№ 230
гр. Враца, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500142 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. К., гражданин на САЩ, роден
на **********г., притежаващ паспорт №***, издаден на 02.06.2015г., с адрес
***, представляван по пълномощие от адвокати Й.В. и Н.А. от САК, срещу
Определение №262806/17.12.2021г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д.№3705/2017г., в частта, с която производството по делото е прекратено
поради липса на правен интерес от воденето на предявения иск с правно
основание чл.127а СК.
В частната жалба се сочи, че производството пред районния съд е било
спряно до приключване на друго такова за мерките относно упражняването на
родителските права и се поддържа, че с обжалваното определение същото е
прекратено неправилно с аргумент, че петитумът, формулиран от частния
жалбоподател – ищец пред първата инстанция, е бил адекватен към момента
на предявяване на иска през 2017г., но към момента на постановяване на
определението противоречи на утвърдения с влязло в сила решение режим на
лични отношения с децата на страните. Според частния жалбоподател след
разрешаване на въпроса за режима на лични отношения съдът, сезиран с
искането по чл.127а СК, следва да се съобрази с режима на лични отношения,
определен от последната инстанция по делото за родителските права, така че
разрешението за пътуване да следва този режим, а не да прекратява
1
производството с аргумент, че същият е различен от петитума на иска.
В частната жалба се настоява, че с прекратяването на производството се
избягва от смисъла на иска по чл.127а СК, който цели бързина при даването
на разрешение за пътуване, тъй като той е свързан именно със спазването на
режима на лични отношения за родителя, който не живее в България, и който
по този начин не може да вземе децата при себе си.
Нататък в частната жалба се сочи, че частният жалбоподател – ищец
пред първата инстанция е изменил петитума на иска си, като е поискал
издаване на общо разрешение за пътуване на децата до САЩ, придружени от
него, до навършването на пълнолетие, и това изменение на иска е допуснато
от първата инстанция. Развиват се и съображения, че не е налице
несъответствие между режима на лични отношения, определен от ВКС, с
изменението на петутима на иска по чл.127а СК, както и правни такива
относно характера на производството по този иск.
На следващо място в частната жалба се сочи, че в производството по
чл.127а СК ищецът е поискал и издаване на български паспорти на децата и
това е игнорирано от районния съд, който е прекратил производството
изцяло.
Частна жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение е
подадена и от П. В. К., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв.И.Ц. от
САК. В нея се изразява несъгласие с прекратяването на производството по
предавения насрещен иск с правно основание чл.127а СК. Развиват се
съображения, че районният съд законосъобразно е прекратил производството
по иска на Д. К., който според частната жалбоподателка е недопустим, тъй
като с влязло в сила решение на ВКС спорът за упражняването на
родителските права и режима на лични отношения между децата и техния
баща е разрешен по начин, който изключва правния интерес от воденето на
иск по чл.127а СК.
Частната жалбоподателка инвокира оплакване, че в частта, с която
производството по предявения от нея насрещен иск е прекратено,
обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като този иск е допустим.
Адв. В. като пълномощник на Д. Д. К. е подала отговор на частната
жалба, в който настоява, че производството по насрещния иск на П. В. К. е
прекратено правилно и в тази част първоинстанционното определение следва
2
да бъде потвърдено.
Частните жалби изхождат от легитимирани и с правен интерес страни,
насочени са срещу подлежащ на обжалване прекратителен съдебен акт и са
подадени в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими.
За произнасянето си по основателността на частните жалби окръжният
съд взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Д. Д.
К. молба с правно основание чл.127а СК за даване на разрешение, заместващо
съгласието на майката П. В. К., малолетните деца на страните А. Д. К. и Р. С.
К. да напускат пределите на България и да пътуват заедно с баща си до САЩ
и да пребивават на територията на САЩ за период от 30 дни през лятната им
ваканция всяка година. Интересът за подаването на молбата и за образуването
на производството по спорна администрация е обоснован с липсата на
съгласие между родителите по въпроси, свързани с пътуването на децата в
чужбина, по смисъла на чл.127а, ал.1 СК.
От своя страна П. В. К. е подала насрещна искова молба, с която е
предявила срещу Д. Д. К. иск за присъждане на издръжка за минало време в
полза на малолетните деца, и искане за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, децата да пътуват в страни от Европа и
Великобритания във време, различно от периодите, в които бащата има право
на лични контакти с тях.
На 31.10.2017г. по делото е депозирана молба на Д.К., който моли иска
по чл.127а СК да се счита предявен със следното искане: Докато са в сила
привременните мерки, респ. докато няма влязло в сила решение за
родителските права и съгласно определения в тях режим на лични отношения
с бащата да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката,
малолетните деца на страните да напускат пределите на България и да
пътуват до САЩ, придружавани единствено от баща си, като за целта
преминават транзитно през съответните държави на ЕС, както и да
пребивават на територията на САЩ, където ще се осъществяват личните
контакти на бащата с тях, за период от 30 дни през лятната им ваканция и 10
дни през пролетната ваканция всяка година. Поискано е на основание чл.45,
вр. чл.76, т.9 ЗБЛД да бъде разрешено издаването на български паспорти на
децата.
3
С молба от 28.12.2017г. Д. Д. К. е направил ново искане за изменение на
петитума на подадената молба, а именно да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката, децата на страните да напускат пределите
на Република България и да извършват неограничен брой пътувания,
придружавани от баща си или от упълномощено от него лице, до САЩ и
държавите – членки на ЕС, както и до Република Сърбия и Република Турция
за транзитно преминаване, като тези пътувания се осъществяват през
пролетната, лятната и зимната ваканция, считано от постановяване на
съдебното решение до навършване на 18-годишна възраст на децата, и за
издаване на паспорти на децата.
