РЕШЕНИЕ
№ 684
гр.Бургас, 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
25 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 3362 по описа на съда за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Н.Н. ***.
Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат М.И.
*** с приложено по делото пълномощно.
Орган, издал административния акт (АО), е Национална
експертна лекарска комисия София. АО участва в производството чрез пълномощник
– юрисконсулт К. Карамитев с приложено по делото пълномощно.
Предмет на обжалване е експертно решение №
1315от130/18.10.2018г. на НЕЛК, с което е отменено експертно решение №
268/01.02.2018г. на ІІ състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД гр.Бургас и е дадена
оценка на трайно намалена работоспособност (ТНР) на жалбоподателя Н. 54%. С
решението си НЕЛК е определила и три години срок на ТНР.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на
процедурата, изразяващи се в отказ да бъдат събрани необходимите по случая
доказателства. Правят се оплаквания и за нарушение на материалния закон,
изразили се в неприлагане на приложимите норми и в крайна сметка – за
неправилно определени степен и срок на трудоспособността на Н.. Иска се отмяна
на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Иска
се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК, от лице,
което е адресат на административния акт и е допустима, съобразно специалното
правило на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Изразил е становище за
неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт съдът се запозна подробно със становищата на страните,
събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови
разпоредби, прие за установено следното.
Представен е препис на решението, предмет на оспорване – експертно
решение № 135 от 015/23.10.2018 г. на АО, от което се установи издаването му.
Решението е издадено по повод обжалване на експертно решение № 268/01.02.2018г.
на ІІ състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, препис от което също е приложен по
делото. Съгласно чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето решенията на ТЕЛК
могат да се обжалват само по административен ред пред НЕЛК. Предвид това съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Липсва основание
за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.
Спазена е и установената от закона писмена форма на
оспорения акт. В него са изложени мотиви, съдържащи фактическите констатации на
органа и приетите въз основа на тях правни изводи, отнасящи се до определената
степен на ТНР. Липсва основание за оспорване на експертното решение в тази му
част по чл.146, т.2 от АПК. Налице е такова основание за оспорване на решението
в частта, отнасяща се до определения срок на ТНР. В тази връзка няма изложени
фактически констатации и съответни на тях правни изводи с изключение на
посоченото, че е приложена НМЕ в редакцията и, действала към момента на
постановяване на решението на ТЕЛК. (По-подробни мотиви по този въпрос са
изложени по-долу при обсъждането на приложението на материалния закон.)
Във връзка със спазването на производствените правила
жалбоподателят е направил оплакване затова, че преди постанови решението си
НЕЛК не е събрала необходими доказателства, като не е извършила преглед на
освидетелстваното лице и не е назначила необходимите актуални изследвания за
установяване на състоянието му, определено от прогресиралите във времето
увреждания. Приложими в този смисъл са общите правила на чл.35 и чл.36 от АПК,
съгласно които индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят
всички факти и обстоятелства от значение за случая, като административния орган
е длъжен служебно да събере необходимите доказателства. Приложима е и
специалната норма на чл.62 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно
която видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни
и функционални изследвания. Съвместното тълкуване на посочените текстове
обосновава извода, че АО сам преценя доколко събирането на доказателства е
необходимо за изясняване на имащите значение обстоятелства, съответно за
изпълнение на изискванията по чл.25 и чл.36 от АПК. Подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания следва да бъдат извършени при необходимост. Това означава, че неизвършването
на анамнеза, преглед и изследвания ще бъде съществено нарушение на
административнопроизводствените правила само когато в резултат на пропуска са
останали неизяснени съществени по случая обстоятелства. В процесния случай оплакването
за допуснато такова нарушение е несъстоятелно и не може да обоснове уважаване
на жалбата, по изложените по-долу мотиви.
Основателно
е оплакването за противоречие на оспореното експертно решение с
материалноправните разпоредби.
