№ 4627
гр. С., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110160179 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. А. Б.,
искова молба насочена против „УМБАЛСМ „Н.И.П.“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което уволнението,
извършено със Заповед № 243/02.09.2022г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ –
съкращаване на щата, да бъде признато за незаконно, ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за времето през което е останала без работа след незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. в
размер на 15 480.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 10.03.2023г., след дадени от съда указания и
депозирана от ищеца уточнителна молба /л. 152/, с която се сочи изрично, че е
заявена и акцесорна претенция за мораторна лихва за период преди депозиране
на исковата молба, съдът е допълнил доклада като е приел за съвместно
разглеждане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
275.20лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2022г. – 07.11.2022г., върху
претендираното обезщетение за оставане без работа.
С оглед приемане и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът е указал на страните, че по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК,
настоящото производство ще прочете по общия ред, а не като бързо производство
по смисъл на Глава XXV ГПК.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между нея и ответното лечебно заведение са били налични трудови правоотношения,
породени от сключен на 30.09.2021г. трудов договор, по силата на който е заемала
длъжността „Експерт, връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с
обществеността“, който отдел впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни
комуникации“. Сочи се, че със Заповед № 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор
на ответника трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
1
т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Навеждат се доводи, че трудовото
правоотношение е прекратено незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази
насока. Твърди се, че процесното съкращаване на щата е извършено без надлежно
мотивирано решение на компетентния орган. На следващо място се сочи, че не е
налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че екипът на отдел „Корпоративно
комуникации“ се е състоял от трима души, а именно ищцата Р. Б., А. А. и М. П., като
трудовите правоотношения на първите две били прекратени, а третата оставена на
работа без да се извърши задължителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, като се
излагат подробни съображения в тази насока. По изложените съображения се прави
искане предявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението в
исковата молба, че не е налице взето решение за съкращаване на две щатни бройки,
като се излагат съображения в тази насока. Релевират се доводи, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно при наличие на предпоставките на
материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Оспорва се
твърдението, че не е извършен задължителен подбор, като се сочи, че не всички
длъжности в отдела са били с идентични трудови функции и задължения. С отговора е
формулирано и възражение за прихващане, като се прави искане в случай на уважаване
на исковите претенции на ищцата да се извърши прихващане между обезщетението по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с изплатеното на ищцата на основание чл. 220,
ал. 1 КТ обезщетение в размер на 2507.00лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане е прието и формулираното от ответника възражение за
прихващане на евентуално присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл. 225 КТ с
изплатено от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2507.00лв.
/съгласно практика на ВКС реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. №
271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за
неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете
вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения
/оставането му без работа/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото при условията на пълно и главно
доказване, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на
уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на
решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата,
свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че
такъв е бил задължителен /ако не са съкратени всички щатни бройки за заеманата от
ищеца длъжност и е съществувала/и друга/и длъжност/и с еднородни, близки или
сходни трудови функции, в която хипотеза подборът е задължителен - Тълкувателно
решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК/.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
30.09.2021г. между ищцата и ответника е сключен трудов договор, по силата на който
Р. А. Б. е престирала труд в ответното лечебно заведение на длъжността „Експерт,
връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с обществеността“, който отдел
2
впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни комуникации“, че със Заповед
№ 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор на ответника, връчена на ищцата на
05.09.2022г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, че евентуално дължимият се размер на
обезщетението чл. 225 КТ за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. е 15 480.00лв., както и
че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
2507.00лв. за неспазен срок на предизвестие, както и че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение съгласно структурата на ответника в отдел „Корпоративни
комуникации“ са били налични три щатни бройки, заемани от ищцата, А. А. и М. П.,
като са прекратени трудовите правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ на първите две – ищцата и А. А..
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
От приложеното на л. 9 копие на трудов договор от 30.09.2021г. се установява,
че между страните са възникнали трудовоправни отношения, по силата на които
ищцата е заемала длъжността „Експерт, връзки с обществеността“, в отдел „Връзки
с обществеността“, който отдел на основание т. 1 от Заповед № РД-26-
2708/28.10.2021г. /л. 48/, е трансформиран в отдел „Корпоративни комуникации“.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 53 копие на щатно разписание
се установява, че в отдела са работили трима служители, а именно М. Н. П., А. С. А. и
ищцата Р. А. Б..
Не е спорно по делото и обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед №
243/02.09.2022г., връчена на ищеца на 05.09.2022г.
Спорът е концентриран върху това, дали трудовото правоотношение е
прекратено законосъобразно от ответното дружество.
Не е спорно по делото, а и общоизвестен факт е обстоятелството, че ответникът
е лечебно заведение по смисъла на чл. 2 от Закона за лечебните заведения. В
материалноправната разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗЛЗ / Закона за лечебните заведения / е
законоустановено, че „ управителните органи на лечебното заведение ръководят и
отговарят за цялостната му дейност“, като в чл. 69, ал. 2, т. 5 ЗЛЗ е регламентирано,
че „управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение
извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение“.
От приложено на л. 35 копие на Устав на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Н.И.П.“ ЕАД, в частност чл. 12 от същия се установява,
че органите на управление на ответника са общо събрание на акционерите и съветът на
директорите.
От приложеното на л. 40 копие на Договор № РД-16-109/22.06.2022г., за
възлагане на управлението на ответното лечебно заведение е видно, че проф. Асена
Сербезова, в качеството й на Министър на здравеопазването, упражняващ правата на
държавата като едноличен собственик на капитала, е възложила управлението на
Болницата на Съвета на директорите. От приложеното на л. 44 копие на Протокол №
1/23.06.2022г., е видно, че на заседание на Съвета на директорите в състав З. Г. Г.,
В.Д.Д. и Ж.С..С., за изпълнителен директор е избран В.Д., З. Г. е избрана за
председател на СД на лечебното заведение, а Ж.С. за заместник председател на СД.
От приложения на л. 46 Протокол № СД-I-38/02.09.2022г., се установява, че е
проведено извънредно заседание на Съвета на директорите, в присъствие на двама от
тримата членове, а именно Ж.С. и В.Д., като е взето решение за закриване на две щатни
бройки за длъжността „експерт връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни
комуникации“ в УМБАЛСМ „Н. И. П.“.
По аргумент от чл. 19 от устава за валидността на решенията на Съвета на
3
директорите е необходимо мнозинство повече от половината от членовете му,
респективно настоящият съдебен състав намира, че проведеното на 02.09.2022г.
събрание на Съвета на директорите е легитимно с оглед наличие на необходимия
минимум присъстващи членове.
Въз основа на така взетото решение работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца със Заповед № 243/02.09.2022г. /л.20/.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС за законосъобразното
упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно да се посочи ясно коя от двете хипотези е използвана –
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата / Определение № 428 от
21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2011 г., III г. о., ГК/. Прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ представлява прекратяване на
безвиновно основание и в тази хипотеза законодателят не е въвел изискване за
мотивиране на заповедта, за разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.
195, ал. 1 КТ следва да се наложи с мотивирана заповед / в този смисъл Решение №
255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която трудовото
правоотношение е прекратено отговаря на законоустановените изисквания доколкото е
посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 2 КТ.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в практиката на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК и 291 ГПК/ сега отм. / и имаща задължителен към
момента на постановяването й характер – ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК, е застъпено
становището, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в
заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но работникът
или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната -
интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на
неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се
брани, не е в положение на "процесуална изненада" или "процесуално неравенство",
тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде
нарушено / в този смисъл Решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009
г., III г. о., ГК, Решение № 52 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2019 г., III г. о.,
ГК/. В Решение № 52 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2019 г., III г. о., е прието,
че двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят
може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието, възможно е и да
закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на
незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се
извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на
работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори
настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.
В процесния случай с оглед фактическите и правни доводи изложени от ищеца в
исковата молба се обуславя категоричния извод, че Р. Б. е била наясно с основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно съкращаване на щата.
По изложената аргументация съдът намира за неоснователни доводите на
ищеца, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е
незаконосъобразна.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че не е извършен подбор по смисъла
на чл. 329 КТ. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 329 КТ - при закриване
на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на
обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
4
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
Работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна
бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си
на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължение за подбор възниква когато при съкращаване
на щата или намаляване обема на работа се премахват единствената или част от
бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или
сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. В този смисъл
е и константната практика на ВКС, съгласно която когато се съкращава единствена
длъжност или всички длъжности с идентични функции, работодателят има право да
прекрати трудовото правоотношение, като не е необходимо да извършва подбор /
Решение № 123 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 758/2007 г., I г. о., ГК, Решение №
241 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 200/2011 г., IV г. о., ГК и др./.
Както се посочи по-горе в изложението не е спорно по делото, че съгласно
структурата на ответника в процесния отдел „Корпоративни комуникации“ са
работили трима служители, а именно М. Н. П., А. С. А. и ищцата Р. А. Б.,
обстоятелство, което намира опора в приложеното на л. 53 щатно разписание. Видно от
щатното разписание М. П. е заемала длъжността „Началник отдел“, а А. С. А. и
ищцата Р. А. Б. са заемали длъжността „Експерт връзки с обществеността“
В приобщената по делото доказателствена съвкупност са приложени
длъжностните характеристики за длъжностите „Експерт връзки с обществеността“
/л.10/ и „Началник отдел“ /л.79/, като при съпоставка се установява, че трудовите
функции на двете длъжности не са нито идентични, нито сходни. От приложената на л.
10 длъжностна характеристика за длъжността „Експерт връзки с обществеността“ се
установява, че на лицата заемали тази длъжност са възложени основно изпълнителски
функции, както и такива по изпълнение на задачи, възложени от началника на отдела, а
от приложената на л. 79 длъжностна характеристика за лицата, заемащи длъжността
„Началник отдел“, се констатира наличие на възложени ръководни функции и
контролни такива на лицата заемащи експертни длъжности. Двете длъжности не само
не са с идентични или сходни трудови функции, а няма нито една възложена дейност
която да съвпада. Отделно от съдържанието на двете длъжностни характеристики може
да се направи обоснован извод, че служебните отношения между началника на отдела и
експертите са в субординационна връзка, като на експертите е било възложено да
извършват изпълнителски и отчетнически дейности възложени от началника на отдела.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че са
съкратени всички длъжности „Експерт връзки с обществеността“ в структурата на
ответното лечебно заведение, респективно при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата не е било налице законоустановено изискване за
извършване на подбор по смисъла на чл. 329 КТ.
За пълнота следва да се отбележи, че работодателят има право на подбор и може
в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. За да е възможно упражняването на правото
на подбор трудовата функция трябва да има сходство между трудовите функции на
съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Извършеният подбор с лице, заемащо
длъжност, която не се съкращава е право на работодателя, а не негово задължение
/Решение № 436/28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ВКС/.
Съдът намира за неоснователни и доводите, че за функциите, изпълнявани от
ищеца е ангажирана фирма „Т.П.К.15“ ЕООД. Действително от приложения на л. 105
Договор за услуга № ОП-01-120/17.08.2022г. се установява, че между ответника и
дружеството са възникнали облигационни правоотношения, но същите са с предмет,
различаващ се от трудовите функции на Р. Б. съгласно длъжностната и характеристика.
Отделно от изложеното след отправено от лечебното заведение едномесечно
5
предизвестие /л. 108/ със Споразумение за прекратяване от 14.09.2022г. / л. 109/,
договорът е прекратен.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно и възражението, че
за изпълнение на трудовите функции на ищцата е ангажирано дружеството ЕТ „П.-
Р.П.“. Видно от приложения на л. 136 договор, предмет на същия е изготвяне на
визитки, дизайн на папки, дизайн на бланка, дизайн на пощенски пликове и др., които
дейности не са идентични или сходни с изпълняваните от Р. Б. трудови функции.
Съдът намира за неоснователни и доводите на ищеца, че ответникът не е
изпълнил задълженията, систематизирани в чл. 14 от Колективния трудов договор да
уведоми синдикалните организации за процесното съкращаване на щата. От
приложеното на гърба на л. 135 писмо, изпратено от ответното лечебно заведение до
Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и до ССКТ Подкрепа към
Медицинската федерация на КТ Подкрепа, се установява, че същите са информирани,
че на 02.09.2022г. в 13.00часа в заседателната зала на дружеството, ще се проведе общо
събрание за закриване на две щатни длъжности „експерт връзки с обществеността“,
като видно от отбелязването върху писмото, същото е получено от представители на
двете организации на 25.08.2022г.
Отделно от изложеното ищцовата страна не ангажира доказателства, че е член
на синдикална организация.
По изложената аргументация съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна.
По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ.
Основателността на исковите претенции за възстановяване на заеманата
длъжност и за изплащане на обезщетение за времето през което работникът е останал
без работа поради уволнението е обусловена от уважаване на иска за признаване на
уволнението за незаконно. С оглед неоснователността на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и претенциите по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 275.20лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2022г. –
07.11.2022г., върху претендираното обезщетение за оставане без работа е обусловена
от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ,
същата се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски. В хода на процеса
ответното лечебно заведение се представлява от юрк. Маргарита Васева и адв. М. Я..
Съгласно приетото в Определение № 477 от 22.11.2018 г. по ч. т. д. № 2249/2018 г. на
ВКС, І т. о, Определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС, І т.о. и
др., ГПК допуска страните да бъдат представлявани от пълномощници, които черпят
представителната си власт от волята на представлявания. За юридическите лица и
едноличните търговци, освен адвокатите, пълномощници могат да са и
юрисконсултите или други техни служители с юридическо образование, т. е.
процесуалният закон третира като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в
качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. При
процесуално представителство едновременно от адвокат и юрисконсулт страната има
право на разноски за един процесуален представител / в този смисъл Определение №
6
93 от 9.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 82/2023 г./. Съобразно т. 11 от ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена най-
късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция. Следователно – изборът на страната е дали иска да и бъде
присъдено адвокатско възнаграждение или юрисконсултско такова. В проведеното по
делото открито съдебно заседание в хода на устните състезания е формулирано искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение, като искане за юрисконсултско такова
липсва.
С оглед изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1739.20лв., уговорено видно от приложения на
л. 172 договор за правна защита и съдействие, както и приложените към същия
доказателства за заплащане на възнаграждението.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
/АДРЕС/, срещу УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., /АДРЕС/, искове с правно основание 344, ал. 1 т. 1 КТ , за
признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 243/02.09.2022г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт, връзки с
обществеността“, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 15 480.00лв. за периода
05.09.2022г. – 05.03.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 275.20лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2022г. –
07.11.2022г., върху претендираното обезщетение за оставане без работа, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1739.20лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7