№ 260073 / 15.8.2022 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
град МОНТАНА, 15.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и. втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 2786 по описа за 2019 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с вещно-правен характер и. с правно основание чл.76 и. чл.75 от ЗС.
Ищците С.Д.Д., Н.П.Н., Т.П.Г., С.Н.Н. и. П.Н.Ч. предявяват срещу ответниците К.К.С. и. К.С. xxx, иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността и. при условията на евентуалност иск по чл.75 от ЗС.
Поддържат, че първият ответник К.С. е отразен като собственик на недвижим имот с идентификатор 03928.12.54 по кадастралната карта на град Берковица, с площ от 4 637 кв.м. в местността С., а другият ответник К.С. е негов баща. Заявяват, че посочения имот владеят лично или чрез трети лица повече от 20 години.
Поддържат, че били заградили имота със солидна ограда и. обработвали земята, като били засадили трайни и. малотрайни насаждения – дървета, малини и. др. През 2013г. вторият ответник унищожил поставената ограда, както и. насажденията в имота с твърдението, че имотът е собственост на сина му К.С.. Двамата направили опит да поставят своя ограда и. да ги лишат от владението, което осъществяват.
Ищците твърдят, че тези опити на ответниците били осуетени от първата ищца С.Д., която премахнала колчетата, както и. поставените на същото място дървени колове и. започнала да оре мястото. За действията си против С.Д. имало образувано наказателно производство, което приключило с решение на ВКС, който приел, че същата е невинна и. е била в правото си да защити своето владение.
След решението поддържат, че продължили владението си, като през пролетта на 2019г. подготвили мястото, като го изорали.
На 25.04.2019г. докато ищцата С.Д. се намирала в имота и. работела, пристигнал отв.К.С., който с ангажирана от него и. сина му група работници, със сила и. без предварително предупреждение я изгонили от имота.
Започнали да поставят ограда около имота, като поставили и. охрана, за да не могат да влизат в имота.
На 30.04.2019г. поддържат, че ищцата С.Д. отишла да вземе пръст от имота, който обработвали 20 години, при което отв.К.С. веднага извикал полиция и. същата била принудена да напусне имота.
Заявяват, че ответниците по скрит и. насилствен начин са отнели владението им върху имота и. им пречат да го владеят за в бъдеще. За действията им не били предупредени предварително.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.76 от ЗС да осъди ответниците К.С. и. К.С. да им предадат владението върху описания по-горе недвижим имот с идентификатор 03928.12.54 по кадастралната карта на г. на площ от 4637 кв.м. м.С..
При условията на евентуалност, ако не са налице основания за защита по чл.76 от ЗС, на основание чл.75 от ЗС молят съда да осъди ответниците да прекратят действията, с които им пречат да осъществяват своето владение.
На основание чл.360 от ГПК да им бъде наложена глоба в максимален размер от 1000 лева на всеки един от ответниците, както и. да се допусне предварително изпълнение на решението на основание чл.361 ГПК, като им се присъдят и. разноските по делото. Подробни доводи и. съображения поддържат в писмена защита.
Ответниците К.К.С. и. К.С.С. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК представят писмен отговор на ИМ и. вземат становище по предявените искове, като поддържат, че са недопустими, респективно неоснователни и. недоказани.
Отв.К.С. поддържа, че не е пасивно легитимиран и. по двата предявени иска, тъй като не е извършвал фактически действия, с които да пречи на ищците или да ги е отстранил от осъществяване на фактическа власт върху процесния имот, нито е извършвал действия през м.април 2019г.
Отв.К.С. поддържа, че е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба и. с първата от ищците С.Д. е имал спорове относно имота с оглед твърдението й, че тя е собственик на същия.
На първо място поддържат, че предявения иск по чл.76 от ЗС е недопустим, тъй като е предявен извън преклузивния 6-месечен сроК.
На следващо място заявяват, че същият е и. неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за това, а именно осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на ищците и. отнемане на владението по скрит или насилствен начин.
От месец юли 2017г. и. до настоящия момент отв.К.С. твърди, че възстановил владението си върху имота и. не е изгубвал фактическа власт върху същия и. нито ищците, нито трети лица, са прекъсвали владението му върху имота. От м.юли 2017г. твърди, че извършил действия на управление по отношение на имота, в качеството му на собственик и. владелец, като в средата на месец април 2019г. предприел повторно заснемане границите на имота от лицензиран геодезист.
Поддържа, че при това заснемане в имота се появила първата ищца С.Д., на която той ясно и. недвусмислено заявил, че започва заграждане на имота.
По предявения в условията на евентуалност иск по чл.75 от ЗС заявяват, че е неоснователен, тъй като твърдяното от ищците владение, изразяващо се в установена фактическа власт върху имота, следва да е продължило непрекъснато повече от шест месеца от момента на нарушението назад във времето. От месец юли 2017г., когато възстановил владението си върху имота и. до настоящия момент това владение не е прекъсвано. Отв.К.С. твърди, че не е пасивно легитимиран и. по този иск, тъй като не е извършвал фактически действия, с които да пречи на ищците или пък да ги е отстранил от осъществяване на твърдяната от тях фактическа власт върху имота, нито не е извършвал подобни действия през м.април 2019г.
Молят съда да прекрати производството поради недопустимост на предявените искове, респективно да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и. недоказани, като присъди и. разноските по делото. Прилагат писмена защита, в която поддържат своите съображения.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Допуснати са и. приети писмени заключения по извършени първоначална и. допълнителни съдебни експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и. гласни доказателства, намери за установено следното:
В производството по иск за защита на нарушено владение, уредено като особено в чл. 356- 361 от ГПК, съдът проверява единствено факта на владението, факта на нарушението, като документите относно правото на собственост се вземат предвид само, доколкото установяват факта на владението.
Предмет на исковата претенция е владението на имота, предвид, на което евентуалните вещни права върху спорното място не са предмет на установяване в настоящето производство.
За да бъде уважен иск по чл.76 от ЗС е необходимо да бъдат установени следните факти: на първо място, че ищците са владели процесната площ, на следващо фактът на отнемане на владението чрез насилие или по скрит начин и. на трето място фактът, че от отнемането на владението до предявяване на иска не са изтекли повече от шест месеца.
От доказателствата по делото несъмнено се установи, че ищците са осъществявали фактическа власт върху спорния имот десетки години назад във времето.
С. Р. Т. К. твърди, че тези хора, има предвид ищците Н. и. С. и. другите роднини, отдавна обработват имота, отпреди 30 години, като са засаждали градини и. няколко дървета покрай пътя. По късно имотът е изоран и. тя ходила да помага да садят, през 2019 година, края на март, началото на април, със сестра си и. още една жена, която починала, мястото с царевица, тикви и. боб.
В същата насока са и. твърденията на С.. Т. П., която разпитана заявява, че имотът е обработван от Н. и. С. много отдавна, може би над 20 години и. повече, като са садили в него различни работи, около пътя имало дървета, нататък градини, царевица, имало много неща. Поддържа, че след известно време С. изорала мястото и. засадили, тя и. сестра й и. още една друга жена, й помогнали, като насадили царевица, боб, тикви и. някакви билки, било краят на март, началото на април някъде.
С. Б. С., син на С.Д., твърди, че имота се обработва от тяхната фамилия, лично той бил този, който е слагал коловете на оградата, поставял метална тел и. докарвал вода от река Шабовица да се полива. Това било началото на 90-те години, имота им бил даден на тях, те поставили оградата и. докато не започнал спора, за който имало наказателното дело, от неговите роднини ежегодно се обработвал. Оградата била съборена от новия собственик К. С., като коловете впоследствие били „елиминирани” лично от майка му. Поддържа, че докато траело наказателното дело имота не се работел, а след това майка му отново го изорала и. го насадила с тикви, царевица и. боб.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по-горе лица, като обективни, непротиворечиви, същите предават лични впечатления относно периода на обработване на спорното място, начина на обработване, както и. засажданите култури през периода.
