Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8698 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то.
Ищецът А.Г.С., чрез своята майка и законен представител Г.С.М., твърди в исковата молба, че на
11.10.2017 г., около
19,20 часа, на път III-8008, км.
3500, в близост до гр. Хасково, е настъпило пътнотранспортно произшествие
между моторно превозно средство марка „Мерцедес", модел „Спринтер 314 ЦДИ", с peг. № *******, управлявано от Х.И. Н. и пътно превозно средство (каруца), теглена от животинска тяга
(кон) управляван от Р. И. Г.. Поддържа, че водачът на
моторно превозното средство марка „Мерцедес“, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и интензитета на движението и с конкретните условия на видимост, удря
движещата се пред него каруца,
управлявана от Р. И. Г., реализирайки пътен инцидент, вследствие на което
ищецът е получил множество телесни увреждания - контузия на гръдния кош и фрактура
на дясната клавикула (ключица) на границата средна
външна трета. Ищецът сочи, че е хоспитализиран
в УМБАЛ „Свети Георги"
ЕАД - гр. Пловдив, от 12.10.2017 г. до 18.10.2017
г., като след изписването е продължил лечение си в домашни условия.
Ищецът твърди, че преживеният инцидент се е отразил изключително негативно върху крехката му детска психика,
като започнал да се оплаква
от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня,
често се буди нощем плачейки
безпричинно, станал подтиснат и необщителен. Сочи, че според
лекарските прогнози болките, които изпитва ще намалеят
и отшумят, но съществува вероятност при влошаване на
времето, физическо натоварване или вследствие на растежа,
те отново да се манифестират.
Вследствие на изживения шок, А.С. е силно потиснат, неконтактен, тревожен, с нарушения на съня,
вниманието и концентрацията.
Често се буди нощно време
плачейки и повтаряйки: „идва кола, идва
кола...". Първите месеци след инцидента,
постоянно му се налагало да
приема обезболяващи и сънотворни медикаменти.
Поддържа, че от видно от
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 94/11.10.2017
г., по описа на ОДМВР - Хасково, виновният за процесния инцидент
водач, попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със „З.О. " АД - полица № BG/23/117002630384, валидна от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
Сочи, че е депозирал молба до ЗАД „ОЗК - З.", с която е образувана щета № 0411-630-0005-2017 за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, като до
настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си, да изплати
обезщетение на пострадалия, а предвиденият в чл. 496 ал.1 от КЗ тримесечен срок е изтекъл.
Ето защо, моли съда
да осъди ответното застрахователно дружество, да му
заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, причинени в резултат на пътнотранспортното
произшествие от 11.10.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба
- 28.06.2018 г.
Ответникът З.А.Д.„ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като счита
че не е налице
деликт. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.Твърди, че вина за пътнотранспортното произшествие има водача Р. Г., управлявал
процесната каруца, защото не е контролирал
в достатъчна
степен управляваното от него пътно превозно средство с животинска тяга и то така,
че да може
при създадена опасност да спре
и да предотврати настъпването на пътнотранспротно произшествие, както и че
управляваната от Г. каруца не е била
оборудвана съгласно изискванията със светлоотразители и същата не е била видима
за водача Н..
Прави възражение за
съпричиняване, изразяващо се в съзнателно качване за возене
в каруца, която не е била обезопасена
и пригодена за возене на пътници,
което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания на всички деца, които са
се намирали в ППС теглено от животинска
тяга, са нарушили общите разпоредби на ЗДвП,
като са се
возили без светлоотразителна жилетка, което е задължително изискване за пътниците
на превозни средства, който нямат собствени сигнални светлини, какъвто е процесния случай. Твърди, че доколкото няма
представени доказателства, то процесното ППС не отговаря на
изискванията на чл. 167, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно - не е било регистрирано от кмета на общината,
както и не отговаря на изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗДвП - не е било
е технически изправно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 от КЗ.
Видно от споразумение, обективирано в протокол
от 14.09.2020 г., по н.о.х.д. № 448/2020 г. по
описа на Районен съд - Хасково, Х.И. Н. е признат за виновен, за това, че на
11.10.2017 г. в землището на с. Узунджово, община Хасково, област Хасково, на
път III – 8007, км. 3+500, при управлението на товарен автомобил „Мерцедес „Спринтер",
с peг. № *******, е нарушил правилата за
движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП) и по непредпазливост е причинил средна повреда на
повече от едно лице (на три лица), на Р. И. Г.
