№ 16725
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110177047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявен от Р. А. Р. против
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното
наказание „Забележка“ със Заповед № ЧР-1911/13.11.2024 г.
Ищеца твърди, че заема длъжността професор“ в катедра
„Индустриален бизнес“ при Бизнес факултет по силата на Трудов договор №
2413/10.07.2001 г., при ответника. Изтъква, че на 27.11.2024 г. му е била
връчена Заповед № ЧР-1911/13.11.2024 г. на ректора на УНСС, с което му е
наложено дисциплинарно наказания „Забележка“, поради обстоятелството, че
на 19.09.2024 г. и 27.09.2024 г. не е изпълнил законови разпореждания на
работодателя, свързани с провеждането на лекции по дисциплината „Бизнес
стратегии“ в хибридна форма на обучение за студентите по дуалната
бакалавърска програма с Университета за чуждестранни науки в Тиендзин.
Заявява, че бил изготвен индивидуален план за първи семестър на ищеца,
който е приет на Катедрен съвет на 17.06.2024 г. и предаден в дирекция
„Учебна дейност“, като в този план не присъстват лекции по дисциплина
„Бизнес стратегии“ в хибридна форма на обучение за студенти по дуалната
бакалавърска програма. Изтъква, че на дата 11.09.2024 г. е получен имейл на
служебната му поща от гл. ас. Д-р А.П., в който имейл е посочено, че „тази
година се очаква да пристигнат 7 нови студента от Китай в четвърти курс на
обучение и тъй като е налице забавяне на получаването на виза, се очаква да
пристигнат в края на октомври или началото на ноември, като за да не
пропускат лекциите в началото на семестъра се налага да организират
хибридна форма на обучение в специалност „Икономика с преподаване на
английски език“. Посочва, че обучението на студенти в специалност
„Икономика с преподаване на английски език“ по дисциплина „Бизнес
1
стратегии“ се извършва на записани студенти, които са на редовно обучение,
чието обучение се осъществява присъствено за образователно
квалификационна степен „Бакалавър“. Сочи, че няма решение на Академичен
съвет или Заповед на ректора или друг акт въз основа на който обучението да
се провежда по различен начин от редовно присъствено обучение. Твърди, че
на 19.09.2024 г. и на 26.09.2024 г. от 15:00 часа е провел лекции на студенти по
дисциплина „Бизнес стратегии“ ОКС „Бакалавър“, специалност „Икономика с
преподаване на английски език“, редовно обучение, присъствено, като в залата
не са присъствали студенти с китайски произход, а в разписанието на ищеца не
е предвидена връзка за канал чрез „Тиймс“, чрез който да се осъществява
онлайн обучение. Изтъква, че след извършена проверка е установил, че в
списъците по горепосочената специалност няма записани китайски студенти.
Твърди, че на 13.11.2024 г. на заседания на Академичен съвет, Ректорът на
УНСС обявява, че професор от УНСС не си взема своите лекции и не
изпълнява служебните си задължения, като му е поискано обяснение на което
ищеца не е отговорил, следствие на което Ректорът е предприел
дисциплинарно наказание, като посоченото основание на академичен съвет е
„недаване на обяснение“. Сочи, че за обяснението и наказанието е разбрал от
Академичен съвет, на който веднага реагирал и обяснил какъв е казуса със
студентите и защо няма извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Заявява, че в резултат на тази информация от ректора на Академичен съвет с
писмо вх. № 1708/18.11.2024 г. изисква от Ректора на УНСС, въпросното
писмо за изискване на информация и основанието на което се изисква
обяснение, като почти месец по – късно на дата 11.12.2024 г. получил отговор
на писмото с отказ да му се предостави искането за обяснение с писмо РД-
1709/06.12.2024 г. Поддържа, че отказът за предоставяне на горепосочените
документи възпрепятства правото му да обжалва Заповедта, както и
наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“. Посочва, че не е
изисквано обяснение за провеждане на часове от втория преподавател – проф.
д-р. Иван Петров Палигоров. Изтъква, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 15 от ЗВУ, за
да се извърши обучение обучение в бакалавърски и магистърски степени на
студенти от Китай е необходимо да има сключена спогодба или споразумение
за обучение от страна на Министерски съвет и Република Китай, като на
ищеца не му е известно да има такова споразумение. Сочи, че от ответника не
са му посочени лица, отговорни за дейността по обучението на китайските
студенти в УНСС, както и актовете регламентиращи техните правомощия,
нито пък му е посочено и осигурено работещо техническо решение, за
провеждане на „хибридно обучение“. Счита, че липсват документи в
изпълнение на чл. 6, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за учебната дейност на
УНСС за записани студенти. Посочва, че в УНСС не е регламентиран и описан
реда за обучение на студенти в бакалавърска и магистърска степен от
Република Китай. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 7 от Правилника
за учебната дейност на УНСС. Твърди, че липсват и Заповеди на Ректора на
УНСС въз основа на подадени документи и класиране за китайските
2
студенти. Сочи, че в чл. 11 от Наредбата е уреден статута на студентите от
трети страни. Изтъква, че чужденците, които кандидатстват са съгласно акт на
Министерски съвет при условията и по реда, определени в съответния акт на
МС. Поддържа, че обучаемите студенти от Китай, не отговарят на чл. 11 от
Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите
училища на Република България. Заявява, че нямат издадени служебни
имейли от УНСС, каквито са представени на всички български и
чуждестранни студенти. Твърди, че ответника по никакъв начин не му е
възлагал воденето на лекции в хибриден формат на въпросните студенти от
Китай. Счита, че дори и такова възлагане да е извършено, същото противоречи
на ПВТР и ПУД, тъй като към тези дати в системата на УНСС няма записани
китайски студенти, със съответните номера и университетски имейли.
Изтъква, че е получил лични имейли на 11.10.2024 г. от Евгения Ангелова от
отдел „Чуждестранни студенти“. Сочи, че видно от чл. 2, ал. 2 от ПУД в УНСС
хибридна форма на обучение няма и воденето на хибридни занятия не се
допуска. Изтъква, че на 19.09 и 26.09, когато в зала 4043, корпус Е провеждал
присъствени лекции със студентите от дисциплина „Бизнес стратегии“, ОКС
„Бакалавър“, специалност „Икономика с преподаване на английски език“,
редовно обучение не е имало работещи MS Teams канал и събитие за
провеждане на онлайн лекция, в който китайските студенти и ищеца да са
поканени и да имат осигурен достъп през служебния компютър. Твърди, че на
13.11.2024 г. на Академичен съвет подробно изложил виждането си по този
въпрос, като според ищеца тези обяснения трябва да са записани в протокола
от срещата на Академичния съвет, но същите не са взети предвид, което
представлява нарушение на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Счита, че на основание
чл. 195, ал. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание е
наложено след изтичането на преклузивния двумесечен срок, доколкото касае
извършени нарушения на трудовата дисциплина на 19.09 и 26.09, а Заповедта
му е връчена на 27.11.2024 г. Поддържа, че наказанието е незаконосъобразно,
тъй като противоречи на разпоредбите на КТ и ПВТР. Изтъква, че липсва
изменение на учебния му план, друга учебна документация или
вътрешноуниверситетски документ, който да му е надлежно връчен преди
тези дати, с който да му е възложено трудово задължение да води хибридна
форма на обучение на китайските студенти, които към тези дати не са били
надлежно записани в системите на УНСС. Счита, че имейлът от гл. ас. др. А.П.
не представлява и не може да представлява такъв документ. Поддържа, че в
Заповедта не е посочено и конкретно нарушение на трудовата и
технологичната дисциплина. Счита, че със своето поведение не е уронил
доброто име на УНСС. Твърди, че не са налице и хипотезите на чл. 130, ал. 2,
т. 2 от ПУД и чл. 130, ал. 2, т. 6 от ПУД. Изтъква, че възпрепятстването на
провеждането на учебните занятия и учебния процес на китайските студенти
се дължи на действията на неговия работодател. Счита, че липсват посочените
от Ректора основания за наложеното дисциплинарно наказание, което го
прави незаконосъобразно.
3
С уточнителна молба от 04.02.2025 г. моли съда да постанови решение,
с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЧР-1911/13.11.2024 г. на
Ректора на УНСС, с която да ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“. Претендира разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът сочи, че
оспорва изцяло исковата молба. Изтъква, че не е спорно обстоятелството, че
ищецът е служител на УНСС, по трудово правоотношение, на длъжност
„професор“ в катедра „Индустриален бизнес“ при Бизнес факултет. Твърди, че
през 2022 г., въз основа на изрични Споразумения от 07.10.2019 г. и 22.10.2020
г., в УНСС е стартирала съвместна бакалавърска програма, като по Решение №
21 от Протокол № 4/18.05.2022 г. на Академичния съвет на УНСС е създаден
Център за управление на дуална бакалавърска програма с Университета за
чуждестранни науки в Тиендзин. Посочва, че на 11.09.2024 г. ищецът е
информиран от координатора на програмата гл. ас. др. А.П., че за датите
19.09.2024 г. от 15:00 часа до 17:30 часа и 26.09.2024 г. от 15:00 часа до 17:30
часа следва да проведе лекции по дисциплина „Бизнес стратегии“ в хибридна
форма на обучение пред студентите от Университета за чуждестранни науки в
Тиендзин, което ищецът не изпълнява. Изтъква, че за тези обстоятелства
Ректорът на УНСС е бил уведомен с Докладна записка с вх. №
1312/30.09.2024 г. от Ръководителя на Катедра „Икономикс“ при УНСС, с
приложено към същата Писмо от BIEI от дата 29.09.2024 г. за констатирани
проблеми с организацията и провеждането на хибридно обучение. Твърди, че
работодателят е изготвил надлежно искане на обяснения, на основание чл.
193, ал. 1 от КТ, обективирано в Писмо с изх. № ЧР-1662/03.10.2024 г., което
ищецът отказал да получи, което било видно от Протокол от дата 08.10.2024 г.
Сочи, че на 13.11.2024 г. ответникът издал оспорената заповед, с която на
ищеца е наложено най – лекото дисциплинарно наказание „забележка“ и
същата е връчена на 27.11.2024 г. Счита, че оспорената Заповед е издадена
изцяло в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Заявява, че са
налице всички хипотези, от цитираните в оспорената Заповед вътрешни
актове на УНСС, които регламентират задълженията на преподавателите.
Поддържа, че в настоящия случай е налице неизпълнение на трудови функции
и задължения, произтичащи от решение на АС на УНСС – провеждане на
дуална бакалавърска програма с Университета за чуждестранни науки в
Тиендзин. Изтъква, че ищецът не отрича, че е получил уведомление от
координатора на програмата, като нито е възразил срещу същото, нито е
посочил каквато и да било причина, която препятства изпълнението на това
задължение. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че няма
изменение на учебния му план, както и че китайските студенти не са записани
надлежно в УНСС. Заявява, че се касае за задължение, което е извънредно,
произтичащо от решение на Академичния съвет на УНСС, което няма връзка
нито с индивидуалния план на ищеца, нито с редовния прием на студенти във
висшето училище. Счита, че ищецът е трябвало предварително да стартира
4
организираното от работодателя „събрание“ чрез Тиймс канали, в резултат на
което провежданите лекции биха били достъпни и за чуждестранните
студенти. Посочва, че е налице и втория елемент от фактическия състав на чл.
186 от КТ, а именно, че нарушението е извършено виновно. Поддържа, че е
изпълнил коректно вмененото му задължение, като е изготвил и е направил
опит да връчи на ищеца искане за представяне на писмени обяснения, изх. №
ЧР-1662/03.10.2024 г., като в същото са посочени основанието и конкретните
дати и часове на извършеното нарушение. Твърди, че служителят отказал да
получи цитираното искане, видно от Протокол от 08.10.2024 г. за отказ. Смята,
че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, а именно когато санкционния
ефект от липсата на обяснения не настъпва, поради виновното поведение на
служителя. Поддържа, че работодателят е изпълнил коректно предвидените в
закона задължения, преди налагане на дисциплинарното наказание, като
служителят сам се е лишил от възможността да упражни правото си на защита
по КТ. Счита, че моментът, от който започва да тече срокът, в който на
служителя може да бъде наложено дисциплинарно наказание е от 30.09.2024 г.
Посочва, че императивните разпоредби за сроковете, в които
дисциплинарното наказание може да бъде наложено са спазени и наведените в
исковата молба доводи са неоснователни. Сочи, че не е налице несъответствие
между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложеното
наказание. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира
разноски.
С оглед заявеното от ответника в отговора страните не спорят, че са в
трудово правоотношение, по силата на което ищеца заема длъжността
професор“ в катедра „Индустриален бизнес“ при Бизнес факултет по силата на
Трудов договор № 2413/10.07.2001 г., последно изменен с Допълнително
споразумение № ЧР-1235 от 17.07.2024 г.; че на 27.11.2024 г. му е била връчена
Заповед № ЧР-1911/13.11.2024 г. на ректора на УНСС, с което му е наложено
дисциплинарно наказания „Забележка“, поради обстоятелството, че на
19.09.2024 г. и 27.09.2024 г. не е изпълнил законови разпореждания на
работодателя, свързани с провеждането на лекции по дисциплината „Бизнес
стратегии“ в хибридна форма на обучение за студентите по дуалната
бакалавърска програма с Университета за чуждестранни науки в Тиендзин.
По предявения иск е в тежест на ответника да докаже, че е наложил
наказанието по чл. 188, т. 1 КТ законно - ищецът е извършил сочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е изискал обяснения от
работника или го е изслушал; наказанието на наложено в законоустановените
срокове, както и че така наложеното наказание отговоря на тежестта на
допуснатото от ищеца нарушение; обстоятелствата, при които е извършено;
поведението на работника или служителя.
В тежест на ищеца е да докаже възраженията си.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
приети.
5
По отношение на доказателственото искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 КТ, с което се иска да бъде задължен ответникът да представи по
делото протокола и записа от заседанието от проведения на 13.11.2024 г.
Академичен съвет, съдът намира същото за допустимо, относимо и
необходимо доколкото се сочи, че програмата Тиймс нефукционирала, поради
което следва да бъде уважено.
По отношение на доказателственото искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 КТ, с което се иска да бъде задължен ответникът да представи по
делото цялата преписка изготвена от УНСС по извършените проверки за
всички проблеми, свързани с дуалната програма между УНСС и Университета
за чуждестранни науки в Тиендзин, съдът намира същото за допустимо, но
неотносимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде уважено и искането по чл. 190 ГПК на ищеца за
предоставяне на цялата преписка за налагането на дисциплинарно наказание
„забележка“ със Заповед № ЧР-1911/13.11.2024 г, тъй като същото е
допустимо, относимо и необходимо.
Следва да се допуснат поисканите от ответника свидетели.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези
мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.05.2025г. от 10:40 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на
посочените в отговора на исковата молба конкретни обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК да представи по делото
протокола и записа от заседанието от проведения на 13.11.2024 г. Академичен
съвет, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в противен
случай, съдът ще приеме за доказани фактите, целящи установяване с
посочените доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на цялата преписка
изготвена от УНСС по извършените проверки за всички проблеми, свързани с
дуалната програма между УНСС и Университета за чуждестранни науки в
Тиендзин.
6
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7