В подкрепа на свидетелските показания са и. писмените доказателства по делото, приложените преписки и. НОХД № 1552/2017г. на РС Монтана. По това дело ищцата С.Д. е оправдана за повдигнатото й обвинение по чл.323, ал.1 от НК, като в решението си ВКС приема, че действията на подсъдимата сочат, че тя не се е дезинтересирала от имота и. е манифестирала намерението си да продължи да го ползва, въпреки външната намеса в него. Поддържа се, че по делото е установено фактическото държане/владение на имота от страна на подсъдимата, както и. че тя правомерно го е защитила от неправомерни действия.
Относно показанията на останалата група свидетели, допуснати по молба на ответниците и. домогващи се да установят, че ответниците преди 2019 година осъществявали владение върху спорния терен, както и. че го предоставяли на различни лица да го косят, а също така, че отнемането на владението е станало преди 25.04.2019г., съдът не дава вяра на същите, поради противоречието им с останалите гласни и. писмени доказателства, със заключението на съдебните експертизи.
С. Х. Г. Я. поддържа, че въпреки че по статут имота представлява нива, дефакто не е обработван никога и. се ползва като ливада и. той е го е косил за трева за животните. Твърди, че не му направило впечатление теренът да е обработван преди това, а преди той да вземе да го коси, друг бил го косил - А. Г., и. този терен винаги се е ползвал за ливада и. е категоричен в това си твърдение.
Другият от разпитаните свидетели, а именно С. Г. Г. поддържа, че на 14.04.2019 г. бил ходил с други лица да огледа имота, като констатира, че имотът бил почти като поляна, като ливада, нито бил саден, нито изоран или да е обработван, да е третиран, „примерно да е садено нещо, поне 2-3 години, 4 години, ако не и. повече...”. Твърди, че на 15.04.2019г. започнал строежа на оградата по искане на ответниците.
С. С. Х. Т. също заявява, че последните години това било ливада, общински имот - ливада, която С. Я. бил косил в периода 2017г.-2019 г. и. когато К.С. оградил имота, не било орано и. садено там, като това било пролетта на 2019 година.
С. П. В. П., участвал при ограждането на имота през 2019г. поддържа, че мястото представлявало ливада, не било обработено.
С. А. С. С. също твърди, че имота представлявал ливада, като преди 2017 година никой не е орал или садил този имот, той си бил поляна през цялото време. Когато отишли да огледат имота бил ливада, не бил изоран, „през цялото време е бил ливада”.
Установява се противоречието между показанията на свидетелите на ответниците с показанията на свидетелите на ищците. На практика показанията на едната група свидетели са противоположни на другата група, а при извършените от съда очни ставки тези противоречия не бяха отстранени.
Съдът не кредитира показанията на горните свидетели, поради тяхното противоречие с показанията на първата група свидетели, както и. с писмените и. веществени доказателства по делото, заключението на съдебните експертизи.
Относно показанията на св.Х. Я., в първоначалните си показания той не заявява, че В., дъщерята на ищцата С.Д., е косила част от терена, а след това при проведените очни ставки със С.Р. К. и. В. Т. твърди, че наред с него, 1.5 – 1.8 дка от имота са косени от дъщерята на С. – В..
На следващо място С.Я. обяснява как на С. било съобщено от К.С. през 2017 година, че обработваният до момента /тоест цели 27 години/ от С. терен, ще се коси в бъдеще от Я. и. тази ищца „кротко” приела новината и. никакви проблеми не му била създавала.
Установи се обаче, че С.Д. е твърда жена и. не търпи някой да влиза в имота, който тя счита за собствен – като не се е поколебала, включително под страх от наказателна отговорност, на два пъти да премахне коловете, които ответниците са се опитали да поставят за ограда, през 2017 година.
При това нейно, категорично установено поведение и. нагласа да се бори безкомпромисно, да се твърди, че след като току-що е премахнала коловете, тя ще търпи Я. в имота си, е нелогично и. невярно.
Отделно както от свидетелите по настоящето дело, така и. от представения от ищците видеозапис се установи, че и. на 25.04.2019 година С.Д. има същото непримиримо поведение, включително прави опити да премахне новоизграждащата се ограда.
При това положение няма как да се приеме, че между 2017 и. 2019 година тя ще бездейства спрямо Я. и. ще мълчи.
С.Я. твърди, че бил косил трева от процесния имот преди 14.04.2019 г., но това е в края на зимата, когато трева едва започва да расте, но не се коси.
Този свидетел няма никаква представа и. опит по този въпрос, поради което и. на това основание показанията му не следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят твърди, че процесния терен в периода 2017 - 2019 година бил ливада, но от събраните и. по НОХД №1552/2017г. на РСМ доказателства и. показанията на свидетелите на ищците по настоящето дело сочат обратното. А и. отв.Кален С. в отговора на исковата молба твърди, че бил възстановил владението си едва през 2017 г. А щом до 2017 година имотът е бил обработван и. в него са садени плодове и. зеленчуци, то обективно не е възможно за няколко месеца същият да се превърне в ливада, от която да може да се коси сено.
Това твърдение на свидетеля е в категорично противоречие със съдържанието на представения видеозапис, от който ясно се вижда, че при изграждане на оградата от ответниците теренът зад тях /процесния/ е изоран.
Безспорно се установи, че към датата на поставяне на оградата от страна на двамата ответници, процесния терен е бил обработен/изоран и. засаден, както сочат свидетелите на ищците.
Действително на представения видеозапис не се виждат твърдяните от свидетелите на ищците насаждения - царевица, боб и. тикви, но това не означава, че свидетелите не казват истината, че такива са засадени.
Видно от показанията им, посочените култури са посадени в края на март, началото на април, т.е. не повече от 20-30 дни преди 25.04.2019 г., а за да се развият растенията и. да покълнат, да се „покажат” над земята, е необходимо достатъчно влага и. топлина.
За установяване продължителността на владението е достатъчно да се установят началният и. крайният му момент и. това е така, защото разпоредбата на чл. 83 от ЗС въвежда презумпцията, че който е владял в различни времена, предполага се, че е владял и. в промеждутъка, ако не се докаже противното.
По делото се установи, че ищците са започнали да владеят процесната площ още преди 30 години, което владение им е отнето едва на 25.04.2019 г., тоест същото е продължило без прекъсване, дори в периода между 2017 г. и. 2019 г., такова владение е осъществявано от ищците чрез дъщерята на С. - В. С. която както твърди свидетеля на ответниците Х. Я., тя косила 1.5 - 1.8 дка от имота.
Незасаждането на един имот за кратък период от време, не означава изоставянето му или прекъсване на владението. Прекъсване ще има само когато друго лице завладее имота на мястото на първоначалния владелец - каквото в случая не е установено да е налице.
С отговора на исковата молба ответниците са посочили, че са възстановили владението си като са извършили действия по трасиране – заснемане на границите на процесния имот.
Трасирането на границите на един имот няма никакво правно значение за наличието или липсата на владение, в който смисъл е задължителната практика на ВКС.
Относно отнемането на владението: по делото категорично се доказа, че владението е отнето от ищците като ответниците са изградили ограда на целия имот и. не са ги допускали повече в него.
Първо, по този въпрос - че ограда е поставена и. ищците не са имали достъп до имота няма никакъв спор между страните, с отговора на исковата молба този факт се признава.
Второ, този факт, се установи категорично и. от показанията на свидетелите и. на двете страни.
Всички събрани по делото доказателства установиха, че владението на ищците е отнето от ответниците К.С. и. К.С..
Ответникът К.С. сам признава с отговора на исковата молба, че е заградил имота - макар да сочи различна и. невярна фактическа обстановка относно отнемането, която обстановка е отречена със събраните в хода на съдебното производство доказателства, като поддържа, че в средата на месец април 2019 г. предприел повторно заснемане на границите на имота от лицензиран геодезист, като при това заснемане на границите се появила ищцата С., на която ясно и. недвусмислено заявил, че започва ограждане на имота.
На следващо място всички свидетели на самите ответниците поддържат, че при изграждането на оградата е присъствал К.С..
Относно участието на ответника К.С., същият с отговора на исковата молба отрича да е присъствал и. да е извършвал фактически действия, с които да е пречил на ищците да владеят или да ги е отстранил от осъществяваното от тях твърдяно владение.
Това негово твърдение категорично се опровергава от доказателствата по делото. Цитираните по-горе показания на всички свидетели на самите ответници сочат присъствието и. участието на К.С. при изграждане на оградата и. отнемане на владението, а също така този факт се установява и. от свидетелите на ищците.
Присъствието на К.С. и. участието му за изграждането на оградата се установява и. от видеозаписа, който съгласно съдебната експертиза е автентичен и. съдът го приема за такъв.
След анализ на събраните доказателства съдът приема, че отнемането е извършено по скрит начин.
С отговора на исковата молба ответникът К.С. поддържа, че още при заснемането на границите се била появила ищцата С.Д. и. той ясно и. недвусмислено й бил заявил, че започва ограждането на имота, като по този начин не бил скрил от нея този факт, а също не бил употребил насилие при отнемането на владението.
По делото не са представени доказателства за това твърдение, че ответниците са предупредили, че ще предприемат такива действия.
От експертизата, изготвена за заседанието на 01.07.2022 г. и. репликите на С. и. дъщеря й В. ясно личи, че С.Д. не е била известена предварително, че не е съгласна да й се загражда имота, че счита този имот за собствен, а това предполага несъгласие друг да й го отнема и. загражда, че счита действията на К.С. и. на сина му за незаконни. Това поведение както на С.Д., така и. на дъщеря й В. сочи, че е липсвало предварително известяване и. знание, че на претендираното като собствено на ищците място ще бъде поставена ограда от ответниците и. владението им ще бъде отнето.
Следователно ищците не са били уведомявани предварително за намеренията на ответниците да им отнемат владението и. последните предприели посочените действия в отсъствие на ищците, без да ги предупредят предварително и. оттук се налага извода, че владението е отнето по скрит начин.
Ограждането на терена с оглед препятстване достъпа до него на ищците без тяхно знание представлява отнемане на владението по скрит начин.
Относно спазването на 6-месечния преклузивен срок за предявяване на исковата претенция:
Искът е предявен на 21.10.2019 г., т.е. по-малко от шест месеца след отнемане на владението, което е станало на 25.04.2019г., когато ответниците са отнели достъпа до спорната площ.
От съдържанието на видеозаписа, който ищците представят и. който бе предмет на анализ на експертизи, които установиха липсата на каквито и. да било поправки и. изменения на заснетото.
Конкретните изводи на първоначалната експертиза са, че записът на устройстото, телефона, с който е заснет видеозаписа, няма прекъсвания или следи, които свидетелстват за редактиране или манипулиране, като съдържанието на видеофайла напълно отговаря на този, който се намира на приложената към делото флаш памет. Експерта установява също, че при преглед на информация на видеофайла, намиращ се на устройството се вижда следното: заглавие..., час: 25.04.2019г., 15,24 часа, като това са оригиналните дата и. час на заснемане на видеозаписа. Видеозаписът е направен с телефонния апарат на В. Б. С.. Заглавието на файла...., което автоматично е генерирано от устройството съдържа, както следва: годината, месеца, датата, долна черта, час, минути и. секунди, в които е стартиран записа.
От изготвената допълнителна съдебна компютърно-техническа експертиза се потвърждават изводите на предходната експертиза, а именно, че изграждането на оградата е извършено и. заснето на 25.04.2019г.
В обясненията си в съдебно заседание експертът потвърди датата на видеозаписа - 25.04.2019г., поддържайки „...телефона дава автоматично генериране имена и. това автоматично генериране е по формула година, месец, дата. В наименованието на този файл се съдържа цифрова комбинация, която отразява дата..., в метаданните на този файл се чете дата на създаване 25.04.2019г. Според файла, който е оригинален в метаданните са открити дата на създаванена този файл 25.04.2019 г.”.
От изложеното категорично може да бъде направен извода, че датата на заснемане на изграждането на оградата се запаметява автоматично от телефона, не са констатирани никакви заличавания и. промени на тези данни, а датата на заснемането с телефона е 25.04.2019 г.
При което положение искът за защита на владението е подаден в шестмесечния преклузивен сроК.
По делото е установено наличието на владение от страна на ищците, отнемането му от ответниците на 25.04.2019г. и. предявяване на иска за защитата на това владение в срока, предвиден в закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото се установиха по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на чл.76 от ЗС и. предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По исканията на ищците за налагане на глоба на ответниците и. за предварително изпълнение на решението.
Разпоредбата на чл.360 от ГПК предвижда възможност за налагането на глоба на нарушителя когато владението е било отнето чрез насилие или по скрит начин. Налагането на глоба представлява санкция на държавата по отношение на ответника, който е отнел (нарушил) чуждо владение. Тази глоба не се присъжда в полза на ищеца, а отива в полза на държавата.
Съдът намира, че в конкретния случай следва да се наложи глоба на нарушителите К.С. и. К.С., поради отнемането на владението на ищците.
Ответниците са знаели, че ищците осъществяват фактическата власт върху имота, но въпреки това са започнали ограждането му с оглед препятстването достъпа до него, като не са уведомили предварително ищците.
Извършените от ответниците действия се квалифицират като отнемане на владението в една от хипотезите на чл.76 от ЗС, а именно по скрит начин.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на ответниците следва да бъде наложена глоба около средния размер, предвиден в текста, а именно от 500.00 лева на всеки един от тях.
На основание чл.361 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
Установи се, че процесния терен се е обработвал от ищците, което налага да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, с цел да бъде предоставена възможност на ищците да предприемат необходимите действия за обработването и. поддържането на имота.
С оглед изхода на делото и. съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците разноските по делото за адвокатско възнаграждение, държавна такса и. депозити за вещи лица, съгласно списък на л.307 в размер на общо 2 611.20 лева.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Видно от списъка по чл.80 от ГПК договорено е и. платено такова в размер на 600.00 лева. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и. съдействие по искове по чл. 75, 76 и. 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и. не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях”. В случая е договорено минималното по наредбата в размер на 600 лева, а на основание чл.7, ал.9 от наредбата „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.”, които също са отразени в приложения списъК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И. :
ОСЪЖДА на основание чл.76 от ЗС К.К.С. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и. К.С. xxx да предадат на С.Д.Д. ЕГН xxxxxxxxxx, Н.П.Н. ЕГН xxxxxxxxxx, Т.П.Г. ЕГН xxxxxxxxxx, С.Н.Н. ЕГН xxxxxxxxxx и. П.Н.Ч. ЕГН xxxxxxxxxx владението върху недвижим имот с идентификатор 03928.12.54 по кадастралната карта на г. на площ от 4 637 кв.м., в местността „С.”.
НА основание чл.360 ГПК НАЛАГА на К.К.С. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ГЛОБА в размер на 500.00 лева.
НА основание чл.360 ГПК НАЛАГА на К.С. xxx ГЛОБА в размер на 500.00 лева.
НА основание чл.361 ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
ОСЪЖДА К.К.С. и. К.С.С. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.Д. ЕГН xxxxxxxxxx, Н.П.Н. ЕГН xxxxxxxxxx, Т.П.Г. ЕГН xxxxxxxxxx, С.Н.Н. ЕГН xxxxxxxxxx и. П.Н.Ч. ЕГН xxxxxxxxxx СОЛИДАРНО сумата от 2 611.20 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: