респ. удобно заявява, че няма спомен за същите, тъй като, обратното не е в негова полза. Твърденията му, че няма спомен да е било изготвяно съпроводително писмо и той да е коментирал същото със св.С. съдът не кредитира, още повече, че след предявяване на писмото на св.Т.Д. той „възстанови” частично спомените си, но отново угодно за себе си посочи, че няма спомен да е възлагал на някой да изготвя това писмо и да е възлагал на К.анта- св.С. да изготви това писмо, което освен всичко друго изхожда от негово име, макар и да не е било подписано от него, а от друго неустановено по делото лице, което е придало вид, че писмото е подписано от св.Т.Д.. Съдът не  кредитира тези показания на св.Т.Д., тъй като на първо място счита, че именно той в качеството му на управител на дружеството- кандидат по програмата, а не св.С. или подс.Ч. или трето лице, са имали интерес от изготвянето на това писмо. Още повече, че св.Т.Д. неколкократно заяви, че е коментирал с К.анта- св.С. обстоятелствата, отразени в писмото, касаещи разминаването в справката НИРД за 2016 г. и как това разминаване се отразява на точкуването и класирането на дружеството, но въпреки това поддържаше, че няма спомен да е изготвяно такова писмо или да е възлагал на някого да го изготви, което е лишено от каквато и да е било логика. Точно обратното- св.Т.Д. е бил напълно наясно както с писмото, така и с разминаването в данните в двете справки НИРД за 2016 г. в позиция (код) 100, което разминаване е било предмет на обсъждане в самото придружително писмо, а така също е бил наясно и с разликата в датите, отразени като дата на валидацията в двете справки на последната им страница. При това положение логично е, след като тези обстоятелства са били обсъждани и коментирани, дори и в придружителното писмо, св.Т.Д. да се е поинтересувал на какво се дължи тази разлика и как се е получило това разминаване, което все пак св.Т.Д. потвърди пред съда в разпита си, заявявайки, че със сигурност този проблем е бил коментиран. Ето защо и няма никаква логика св.Т.Д. да не е коментирал още към онзи момент това обстоятелство и с подс.Ч., от която твърди да е получил справката и за която заяви в разпита си, че тя като счетоводител носи отговорност за истинността и достоверността на справката, тъй като се изготвя от нея, особено и ако разминаването е било и специално обсъдено и коментирано в нарочно изготвено придружително писмо, с което документите са били подадени до УО.

С оглед на всичко съдът прие, че както подс.Ч., така и св.Т.Д. са били напълно наясно още към онзи момент, че такава справка НИРД за 2016 г. липсва, респ., че представената и подадената такава до УО на 22.05.2018 г. е нарочно съставена и отразява неверни данни. Ако не са били наясно, то лишено от житейска логика е разминаването между двете справки да бъде изобщо коментирано във въпросното придружителното писмо, съставено от св.С.. Единствената логика за съставянето на това придружително писмо с отбелязване в него изрично на тези „технически грешки“ е била, че всички- и св.С. и св.Т.Д. и подс.Ч. са били наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. не съществува изобщо, респ., че подадената като файл, приложен към формуляра за кандидатстване първоначално такава е нарочно съставена, за да бъде използвана от дружеството по тази програма. Извод, който следва и от обстоятелството, че и тримата към този момент вече са били напълно наясно, че именно и във връзка с тази справка е била извършваната проверката от УО и е било изискано дружеството да представи допълнително документи, заверени от НСИ, сред които именно справка НИРД за 2016 г. В писмото, изпратено до управителя на дружеството от св.А.Ж. изрично е посочено, че се извършва проверка за съответствие на декларираните данни, поради което се иска и представяне на заверен от НСИ екземпляр включително и от справката НИРД за 2016 г., макар и да не е било посочено в какво конкретно се състои проверката на тези данни. С други думи и тримата към този момент вече са били наясно, че е установен проблем в справката, но не са знаели какъв е той- т.е. не са били наясно какво точно е установено от УО, поради което са се опитали да „отклонят“ вниманието на УО в друга посока като сами посочат наличието на някаква „техническа грешка“, която „са установили” в първоначално представената справка НИРД за 2016 г., която обаче не би довела до промяна в точките и в класирането на дружеството- теза, напълно изгодна и обслужваща интереса на дружеството.

Действително нито от показанията на св.Т.Д. и на св.С., нито от обясненията на подс.Ч. могат да бъдат направени директни изводи в тази насока, но това е логично като се има предвид, че всеки един от тях се опитва да прикрие себе си и да насочи вниманието към другите, тъй като в противен случай би признал неизгодни за себе си факти, уличаващи го в неправомерна, дори престъпна дейност. Ето защо и тримата отговаряха твърде уклончиво на всички въпроси, касаещи обстоятелствата около снабдяването с инкриминираната справка НИРД за 2016 г., както и тези свързани с това кой, с кого е общувал по този повод, кой на кого и какво е предавал и изпращал. Не случайно св.Т.Д. твърдеше, че той не е бил запознат с документите, с които се е снабдила подс.Ч. от НСИ и че тя само по телефона го е уведомила и уверила, че се е снабдила с всички изискани от УО документи, както и че лично тя е изпратила по куриер тези документи на К.анта – св.С.. Св.Т.Д. бе категоричен, че пази разписката от куриера в тази връзка, тъй като същата му била предадена от подс.Ч., но когато му бе указано да я представи по делото, заяви, че не разполага с такава разписка. От своя страна подс.Ч. категорично отричаше да е изпращала на С. каквито и да е било документи, още по- малко инкриминираната справка НИРД за 2016 г., а последният уклончиво и угодно за него самия през цялото време твърдеше, че е получил документите или от св.Т.Д. или от подс.Ч., макар да уточни, че никога не е комуникирал с нея лично по тази програма, както и че предполага, че е получил тези документи от някой от двамата, тъй като това било логично.

Св.С. също както св.Т.Д. заяви, че няма ясен спомен за редица обстоятелства, за които бе разпитван във връзка с процесната справка НИРД за 2016 г., като например в какво се е състояло разминаването между двете справки НИРД за 2016 г., макар да заяви категорично, че е установил, че това разминаване не влияе на класирането и точкуването на дружеството. На база и на неговите показания обаче става ясно, че св.Т.Д. е знаел за това разминаване още към онзи момент, а не както твърдеше послеедният, че е научил едва при разпита му на ДП, като нелогично обаче звучат твърденията и на двамата свидетели, че не са се поинтересували на какво се дължи това разминаване и че нито един от тях не е направил опит да изясни това обстоятелство. Ако това е така, то се дължи на обстоятелството, че и тримата- и С. и Д. и Ч. са били наясно с липсата на справка НИРД за 2016 г. и съвсем умишлено във втората представена справка, която е била нарочно изготвена, за да бъде представена пред УО е била внесена „корекция”, която обаче е направена по начин, че да не влияе на точкуването на дружеството, а едновременно с това да бъде насочено вниманието на УО в тази посока, доколкото и все пак и тримата са били наясно, че за да се извършва проверка именно на тази справка, а не на другата от 2015 г., то в нея точно е следвало да има някакъв „проблем”, някаква „техническа грешка”, която те са се опитали да „установят” и да посочат на УО. С такава цел е било изготвено и придружителното писмо, което св.С. отрече да е съставял или изобщо да е коментирал със св.Т.Д., макар и в разпита си на ДП да е казал точно обратното. Съдът не кредитира показанията на св.С. дадени пред съда по този въпрос, не само поради факта, че на ДП той категорично е заявил друго, но и с оглед на категорично установеното, че именно той е получил всички документи, които е следвало да занесе пред МИ, лично той е проверил всеки един от тях (по негови твърдения), лично той е сложил всички в плика, който лично той каза, че е запечатил и занесъл лично в МИ. Освен това и от неговите показания и от тези на св.Т.Д. става ясно, че въпросът, касаещ разминаването между двете справки е бил коментиран помежду им, поради което и няма кой друг освен св.С. да е съставил като текст придружителното писмо, още повече, че той е имал и специалните познания в тази материя и че именно той (по негови думи и по твърдения на св.Т.Д.) е казал, че разминаването на влияе на точкуването и класирането на дружеството, което е и записано в самото писмо като текст. Този извод следва независимо, че на база приетата по делото ДСГрЕ не можа да се установи по несъмнен начин кой е положил подписа под това писмо от името на св.Т.Д.. Единственото категорично установено е, че това не е самият Т.Д., което е и логично като се има предвид, че не той е съставил технически писмото, както и че по това време по твърдения на всички е бил в отпуск по болест, поради което и св.С. е подал плика с документите в МИ. По въпроса кой точно е подписал писмото и дали това е бил св.С. (което е и най- логично), съдът счита, че е без особено значение за конкретния казус, доколкото от показанията и на 2-та свидетели- С. и Д. се установява, че обстоятелствата, по повод, на които е било съставено писмото са били обсъждани и коментирани помежду им, а кой конкретно е положил подпис от името на св.Т.Д. е ирелевантно. От значение е само дали всеки един от тях и на- вече дали подс.Ч. и св.Т.Д. са били наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. не съществува, респ., че няма как при това положение тя да бъде представена пред УО в заверен от НСИ вариант, както и че ако все пак такава справка се представи, то логично е тя да е неистинска, предвид липсата на оригинална.

В заключение съдът кредитира като цяло показанията на св.Д. и на С., с изключение на онази част от тях, коментирана по- горе, в която те заявяват да нямат ясни спомени около и във връзка с процесната справка НИРД за 2016 г., както и твърденията и на двамата и най- вече тези на св.Т.Д., че не е бил наясно, че дружеството няма подадена справка НИРД за 2016 г. към НСИ, както и че е научил за това обстоятелство едва при разпита му на ДП. За да не се довери на показанията му по този въпрос, съдът взе предвид дори заявеното от него, че след като научил това бил питал само подс.Ч. и изобщо не бил направил проверка в НСИ или по друг начин, което звучи нелогично, особено като се има предвид, че представянето на неистинската справка НИРД за 2016 г. е довело до прекратяване на процедурата по кандидатстване на неговото дружество по процесната ОПИК, както и до воденото разследване по настоящето ДП, макар и не срещу него. Единственото логично обяснение е, че той е бил наясно с това обстоятелство, както и че представянето на въпросната справка не е станало без неговото знание и без неговото съгласие, особено като се отчете и това, че интерес от представянето на такава справка е имало само дружеството, представлявано от св.Т.Д., а не и подс.Ч..

Ирелевантно е също така кой точно е изпратил на св.С. документите, които в последствие той е депозирал на 22.05.2018 г. в МИ по процесната програма и сред които е била и инкриминираната справка НИРД за 2016 г. От значение е това, че такава справка е била налична сред тези документи, както и че тя според съда е била съставена в неистинската й част (относно заверката на същата от името на длъжностно лице от НСИ- т.е. от името на св.Д.Я.) от подс.Ч.. Последното по несъмнен начин се установява не само от заключението на изготвената на ДП КГТЕ, което съдът кредитира в цялост. Аргумент в полза на този извод е и факта, че именно подс.Ч. е подала заявлението за получаване на заверени документи от НСИ на 15.05.2018 г.- веднага след като св.Т.Д. е бил уведомен от писмото на св.А.Ж. за необходимостта от представяне на определени документи, сред които и въпросната справка НИРД за 2016 г. в заверен вариант от НСИ. Същевременно св.Д. е категоричен, че е възложил снабдяването с тези документи на подс.Ч., която единствено освен него и брат му е имала пълномощно да представлява дружеството пред НСИ, а към този момент св.Д. е бил в отпуск по болест поради операция на коляното и физически не е имал възможност да подаде заявлението за получаване на тези документи пред НСИ.  Същевременно именно тя на 18.05.2018 г. е получила от НСИ документите, включени в ГОД на дружеството за 2016 г., за което и лично се е подписала на заявлението- нещо, което се установи не само от заключението на ДСГрЕ, но и от писмо на НСИ изх.№07-07-35/24.08.2018 г., в което изрично се сочи, че освен заявлението подадено от името на Т.Д. на 15.05.2018 г. за получаване на заверен препис от определени документи, друг не е подавал в този период искане за получаване на такива документи от НСИ, както и че така изготвените преписи са били получени след това лично от подс.Ч. на 18.05.2018 г. на база представено от нея пълномощно, налично и по делото. Всичко това сочи, че именно тя е подала заявлението, както и че лично тя е получила въпросните документи, като е била напълно наясно, за какво се искат тези документи, както и че дружеството кандидатства по процесната ОПИК, съответно, че тези документи са изисквани от МИ по повод на тази програма. Твърденията на подс.Ч., че не е била информирана за участието на дружеството по въпросната ОПИК, съдът прие за недостоверни, като прие също така, че подс.Ч. умишлено заяви да няма спомен дали е подавала заявление за получаване на документи от НСИ, както и дали е взимала такива, съответно дали е изпращала същите на св.С.. Тя се опита да омаловажи своята роля в случая, твърдейки удобно за нея, че няма спомен и че е възможно да е сторила това, макар в същото време да твърдеше, че е уведомила лично св.Т.Д.- било на имейла, било по телефона, че такава справка НИРД за 2016 г. не е подавана, както и че той се бил ядосал, тъй като заявил, че му е необходима за кандидатстване. Последното е в противоречие със заявеното от самата подсъдима, че не била наясно, че дружеството кандидатства по процесната ОПИК, както и че разбрала това едва на ДП от разпита на свидетелите. Самите й обяснения по този въпрос са вътрешно противоречиви, а и се опровергават, както от показанията на св.Т.Д., така и от писмените доказателства по делото, коментирани по- горе от съда. Същевременно под.Ч. е била наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. не е подавана, не само, защото тя е подала, чрез КЕП ГОД на дружеството за 2016 г., не само защото е имала достъп във всеки един момент до системата на НСИ, където е могла да провери дали има подадена такава справка, но и защото лично тя е получила всички документи, заверени от НСИ, по повод на които е подала заявлението на 15.05.2018 г., като сред тези документи такава справка обективно не е имало как да съществува, тъй като такава не е била изобщо подавана. От друга страна в писмото на св.А.Ж. до управителя на дружеството, за което св.Т.Д. изрично е уведомил и подс.Ч. и с оглед на което, тя е подала и заявлението на 15.05.2018 г., изрично е било посочено, че следва да бъде представен в заверен от НСИ формат и справка НИРД за 2016 г. С други думи подс.Ч. е била наясно какво се иска от МИ, както и че тази справка няма как да бъде представена, но въпреки това, такава справка е фигурирала сред документите, които са били предадени на св.С., за да ги входира по проектното предложение на С.Б. ООД в МИ по процесната ОПИК. Без значение е дали документите първо са предадени на св.Т.Д. и той след това ги е дал на св.С. или последният ги е получил директно от подс.Ч.. От значение е, че именно тя е подала заявлението за снабдяване с тези документи, тя е получила същите и сред тях не е фигурирала справката НИРД за 2016 г., макар и след това такава да е била налична сред документите, които св.С. е запечатил в плик и е депозирал пред МИ на 22.05.2018 г. От значение е също така, че според заключението подписът, положен от името на св.Д.Я. върху тази справка в качеството й на длъжностно лице от НСИ, оправомощено да заверява преписи от документи, издавани от НСИ е положен не от друг, а от подс.Ч., като тя е била улеснена в това отношение с оглед сходството между нейния подпис и този на св.Я.. Всички тези обстоятелства съпоставени помежду им дават основание на съда да приеме, че по делото по категоричен начин с установява, че именно подсъдимата е автор на инкриминирания документ в частта относно заверката на същия от името на длъжностно лице от НСИ, тъй като тя не само е знаела, че такъв документ не съществува, но и на нея е било възложено от св.Т.Д. да се снабди с такъв, което и е сторила. С оглед на това и твърденията на подс.Ч., че не е полагала подпис от името на друго лице върху тази справка, съдът не кредитира. Обстоятелството знаел ли е св.Т.Д. или не за това, че заверката върху процесната справка е направена точно от подс.Ч., не е предмет на настоящето производство, но с оглед изложеното по- горе съдът прие, че той е бил наясно с това, доколкото е знаел, че такава справка не е подавана пред НСИ за 2016 г., поради което и няма как да бъде получена оттам в заверен препис. Ето защо дори и да не е знаел кой точно е положил подпис под този документ от името на длъжностното лице от НСИ, той е бил наясно, че този подпис няма как да е на такова длъжностно лице от НСИ, като според съда житейски логично е да, е бил и наясно, че справката не само чисто технически е била изготвена от подс.Ч., която обективно е могла да състави такава с оглед професията си, но и че най- вероятно и тя е положила подпис под нея от името на длъжностното лице от НСИ, тъй като на нея св.Т.Д. е възложил снабдяването с такава справка. Важното е, че е бил наясно според съда, че същата е неистинска и не отразява верни обстоятелства, като и с оглед изложеното по- горе според съда той е бил наясно, че такава справка не може да бъде приложена и към проектното предложение на дружеството по процесната ОПИК още към момента на подаване на формуляра за кандидатстване- т.е. към 26.09.2017 г., тъй като такава справка изобщо не е била подавана към НСИ за 2016 г., поради което е знаел, че приложената като файл към формуляра такава съдържа неверни обстоятелства. Чия е била инициативата за изготвянето на такива справки в случая е без значение, от значение е само факта, че и подс.Ч. и св.Т.Д. са били наясно с всички тези обстоятелства. Ето защо съдът не кредитира твърденията и на двамата, в които те отричат да са били наясно с тези обстоятелства, както и в частност твърденията на подс.Ч., че не е полагала подпис под инкриминираната справка от името на св.Я., респ. че няма никаква причастност към изготвянето и набавянето на тази справка, която да бъде подадена като част от документите, изискани от УО по проектното предложение на С.Б. ООД по процесната ОПИК. В тази част и твърденията на подс.Ч. и тези на св.Тодоров съдът прие за тяхна защитна позиция, доколкото в случая и двамата имат интерес от това, независимо, че делото се води само срещу подс.Ч.. Абсолютно без значение е също така кой и кога е платил таксата за получаване на документите от НСИ, доколкото несъмнено се установява, че същите са получени от подс.Ч. на 18.05.2018 г.

Съдът кредитира като цяло събраните по делото писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност, съпоставени помежду им и със събраните по делото гласни доказателства, способстват за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото. Наличието на писмени доказателства изхождащи от различни длъжностни лица от МИ по въпроса дали непредставянето на справка НИРД за 2016 г. би повлияло на точкуването и класирането на С.Б. ООД, съдът коментира по- горе, като не счита, че следва да не дава вяра на различните документи, съдържащи противоречиви твърдения по този въпрос, тъй като намира, че в случая става въпрос за изразено мнение- становище по този въпрос на различни лица, а не пристрастност или заинтересованост на някои от тях във връзка с конкретния казус.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Досежно обвинението по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК:

При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.Ч. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.248а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК, както принципно, така и по начина, по който й е повдигнато обвинението с ОА, а именно- чрез посредственото извършителство на св.Г.С..

На първо място съдът счита, че в конкретния случай подсъдимата в качеството, което е имала- счетоводител, обслужващ дружеството- кандидат по процесната ОПИК няма как да бъде изобщо субект на това престъпление по реда на чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК. Правилно прокурорът при СГП сочи, че редакцията на разпоредбата на чл.248а, ал.2 от НК към деня на инкриминираното деяние гласи: „същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да представи такива, за да бъдат получени средства от фондове…”. С други думи към датата на инкриминираното деяние- 22.05.2018 г. субект на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК може да е не само лице, което представя неверни сведения, за да получи лично то такива средства, но и всяко наказателноотговорно лице, което представи такива сведения, за да  бъдат получени средствата от фондовете било от него лично, било от трето лице. От значение обаче в случая е това наказателноотговорно лице да действа било в лично качеството на физическо лице, целящо то самото да получи средствата, било като представител на трето лице- физическо или юридическо такова, което трето лице да получи средствата от фондовете. Необходимо е да има някаква връзка между субекта на престъплението, който представя неверните сведения и лицето (физическо или юридическо такова), което получава или има за цел да получи средствата от фондовете, по повод на които се представят неверните сведения. И тази връзка се изразява именно в това- субектът на престъплението- т.е. лицето, което представя неверните сведения да е или този, който сам цели да получи средствата или да е представител (пълномощник) на лицето, което цели да получи средствата от фондовете на база представените неверни сведения и да може –т.е. да разполага с правна възможност да представя от името на бенефициента (на лицето, целящо да получи средствата) такива сведения, респ. да разполага с правна възможност, чрез своите действия да обвързва правно бенефициента- т.е. лицето, което цели получаването на средствата от фондовете. Противното означава, че всяко лице без каквато и да е било връзка с бенефициента може да представя неверни сведения от негово име и по този начин може да навреди на бенефициента, което не е целта на закона.

Като и за да се направи отлика от квалифицирания състав на престъплението по ал.3 на чл.248а от НК, следва да се има предвид, че деецът по ал.2 на чл.248а от НК е лице, различно от лицето, което управлява и/или представлява юридическото лице- т.е. различно от физическите лица, действащи като управляващи и представляващи органи на юридическото лице. В този смисъл по ал.2 на чл.248а от НК деец може да е само физическо лице, което е външно на юридическото лице или на търговеца и не е част от неговата структура, когато представянето на неверните сведения цели получаване на средствата да стана от юридическо лице.

В конкретния случай право да представят сведения пред МИ (УО) по повод на конкретната ОПИК, по която кандидат за финансиране със средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, е било дружество С.Б. ООД, са имали единствено неговите управители и в частност св.Т.Д. и неговият брат С.Д., както и св.Г.С., който по силата на сключения от него К.антски договор от 20.09.2017 г. е бил упълномощен да осъществява комуникация и кореспонденция с УО по ОПИК, както и да подготвя допълнителни документи и обосновки при искане от УО в течение на процеса на оценка на проектното предложение. Това означава, че единствено документи и сведения подадени лично от управителите на дружеството или от К.анта- св.С. до УО по процесната ОПИК са могли да обвързват дружество С.Б. ООД, респ. са могли да бъдат взети предвид от УО, тъй като само техните действия са имали правно значение във връзка с подаденото от дружеството проектно предложение по процесната ОПИК. Действията на други, неоправомощени за това физически и/или юридически лица във връзка с кандидатурата на С.Б. ООД пред УО по процесната ОПИК не са имали правно значение и по никакъв начин не са могли да обвържат дружеството с тях, включително и с подаването на неверни сведения с цел дружеството да получи финансиране по процесната ОПИК.

Подсъдимата Ч. не е била оправомощена (упълномощена) в нито един момент да представлява дружеството пред МИ (УО) по процесната ОПИК, нито е разполагала с пълномощно да представя от името на дружеството каквито и да е било документи и/или сведения, които да обвързват дружеството и да имат значение за него по повод на подаденото от него проектно предложение по процесната ОПИК. Не случайно и писмото, с което са били изискани допълнително документи в заверен препис от НСИ е било изпратено до управителите на дружеството и по- конкретно до св.Т.Д., а не до счетоводната къща, обслужваща дружеството, макар и изисканите допълнително документи да  са били основно счетоводни такива. И това е така, тъй като подс.Ч. не е била нито управител на дружеството, нито негов пълномощник пред МИ (УО) по процесната ОПИК.

След като подс.Ч. по принцип в конкретния случай не е могла по никакъв начин да представлява дружеството- кандидат по ОПИК пред МИ (УО) във връзка с процесната ОПИК и след като няма как тя да обвърже дружеството- кандидат за получаване на финансирането с действията си, представяйки пред МИ (УО) по ОПИК сведения (било то верни или неверни) от негово име, то и няма как тя да бъде субект на престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК било в лично качество, било като представител (пълномощник) на дружеството, искащо да получи средствата от фондовете. Това означава, че няма как тя да осъществи това деяние и като посредствен извършител, каквото обвинение й е повдигнато в конкретния случай. За да може едно деяние (престъпление) да бъде осъществено чрез посредствен извършител- т.е. чрез лице, което е или наказателно неотговорно /малолетно или невменяемо/ или макар и да е наказателноотговорно по принцип в конкретния случай да не може да носи наказателна отговорност, поради липса на знание за всички елементи от състав на престъплението, необходимо е деецът, който действа чрез посредствения извършител (т.е. този, който използва посредствения извършител като оръдие) да може да осъществи това престъпление и сам в лично качество, но в конкретния случай да е избрал да стори това, чрез друго лице, от което не може да бъде търсена наказателна отговорност по причини в зависимост от конкретиката. С други думи необходимо е по принцип деецът, който използва посредствения извършител да може сам да бъде субект на съответното престъпление. Доколкото и в случая подс.Ч. по съображения, изложени по- горе няма как да бъде субект на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, то няма как да осъществи това престъпление и чрез посредствен извършител, каквото обвинение й е повдигнато в случая с ОА.

Същевременно и доколкото съдът прие, че подсъдимата няма как да бъде изобщо в конкретния случай субект на това престъпление, то и безпредметно е обсъждане наличието на останалите  признаци от обективната и субективната страна на престъплението, за което тя е предадена на съд.

Независимо от това обаче, съдът счита, че следва да коментира някои от тях, доколкото липсата на част от тях също дадоха основание на съда да признае подсъдимата за невиновна по това обвинение и да я оправдае изцяло.

На първо място следва да се посочи, че според съда и по съображения, изложени по- горе и св.Т.Д. и св.С. са били наясно, че дружество С.Б. ООД не разполага със справка НИРД за 2016 г., поради което и нито един от тях не е могъл да бъде използван като оръдие от подс.Ч., дори и тя да е могла да представлява дружеството пред МИ (УО) по конкретната ОПИК. Ето защо и ако някой е представил неверни сведения, за да получи дружество С.Б. ООД средства от фондове, принадлежащи на ЕС и такива на българската държава, то това  е бил преди всичко св.Т.Д. от чието име са изпратени документите пред МИ, включително и инкриминираната справка НИРД 2016 г., но така също и св.С., който физически е входирал същите в МИ и който също както и св.Т.Д. е имал право да представлява дружеството пред МИ по процесната ОПИК и да го ангажира, чрез извършените от него правни действия, включително и  чрез депозиране на неверни сведения по програмата, по която е кандидатствало за финансиране дружество С.Б. ООД. В този случай и доколкото по делото се установява по несъмнен начин, че подс.Ч. е съставила неистинския официален документ, който СГП е инкриминирала като такъв, чрез който са представени неверните сведения пред УО по процесната ОПИК, то подс.Ч., която също е била напълно наясно както с неверността на сведенията, така и с неистинността на документа, е могла да действа само като помагач било на Т.Д., било на Г.С., но не и като извършител. Такова обвинение обаче спрямо нея няма повдигнато, поради което и няма как да бъде коментирано, а и за да бъде обсъждано изобщо подобно участие на подс.Ч. в инкриминираното деяние, необходимо е да има най- малкото твърдения за това друго лице да е извършител на деянието тъй като няма как някой да бъде признат за виновен и осъден да е действал като помагач при липса на обвинение за извършител спрямо друго лице.

На следващо място според съда, абсолютно неправилно СГП инкриминира неистинската справка НИРД за 2016 г., като документа, чрез който за първи път са били представени пред МИ (УО) по ОПИК неверните сведения, а оттук и напълно неправилно инкриминира като дата на деянието, датата, на която справката е била заведена деловодно в МИ- 22.05.2018 г. Това се дължи на неправилното според съда разбиране от страна на прокурора на понятието „неверни сведения”, визирано в разпоредбата на чл.248а от НК. Съдебната практика и теория са на едно становище, че представянето на неверни сведения по смисъла на чл.248а от НК може да стане не само, чрез представянето на неистински и/или неверни документи. Няма колебание, че предмет на престъплението са „сведения”, като съвкупност от информация, които следва да бъдат предоставени от субекта на престъплението, като тази информация може да е както писмена, така и устна, може да е част от документ, съставен в нарочна форма или в свободен текст, но последното- информацията да е обективирана в документ по смисъла на НК, не е задължително за съставомерността на деянието от обективна страна. Определящо е тази информация да е невярна и тя да е изискуема във връзка с кандидатстването за получаване на средства от съответните фондове, респ. за получаването на същите. В частност деянието по чл.248а, ал.2, пред.1-во вр. ал.1 от НК ще е налице, когато деецът представи сведения /информация/, което може да стане писмено или устно, в свободна форма или в нарочна форма, като доведе до знанието на лице, което е компетентно да се разпорежда със средства, принадлежащи на фондове на ЕС или предоставени на българската държава от такива, тази информация, която следва да не отговарят на истината. Информацията следва да е конкретна и да е от тези, които следва да се представят във връзка с процедурата по кандидатстване, респ. по получаване на средства от тези фондове.

В този смисъл и с оглед конкретиката на казуса и доколкото по несъмнен начин  се установява, че дружество С.Б. ООД няма подадена за 2016 г. справка НИРД, то и с прикачването на такава справка като приложение към проектното предложение на дружеството, подадено от св.Т.Д. чрез КЕП посредством системата ИСУН 2020 още на 26.09.2017 г. последният е предоставил неверни сведения на МИ (УО) по процесната ОПИК с цел дружеството, представлявано от него да получи средства за финансиране по въпросната ОПИК. Няма никакво значение, че така приложена тази справка няма качеството на документ по смисъла на НК. Не е вярно също така, че тази справка няма и никакво правно значение и не поражда никакви последици. Изрично бе установено в хода на съдебното следствие, че това е била изискуемата от УО форма за подаване на тази информация и ако тя е била спазена, то УО е приемал същата за надлежно подадена и като част от проектното предложение на съответния кандидат по програмата, като не е търсил и не е искал справката да носи подпис на съставителя, да е заверена от НСИ или да е подписана с електронен подпис. Правилата и условията за кандидатстване са били такива, че се е считало, че след като такава справка е прикачена като приложение към проектното предложение на кандидата, което е подадено чрез КЕП на оправомощено лице, то последното, чрез подписване на самото проектно предложение с КЕП, удостоверява и истинността на останалите сведения, за които не е имало изрично изискване да са подписани с КЕП или да носят друг подпис или заверка. С други думи УО по ОПИК е приемало за достатъчна тази форма на представяне на информацията, съдържаща се в справките НИРД, поради което и още към момента на подаване на проектното предложение- 26.09.2017 г., управителят на дружеството- кандидат по програмата е депозирал- т.е. е представил неверни сведения във връзка с кандидатстването на дружеството с цел получаване на средства по конкретната ОПИК. А доколкото и според съда, св.Т.Д. още към този момент е бил наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. не съществува, то и още към този момент, той, а не подс.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.248а, ал.2 предл.1-во вр. ал.1 от НК, за което обаче е повдигнато обвинение не на него, а на подсъдимата, като деянието е довършено още към онзи момент. Ако така прикачената справка не е имала никакво правно значение, както твърди прокурорът, то и не би се стигнало до извършване на проверка за достоверността на сведенията, съдържащи се в нея. Представянето на неистинския документ на 22.05.2018 г., само потвърждава неверността на вече представените сведения, но не сочи на това те да са представени за първи път тогава, а много по- рано- още на 26.09.2017 г.

В този смисъл не е налице и още един елемент от състава на престъплението, за което е повдигнато конкретно обвинение на подс.Ч., а именно- не се установява деянието да е извършено на 22.05.2018 г., както се твърди в ОА.

На последно място съдът прие, че подс.Ч. следва да бъде оправдана по това обвинение и поради установеното в хода на съдебното следствие, че дори и да бъдат изключени и да не бъдат взети предвид сведенията, съдържащи се в процесната справка НИРД 2016 г., това не би оказало влияние за точкуването и класирането на дружеството по процесната ОПИК. Действително, след като тази справка е била представена, то целта е била да се демонстрира сериозността в намеренията на дружеството, както и ангажираността му в тази дейност, което без съмнение му дава много по- големи шансове да се класира на по- челни позиции, а оттук и много по- големи шансове да получи финансиране по конкретната ОПИК. Дори обаче и без тази справка НИРД за 2016 г., единствено и само на база данните, съдържащи се в справка НИРД за 2015 г., за която не се установява да е неистинска или с невярно съдържание, дружеството пак би получило по критерий II.2 НИРД за 2014, 2015 и 2016 г. максималния брой от 6 точки и пак би било класирано на 3-то място с общ брой на точките по проектното си предложение 80. Ето защо дори и да се приеме, че именно подс.Ч. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, то и според съда в конкретния случай, обществената опасност на деянието по чл.248а, ал.2 от НК не е такава, че да налага прилагането на наказателната репресия в конкретния случай, поради което деянието се явява малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

За да бъде обсъждан обаче изобщо този въпрос, следва преди всичко деянието да осъществява от обективна и субективна страна поне формално състава на престъплението по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, което според съда в случая не е налице, поради което и безпредметно е да бъде коментирано по- насетне дали това конкретно деяние попада под хипотезата на чл.9, ал.2 от НК или не.

По изложените съображения съдът призна подсъдимата К.Ч. за невиновна по обвинението за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК я оправда изцяло по същото.

 

Досежно обвинението за извършено престъпление по чл.308, ал.1 от НК:

От обективна страна подсъдимата Ч. е съставила (е положила подпис) неистински официален документ, на който е придала вид, че изхожда от друго лице, а не от това, което действително е съставило (подписало) документа– инкриминираната справка НИРД за 2016 г., с дата- 29.03.2018 г. Подписвайки справката НИРД за 2016 г. от името на св.Д.Я., подс.Ч. й е придала вид, че е заверена „вярно с оригинала” от св.Д.Г.Я.- заместник председател на Националния статистически институт на Р.България, като в действителност подписите върху справката НИРД на „С.Б.” ООД за 2016 г. с дата 28.03.2018 г., удостоверяващи верността на документа с оригинала, са положени от К.Г.Ч., а не от св.Д.Я..

Изпълнителното деяние на престъплението се състои в съставянето на документа (частта касаеща заверката „вярно с оригинала” от служител на НСИ), чрез полагането на подпис от подсъдимата, но с придаден вид на този подпис, че изхожда не от нея (която действително е положила подпис на  справката върху печата наподобяващ този на НСИ), а от служител на НСИ- Д.Г.Я.- заместник председател на Националния статистически институт на Р.България, която към този момент е била оправомощена да заверява подобни справки от името на НСИ. Касае се за документ, който представлява „заверка” на друг оригинален документ, и който също съставлява самостоятелен документ и може да бъде предмет на подправяне или на неистинско изначално съставяне.

Документът е официален, доколкото и по принцип такава заверка се извършва от длъжностно лице към НСИ, специално оправомощено да извършва заверки на документи, подадени в НСИ и по процедура, предвидена съобразно правилата на НСИ в точно определени случаи. В конкретния случай заверката на документите от НСИ се е извършвало по предвиден ред и форма съгласно Процедура PR-09 предоставяне на заверено копие от ГОД, версия -02, в сила от 30.06.2016 г., като св.Я. е била оправомощена да извършва тази заверка със заповед на председателя на НСИ.

Документът безспорно е неистински, тъй като подписът, положен от името на оправомощеното лице- Д.Я. не е положен от нея, но му е придаден вид, да е положен от нея. Подписът е положен от подс.Ч., поради което и тя се явява автор на документа в тази му част, като относно авторството на деянието от страна на подс.Ч., съдът изложи подробни съображения при анализа на доказателствата, поради което и не намира основание да повтаря отново същите.

Документът без съмнение е съставен, за да бъде използван от дружество С.Б. ООД пред МИ- ГД ЕФК, явяващ се УО по ОПИК и за да бъде удостоверено пред УО достоверността на информацията и сведенията, подадени от дружеството във връзка с проектно предложение №BG16RFOP002-1.005-0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница”, доколкото изрично е било изискано представянето от дружеството на заверен от НСИ препис от такава справка НИРД за 2016 г., касаеща дружеството.

От обективна страна деянието е извършено според съда на неустановена дата в периода между 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г., а не в инкриминирания такъв от 26.09.2017 г. до 22.05.2018 г., доколкото необходимостта от представяне на такъв документ в заверен препис от НСИ е възникнала едва след 11.05.2018 г., когато е изготвено писмото, изпратено до св.Т.Д. за представянето на такъв документ. Преди да бъде изготвено това писмо от страна на МИ ГД ЕФК и преди да бъде уведомен управителя на дружеството- кандидат по ОПИК за представянето на въпросния документ, не е имало и нужда за съставянето му, тъй като условията за кандидатстване по процената ОПИК не са изисквали представянето първоначално на справките НИРД в заверен от НСИ вариант. Ето защо и логично този документ да е бил съставен от подс.Ч. едва след като св.Т.Д. и тя самата са разбрали, че е необходимо да бъде представен пред УО такъв, което е станало едва след 11.05.2018 г., а не и преди това. В този смисъл съдът призна подсъдимата за невиновна и на основание чл.304 от НПК я оправда по обвинението деянието, да е извършено на неустановена дата в периода от 26.09.2017 г. до 11.05.2018 г., като счете че деянието е извършено след 11.05.2018 г., но не по- късно от 22.05.2018 г., когато документът е бил входиран в МИ.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Ч. при пряк умисъл като тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е целяла настъпването на неговите общественоопасни последици. Подсъдимата е била напълно наясно, че такава справка НИРД за 2016 г. не съществува, поради което и няма как да бъде получена същата в заверен от НСИ вариант, като поради това абсолютно съзнателно е положила подпис, имитирайки този на св.Д.Я.- длъжностно лице от НСИ, оправомощено да заверява справки НИРД на предприятията, придавайки му вид да е положен от нея, макар да е била със съзнанието, че  полага подпис от чуждо име и имитирайки чужд- на друго лице подпис. Подсъдимата е целяла да стори това, тъй като е била наясно, че няма как да се сдобие с оригинален такъв документ, доколкото много добре е знаела, че такава справка НИРД за 2016 г. за С.Б. ООД не е подавана пред НСИ, поради което и няма как да получи такава в заверен вариант от НСИ. Целта на подсъдимата е била да снабди с такъв неистински документ управителя на С.Б. ООД, за да може той от името на дружеството да го представи пред МИ- ГД ЕФК по повод на подадено от дружеството проектно предложение по процесната ОПИК с цел финансиране на дружеството по тази програма. Както подсъдимата, така и св.Т.Д. са били наясно, че не могат да се снабдят с такъв оригинален документ, поради което и подсъдимата е съставила същия съзнателно. Подсъдимата е била напълно наясно, че се касае и за официален документ, доколкото подписът е следвало да бъде положен от длъжностно лице към НСИ по специално предвиден за това ред, за което подсъдимата предвид и образованието, което е имала и практическият й опит, е била напълно наясно.

Деянието се явява довършено с факта на съставяне на документа- полагането на подпис от подсъдимата от името на и придавайки му вид да изхожда от св.Д.Я. и без да е необходимо документът да е бил използван, доколко използването на документа не е част от състава на престъплението по чл.308, ал.1 от НК.

 

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За престъпление по чл.308, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието- неустановена дата през месец май 2018 г. се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана до сега от наказателна отговорност, като от деянието не са причинени имуществени вреди. С оглед на това, съдът прие, че са налице предпоставките на закона за освобождаване на подсъдимата Ч. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, в редакцията на тази разпоредба към деня на извършване на деянието- ДВ, бр. 26 от 2010 г., съгласно която освобождават се от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 1000 до 5000 лв., лица извършили умишлено престъпление, за което по закон се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 3 години или друго по- леко наказание, ако са налице и останалите предвидени в закона предпоставки за това, както е в настоящия случай.

При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимата, както и липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата на същата следва да бъде наложено административно наказание "глоба" в минимален размер от 1000 /хиляда/ лв., като прие, че същото изцяло съответства на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати само онези разноски, направени в наказателното производство и по- точно тези, сторени на ДП във връзка с изготвяне на КПТЕ, касаещи обвинението по чл.308, а.1 от НК във връзка, с което подсъдимата бе призната за виновна. Останалите разноски, сторени в съдебна фаза, бяха свързани с престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, за което подсъдимата бе оправдана, поради което и същите не й бяха възложени в тежест.

На основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и по 5 /пет/ лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: