РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Шумен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря М. Любч. М.
в присъствието на прокурора П. П.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201985 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.378 от НПК.
На 15.09.2023г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено в РС - гр.Шумен
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на И. Ю. Ш., ЕГН ********** за извършено от него престъпление
от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият редовно призован, не се явява лично. Явява се адв.Н. В. от ШАК,
редовно упълномощен. Моли обвиняемият да бъде оправдан, тъй като не се доказва че
същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.313 ал.1 от НК. При условията на евентуалност моли за минимално наказание.
Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В
хода по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално
предвидения размер.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 14.02.2023 г. обвиняемият И. Ю. Ш. с постоянен адрес: ***** подал в сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР- Шумен заявление с входящ №801/14.02.2023г. за подмяна на
немско Свидетелство за управление на МПС № А2009532523, издадено на 26.01. 2023г., с
българско свидетелство, макар обичайното му пребиваване да не е било в Р. България.
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно
разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП "Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация". Съгласно разпоредбата на § 6 т. 46
от ЗР на ЗДвП "Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
1
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.
Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито
чл. 12 е дефинирано понятието "обичайно пребиваване" по същия начин.
В тази връзка обвиняемият Ш. на 14.02.2021 г. в гр. Шумен подал заявление с вх. №
801 и декларация на гише в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, в която
потвърдил неистина, а именно - удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си
пребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България на адрес:
***** по смисъла на § 6, т. 46 от ДП на ЗДвП. Посочената декларация обв. Ш. подписал
лично и я подал заедно със заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС,
като същите били приети и обработени от служител в сектор ПП при ОД на МВР Шумен.
От заключението на изготвената от НТЛ при ОДМВР гр. Шумен съдебно - почеркова
експертиза отразена в Протокол № 83/29.03.2023г. се установява, че подписа срещу
„Декларатор" в Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП от 14.02.2023 г. принадлежи на обв. И.
Ю. Ш.
Разпитан в хода на досъдебното производство обв. Ш. не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение.
В §6 т.46 от ЗДвП се съдържа легалното определение на понятието „обичайно
пребиваване в Република България“. Въз основа на събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че както личните, така и трудовите връзки на обвиняемия не са в
Република България. Установи се, че обвиняемият със семейството си живее извън Р
България от години, където и работи. В България се прибирал рядко за кратък период от
време. От приобщената справка за пътуване на лице – български гражданин е видно, че в
периода от 01.01.2022г. до 07.03.2023г., обвиняемият има следните регистрирани влизания
на територията на Р България и излизания от Р България:
- влизане на 25.04.2022г. - излизане на 29.04.2022г.;
- влизане на 07.12.2022г. – излизане на 16.12.2022г.;
- влизане на 11.02.2023г. – излизане на 23.02.2023г.;
Касае се за един много кратък период, който е значително по-къс от предвидения в
закона период от 185 дни, за да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на
територията на България към момента на подаване на декларацията. При тези обстоятелства,
към момента на подаване на декларацията, не може да се приеме, че обвиняемият е
пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което съдът намира за
безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване на
обвиняемият не е било в Р България, а в други страни на Европейския съюз, поради което от
обективна страна е осъществен състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
Доказва се и субективна страна. Бланката на декларацията представлява
предварително утвърден образец, в който под формата на „забележка“ дословно е изписан
§6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение на понятието „обичайно пребиваване в
Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това понятие. От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че декларира неверни факти относно обичайното си
местопребиваване. Наясно е, че от години живее трайно на извън територията на Р
България със семейството си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че
обичайното му пребиваване е в Р България. В тази връзка не се събраха, каквито и да е
доказателства.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Обвиняемият, която е пълнолетен, е осъждан за престъпление, но е реабилитиран, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в
резултат на деянието няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което
2
следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С
оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не
представлява голяма обществена опасност, съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като
му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в
размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на
деянието, а именно - 1000лв. който размер е достатъчно висок за да превъзпита обвиняемия.
По преценка на съда с така наложеното на обвиняемия административно наказание ще се
постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства
поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и
по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На обвиняемия следва да бъдат възложени и направените в досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 69.46 лева.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. Ю. Ш., ЕГН **********, роден на **** в гр.Шумен, с
постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, женен, неосъждан, начално образование,
безработен ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 14.02.2023г. в гр. Шумен, сектор „ПП“ при
ОДМВР - Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
151, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - за
удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му местопребиваване е в Р България -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда / лева.
ОСЪЖДА И. Ю. Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на
ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 69.46 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист в полза на Районен съд –
гр. Шумен.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС
в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3