РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110156570 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТЕК“ ЕООД, ЕИК: ********,със
седалище и адрес на управление: *****************, срещу НА, с адрес: ************, с
петитум съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5232 лева-
принудително събрана сума от „ТК“ ЕООД, с която сума ответникът неоснователно се
е обогатил, ведно със законна лихва върху сумата от дата на завеждане на
иска/20.09.2024 г./ до окончателно погасяване на задължението.
Твърди се, че дружеството ищец е издало Фактура № ********** г. Поради близките
фирмени наименования контрагентите на ищеца са превели дължимите суми по банкова
сметка на „ТК“ ЕООД, вместо по тази на „ТЕК“ ЕООД. Тъй като банковите сметки на „ТК“
ЕООД били запорирани от НА заради задължение на същото дружество, преведените суми
били принудително събрани от публичен изпълнител.
Ищцовото дружество подало жалба към НА като е даден отговор, че органите на НА
не могат да възстановяват суми, които са усвоени от тях без разпореждане на съответния
районен съд.
Поддържа се, че сумите са незаконно усвоени от органите на НА от различно от
ищцовото дружество, като за процесните фактури на ищеца е начислен и ДДС, който е
заплатен и е изискано и заплащане на данък печалба.
Представени са писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК ответната
страна е депозирала писмен отговор, с който искът с е оспорва като неоснователен.
На първо място се излагат доводи за недопустимост като се сочи, че производството е
трябвало да се развие първо по реда на ДОПК, чрез обжалване действията на публичния
изпълнител, а впоследствие чрез предявяване на настоящия иск.
1
Излагат се доводи, че НА не се е обогатила с получените суми, а със същите суми са
погасени задължения на „ТК“ ЕООД, с ЕИК: **************, с оглед на което, именно това
дружество е следвало да е надлежен ответник в исковото производство, още повече, че и
грешката в нареждането е допусната от контрагенти на „ТЕК“ ЕООД, а не от страна на
публичния изпълнител при извършване на действия по принудително изпълнение.
Сочи се, че изпълнението, срещу „ТК“ ЕООД, е проведено в съответствие с
процесуалните правила установени в ДОПК, като Държавата е разполагала с подлежащи на
изпълнение публични вземания спрямо „ТК“ ЕООД и е реализирано, чрез надлежно
извършени разпределения на постъпили суми по запорираната сметка на длъжника.
Представени са писмени доказателства
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл. 146 ГПК е прието, че искът е допустим. Посочено е, че ищецът
не е субект по см. на чл. 266 ДОПК и няма правна възможност да обжалва действията на
публичния изпълнител по принудително изпълнение спрямо трето лице- ТК“ ЕООД, с ЕИК:
**************. С оглед диспозитивното начало ищецът е този който посочва/ по
твърдения/ кой е процесуално легитимирания му ответник, като дали той е материално
легитимиран е въпрос по съществото на спора.
На 06.01.2023 г. ищецът е издал фактура № *********** за услуга по консултантски
договор ********* г. за сумата от 1650 лева.
На 06.01.2023 г. ищецът е издал фактура № 8************** за услуга по
консултантски договор *********** г. за сумата от 1650 лева.
Видно от приложеното извлечение по банкова сметка на „ТК“ ЕООД за периода
01.01.2023 г. -31.01.2023 г. по сметка на третото неучастващо по делото лице са постъпили
сума в размер на 1650 лева – по фактура *********** и сума в размер на 1650 лева – по
фактура *****************.
На 01.06.2023 г. ищецът е издал фактура № ********************* за услуга по
консултантски договор *********** г. за периода от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. за сумата
от 1500 лева.
Видно от приложеното извлечение по банкова сметка на „ТК“ ЕООД за периода
01.06.2023 г. -30.06.2023 г. по сметка на третото неучастващо по делото лице е постъпила
сума в размер на 1500 лева с основание *********************
На 03.01.2023 г. ищецът е издал фактура № *********** за услуга по консултантски
договор ********* г. за месец 01 2023 г. за сумата от 240 лева.
На 19.07.2023 г. ищецът е издал фактура № ************ за административна услуга за
сумата от 192 лева.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че в
************ под № ******* от 2022 г. е образувано изпълнително дело срещу „ТК“ ЕООД
за неплатени публични задължения, по което дело е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или
върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в „*** банка“ и „**** банка *“ АД до сумата от 84018.03 лева. Постъпили по
изпълнителното дело и разпределени в полза на взискателите са суми в размер на 1462 лева,
8865.14 лева, 1293.83 лева, 171.20 лева.
При предявен иск по чл. 55 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че полученото от
него имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната
2
причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесната
сума /5232 е събрана принудително от публичен изпълнител към НА от запорирана сметка
на „ТК“ ЕООД, с ЕИК: **************.
Установява се по делото, че е проведено законосъобразно изпълнителното
производство и и не е проведено насрещно доказване за извършени незаконосъобразни
изпълнителни действия.
В процесния случай не се спори, че трети по делото лица- ******************** са
били длъжници на ищеца „ТЕК“ ЕООД, ЕИК: ********, за сума в общ размер от 5232 лева,
за която сума ищецът е издал описаните по-горе фактури.
Не се спори и, че тези трети по делото лица вместо да заплатят дължимите по
фактурите суми на „ТЕК“ ЕООД, ЕИК: ******** са ги превели по сметка на „ТК“ ЕООД, с
ЕИК: **************. Установява се, че „ТК“ ЕООД, с ЕИК: ************** е имало
публични задължения, банковите му сметки са били запорирани и в следствие на
законосъобразно принудителни изпълнение ответникът е изпълнил и е събрал суми в размер
на 1462 лева, 8865.14 лева, 1293.83 лева, 171.20 лева.
При тези факти липсват елементите на фактическия състав на неоснователно
обогатяване на ответника, респективно обедняване на ищеца. Ищецът продължава да има
вземания спрямо трети по делото лица- ************************** като в отношенията
между ищеца и тези трети лица важи принципа, че „който плаща зле, плаща два пъти“.
Ищецът не се е обеднил по никакъв начин.
Липсва и неоснователно обогатяване на ответника, доколкото събраните суми са
вследствие на законосъобразно принудително изпълнение спрямо „ТК“ ЕООД, като без
значение се явява какъв е произхода на принудително събраните суми, щом се дължат от
длъжника.
Така само по твърдения искът се явява неоснователен. Пътят за защита на ищеца е да
търси сумите от своите контрагенти или от „ТК“ ЕООД с твърдения за неоснователно
обогатяване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕК“ ЕООД, ЕИК: ********,със седалище и адрес на
управление: *****************, срещу НА, с адрес: ************, с правно основание
чл. 55 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5232 лева- принудително събрана сума от
„ТК“ ЕООД с ЕИК: **************, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законна лихва върху сумата от дата на завеждане на
иска/20.09.2024 г./ до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ТЕК“ ЕООД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
НА, с адрес: ************, съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4