№ 490
гр. Русе, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106803 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу С. Й. И., в която
се твърди, че на 09.11.2020г. в района на гр. Русе, на ул. „****“ № 11 е
реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на ответника С. Й. И. и управлявано от него,
който губи контрол върху автомобила си и удря паркирано моторно превозно
средство „***“ с рег. № ***, собственост на Р.Г.С.. За случая бил съставен
Констативен протокол за ПТП от органите на КАТ, от който се установявало,
че произшествието е по вина и противоправното поведение от страна на
водача на автомобила „БМВ“ С. Й. И.. След настъпилото пътно-транспортно
произшествие същият напуснал мястото му. Твърди се, че за
управлявания от него автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество „Бул Инс“ АД. В същото била заведена
щета по уведомление от собственика на увреденото МПС. След направена
оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
255,52 лв. на собственика на увредения автомобил.
Твърди се, че С. Й. И. е напуснал мястото на ПТП, в резултат на което
виновно се отклонил от проверка за алкохол. В този случай на основание чл.
1
500 КЗ дружеството имало право да предяви регресна претенция за
изплатеното обезщетение. Поради тази причина с писмо уведомили ответника
да заплати претендираната сума, но доколкото това не било направено, се
моли да бъде постановено съдебно решение, с което той да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 280,52лв., представляваща
изплатеното от застрахователното дружество обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от завеждане на исковата молба до пълно
изплащане на дължимите суми. Претендират се и съдебните разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С
писмена молба, депозирана преди съдебно заседание същият заявява, че не
може да се яви в заседанието, тъй като е трудово ангажиран и представя
доказателство за извършено плащане на претендираната от него сума.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изложената фактическа обстановка в исковата молба относно
процесното ПТП се установява от представените по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП №*** от 25.11.2020г., акт за
установяване на административно нарушение №***/25.11.2020г. и
наказателно постановление №***/23.12.2020г., с което е наложено
административно наказание на ответника за виновното причиняване на
процесното ПТП, както и за това, че не е оказал съдействие за установяване
на вредите от ПТП и при наличие на разногласия относно обстоятелствата
при които е настъпило го напуска без да уведоми службата за контрол, както
и не изпълнява указанията й.
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към датата на която е реализирано процесното ПТП, за
управлявания от ответника лек автомобил „***“ с рег. № *** е била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
дружество със застрахователна полица с валиден срок на действие от
23.02.2020г. до 22.02.2021г.
Въз основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от Р.Г.С. от 01.12.2020г., в ищцовото дружество е
2
заведена щета с № ***. Според изготвения доклад по щетата, в резултат на
пътно-транспортното произшествие са причинени вреди по автомобила на
заявителя - „***“ с рег. №*** в размер на 255,52 лв. С платежно нареждане от
28.04.2021г. сумата е изплатена на собственика на увредения автомобил.
С регресна покана от 27.05.2021г. ищцовото застрахователно
дружество на основание чл. 500 КЗ е претендирало от ответника заплащането
на сумата от 280,52лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски.
Няма спор по делото, че след образуване на настоящото производство,
претендираната сума е изплатена на ищцовото дружество от ответника – на
17.01.2024г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед установения механизъм на процесното ПТП и на основание чл.
432 КЗ ищецът основателно е удовлетворил претенцията на собственика на
увредения автомобил при процесното ПТП.
Съгласно чл. 500, ал.1 т.3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В случая са представени писмени
доказателства, установяващи категорично механизма, вида и размера на
щетите от процесното ПТП. Налице са и доказателства относно виновното
поведение на ответника, включително и за извършено от него
административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б.“в“. ЗДВП, което е
основание за исковата претенция в настоящото производство.
Представените и неоспорени писмени доказателства в настоящото
производство установяват по основание и размер исковата претенция, а и
същата е изцяло призната. Доколкото претендираната в настоящото
производство сума е изцяло платена от ответника след образуване на
настоящото производство, на основание чл. 235, ал.3 ГПК искът следва бъде
отхвърлен.
3
При този изход на спора обаче ищецът има право да получи
направените от него разноски за настоящото производство, доколкото
ответникът е дал повод за неговото образуване, след като не е платил преди
това претендираната по регресната претенция сума. Дължимите от ответника
разноски са в размер на 50лв. заплатена държавна такса за образуване на
делото и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, колкото са и
претендираните от ищцовото дружество.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов срещу С. Й. И.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** иск за заплащане на сумата от
280,52лв., представляваща регресна претенция произтичаща от изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с настъпило ПТП на
09.11.2020г. в гр. Русе, поради заплащане на претендираната сума в хода на
производството.
ОСЪЖДА С. Й. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати на
ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов сумата от 150лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4