Решение по дело №649/2017 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Оряхово, 25.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС – Оряхово, в закрито съдебно заседание, проведено на 25.07.2018г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№649/2017г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** са предявени кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки /, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.10.2013г. с абонатен №001506316г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното и изплащане;

- с правно основание чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316;

- с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********;

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства:копия от договор за мобилни услуги от 17.12.2014г. и декларация – съгласие към него от 17.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги Combo+ от 17.12.2014г., декларация - съгласие към него от същата дата, фактура №**********/20.08.2015г., фактура №**********/20.06.2015г., общо потребление за мобилен номер, фактура №**********/20.05.2015г., общо потребление за мобилен номер, общи условия на „ Теленор България „ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че между „ Космо България Мобайл “ ЕАД / по настоящем „ Теленор България “ ЕАД / и ответника Д.Л.Х., с абонатен номер при оператора № *********, е сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 16.10.2013г., сключен за мобилен номер 0899 667705, по програма Globul Max 10.90 лева.Посочено е, че на 17.12.2014г., страните са новирали отношенията си във връзка с посочения мобилен номер, посредством Сертификат за пакетни услуги.При възползване от преференциална бонус схема на Оператора, ответникът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+, за която е приложима обща отстъпка в размер на 15% при фактуриране на потреблението за следните абонаментни програми:

- Globul Max – 10.99 лева за ползвания мобилен номер 0899 667705;

- G Universe - 10.00 за мобилен номер 0898 371013;

- GoWebUnlimited 2500 64kbps за мобилен номер 0897 346853

- GoWeb Start за мобилен номер 0897 308443;

Във връзка с мобилен номер 0897/346853, ответницата се е възползвала от преференциални условия на Оператора и е взела устройство марка Tablet Рrestigio Ranger 3277 3G 7 на плащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размер на 03.99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Сочи се, че за потребените от абоната – ответник услуги, ищцовото дружество е издало следните фактури:

- фактура №**********/20.05.2015г. за отчетен период на потребление 20.04.2015г. - 19.05.2015г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 52.45 лева, платима в срок до 04.06.2015г., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера;

- фактура №72265583/20.06.2015г. за отчетен период на потребление 20.05.2015г. - 19.06.2015г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 43.70 лева и 52.45 лева дължим незаплатен баланс по предходната фактура №**********/20.06.2015г., при което общо дължимата сума по фактурата е в размер на 100.14 лева, платима в срок 05.07.2015г.., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението за всеки от ползваните мобилни номера;

Твърди се, че след извършена корекция по дълга, е останала незаплатена сума в размер на 90.98 лева за потребените от абоната услуги през посочените отчетни периоди.Поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 90.98 лева, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно на 20.08.2015г. индивидуалния договор на ответницата Д.Л.Х. за ползваните абонаментни програми и е издал на абонатен номер 0015063 крайна фактура с №********** за отчетен период 20.07.2015г. – 19.08.2015г., с начислена обща сума за плащане в размер на 875.96 лева, която сума представлява сбор от незаплатения от абоната ответник остатък от 90.98 лева / задължения по предходни периоди /, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 721.14 лева и начислена сума за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 63.84 лева.

В исковата молба се сочи още, че неизпълнението от страна на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение съгласно изрична клауза в т.3.3 от Сертификат за пакетни услуги от 17.12.2014г., както и т.11 от индивидуалния договор, която изрична клауза предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта номер до края на този срок.Конкретизирано е, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на услугите, на основание чл.12 ал.2 от ОУ / месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случаите на забава на дължими съгласно тези договори плащания /, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка Tablet Рrestigio Ranger 3277 3G 7 са обявени за предсрочно изискуеми.

В заключение е посочено, че с случая ответницата е подписала договор за услуги с мобилния оператор – ищцовото дружество, ползвала е мобилен номер 0899/667705, мобилен номер 0898/371013, мобилен номер 0897/346853 и мобилен номер 0897/308443, задължила се е да заплати цената на предоставеното мобилно устройство съгласно уговорения погасителен план и не е изпълнила задължението си по договора, а именно задължението да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава, издадени са фактури в срок, които тя не е заплатила.По този начин е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД.

В срока за отговор, от ответницата не е постъпил писмен такъв.Извън срока е постъпил писмен отговор, в който ответницата е посочила, че счита предявеният иск за основателен.Посочила е, че действително е сключила договор за мобилни услуги с ищеца и е преустановила плащането поради изпадането й в тежко финансово състояние.Посочила е също, че счита, че е възможно да бъде постигната спогодба и да бъде договорено разсрочено плащане на вземането, както и, че няма трудови доходи и е в затруднено финансово състояние.

С Определение от дата 17.01.2018г., *** е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.Със същото Определение е прието и приложено по делото ЧГД №337/2017г. по описа на РС – Оряхово.

В първото проведено по делото съдебно заседание на дата 12.02.2018г., страните не се явяват и не се представляват.

От процесуалния представител на ищеца – адв.В.Г. е постъпила по делото молба – становище с вх.№462/12.02.2018г..Счита, че в хода на производството е извършено изрично признание от страна на ответника на исковите претенции, поради което моли съда да постанови решение по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска.

По отношение на направеното от ответницата искане за разсрочване на изпълнението на задължението се посочва, че нямат против това искане за разсрочено заплащане на месечни парични вноски, платими всеки месец от ответника в посочена от него падежна дата на изпълнение.

Претендират се разноски по заповедното производство в размер на 205.00 лева и в исковото производство в размер на 205.00 лева.Посочена е и банкова сметка.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между „ Космо България Мобайл “ ЕАД / по настоящем „ Теленор България “ ЕАД / и ответника Д.Л.Х., с абонатен номер при оператора № *********, е сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 16.10.2013г., сключен за мобилен номер 0899 667705, по програма Globul Max 10.90 лева.На 17.12.2014г., страните са новирали отношенията си във връзка с посочения мобилен номер, посредством Сертификат за пакетни услуги.При възползване от преференциална бонус схема на Оператора, ответникът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+, за която е приложима обща отстъпка в размер на 15% при фактуриране на потреблението за следните абонаментни програми:

- Globul Max – 10.99 лева за ползвания мобилен номер 0899 667705;

- G Universe - 10.00 за мобилен номер 0898 371013;

- GoWebUnlimited 2500 64kbps за мобилен номер 0897 346853

- GoWeb Start за мобилен номер 0897 308443;

За потребените от абоната – ответник услуги, ищцовото дружество е издало следните фактури:

След извършена корекция по дълга, е останала незаплатена сума в размер на 90.98 лева за потребените от абоната услуги през посочените отчетни периоди.Поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 90.98 лева, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно на 20.08.2015г. индивидуалния договор на ответницата Д.Л.Х. за ползваните абонаментни програми и е издал на абонатен номер 0015063 крайна фактура с №********** за отчетен период 20.07.2015г. – 19.08.2015г., с начислена обща сума за плащане в размер на 875.96 лева, която сума представлява сбор от незаплатения от абоната ответник остатък от 90.98 лева / задължения по предходни периоди /, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 721.14 лева и начислена сума за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 63.84 лева.

На 22.06.2017г. ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Д.Х., по което било образувано ЧГД №337/2017г. по описа на РС - Оряхово.

В заявлението било посочено, че вземането произтича от парично задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от дата 16.10.2013г., сключен между длъжника Д.Л.Х. и „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД, съгласно фактура №**********/20.08.2015г. за абонатен номер *********, като вземането е формирано за отчетен период от 20.04.2015г. до 19.08.2015г., с падеж за плащане 04.09.2015г..Посочено е, че плащане по фактурата не е извършено, както и, че длъжникът е потребил и не е заплатил предоставени по сключения с оператора договор далекосъобщителни услуги в общ размер на 875.96 лева.

На 26.06.2017г., по образуваното ЧГД №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №239 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът Д.Х. да заплати на ищцовото дружество сумата от 875.96 лева / осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки /, потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 16.02 лева / шестнадесет лева и две стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева / сто и осемдесет лева и нула стотинки /.

На основание чл.414 от ГПК, длъжникът Д.Х. депозирала възражение по горецитираното ЧГД, в което вписала, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение.

На 22.08.2017г., РС – Оряхово издал Разпореждане, с което указал на ищцовото дружество, в качеството му на заявител, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 25.00 лева.

С Решение №33/23.03.2018г., РС – Оряхово е признал за установено по иска с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.422, вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, предявен от „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,***, че Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** дължи на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли сумата от 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки /, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.10.2013г. с абонатен №001506316г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, сумата от 49.20 лева / четиридесет и девет лева и двадесет стотинки /, представляваща разноски по заповедното и съдебното производство.

Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

Със същото Решение съдът е обезсилил Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, в частта й за сумата над 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки / и е прекратил производството по делото по предявения от „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** иск с правно основание чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316 и с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********.

От ищцовото дружество чрез процесуалния си представител по делото била депозирана частна жалба срещу определението на съда, инкорпорирано в горепосоченото Решение, с което производството по делото е било прекратено в частта на предявените искове за неустойка в размер на 721.14 лева и за неплатени лизингови вноски в размер на 63.84 лева.

С Определение №423/14.06.2018г., постановено по ВЧГД №290/2018г. по описа на ОС – Враца е отменен диспозитива ва Решение №33/23.03.2018г. постановен по настоящето ГД в частта, в която е прекратено производството по делото по предявения иск за 721.14 лева договорна неустойка и иск за 63.84 лева дължими лизингови вноски от абонат №********* като незаканосъобразно.

В Определението на ОС – Враца е посочено, че незаконосъобразно решаващият първоинстанционен съд, след като е уважил частично установителния иск по чл.422 от ГПК за сумата от 90.98 лева плюс законната лихва от 22.06.2017г., е прекратил производството по двата осъдителни иска за 721.14 лева неустойка и 63.84 лева лизингови вноски като недопустими.Прието е, че първоинстанционният съд е направил смесване при прилагането на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в случая, прилагайки т.11б от ТР, пълният размер на търсеното вземане от заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК – 875.96 лева.Посочено е също, че освен това тази сума – предмет на установителния иск и на двата осъдителни, е призната от ответницата, както и, че двата осъдителни иска са част от сумата посочена в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не отделно от нея.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В случая съдът счита, че с оглед заявеното от страна на ответницата в отговора на исковата молба и с оглед направеното от страна на ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, са налице предпоставките за постановяване на решение при признание и по отношение на осъдителните искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД, като съдът не следва да мотивира решението си по същество в тази му част.

Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за предоставени мобилни услуги.

Нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, ответникът е поискал откриване на производство по оспорване истинността на процесните договори, поради което по делото не бе опровергана формалната им доказателствена сила и съдът приема, че горецитираните договори, обективиращи материалноправните отношения между страните са подписани от ответницата, сочена като абонат и пораждат валидни облигационни правоотношения.

При това положение следва да се приеме, че ответницата е изразила воля за сключването им и за поемане на задължения по тях.

Вследствие сключване на процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за лизинг, са възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Съгласно чл.19б от ОУ, операторът има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане.В случая, ответникът не е заплатил стойността на потребени и фактурирани услуги на стойност 90.98 лева, поради което ищцовото дружество е упражнило правото си да прекрати едностранно договора на 20.08.2015г..

Съгласно клаузата на чл.3.3 от Сертификат за пакетни услуги от дата 17.12.2014г. и т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, в случай на неспазване на срока по т.3.1 от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договор или допълнително споразумение по чл.1.1 по вина или инициатива на последния, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.3.1, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети, активирани на тези номера.

Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство стават предсрочно изискуеми в случаите на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно тези договори плащания.В случая поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от ОУ към лизинговия договор, били обявени за предсрочно изискуеми.

Доколкото операторът законосъобразно е прекратил процесните договори, за него е възникнало правото на заплащане на неустойка.Размерът на неустойката се определя от броя на неплатените месечни такси за периода от прекратяването до края на срока на договора, поради което и заявената осъдителна претенция за заплащане на сумата от общо 721.14 лева, представляваща начислена договорна неустойка, е основателна.

Също така ищцовото дружество има право да получи и цената на устройството, което ответникът е придобил, поради което основателен се явява и предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 63.84 лева, представляваща цената на неплатени вноски.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.Веднъж валидно направено, признанието не може да бъде оттеглено съгласно разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се произнесе и относно дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за двата иска, след приспадане на присъдените му такива по установителния иск, които са в размер на 49.20 лева, а именно 360.80 лева / триста и шестдесет лева и осемдесет стотинки /, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №*********.

ОСЪЖДА Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, сумата от 360.80 лева / триста и шестдесет лева и осемдесет стотинки /, представляваща разноски по заповедното и съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	78
Дата:	25 юли 2018 г. (в сила от 28 август 2018 г.)
Съдия:	Николинка Лазарова Крумова

Дело:	20171460100649
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 октомври 2017 г.

Решение по дело №649/2017 на Районен съд - Оряхово

Съдържание на акта Свали акта