- счупване на дясна подбедрица; на А.Г.С. –
счупване на дясна ключица и на Р. А.А.- счупване на
5-ти и 7-ми прешлен; счупване на тялото на дясна бедрена кост и др., което
представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. II
б „а“, пр. I, вр. ал. 1, б. „б“, пр.
II, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд (както и споразумението) е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, ищецът А.Г.С., в резултат на пътнотранспортното
произшествие е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема, с малък излив в областта на левия костно - диафрагмален
синус, представляваща временно разстройство за здравето, неопасно за живота;
травматично счупване на дясната ключица - закрито, причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията не десен горен крайник, за срок по - дълъг от
30 дни. Проведено е консервативно лечение в болнични и амбулаторно - домашни
условия. Възстановителният период е 1 - 1,5 месеца по отношение на гръдната и
коремна травма; по отношение на
счупването на ключицата вдясно, закрито, имобилизация
за 1 месец, с последваща рехабилитация, общо 2 - 2,5
месеца.
Болките и
страданията, които е търпял ищеца са най-интензивни непосредствено след травмата
и в първите 10 - 15 дни в началото на раздвижването. За в бъдеще, при промяна
във времето и при интензивно натоварване, е възможно ищецът да се оплаква от
известен дискомфорт в мястото на увредите. Предвид
ранната възраст на пострадалия и естеството на получените увреждания,
прогнозите за неговото възстановяване са добри, като няма медицинска
документация за възникнали усложнения в резултат на травмата и за остатъчни
явления.
Няма спор
между страните, че към датата на пътното произшествие - 11.10.2017 г. е действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №№ BG/23/117002630384, с обект – отговорността
на водач за вреди при управлението товарен автомобил микробус „Мерцедес Спринтер
314 ЦДИ“, с peг. № *******, страна по който е ответното дружество.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност
и виновно поведение на водача на процесния товарен
автомобил.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда
в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са
следните: причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, а именно: контузия
на гръдния кош и корема; счупване на
дясната ключица – закрито; интензитета на болките непосредствено след увредата и в началото на раздвижването; проведеното
консервативно лечение; периода на общо възстановяване - около два месеца,
липсата на усложнения и младата възраст на ищеца, както и добрата прогноза за
възстановяване, съгласно съдебномедицинската експертиза. Като взе предвид, изложените
съображения, както и социално –
икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 14 500 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Относно възраженията
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Видно от
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, механизмът на произшествието е
следния: На 11.10.2017 г. около 19, 20
часа по републикански третокласен пътIII-8007, в посока от с. Узунджово към
град Хасково в дясната си пътна лента се е движил товарен автомобил микробус
„Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ , с peг. № *******, управляван от Х.И. П., със скорост
около 71 км/ч. Условията за движение са прав участък от пътя, суха асфалтова
настилка с широчина 6,4 м., без надлъжна пътна маркировка, при пълна тъмнина. В същото време пред автомобила в същата
посока в дясната пътна лента в нейната дясна част се е движи каруца, теглена от
един кон, управляван от Р. И. Г.. Каруцата е била без светлоотразители
и не е имала светлинна сигнализация с фенер, според констативния протокол и
протокола за оглед. Водачът на микробус „Мерцедес Спринтер“ може да възприеме каруцата като опасност от
разстояние около 54,3 м. (според показанията на водача Х.И. Н., разпитан като
свидетел в настоящето производство е видял каруцата на 8 или 10 метра преди
удара) преди мястото на удара, но при опасна зона за спиране 72 м., с
действителната си скорост около 71 км/ч., не е успял да предотврати удара. Микробусът е
застигнал каруцата и я е ударил отзад в задната лява част с предната си дясна
част. Дървената част на каруцата-дъските на пода и страниците-канатите
са били натрошени, като част от тях са се забили в предната дясна част на
микробуса. Осветеността на пътя е само от фарове на автомобила. При дълги
светлини на фаровете на автомобила, каруцата се вижда от разстояние над 120 -
140 метра и водачът е имал възможност да я види своевременно и е имал
възможност да намали скоростта си или да спре и да не допусне ПТП. Късите светлини
на фаровете на „Мерцедес Спринтер“, правилно
регулирани, осветяват пред дясната част на автомобила и странично в дясно от
него напред на разстояние не по-малко от 60 метра, с достатъчна сила над 2
лукса, при която си виждат обекти намиращи са на платното за движение. Тъй като
опасната зона е 72 м. и е по- голяма от отстоянието
60 м на автомобила от мястото на удара, към момента, в който каруцата е била
осветена, водачът на автомобила не е имал възможност да спре и не е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при движение на къси светлини с
действителната си скорост 71 км/ч. Не е установено на какви светлини се е
движил микробус „Мерцедес Спринтер“, като най-вероятно
е движението да се извършва на къси светлини. Ако се е движил в действителност
на къси светлини, водачът на микробуса е имал възможност да спре и да
предотврати удара при движение с безопасна скорост до 62 км/ч. Според вещото
лице, основната причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на каруцата,
който се е движил по път от републиканката пътна мрежа, в условията на тъмнина,
без светлинна сигнализация и без светлоотразители,
което прави каруцата трудно разпознаваема. Така тя може да бъде възприета като
опасност едва, когато фаровете на застигащ автомобил я осветят с достатъчни
сила на светлината си от около 60 м. Ако каруцата е била сигнализирана тя е
видима от далечно разстояние над 100 - 150 метра и водачите имат достатъчно
време да я видят и разпознаят като опасен обект върху платното за движение и
могат да вземат своевременни мерки за да предотвратят удара й. Несигнализирана
тя е невидима до момента на осветяването й.
Съгласно
заключението, тъй
като на къси светлини фаровете осветяват достатъчно каруцата от разстояние
минимум 60 метра, технически безопасната скорост, при която водачът е имал
възможност да спре и да предотврати удара и ПТП е до 62 км/м. При движение на микробуса със скорост 71
км/ч., тя е технически опасна скорост и водачът сам се е поставил в
невъзможност да спре е да не може да предотварти
удара и ПТП, затова действителната му скорост 71 км/ч. е в причинна връзка с
настъпване на произшествието. Действително, съгласно експертизата, се установява че вина за ПТП има и
водача на каруцата, но доколкото ищецът е на 9 г. към датата на произшествието,
съдът намира че не е налице съпричиняване от негова
страна, защото знание за обстоятелствата, свързани с твърденията, че детето е
качено на несигнализирана каруца, в неговия законен представител и майка, не се
установяват в настоящето производство.
Ето защо, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и основателен
до размера на 14 500 лв., като над тази сума до пълният размер от 35 000 лв.
следва да бъде отхвърлен. Законна лихва върху обезщетението следва да бъде
начислена от датата на исковата молба, така както е заявена претенцията,
съобразно диспозитивното начало.
Ищецът
претендира деловодни разноски по чл. 38 ЗА, като в полза на адв.
А.Е.М., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 654,57 лв., по
представения договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017 г. На ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 100 лв. - разноски за възнаграждение на юрисконсулт, и сумата от
263,57 лв., разноски за експертизи и депозит за свидетел.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 580 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 165,71 лв., разноски за експертизи.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес ***, 1, да заплати на А.Г.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.С.М., ЕГН **********, представляван от адвокат А.Е.М., гр. София, бул. „********на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в размер на 14 500 лв. (четиринадесет хиляди и петстотин лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.10.2017 г. в землището на с.
Узунджово, община Хасково, област Хасково, на път III – 8007, км.
3+500, по вина на
Х.И. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил марка товарен автомобил микробус „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“, с peг. № *******, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума от 28.06.2018 г. - датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК
- З.”“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. А.Е.М., гр.
София, бул. „********на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 654,57 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
А.Г.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.С.М., ЕГН **********, представляван от адвокат А.Е.М., гр. София, бул. „********да
заплати на З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, сумата от 100 лв. - разноски за възнаграждение на юрисконсулт и сумата от 263,57 лв., разноски за експертизи и
депозит за свидетел.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК
- З.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 580
лв. - държавна такса и сумата от 165,71
лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда, съразмерно на
уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: