Решение по дело №1858/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 371
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20221100201858
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Ив. Любч. Т.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20221100201858 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото

РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр. чл.32,
ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ от 27.07.2021 г., издадено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия по дело №32/2-
03280381771/sie, влязло в сила на 25.08.2021 г. за налагане на финансова
санкция на Д. Н. СТ. , българин, български гражданин, роден на 01.02.1985 г.
в гр.София, Република България, вдовец, със средно специално образование, с
последен известен постоянен адрес гр.София, ж.к.****, ЕГН **********, с
което на Д. Н. СТ. е наложено административно наказания глоба в размер на
88 евро за деяние, извършено в 12:28 ч. на 01.04.21 г. в Viersen, федерална
1
магистрала А61 при 17,927 км, с посока на движение Koblemz, изразяващо
се в това, че като водач на товарен автомобил марка Mercedes, с допустимо
общо тегло над 3,5 т, с рег.№ **** не е спазил минималното отстояние
спрямо предходното превозно средство при скорост по- висока от 50 км/ч при
движение по магистрала, съставляващо административно нарушение съгласно
параграф 4, ал.3 във вр. с параграф 49 StVO (Наредба за движение по
пътищата); параграф 24 StVG (Закона за движението по пътищата) вр. 15
BKat (Каталог за глобите), както и сумата от 28,50 евро- разходи по водените
съдебни и административни производства срещу лицето или общо сумата от
116,50 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
влизане в сила на решението- 227,85 лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.

Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението,
а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Федерална Република
Германия въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение от 27.07.2021 г., издадено от несъдебен орган на Федерална
Република Германия по дело №32/2-03280381771/sie, влязло в сила на 25.08.2021 г. за
налагане на финансова санкция на Д.Н.С., е наложено административно наказания глоба в
размер на 88 евро за деяние, извършено в 12:28 ч. на 01.04.21 г. в Viersen, федерална
магистрала А61 при 17,927 км, с посока на движение Koblemz, изразяващо се в това, че
като водач на товарен автомобил марка Mercedes, с допустимо общо тегло над 3,5 т, с рег.№
**** не е спазил минималното отстояние спрямо предходното превозно средство при
скорост по- висока от 50 км/ч при движение по магистрала, съставляващо административно
нарушение съгласно параграф 4, ал.3 във вр. с параграф 49 StVO (Наредба за движение по
пътищата); параграф 24 StVG (Закона за движението по пътищата) вр. 15 BKat (Каталог за
глобите), както и сумата от 28,50 евро- разходи по водените съдебни и административни
производства срещу лицето или общо сумата от 116,50 евро.
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че са
налице всички основания за приемане за изпълнение решението на германските власти,
постановено срещу българския гражданин Стойнов, още повече че и той не отрича
извършването на нарушението.
Служебният защитник на осъденото лице- адв.Петкова споделя становището на
прокурора и смята, че съдът следва да признае решението на германските власти.
Осъденото лице Д.С. заявява, че няма какво да добави, а желае само да му се даде
възможност да плати дължимата от него сума, за която е бил наказан.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Д.Н.С. е българин, български гражданин, роден на 01.02.1985 г. в гр.София,
Република България, вдовец, със средно специално образование, с последен известен
постоянен адрес гр.София, ж.к.****, ЕГН **********.
С решение от 27.07.2021 г., издадено от несъдебен орган на Федерална Република
Германия по дело №32/2-03280381771/sie, влязло в сила на 25.08.2021 г. за налагане на
финансова санкция на Д.Н.С. е наложено административно наказания глоба в размер на 88
евро за деяние, извършено в 12:28 ч. на 01.04.21 г. в Viersen, федерална магистрала А61 при
17,927 км, с посока на движение Koblemz, изразяващо се в това, че като водач на товарен
автомобил марка Mercedes, с допустимо общо тегло над 3,5 т, с рег.№ **** не е спазил
минималното отстояние спрямо предходното превозно средство при скорост по- висока от
50 км/ч при движение по магистрала, съставляващо административно нарушение съгласно
параграф 4, ал.3 във вр. с параграф 49 StVO (Наредба за движение по пътищата); параграф
24 StVG (Закона за движението по пътищата) вр. 15 BKat (Каталог за глобите), както и
сумата от 28,50 евро- разходи по водените съдебни и административни производства срещу
лицето или общо сумата от 116,50 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на влизане в сила на решението- 227,85 лв.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, издадено въз основа на решение за налагане на финансова
1
санкция е постановено от несъдебен орган на решаващата държава за извършено от
осъденото лице административно нарушение, което е свързано с правилата за движение по
пътищата. Финансовата санкция включва още и сумата съставляваща разходи, направени от
съдебните и административни органи на издаващата държава, във връзка с постановяване на
осъдителното решение спрямо Кирилов.
Видно от удостоверението лицето е било уведомено съгласно законодателството на
изпращащата държава за правото си да обжалва решението и за сроковете за това, което
Стойнов не е сторил.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите белези на
осъденото физическо лице данни– две имена, дата на раждане и последен известен адрес на
пребиваване в България, а самото удостоверение сочи още и размера на наложената
санкция- поотделно и общо, а именно в размер на 116,50 евро; обстоятелствата във връзка с
извършеното нарушение, за което е наложена финансова санкция на Стойнов, както и
самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и това как, кога и при
какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било,
дадена ли е била възможност на лицето да се защити. Посочени са и разходите, направени за
постановяване на осъдителното решение.
Липсват данни по делото Стойнов да не е бил лично уведомен за постановеното
спрямо него решение.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на съдебен орган.
На следващо място осъденото физическо лице- Д.С. има адрес на живеене на
територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС), като не се установява да няма
трайна връзка с територията на Р България.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението.
Същевременно наложената финансова санкция е над 70 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
компетентния орган на Република Германия. Съдът по закон не разполага и с правомощие
да преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да
намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на
чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под
наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и само да
бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени доказателства, че
е вече платена от лицето. В случая не са представени доказателства да са извършени каквито
и да е било плащания от страна на осъденото лице- а и в този смисъл са и неговите
твърдения, поради което и няма как от сумата, за която той е осъден да бъде приспаднато
нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в български левове
2
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила– 25.08.2021 г., която в случая
възлиза на 227,85 лв. лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

3
Съобщи за изтекли лични данни