Поради оттегляне на насрещния иск за присъждане на издръжка за
минало време с протоколно определение от 15.01.2018г. производството в
тази част е прекратено, като в същото съдебно заседание на основание чл.214,
ал.1 ГПК районният съд е допуснал поисканото от ищеца изменение на иска
по чл.127а СК. Заради висящност на бракоразводния процес между страните
производството по чл.127а ГПК е спряно до приключване с влязло в сила
решение на това по гр.д.№7524/2016г. по описа на СРС.
По делото са приложени Решение №327484/31.01.2018г. по гр.д.
№7524/2016г. на СРС, Решение №1460/24.02.2020г. по описа на СГС и
Решение №60201/30.11.2021г. по гр.д.№3556/2020г. на ВКС.
С решението на ВКС въззивното решение на СГС е отменено в частта, с
която е потвърдено решението на СРС, и вместо него е постановено друго, с
което родителските права по отношение на децата на страните са
предоставени на майката, с право бащата да ги вижда и да ги взема при себе
си през половината от продължителността на ваканциите им, като тези
периоди от време се планират след предварителна уговорка между
родителите най-малко един месец преди това и не съвпадат с платен годишен
отпуск на майката, като бащата има право да осъществява ежедневен
едночасов контакт с децата по програмите Сайп, Вайбър или по друг начин,
съобразен със свободното им време и с часовата разлика между България и
САЩ, като майката е длъжна да осъществява техническата възможност за
това. С решението е определено местоживеенето на децата на настоящия
адрес на майката в гр.София.
За да постанови обжалваното определение и да прекрати образуваното
4
пред него производство, Врачанският районен съд е взел предвид
окончателното решение на ВКС, с който са разрешени окончателно въпросите
относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения
между бащата и децата, и е приел, че при това положение към настоящия
момент е неприложимо постигнатото споразумение по привременни мерки от
06.12.2016г. в бракоразводното производство пред СРС, поради което
страните нямат правен интерес от исковите претенции, което е условие за
допустимост на предявените искове, тъй като отношенията им са уредени със
съдебното решение, което следва да изпълняват и което, ако не изпълнят,
носят наказателна отговорност. В мотивите на определението е прието също,
че самият петитум, формулиран от ищеца К., е бил адекватен към момента на
предявяване на иска през 2017г., но към настоящия момент противоречи на
утвърдения с влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения с
децата, при което само на това основание искането към съда, а именно без
съгласието на майката децата да извършват неограничен брой пътувания,
придружавани от бащата или от упълномощено от него лице, до САЩ и
държави-членки на ЕС, както и до Република Сърбия и Република Турция
през пролетната, лятната и зимната ваканции, се явява недопустимо.
По отношение на насрещното искане на майката П.К. в обжалваното
определение не са изложени мотиви.
Окръжният съд приема, че обжалваното определение е процесуално
незаконосъобразно.
Производството по чл.127а, ал.2 СК е такова по съдебна администрация
на граждански правоотношения, доколкото е предназначено да разреши
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, и допустимостта му е предпоставена
единствено от непостигането на съгласие между родителите. Интересът на
детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен
случай съобразно установените по делото обстоятелства. Както е прието в ТР
№1 от 3.07.2017г. по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС, искането на разрешение
за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е
конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите
доказателства за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на
детето при излизането му чужбина.
5
В разглеждания случай бракът между родителите на малолетните деца е
прекратен с развод, като с окончателното решение на ВКС упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а на бащата, който е
американски гражданин и има постоянно местоживеене в САЩ, е определен
режим на лични отношения. Между страните е безспорно, че не могат да
постигнат съгласие по чл.127а, ал.1 СК по въпросите, свързани с пътуването
на децата в чужбина, и издаването на необходимите лични документи за това.
Това означава, че всеки от родителите има правен интерес да подаде молба за
издаване на разрешение, заместващо съгласието на другия родител, за
пътуване на децата зад граница.
Що се отнася до това, че с влязло в сила съдебно решение са разрешени
въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права и режима на лични отношения на бащата с тях, следва да се подчертае,
че това съдебно решение следва да бъде съобразено от съда, сезиран с
исканията по чл.127а, ал.2 СК, и ще бъде определящо за времевия и
териториален обхват на дължимата от сезирания съд администрация на
гражданските отношение, като по молбата на бащата безспорната нужда от
даване на заместващо съгласие бъде преценявана в рамките на определения
му режим на лични отношения и времето, в което има право да взема децата
при себе си, а по молбата на майката – извън времевата рамка, в която децата
могат да бъдат вземани от бащата по определения му режим на лични
отношения.
По изложените съображения в обжалваната част първоинстанционното
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводството по исканията, с които е сезиран от
двамата родители. Районният съд разполага и с процесуалното правомощие
да укаже на всеки от родителите да прецизира искането си, съобразявайки
изискването на т.1 от ТР №1 от 3.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСГК за
съществуване на конкретно защитен интерес на децата при пътуванията им
извън страната в границите, очертани в решението на ВКС по въпроса за
упражняването на родителските права и режима на лични отношения между
децата и техния баща.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №262806/17.12.2021г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№3705/2017г., в частта, с която производството по делото е
прекратено, и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7