Повод за
образуване на производството пред НЕЛК е било обжалване на Н.Н. срещу експертно решение № 268/01.02.2018г. на ІІ състав на
ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, с което му е била определена ТНР 50%. С оспореното
пред съда решение НЕЛК е преразгледала въпроса и е определила ТНР 54% за срок
от три години. В началото на мотивите си НЕЛК е посочила, че решението е
съобразено с действаща към момента на постановяване на експертното решение на
ТЕЛК Наредба за медицинската експертиза. Въз основа на приложените по
преписката документи НЕЛК е констатирала няколко заболявания, за които отделно
определила приложимия според нея % ТНР, след което е приела за основа
най-голямото число и към него е прибавила 20% от общия сбор на останалите
заболявания, при което получила като краен резултат 54% нетрудоспособност.
По-конкретно НЕЛК е приела следните заболявания и следващи се от тях проценти ТНР
на Н. :
- шийна дискова болест с произтичаща от нея 20% ТНР по т.15, част VІІ,
приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза;
- периферно стволова увреда на десен радиален нерв – тежка степен, за
доминантен десен горен крайник с произтичаща от нея 40% ТНР по т.11.3.3 и
забележка 4, част VІІ, приложение № 1 към НМЕ;
- артроза
с ограничени движения на лява и дясна гривнени стави с описан ортопедичен
функционален дефицит с произтичащи от нея за всяка става по 10% ТНР по т.22.1, раздел 8,
част І, приложение № 1 към НМЕ;
- изразена
към тежка цервикоартроза с остеофитоза и дискова болест С5-С7 с описан
ортопедичен функционален дефицит на шиен отдел на гръбначен стълб област с произтичаща от нея
30% ТНР по т.4.2, раздел 4, част І, приложение № 1 към НМЕ.
При съпоставка на правните изводи на НЕЛК с посочените нормативни
текстове съдът констатира, че наистина като материален закон по смисъла на
чл.146 т.4 АПК е била приложена НМЕ в редакцията и, действаща към момента на
постановяване на решението на ТЕЛК, но не и към момента на постановяване на
оспорения пред съда акт, което е неправилно.
Решението на ТЕЛК е постановено на 01.02.2018г. В последствие
приложимите разпоредби на НМЕ са изменени, като изменението е влязло в сила на 03.08.2018г.
Обжалваното пред съда решение на НЕЛК е постановено на 18.10.2018г.
Тъй като при разглежданата процедура НЕЛК не действа като контролно-отменителна
инстанция, а е била длъжна по повод жалбата на заинтересованото лице да
преразгледа въпроса и да се произнесе по същество (както правилно е сторила),
при произнасянето си е следвало да приложи актуалните материалноправни разпоредби,
а не действалите към момента на постановяване на решението на ТЕЛК. Наред с характера
на производството, аргумент в тази насока е и специалната разпоредба на чл.112,
ал.1, т.4 от ЗЗ, според която пред съда подлежат на обжалване само решенията на
НЕЛК. По този начин законодателят е игнорирал приложението на общото правило на
чл.145, ал.2, т.2 от АПК, според което в зависимост от резултата от обжалването
по административен ред, на съдебна проверка би могла да бъде поставена и
законосъобразността на първоначално издадения административен акт. След като по
чл.112 от ЗЗ предмет на съдебната проверка във всички случаи е
законосъобразността на решението на НЕЛК, то към него следва да се прилага и
правилото на чл.142, ал.1 от АПК, изискващо съответствие на оспорения
административен акт с материалния закон, действал към момента на издаването му.
В този смисъл е възприетото в правораздавателната практика тълкуване на закона,
изразено в решение № 6240/18.05.2017г. по а.д. № 2796/2017г. на ВАС.
Измененията на НМЕ от 03.08.2018г. налагат правни изводи, различни от
тези по обжалваното експертно решение на НЕЛК.
Съгласно старата редакция на т.15, част VІІ, приложение № 1 към НМЕ за
първото от установените заболявания на Н. е следвало да се определи ТНР в
процент според степента на увреждане – между 10 и 30 % (НЕЛК е определила 20%).
С новата редакция на т.15 е въведена диференциация чрез три подточки и според
приложимата за състоянието на Н. т.15.3. е следвало да му се определи ТНР 50%. Това
нарушение на материалноправни разпоредби, допуснато от НЕЛК, само по себе си
ощетява правата на Н. и ако не стоеше във връзка с останалите нарушения би било
основание за отмяна на обжалваното експертно решение в частта, определяща
степен на ТНР.
Неправилното прилагане на материалноправни разпоредби, допуснато от
НЕЛК при постановяване на оспореното експертно решение, засяга и приложение № 2
към чл.63, ал.3 от НМЕ, озаглавено „Методика за прилагане на отправните точки
за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
в проценти“. Касае се за правилата за оценка на ТНР в случаите когато са налице
няколко увреждания. Според приложение № 2, в редакцията преди 03.08.2018г.,
общото правило е било, че общата оценка на трайно намалената работоспособност
се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната
отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора
на процентите на останалите увреждания. Това правило е било приложено от НЕЛК –
към най-високия процент (40%) са прибавени 20% от сбора на числата, произтичащи
от останалите увреждания и е получено числото 54%.
С измененията на НМЕ от 03.08.2018г. Министерски съвет е премахнал
„кумулацията“ на уврежданията като общо правило и е предвидил, че когато са
налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер,
или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е
посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за
съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в
мотивната част на експертното решение. Това означава, че в процесния
случай за Н., при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, НЕЛК е
следвало да определи ТНР 50%. От тази гледна точка оплакването на жалбоподателя,
че с експертното решение не е било взето предвид едно от уврежданията му е
несъстоятелно – дори да бе взето предвид увреждането на посочения нерв, това не
би повлияло на следващия се краен резултат на определената степен на ТНР.
Сумирайки изложеното съдът прие, че обжалваното експертно решение, в
частта, определяща степен на ТНР, е постановено при наличието на основание за
оспорването му по чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправни
разпоредби. Независимо от това съдът няма право да отмени незаконосъобразното
решение по жалбата на Н.. Подобна отмяна би влошила положението на обжалващата
страна поради това, че правилното прилагане на материалния закон предполага
определяне на степен на ТНР по-ниска от посочената в обжалваното експертно
решение. Забраната за влошаване положението на обжалващия е предвидена в
чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК и се прилага в производството по оспорване на
административни актове на основание чл.144 от АПК. В този смисъл е възприетото
в правораздавателната практика тълкуване на закона, изразено в решение № 3637/13.03.2012г.
по а.д. № 1638/2012г. на ВАС и решение № 6458/09.05.2012г. по а.д. №
10809/2011г. на ВАС. В тази му част експертното решение следва да се потвърди,
т.е. следва да се отхвърли оспорването, на основание чл.172, ал.2 от АПК.
Частта на обжалваното експертно решение, с която е определен срок на
ТНР, също е постановена при наличието на основание за оспорването му по чл.146,
т.4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. Отново НЕЛК неправилно
е приложила отменената към момента на постановяване на експертното решение
редакция на НМЕ. Старата редакция на приложение № 1 е съдържала забележка № 5,
гласяща „при увреждания с дефинитивен и невъзвратим характер в зависимост от
заболяването може да се определи пожизнен срок“. С новата редакция е въведена
забележка № 6, според която “при увреждания на нервната система с дефинитивен
характер се определя пожизнен срок“. В мотивите на експертното решение липсват
констатации на НЕЛК дали увреждането, за което се следва най-висок процент по
съответната отправна точка, е с дефинитивен характер, съответно дали за налице
предпоставките за определяне на пожизнен срок на ТНР. В тази му част
експертното решение следва да се отмени, като преписката се върне за ново
разглеждане, на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, предвид
необходимостта от експертна оценка на административния орган. При новото
разглеждане на въпроса НЕЛК следва да извърши и нова преценка по чл.62 от НМЕ
относно необходимостта от подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
По повод направеното искане, предвид частичното уважаване на жалбата и
на основание чл.143 от АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя
½ от разноските му по делото, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.Н.
ЕГН:********** със съдебен адрес ***, адвокат М.И. ***, експертно решение № 1315от130/18.10.2018г. на Национална
експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни и очни болести
гр.София, в частта с която е определен три години срок на установената трайно
намалена работоспособност и ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА на НЕЛК за ново произнасяне по този въпрос, съобразно указанията
по тълкуване и прилагане на закона, дадени по-горе в мотивите на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на експертно решение № 1315от130/18.10.2018г. на НЕЛК в
частта, с която е дадена оценка на трайно намалена работоспособност на Н. 54%.
ОСЪЖДА НЕЛК да заплати на Н.Н. 116.62лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :