Р
Е Ш Е Н И Е № 170
гр. Разград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 211 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е
жалба от А. Х. М. от
гр. Ц. К. против
Решение № 1012-16-206/1 от 31.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-16-01172970 от
29.07.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград. Със
задължителните предписания на жалбоподателката е разпоредено да заличи данните, подадени от нея по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, за периода
08.07.2019 - 04.09.2021 г. В жалбата се сочи, че оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания са незаконосъобразни и неправилни,
тъй като процедурата по регистрация на жалбоподателката като земеделски
стопанин е спазена изцяло и земеделската култура действително е била засята от нея
с цел продажба. Иска се решението и потвърдените с него задължителни
предписания да бъдат отменени с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа доводите си по решението, че жалбоподателката
няма качеството на осигурено лице и на регистриран земеделски стопанин по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
А. Х. М. е регистрирана в Областна дирекция
„Земеделие“ – Разград като земеделски стопанин на 08.07.2019 г.
На 10.07.2019 г. е подала декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на
осигуряването – 08.07.2019 г. и вид осигуряване – за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
За времето от 08.07.2019 г. до 15.07.2019 г. по
партидата на самоосигуряващото се лице са внесени осигурителни вноски за ДОО
фонд „ОЗМ“ и фонд „Пенсии“ за 6 работни дни в общ размер на 19,10 лв.
През периода от 16.07.2019 г. до 04.09.2021 г. жалбоподателката
е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, и
отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Осигуряването й е прекратено, считано
от 05.09.2021 г.
Във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия
за инвалидност и по сигнал от отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Разград е
извършена проверка за установяване на осигурителния стаж и доход на
жалбоподателката за периода 08.07.2019 – 04.09.2021 г. Със Задължителни
предписания № ЗД-1-16-01101786 от 21.03.2022 г. й е указано в 3-дневен срок да
представи анкетни карти, договори с контрагенти, приходо- и разходооправдателни
документи (фактури и/или разписки), разрешение/удостоверение от БАБХ за
продажба на продукция и писмени обяснения за осъществяваната стопанска дейност.
Жалбоподателката не представила изисканите документи и обяснения. Поради
неизпълнението на дадените задължителни предписания от 21.03.2022 г. е била
поканена да се яви за съставяне на АУАН. Тогава е депозирала писмени обяснения
вх. № 2213-16-17/9 от 26.07.2022 г., че не е подавала декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ поради липса на реализирани приходи от дейността й като земеделски
производител. По време на бременността не била в добро здравословно състояние и
не успяла да се погрижи за посевите, което е довело до ниски добиви.
От ОД „Земеделие“ – Разград са представени анкетни
карти, анкетни формуляри и справки за дейността за стопанските 2018 г., 2019 г.
и 2020 г., от които е установено, че жалбоподателката като земеделски стопанин е
декларирала място на дейността гр. Цар Калоян, вид на дейността „растениевъдство“,
вид култура „фасул“ и общо засети 0,05 ха. Приложен е Договор за наем на
селскостопанска земя от 21.04.2021 г., съгласно който А. И. Ш. е отдала под
наем на А. Х. М. дворно място с площ 500 кв.м. в гр. Ц. К., ул. „********“ № **.
Видно от писмо вх. № 2213-16-17/7 от 08.04.2022 г. от
ТД на НАП – Варна, офис Разград, жалбоподателката не е подавала годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
Горните обстоятелства са отразени в Констативен
протокол № КП-5-16-01172977 от 29.07.2022 г., издаден от ст.инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Разград.
При посочените факти са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-16-01172970 от
29.07.2022 г. за заличаване на подадените от жалбоподателката данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 КСО за периода 08.07.2019 - 04.09.2021 г. Контролният орган е
приел, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по
смисъла на КСО. Наличието само на регистрация като земеделски стопанин и
внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на
осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 КСО, а се изисква реалното осъществяване
на производство с цел продажба. Счетено е, че в конкретния случай се касае до
намерение за отглеждане на фасул в зеленчукова градина от 500 кв.м. за
собствена консумация на семейството, а не на продукция в обеми и количества,
предназначени за продажба.
Задължителните предписания са били оспорени
пред ръководителя
на ТП на НОИ – Разград, който ги е потвърдил с обжалваното пред съда Решение № 1012-16-206/1 от 31.08.2022
г. Решаващият орган е възприел съображенията на контролния орган и е формирал
аналогични изводи.
По
делото е разпитана като свидетел А. И. Ш. – наемодател по договора за наем от 21.04.2021 г. и майка на жалбоподателката. От показанията й се изяснява, че тя притежава къща в
гр. Цар Калоян с дворно място от 1 дка и 3 ара, засято с боб, картофи, чесън и
други зеленчуци. От реколтата от боб продавала на съседи. През 2019 г. не могла
да продава поради сушата. Нейната дъщеря й помагала, когато не била в болнични.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 1, т. 3 КСО се произнася по жалби против задължителни предписания на
контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.
Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 АПК, и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания не противоречат на материалния
закон.
Понятието „осигурено лице“ е
определено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за
които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани
земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
Анализът на горните
разпоредби сочи, че осигурено лице е този земеделски стопанин, който е
регистриран като такъв, извършва трудова дейност като произвежда земеделска
продукция, предназначена за продажба, и е внесъл дължимите осигуровки. По
отношение на жалбоподателката този фактически състав не е налице. Установено е,
че е регистрирана в Регистъра на земеделските стопани към МЗХГ, че е внесла осигуровки за времето от
08.07.2019 г. до 15.07.2019 г., но реално не е осъществявала трудова
дейност като земеделски производител. Не е произвеждала заявената земеделска
култура и не е реализирала доходи от продажби. Фактите по делото относно
влошеното здравословно състояние на жалбоподателката и периодите на бременност,
раждане и отглеждане на малко дете изключват възможността изобщо да е
извършвала работа, свързана с производството на фасул. Обстоятелството, че с фасул
е била засята част от зеленчуковата градина на семейството сочи на производство
за лични нужди.
Предвид изложеното съдът счита, че жалбоподателката
не притежава качеството осигурено лице и законосъобразно са издадени процесните
задължителни предписания, потвърдени с обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – Разград.
В подкрепа на горните изводи
е съдебната практика, изразена в Решение
№ 5358 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 476/2022 г., VI о., Решение № 1446
от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2021 г., VI о., Решение № 2793 от
1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г., VI о. и много други.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А. Х. М. от гр. Ц. К. против Решение № 1012-16-206/1 от
31.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-16-01172970 от 29.07.2022 г., издадени от контролен орган
при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.