№. 121 / 11.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
11.03.2020 година
град Монтана
В. И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав В. публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година В. състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и В. присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д. №. 1270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „. К. Б. Е. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. б. №. 4. б. В.. В. твърди В. исковата си молба, че на 11.01.2011г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДР3) №. 1. м. „. К. Б. Е. като кредитор от една страна, Ф.А.Д. и М. К. Д., като солидарни длъжници от друга страна. Поддържа, че договорът е сключен при определени параметри. Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора, като параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както следва: Общо задължение по договора - 2867.99 лева, включващо: сума за изплащане на заема - 2000 лева; срок на заема - 36 месеца; размер на вноска - 164 лева; дата на погасяване- 25-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) - 134.62%; годишен лихвен процент - 91.53%; лихвен процент на ден - 0,25%.
Ищецът xxx също, че на основание чл.121 - чл.127 от Закона за задълженията и договорите М. К. Д., В. качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски К., се е задължила да отговаря за задължението на Ф.А.Д., състоящо се В. погасяване на заема. Съгласно Общите условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите условия, са поети при условия на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от които и да е от тях. Поддържа, че „. К. Б. Е. е изпълнявал точно и В. срок задълженията си по договора, като е превел на 12.01.2011 година парична сума В. общ размер на 2 000 лева по посочената от длъжника Ф. А.Д. банкова сметка. Твърди, че от своя страна длъжникът е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, В. размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 36 равни месечни вноски В. размер на 164.00 лева, с падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Поддържа също така, че на 10.12.2012 година Ф.А.Д. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК №. 1., като е пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 14.12.2012г. м. „. К. Б. Е. и Ф.А.Д. е сключен Анекс №. 2 към ДПК №. 1., с който страните са се договорили да бъдат отложени погасителни вноски №. 21,22 като те трябва да бъдат заплатени В. края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 44 броя.
Поддържа, че страните са се договорили, че ако клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ. На 18.06.2013г. договорът е прекратен от страна на ,,П. К. Б. Е. и на 18.06.2013г. до длъжника е изпратено уведомителни писмо. Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен В. рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия В. раздел V на ДРЗ ,,Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от клиента проектодоговор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза В. сила. ,,П. К. Б. Е. е изпълнявал точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем №. **********, задължението си като превежда по посочена от клиента В. ДРЗ банкова сметка xxx. По силата на сключения Договор клиентът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. В. т.2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто - договор не представлява договор за К., а съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малъК. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри В. т.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема В. размер до искания или по-нисъК. По преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно В. 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Твърди, че длъжникьт не се е отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с условията на договора. Поддържа, че поради неизпълнението на договорното задължение, „. К. Б." Е. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано В. Районен съд - г.Монтана. По заявлението е образувано ч.г.дело №. 2142/2018 година. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане В. полза на „. К. Б." Е. по ДРЗ №. 1. срещу длъжника Ф.А.Д. В. размер на 3180,25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В. срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф.А.Д., чрез назначения му особен представител – адвокат М. М. е представил писмен отговор на исковата молба, В. който изразява становище за неоснователност на иска.Ответникът твърди, че ищецът не е представил Общи условия към договор за револвиращ заем за физически лица. Заявява, че е заплатил по кредита сумата 3 486,45 лева. Твърди също така, че вземанията са погасени по давност. Поддържа, че при сключване на процесния договор не е спазено изискването за форма на потребителския договор. Липсват доказателства, че съществуват Общи условия към договора, а част от клаузите на договора за К. са изписани с шрифт, по-малък от 12. Заявява, че действително разпоредбите на чл.10 от ЗПК и чл.147А от ЗЗП са с редакция, регламентираща шрифта и приемането на Общите условия от 23.07.2014г., т.е. след сключването на договора за заем, но тези изменения имат за цел не да създадат нова форма, а да изяснят какво е дължимото поведение на търговеца, предоставящ потребителски кредити при общи условия. Твърди, че формално поведението на ищеца е В. противоречие с добрите нрави, поради което е основание за нищожност на договора. Оспорва представения погасителен план. Същият е извлечение от електронна система и с отбелязани плащания по него, като очевидно същият не е погасителният план, съставен за нуждите на договора за потребителски К., нито носи подписи на страните по него. Твърди, че представеният погасителен план не му е предоставян. Поддържа, че е нарушен чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като не е била предоставена на кредитополучателя информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските м. различните неизплатени суми. Твърди, че не му е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити - задължителен и с който се предоставя информация по условията на договора и който следва да бъде предоставен на потребителя още преди той да е обвързан от предложение, както и информацията да е пълна, вярна, разбираема, и да не въвежда потребителя В. заблуждение. Поддържа, че е нарушен чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК-не е била предоставена на клиента - кредитоискател, преди подписването на договора информация за условията за усвояването на кредита. Твърди и това, че процесният договор за потребителски К. е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Заявява, че последователно са подписвани отделни части от договора, видно от начина по който е оформен договора /отделно параметри на искания заем и отделно тези на одобрения/, както и указанието да се попълва датата от кредитора при одобрение на заема. Заявява, че не е потвърдил писмено информацията за годишния лихвен процент на разноските, приложими от момента на сключването на договора и условията, при които те могат да бъдат променяни. В. случая не е спазено изискването за ФОРМА на договора за потребителски К., което води до НИЩОЖНОСТ на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД. Възразява да е настъпила предсрочна изискуемост на заемополучателя, същата не е съобщена по надлежния ред. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред МРС, ищецът не е уведомил ответника по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че уговарянето на възнаграждение за отпускане на заема В. размер два и повече пъти надвишаващо сумата на заема, представлява нееквивалентност на престациите, следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Подобна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие м. правата и задълженията на ищеца-търговец и потребителя, следователно същата е и НИЩОЖНА на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена индивидуално. В. случая размерът на престацията надвишава повече от два пъти размера на заетата сума. Същият е несъразмерен със срока на договора /три години/, както и с риска, тъй като по договора има още един солидарен длъжниК.Този размер надвишава над 3 пъти и законната лихва, предвидена от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД за случаите на забава. Твърди, че тези обстоятелства водят и до извод за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва на добрите нрави, което е основание за нищожност и по чл.26, ал.4 във вр.с ал1, предл. трето на ЗЗД. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което В. Районен съд – Монтана е образувано ч.г.д.№. 2142/2018 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че на 11.01.2011г. м. “П. К. Б." Е. от една страна, и Ф.А.Д. и М. К. Д., от друга страна, е сключен договор за револвиращ заем №. 1. за сумата от 2 000 лева. Параметрите на кредита съгласно договора за револвиращ заем са: размер на заема - 2000 лева; задължения по кредита общо - 5969,20 лева; срок за ползване на заема - 36 месеца; погасяване - с 36 броя месечни погасителни вноски; размер на месечната погасителна вноска - 164 лева; първа погасителна вноска - на 25.02.201 1 година; последна погасителна вноска - на 25.01.2014 година; дата на плащане на погасителните вноски - 25-то число на месеца и годишен лихвен процент - 91,53 %.
Установено е по делото и няма спор м. страните, че на 12.01.2011 година „. К. Б. Е. е разпоредило плащане на сумата от 2000 лева по разплащателна сметка на Ф.А.Д.. На 14.12.2012 година е сключен Анекс №. 2 към договор за револвиращ заем №. 1. за отлагане на погасителни вноски, като вноските се увеличават на 44 броя с последна дата на вноска 25.09.2014 година. От представения към анекса погасителен план е видно, че дължимата според ищеца главница е 1 999,98 лева, а лихвата 4 625,22 лева или общо задължението на Ф.А.Д. е 6 625,20 лева. От приетото по делото заключение на вещото лице В..П.Т. се установява, че при изготвяне на заключението на вещото лице не е предоставен от ищеца погасителен план към договора. Вещото лице твърди, че е установило плащане от страна на ответника по договора В. общ размер на сумата от 3 486,45 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Основните възражения на ответника са свързани с твърдението за нищожност на договора. Отделно от това съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи В. договора, сключен с потребителя, аргумент от чл.7 ал.3 ГПК.
В. отговора по чл.131 от ГПК ответникът е посочил като основания за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК нарушения на изискванията към съдържанието на договора, формулирани В. чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Всяко от тези нарушения е достатъчно самостоятелно основание за недействителност на договора. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК са въведени с оглед засилената защита на потребителя по договор за предоставяне на финансови услуги, при който същият е В. неравностойно положение, предвид характера на договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на подписване на договора за потребителски К., кредитополучателят не е получил погасителен план. Погасителният план, приложен по делото представлява коригиран погасителен план към ДРЗ на Анекс 2. По делото ищецът е представил погасителен план /л.14 и л.15/, представляващ извлечение от електронна система и с отбелязани плащания по него, но същият не може да бъде приет за погасителен план към договора. Той не носи подписите на страните по него. При това положение с оглед липсата на подписан от кредитора, кредитоискателя и солидарния длъжник следва да се приеме, че погасителен план изобщо не е представен при сключване на договора. Налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като не е била предоставена на кредитополучателя и солидарния длъжник информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските м. различните неизплатени суми.
Съдът намира, че са нищожни и клаузите на договора, свързани с лихви и разходи но кредита. Действително задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски К. е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е В. размер на 134.62 %, а ГЛП В. размер на 91.53%. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от З3Д, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. В. случая по процесния договор за потребителски К. на ответника е предоставена В. заем сума от 2000 лева, при уговорен ГЛП В. размер на 91,53% и ГПР В. размер на 134,62%. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Договорената м. страните годишна лихва е В. размер на 91,53% - надхвърля значително размера на законната лихва, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Крайната сума за връщане, посочена от ищеца е 5969,20 лева. Налине е явна нееквивалентност м. двете престации, като данните но делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договр В. такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престании при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Установено е, че ответникът е усвоил 2000 лева, а е върнал 3486,45 лева, то към настоящия момент няма задължения към ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че исковите претенции на ищеца са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „. К. Б. Е. ЕИК 1. със седалище и адрес на управление град С. бул.”Б. №. 4. блок 53Е, В.. В., представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г. против Ф.А.Д. xxx установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД – да установи съществуването на вземане В. полза на „. К. Б. Е. срещу ответника Ф.А.Д., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем №. 1./22.01.2011 година В. размер на 3180,25 лева, ведно със законната лихва от 28.08.2018 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№. 2142/2018 година по описа на МРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :