№ 319
гр. Благоевград, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Диана Узунова
Вили Дацов
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601036 по описа за 2024 година
Производството пред БлОС е образувано по въззивна жалба на подсъдимия
по НОХД № 520/2018г. по описа на РС-Р.- Н. П. против постановената по
същото дело осъдителна присъда № 502739 от 23.07.2021г.
Сочи се във въззивната жалба, че атакуваната присъда е незаконосъобразна
и неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се от жалбодателя, че
липсват безспорни доказателства за авторството и вината му, поради което се
иска отмяна на присъдата на РРС. С допълнителна жалба подсъдимият моли
въззивната инстанция да прекрати наказателното производство, водено срещу
него поради изтекла абсолютна давност за деянието, за което е предаден на
съд.
В с.з. въззивникът се явява лично, поддържа искането си за прекратяване
на наказателното производство поради изтекла давност.
Представителят на ОП-Б. в пледоарията си по същество изразява
становище, че действително е изтекла абсолютната давност за наказателно
преследване за престъпление по чл.216,ал.5,т.2,пр.1 НК спрямо под.П. и също
1
пледира за прекратяване на наказателното производство.
След като се запозна с жалбата и след преглед на събраните
доказателства, БлОС. намери следното:
Производството по НОХД № 520/2024г. по описа на РС-Р. е образувано въз
основа на внесен в съда обвинителен акт срещу Н. К. П. от Р. за престъпление
по чл.216,ал.5, във връзка с ал.1 НК. Като дата на извършване на това деяние в
ОА е посочена- 10.09.2007г.
Районният съд в няколко поредни заседания е събирал релевантни гласни и
писмени доказателства, въз основа на които е постановил присъдата си.
Съгласно същата състав на РРС е признал подсъдимия П. за виновен в това, че
на 10.09.2007г. в гр.Р., на ул.“Ч.р.“ при условията на посредствено
извършитество- чрез С.И.Ч., който използвал техническо средство за рязане на
метал, противозаконно е унищожил чужда движима вещ- самоходна машина-
валяк компактор, собственост на ЕТ „М...“, като с това му причинил
значителни имуществени вреди в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева.
За това престъпление по чл.216,ал.5,т.2,пр.1, във връзка с ал.1 НК
първостепенният съд е наложил на въззивника наказание при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ НК- „пробация“, изразяваща се в следните пробационни
мерки- задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от 3 години,
свързана с явяването и подписването на дееца пред пробационен служител 2
пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 3 години и и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за срок от три поредни години. С отделно определение –по
аргумент от чл.189,ал.3 НПК- съдът е осъдил подсъдимия да заплати
сторените на етап ДП и съдебно следствие разноски. Това определение на РРС
не е обжалвано от въззивника /отделно от присъдата/ и е влязло в сила /поради
което и въззивната инстанция няма правомощия –на основание чл.341 и сл.
във връзка с чл.190,ал.1 НПК- да се произнесе по този въпрос/.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.334,т.4 НПК, във
връзка с чл.24,ал.1,т.3 НПК, БлОС.
По делото няма конституиран граждански ищец.
Наказателното производство /ДП/ е образувано на 24.09.2007г. с първото
действие по разследването, а като обвиняем жалбодателят е привлечен на
04.09.2017г. За престъплението, за което въззивникът е предаден на съд и
2
признат за виновен с атакуваната от него присъда на РРС, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до десет години и алтернативно-
лишаване от права по чл.37,ал.1,т.6 и т.7 НК. две алтернативни наказания-
лишаване от свобода до една година или пробация. Императивни са
разпоредбите на чл.80,ал.1,т.3 и чл.81,ал.3 НК относно давностните срокове за
възбуждане на наказателно преследване и т.нар. абсолютна давност, която в
случая- независимо от спирането или прекъсването на давността – е 15 години
и е изтекла на 10.09.2022г., т.е. година след постановяване на присъдата от
РРС и две години и девет дни след образуване на делото пред БлОС. Поради
горното и с оглед изявлението на подсъдимия пред настоящия съдебен състав,
че не желае наказателното производство да продължи, то –упражнявайки
правомощията си по чл.334,т.4 НПК- въззивният съд следва да отмени
присъдата на първоинстанционния съд в наказателна-осъдителната й част и
прекрати наказателното производство, водено срещу П. за престъпление по
чл.216,ал.5,т.2,пр.1, във връзка с ал.1 НК.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.334,т.4, във връзка с
чл.24,ал.1,т.3 НПК, БлОС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 502739 от 23.07.2021г., постановена по НОХД №
520 по описа на РС-гр.Р. за 2018 година.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано въз основа на
обвинителен акт срещу Н. К. П. за престъпление по чл.216,ал.5,т.2,пр.1, във
връзка с ал.1 на с.чл. от НК, извършено на 10.09.2007г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3