РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 18.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежкият районен съд, четвърти граждански състав, в публично заседание на   двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№286 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по  чл.28, ал.2 вр. ал.1  и чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Производството е образувано по искова молба от Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Т. *** 2000 – П.Х.“ с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от П.Х.Х. с  ЕГН **********. Посочва се в исковата молба, че по силата на договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г., ищцата отдала на ответното дружество под аренда собствената си земеделска земя- поземлен имот  с идентификатор 72206.155.25, находящ се в с. т., община Червен бряг, местност „Крушова падина“ с площ от 12.200 дка, представляваща нива трета категория, с номер от предходен план 155025 и с данъчна оценка 1793.40 лв. Посочва се, че срокът на договора е седемнадесет години при права и задължения на страните, подробно описани в него.  Твърди се в исковата молба, че срокът на анексирания договор е седемнадесет години  като до 2016г. ответникът заплащал договорените  суми редовно и точно. Посочва се от ищцата, че  за стопанската 2017-2018г. не е получила дължимото арендно възнаграждение, поради което е налице  интерес от разваляне на договора, връщане на арендуваните земи и заплащане на дължимите суми. Иска се от съда да постанови решение, по силата на което да се развали сключения между страните договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г., да бъде върната  арендуваната  земеделска земя на нейната собственичка, както и да бъде осъден ответника да заплати дължимото арендно плащане за 2017/2018 стопанска година в размер на 550 лв. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.  В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание, ищцата редовно призовани, не се явява. Представлява се  от адв. Т.Т.-***, който  моли съда да уважи изцяло исковете като основателни и доказани.

Ответникът ***.“, представлявано от П.Х.Х., редовно призован, се явява лично. Принава се от страната факта, че не е изплатена дължимата рента, но моли съда да остави без уважение иска за разваляне на договора за аренда.

От  представените и приети като доказателства  по делото  и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост  и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното от ищцата и неоспорено от ответника заверено копие на Нотариален акт за собственост на земеделски земи №200, том I, дело №200/18.12.1998г. на нотариус И. И., че ищцата е собственик на поземлен имот - нива с площ 12,200 дка, находяща се  в местността „Крушова падина“, в землището на село т., съставляващ имот № 155025, по плана за земеразделяне.

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на договор за аренда на земеделска земя №26 от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписвания с рег. №6680/15.06.2009г., акт 121, том III; заверено копие на анекс към договор за аренда вписан в Служба по вписванията при РС Червен бряг вх.рег.№288/23.02.2016г. акт №98, том I, дело № 13082016г. , че на 15.06.2009г. между страните по делото бил сключен договор, по силата на който ищцата предоставила на ответника  под аренда собствения си поземлен имот – нива с площ 12,200 дка в местността Крушова падина, в землището на село т., съставляващ имот № 155025, срещу възнаграждение в размер на 10 лв. за декар за една стопанска година.  Съгласно чл.6, ал.1 от договора арендното плащане следвало да се извършва след приключване на стопанската година, само на обявените предварително дати и място на получаване, в периода от 15.10. до 30.11., а съгласно ал.2 – неполучената рента в съответния срок не се прехвърля за следващата стопанска година, а в ал.3 било уговорено рентата да се изплаща еднократно и в брой срещу подписан от получателя разходен касов ордер или друг документ. Срокът на договора първоначално бил уговорен на 7 години, а с анекс от 14.07.2009г. бил удължен с 10 години , считано от 10.06.2016г.  т.е. до 10.06.2026г.

Спори се между страните изплатено ли е арендното възнаграждение за стопанската 2017/ 2018 година.

За установяване на спорните по делото обстоятелства  е назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, в официалната интернет страница на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен е публикуван протокол от 18.01.2018г. в изпълнение на заповед №РД-08/05.01.2018г. на Директора на ОД Земеделие със задача: да определи размерът на средното рентно плащане за землищата на областта за стопанската 2017/2018г. в левове за декар, след предоставяне на информация от съответната Общинска служба по земеделие и изнесените работни места към тях, за средната стойност на рентните вноски, изчислени на база повече от половината договори, вписани в Служба по вписванията и регистрирани в общинските служби по земеделие. Комисията е определила размерът на средното годишно рентно плащане за землището на с. т. по начини на ползване на земеделските земи в землището на село т., както следва: за ниви 40.00; ливади- 5.00; пасище, мера – 5.00; трайни насаждения лозови -10.00; овощни – 10.00. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като компетентно изготено, обективно и безпристрастно, изцяло в сътоветствие с писмените доказателства по делото вкл. договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.2 вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието / разваляне на сключен договор за аренда по съдебен ред поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца/ и иск с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието  за осъждане на арендатор да заплати на арендодателя / негов наследник/ дължимото арендно възнаграждение за ползване на собствените на последния земеделски земи.

Страните не спорят относно съществуването на договорно арендно отношение между тях създаващо задължение за ответника за заплащане на арендно възнаграждение на ищците за стопанската 2017/2018 година.

Видно от съдържанието на договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г., чийто срок  на действие е удължен до 2026г., в чл.5 е регламентирано арендното възнаграждение, а именно по 10 лв. на стопанска година, като същото се извършва след приключване на съответната стапонска година, само на обявените предварително дати и места за получаване, в периода от 15.10. до 30.11. Рентата се изплаща еднократно и в брой срещу подписан от получателя разходен касов оредр или друг документ.

В конкретния случай на основание чл.190 ГПК съдът е указал на ответника в с.з. от 23.08.2019г. да представи намиращи се в него документи – ведомости, разходни касови ордери , квитанции, сметки за изплатени суми   съставени при плащане по сключения договор за аренда на земеделска земя между страните, като му разясни последиците от неизпълнението на задължението му по чл.161 ГПК. Видно от заключението на вещото лице, ответникът не е представил изискуемите документи с оглед изпълнение на задачите на вещото лице за установяване  на обстоятелството за кои периоди е налице плащане по сключения договор и на каква стойност, налице ли е плащане за стопанската 2017/2018г. и ако има – в какъв размер и по кой документ и как са отчитани плащанията в счетоводството на ответника за всяка стопанска година, считано от стопанската 2008/2009г.  В случая ответника не е представил на вещото лице изисканите от съда документи, съврзани с предмета на спора, поради което на основание чл.161 ГПК съдът приема, че ответника с поведението си е създал пречки за разкриване на обективната истина по случая, поради което приема за доказано, че ответникът не е изплатил дължимите суми, подробно описани в исковата молба.

 Този факт, че не е изплатил дължимото арендно възнаграждение  се признава от ответника. Неоснователно е обаче възражението му, че неизпълнението на задължението му е по вина на ищците, които не са го потърсили. Действително страните се уговорили рентата да бъде изплащана само на обявените от ответника дати и места, но последният не представи доказателства, че е уведомил за тези места и дати ищците.

            С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано по безспорен и категоричен начин, че ответника, че не е изпъленил дължимото на основание чл.8 от ЗАЗ.

В тежест на ответника е да докаже плащане, съответно да докаже възраженията си вкл. че е обявил на съответните места и дати раздаването на рентата, а ищците не са се явили. Поради липса в подкрепа на възраженията на ответника, съдът приема, че същите са недоказани.

Предвид на което съдът намира, че ответникът  не е изправна страна по договора.

Предпоставка за разваляне на договора е доказване от страна на ищеца на забавяне на арендно плащане за повече от 3 месеца. В случая е доказано забавяне на арендно плащане от страна на ответника за повече от 3 месеца, предвид признанието на този факт от страна на П.Х.Х..

Предвид изложеното и като взе предвид, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, съдът намира, че  е изпълнен фактическия състав на чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и  е налице основание за разваляне на договора.

 Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 Закона за арендата в земеделието, договор за аренда сключен за срок над 10 години се разваля по съдебен ред. Конкретният случай е именно такъв. Договорът между страните е за срок от 10 години и е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника за повече от 3 месеца, поради което искът с правно основание чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието следва да бъде уважен като основателен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците дължимата рента, но размерът на същата следва да бъде изчислен съгласно писмените доказателства по 10 лв. на дка. или общо на сумата от 122 лв. , като за разликата до 550 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Действително видно от заключението на вещото лице, средната рента за земеделска земя е в размер на 40 лв. за дка, но в договора страните са уговорили цена по-ниска от средната. Това е израз на свободата на договарянето в облигационното право, който принцип е свързан с автономията на волята на гражданскоправните субекти. Законът го урежда в чл.9 ЗЗД като свобода да се сключи договор със свободно определено от страните съдържание т.е. да могат свободно да решат – дали да сключат изобщо договор, от какъв вид да бъде той, с кого да се договаря, кога да бъде направено предложението и приемането, в каква форма да бъде сключен (но в рамките на закона) да бъде сключен договорът и т.н. Уговореното между страните е правно валидно в отношенията им. Ето защо  задължението на ответника е да заплати рента в размер на 10 лв. за дка, но не и по-голяма.

 Ето защо иска по чл. 8 ЗАЗ следва да бъде уважен до размера от 122 лв., а  за разликата следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците   деловодни разноски: сумата от 25 лв. платена държавна такса, сумата от 324 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 150 лв. за възнаграждение и пътни на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза или общо сумата от 499 лв.

            Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

РАЗВАЛЯ на основание чл. 28, ал. 2 вр.ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, поради забава на плащането на арендното плащане за повече от три месеца,  сключения между Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Т. *** 2000 – П.Х.“ с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от П.Х.Х. с  ЕГН **********, от друга, договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г., относно земеделска земя- поземлен имот  с идентификатор 72206.155.25, находящ се в с. т., община Червен бряг, местност „Крушова падина“ с площ от 12.200 дка, представляваща нива трета категория, с номер от предходен план 155025.

ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, ***.“ с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от П.Х.Х. с  ЕГН ********** ДА ВЪРНЕ на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, поземлен имот  с идентификатор 72206.155.25, находящ се в с. т., община Червен бряг, местност „Крушова падина“ с площ от 12.200 дка, представляваща нива трета категория, с номер от предходен план 155025 – обект на Договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г.

ОСЪЖДА  на основание чл. 8 от Закона за арендата в земеделието ***.“ с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от П.Х.Х. с  ЕГН **********   да заплати на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 122 /сто двадесет и два / лева, представляваща дължимо арендно възнаграждение  по договор за аренда от 15.06.2009г., вписан в Служба по вписванията с рег. №2227/15.06.2009г.,акт 121, том III, както и анекс към него от 23.02.2016г., за отдаване под аренда на поземлен имот с земеделска земя- поземлен имот  с идентификатор 72206.155.25, находящ се в с. т., община Червен бряг, местност „Крушова падина“ с площ от 12.200 дка, представляваща нива трета категория, с номер от предходен план 155025, през стопанската 2017-2018г., като за разликата до 550 /петстотин и петдесет/ лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.1 ГПК ***.“ с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от П.Х.Х. с  ЕГН ********** да заплати на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,   сумата от 499 /четиристотин деветдесет и девет/ лв.  направени  деловодни разноски в производството за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице. 

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се изпрати на страните по делото и техните пълномощници.

     Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд - Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: