№ 34
гр. Русе , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20204500900381 по описа за 2020 година
Производството е по глава ХХХII ГПК.
Иск по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.485 ТЗ.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД гр.София,
ЕИК831094393, чрез пълномощник адвокат З. И. е предявил против иск, с
който твърди, че на 07.08.2008г. ответника Ч. в качеството на авалист
подписал запис на заповед, с която се задължил безусловно да заплати сумата
135000 лева и лихва върху тази сума в размер на тримесечен Софибор плюс
4.13 пункта за периода от издаване на записа на заповед до деня на
предявяването му, платим на предявяване в срок до 21.11.2017г., без протест
и без разноски, в полза на поемателя „Първа инвестиционна банка“АД, в
качеството й на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ЕАД.
МенителниЧ.я ефект бил предявен за плащане както на издателя „Ч. и
синове“ЕООД, така и на авалиста Т.Ч.. Тъй като дължимата сума не била
заплатена, банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК въз основа на записа на заповед и било образувано ч.гр.д.
№8323/2017г. по описа на РРС, по което била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за претендираната сума 50000лв., ведно със законна
лихва и разноски. На 26.06.2020г. получили съобщение от РРС, че срещу
заповедта е подадено възражение, с указание да предявят иск за съществуване
1
на вземането. Банката твърди, че процесния запис на заповед е редовен от
външна страна и оТ.аря на изискванията за валидност. Издаден е от „Ч. и
синове“ЕООД и авалиран от ответника, който собственоръчно изписал трите
си имена и поставил подпис под ефекта. Записът на заповед бил предявен за
плащане на издателя и на авалиста. Към момента банката има вземане в
размер на 50000лв., частично от 135000лв. Претендира съдът да установи
съществуването на вземане на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД
гр.София, ЕИК831094393, срещу авалиста Т. Т. Ч., ЕГН**********, за сума в
размер на 50000лв.-просрочена главница, частично от 135000лв., дължима на
основание авалиран на 07.08.2008г. запис на заповед, издаден от „Ч. и
синове“ЕООД, предявен за плащане на издателя на 19.01.2017г. и на авалиста
на 5.01.2017г., ведно със законна лихва, считано от 24.11.2017г.-дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№8323/2017г. на РРС. Претендира присъждане на разноски за
заповедното и за настоящето производства.
Ответникът Т.Ч. е подал оТ.ор на исковата молба, с който твърди, че
искът е недопустим и неоснователен. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност.Твърди, че записа на заповед е предявен на „Ч. и
синове“ЕООД на 6.12.2016г. и ненадлежно предявена на авалиста на
5.01.2017г., а поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист му били връчени на 4.06.2020г.
Твърди, че е изтекъл давностния срок за предявяване за плащане на авалиста
на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени въз
основа на записа на заповед, като е изтекла и погасителната давност на
вземането по каузалната сделка, обезпечена със записа на заповед. Не сочи
каква каузална сделка обезпечава. Твърди, че подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която в случая е
започнала да тече от 6.12.2016г. или от 5.01.2017г.-денят, в който вземането е
станало изискуемо и е изтекла на 6.12.2019г., съотв.-5.01.2020г. Твърди, че
исковата молба е просрочена, както и че ищецът не е активно легитимиран да
инициира заповедно производство, тъй като записа на заповед е издаден в
полза на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, а върху него не е поставено джиро, т.е.
вземането не е прехвърлено, а ищеца не е придобил качество на кредитор. Не
са налице и предпоставките на правоприемство по записа на заповед. Твърди,
2
че ищеца не е активно легитимиран да предяви и иска, тъй като е прехвърлил
вземането чрез договор за цесия от 7.12.2018г. Твърди допуснати нарушения
в заповедта за незабавно изпълнение и инкорпорираното в нея разпореждане,
счита същото за неправилно, недопустимо и незаконосъобразно и иска
заповедта да бъде отменена. Твърди, че записа на заповед е нередовен от
външна страна, не е предявен на авалиста. Твърди, че е нарушено изискването
за форма, сумата не е определена, а е определяема, мястото на плащане е
неясно и поставено под условие, не е ясно къде трябва да се изпълни, в брой в
банката или по банкова сметка. Клаузата за плащане в брой е в противоречие
с Закона за ограничаване плащанията в брой-чл.3, ал.1 и е незаконна, а
поемателя е поставил неизпълнимо условие, приравнимо на липса на
реквизит. Не е посочена и банкова сметка. Нарушаването на изискванията
относно формата и включване на неизпълними и противоречащи на закона
клаузи опорочава записа на заповед до степен на нищожност. Записа на
заповед не оТ.аря на изискванията на чл.535 и сл ТЗ, не съдържа
необходимите реквизити, поради което на основание чл.485, ал.2 ТЗ
оТ.орността на поръчителя авалист отпада. Претендира отхвърляне на иска и
присъждане на направените разноски.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснява
първоначалната и взема становище по оспорванията на ответника. Счита
възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно, както и това
за просрочие на иска и за липсата на процесуална легитимация да го предяви.
Оспорва възраженията досежно твърдяното закононарушение в заповедта за
незабавно изпълнение относно датата на предявяване на записа на заповед,
като твърди, че е налице техническа грешка. Твърди, че е записа на заповед
оТ.аря на законовите изисквания. Твърди, че записа на заповед е надлежно
предявен на издателя и авалиста, а на последния не се изисква предявяване.
Сочи, че записа на заповед е издаден преди приемането на Закона за
ограничаване на плащанията в брой.
С подаден оТ.ор на допълнителната искова молба ответника, чрез
пълномощник адвокат В.Ч., поддържа възраженията, направени в ОИМ.
Претендира отхвърляне на иска, вкл. за разноските, обезсилване на заповед
№269 по ч.гр.д.№8323/2017г. по описа на РРС, обезсилване на издадения
изпълнителен лист, прекратяване на изпълнително дело №975/2019г. на Ч.
3
В.М. и присъждане на разноски в размер на 500лв.-адвокатски хонорар.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че по заявление от 24.11.2017г. на „Първа
инвестиционна банка“АД гр.София, по ч.гр.д.№8323/2017г. по описа на РРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл.417
ГПК, с която Т. ТР. Ч. е осъден в качеството му на авалист, да заплати на
ищеца сумата 50000лв., част от главница в общ размер 135000лв., дължима по
запис на заповед с дата на издаване 07.08.2008г., издадена от „Ч. и
синове“ЕООД, с падеж за плащане-на предявяване, осъществено на
21.11.2017г., със законна лихва от 24.11.2017г., както и 1302.24лв. – разноски
по делото. Издаден е изпълнителен лист. В срока по чл.414 ГПК, на
18.06.2020г. длъжника-ответника Ч. е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение. Искът, предмет на делото е предявен в едномесеЧ.я срок по
чл.415 ГПК /уведомен е от съда, че следва да предяви иск със съобщение,
връчено на 26.06.2020г., исковата молба е изпратена по пощата на
27.07.2020г.-понеделник, първият работен ден след 26.07.2020г.-неделя/.
Ищецът и заявителят са едно и също юридическо лице, поради което
настоящето производство е допустимо и спора подлежи на разглеждане по
същество.
По делото е представен документ-запис на заповед за 135000лева, по
силата на който „Ч. и синове“ЕООД, Булстат *********, представлявано от
Т. ТР. Ч. в качеството на ***, неотменимо и безусловно се задължило да
заплати без протест и на предявяване, на ТБ„МКБ Юнионбанк“АД София,
сумата 135000лева. Посочено е, записът на заповед следва да се предяви за
плащане не по-късно от 21.11.2017г. Записът на заповед е с дата на издаване
07.08.2008г. в *** положен е подпис на издател-чрез ***я Т.Ч., положен е
печат. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е поето
задължението от Т. ТР. Ч., ЕГН **********, данни от лична карта, трите
имена са изписани ръкописно и е положен подпис. С нотариална покана изх.
№287-373/9.11.2016г. на Първа инвестиционна банка АД, в качеството на
универсален правоприемник на МКБ Юнионбанк АД, връчена чрез нотариус
на 19.01.2017г. на издателя „Ч. и синове“ЕООД чрез ***я Й. Б. по реда на
4
чл.50, вр. чл.47 ГПК записът на заповед е предявен за плащане, като е даден
едноседмичен срок. Записът на заповед е предявен от ищеца и на ответника-
авалист, чрез нотариална покана, връчена на 5.01.2017г. по реда на чл.47, ал.2
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При разглеждането на положителния установителен иск по по реда
на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от
който произтича вземането, а ответниците-длъжници, възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. От събраните по делото
доказателства, както бе посочено по-горе, се установява, че вземането на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е основано
на запис на заповед от 07.08.2008г. за сумата 135000 лева, с издател „Ч. и
синове“ЕООД Русе, с падеж на предявяване в срок до 21.11.2017г., без
протест и без разноски, в полза на „МКБ Юнионбанк“АД, който ответника е
авалирал. Неоснователно е възражението на ответника за липса на
легитимация у ищеца за подаде заявлението, респ. да предяви иска, поради
обстоятелството, че записа на заповед не му е джиросан. Справка по
партидата на ищеца в Търговския регистър, който е публичен показва, че
„МКБ Юнионбанк“АД-поемател по записа на заповед е променил
наименованието си на „Юнионбанк“АД, обстоятелство, вписано на
17.10.2013г. и се е преобразувал чрез вливане в „Първа инвестиционна
банка“АД, ЕИК831094393, обстоятелство, вписано на 04.03.2014г.
Следователно, налице е универсално правоприемство на страната на
поемателя, което от своя страна изключва необходимостта записа на заповед
да бъде джиросван на заявителя-ищец. Ответника е противопоставил
абсолютно възражение за недействителност на ефекта спрямо него, като се е
позовал на нередовност на записа на заповед от външна страна. Съдът
намира, че записа на заповед е редовен от външна страна и съдържа всиЧ.
изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл.535 ТЗ. Неоснователно
се твърди от ищеца, че сумата по записа на заповед в случая не е определена,
а е определяема. Уговореното касателно определянето на размера на лихвата
върху дължимата сума-Тримесечен Софибор +4.3 пункта за периода от
издаване на записа на заповед до деня на предявяването му, не сочи на порок
на ценната книга, водещ до недействителност.
Безспорно е, че записът на заповед като ценна книга следва да има
конкретно определено в закона съдържание, посочено в чл. 535 ТЗ, като
документ, който не съдържа някой от реквизитите не е запис на заповед,
освен в изрично посочените от закона изключения, а именно: липса на
5
определен падеж, липса на място на плащане и местожителство на издателя и
липса на място на издаване, съобразно хипотезите на чл. 536, ал, 2, 3 и 4 ТЗ.
В конкретния случай, в ценната книга, освен общия размер на поетото
задължение 135000 лева, е уговорена и лихва, определяема по посочения
начин. Следва да се отбележи, че лихвата не е предмет на заповедното
производство, респ.–на настоящето дело. Според ТР №1/28.12.2005г. по т.д.
№1/2004г. на ОСТК на ВКС-т.4, не е допустимо издаване на изпълнителен
лист за лихва върху сумата по записа на заповед, когато не е посочен нейния
размер. Горепосоченото обаче не влияе на действителността на ефекта, тъй
като сумата дължима по него е ясно определена.
Мястото на плащане също е ясно определено-ТБ“МКБ Юнион
банк“АД, РКЦ гр.В.Търново, бул „България“№29В, или по банкова сметка,
писмено посочена от кредитора. Уговорената втора възможност е в полза на
длъжника и не касае мястото на плащане, а начина. Уговореното плащането
да е в брой не се отразява на действителността на записа на заповед, не е и
забранено от закона, тъй като Закона за ограничаване на плащанията в брой,
на чийто чл.3, ал.1 се позовава ищецът е приет след издаване на записа на
заповед, респ. авалирането му от ответника /обн.ДВ бр.16/22.02.2011г./.
Записът на заповед е предявен на издателя „Ч. и синове“ЕООД на 6.12.2016г.
Предявяването му на авалиста не се изисква от закона. Неоснователно е
възражението на ответника, че искът е погасен по давност.
Ответника има качество на авалист /менителничен поръчител/, поради
което и давността по иск срещу него е тригодишна от падежа /чл.531, ал.1
ТЗ/. Както бе посочено, падежът е настъпил с предявяването на ефекта на
издателя на 06.12.2016г., поради което към датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д.№8323/2017г.-24.11.2017г. давността не е изтекла. Според
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК /в сила от 01.03.2008г./ урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
6
предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението. В случая, както бе посочено, искът по реда
на чл.422 ГПК, предмет на делото е предявен в законния едномесечен срок.
Кога е връчена заповедта за изпълнение от съдебния изпълнителя, в случая
няма отношение към давността.
Ето защо съдът намира, че ответника в качеството на авалист е
задължен за сумата по записа на заповед, в размера, за който е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 01.02.2019г. по ч.гр.д.№8323/2017г. по описа на РРС, поради
което предявеният по отношение на него установителен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
В тежест на ответника са направените разноски по ч.гр.д.
№8323/2017г. по описа на РРС-1302.24лв., както и разноските по настоящето
дело-1000 лв. държавна такса.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.Драган Цанков №37, по отношение на Т.
ТР. Ч., ЕГН **********, с адрес *** ***** ***, за сумата 50000 лева-
частично дължима главница, от общо 135000 лева по запис на заповед,
авалиран от него на 07.08.2008г., издаден от „Ч. и синове“ЕООД,
ЕИК117044098, ведно със законна лихва от 24.11.2017г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№8323/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т. ТР. Ч. , ЕГН ********** да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД гр.София, ЕИК *********, сумата
1302.24лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№8323/2017г. по
описа на РРС, както и 1000лв. разноски по настоящето дело.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8