№ 18137
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110134932 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр .чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за
изпълнение)
И. Й. Л. е предявил срещу „У------“ Кфт., действащо на територията на
Република България чрез клон на чуждестранен търговец „У------ Кфт – клон
България“, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети за сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет от Лондон (Лутън) до София на 12.07.2022 г. с
повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2023 г.
по гр.д. № 15007/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника,
като е закупил самолетен билет за полет от летище Лутън (Лондон),
Великобритания, до летище София, България, на дата 12.07.2022 г. Твърди, че
по разписание кацането е трябвало да се извърши в 17:50 часа местно време, а
реално е закъсняло, като полетът е извършен със закъснение от над три часа
спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото
1
неизпълнение на договора за превоз има право на неустойка в размер на 400
евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със
задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние
от 2054 км. Поддържа, че е предявил извънсъдебна претенция до ответника с
искане за изплащане на обезщетението, но до настоящия момент не е получил
отговор или плащане от дружеството, поради коетопретендира посочената
сума.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецъта, редовно призован не се
явява и не се представлява. С писмена молба уточнява, че поддържа иска,
моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Счита, иска за основателен. Моли съда да го уважи.
Претендира разноски.
Ответникът не се явява в о.с.з.. С допълнителна молба заявява, че
изцяло признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.
Ищецът не е направил искане за постановяване на решение по
признаване на иска, поради което съдът следва да разгледа делото в неговата
цялост.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 15007/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 9816/03.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на 21.04.2023 г. ( л.19
от ч.гр.д.№ 15007/2023 г. на СРС), поради което едномесечният срок за
подаване на възражението изтича на 22.05.2023 г., на основание чл.60, ал.6
ГПК. Възражението е подадено на 04.05.2023 г., (л .21 от ч.гр.д.№ 15007/2023
г. на СРС), поради което е подадено в едномесечният срок и е допустимо.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 05.06.2023 г. (л.30 от ч.гр.д.№ 15007/2023 г. на СРС), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 05.07.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 22.06.2023 г., а на 28.08.2023 г. са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
2
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр.
с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от РЕО 261/2004 г.. за да
бъзе уважен ищецът трябва да докаже:
1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз
2. ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има
потвърдена резервация,
3. ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час за излитане.
4. полетът да е осъществен със закъснение от над три часа,
Размерът на обезщетението е нормативно установен.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да
докаже точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението
му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент
№ 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено премаршрутиране, което му
позволява да замине не по-късно от един час преди началото на полета по
разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от
два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. "iii" от
Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл.
1, б. "б" (за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът
се прилага) и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният въздушен превоз. Следователно процесният регламент е
приложим, тъй като полетът се осъществява от трета държава (Англия,
Летище Лондон - Лутън), извън ЕС до летище в държава членка (България,
Летище - София).
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по
3
договор за въздушен превоз между летища на територията между държава-
членка на ЕС и Великобритания, за редовен полет № W6 4306 от Летище
Лондон – Лутън до Летище София, определен за изпълнение по разписание в
12.40 ч. на 12.07.2022 г. и който следвало да пристигне в крайния пункт в
17.50 ч. на 12.07.2022 г. (л.4 от делото). Налице е първата предпоставка за
уважаване на иска.
Именно от представената бордна карта се установи, че пътникът е
чекиран 45 минути преди полета и този полет е осъществен на посочената
дата. Същото се установява и от признаването на ответника на иска и от
подаденото възражение по чл.414 ГПК. Доказана е втората и третата
предпоставка.
Между страните не се спори, че полетът е осъществен с повече от три
часа закъснение. Този факт се доказана и от представените писмени
доказателства, от които се установи, че цитираният полет е кацнал на летище
София на 21.59 часа (л.8 от делото). По разписание полетът е следвало да
кацне в 17.50 часа, а е кацнал в 21.59 часа. Налице е закъснение от 4 часа и
девет минути.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент (ЕО) № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-
403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание). В този смисъл ищецът като пасажер на закъснял
полет има право на обезщетение по чл.7 от цитирания регламент.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците на отменен полет и такъв със закъснение с повече от три часа,
получават обезщетение. Което е в зависимост от факта дали има
предположено премаршрутизиране.
По делото се установи, че ответникът не е предложил друг маршрут на
ищеца, поради което е приложима разпоредбата на чл.7, пар. 1 от от
Регламент № 261/2004 г.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг (чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004).
4
Не се спори между страните, че Разстоянието между двете летище,
определена по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, т.4 от
Регламент № 261/2004 г. е 2054 км. Следователно обезщетението се определя
по чл.7, пар.1, б. „б“ - 400 EUR за всички полети на територията на
Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500
километра. Ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро. Исковата
претенция е предявена в такъв размер.
Ответникът при условията на насрещно и пълно доказване, ответникът
не успя да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното
задължение по извършване на полета, респ. дали и кога пътникът е бил
информиран за закъснението на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004
г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5,
§ 3 от Регламент № 261/2004 г. т.14 от преамбюла „дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива
обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач“); че на ищеца е било предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час
преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание
(чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
По делото има молба, че ответникът ще плати, но липсват
доказателства, че е платил.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размерите на 400 евро,
колкото е исковата претенция. Исковата претенция е основателна.
Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на У------
ЦРТ., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество регистрирано в
Унгария, вписано в Регистъра на дружествата в Унгария под номер 01-10-
140174, със седалище и адрес на управление: Б---, законен представител Й-----
, действащо на територията на България чрез "У------ Црт. - клон
България" КЧТ, ЕИК: -----, седалище и адрес на управление: гр. С--, сграда
ИВТ, представлявано от - (Германия), - (Унгария), - (Швейцария) - действащи
поотделно, наличието на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение по гр.д. 20231110115007/2023 г., I г.о., 26 гр. състав на Софийски
районен съд в полза на ищеца И. Й. Л., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Б- за следните суми: главница 400 (четиристотин) евро, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателно изплащане на главницата и съдебни разноски в заповедното
5
производство 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, на основание чл. 422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
По разноските
Съгласно т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед поисканата защита от ищеца, съдът се е произнесъл по
разноските в заповедното производство с произнасянето на установителния
иск, тъй като така е поискал ищеца. Ето защо съдът следва да се произнесе по
разноските в исковия процес, а именно настоящия.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва
въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение
на ответника. Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото
ответникът изцяло го признава в открито съдебно заседение.
По делото ответникът признава изцяло иска на ищеца. Налице е едната
предпоставка, но не е налице другата предпоставка. Настоящият състав
приема, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Както е
упоменато в Определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2853/2021 г., II г. о., ГК , при повод на завеждане на иска следва да се вземе
предвид липсва на извънсъдебно или в хода на делото оспорване на
предявеното от ищеца право. В случая в хода на процеса е налице такова
оспорване. Ето защо чл.78, ал.2 ГПК не може да се приложи.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият претендира разноски, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК (л.30-31 от делото), както следва: 25.00 лева държавна такса и
400.00 лева минимален адвокатски хонорар.
Исковата претенция е в размер на 800 лева, поради което е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - при интерес до 1000 лв. - 400 лева. Ищецът
толкава е претендирал. На това основание възражението за прекомерност на
ответника е неоснователно.
Ищецът е поискал ответника да заплати разноски лично на него, ето
защо съгласно поисканото от него, следва да се осъди У------ ЦРТ., AVIZZ Air
Hungary Zrt./ - акционерно дружество регистрирано в Унгария, вписано в
Регистъра на дружествата в Унгария под номер 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Б----. Унгария, законен представител Й-----, действащо
6
на територията на България чрез "У------ Црт. - клон България" КЧТ,
ЕИК -----, седалище и адрес на управление: гр. С--, сграда ИВТ,
представлявано от - (Германия). - (Унгария). - (Швейцария) - действащи
поотделно да заплати на ищеца И. Й. Л., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр. Б- съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство в
размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лв., от които: 25 лв.
допълнителна държавна такса и 400 лв. минимален адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.71, ал.1 ГПК.
Въпреки, че в заповедта за изпълнение е посочена банкова сметка, то с
оглед осъдителната част на това решение следва да се посочи на ответника, че
сумата може да бъде заплатена по следната банкова сметка, съгласно
представено пълномощно: Банка: „УниКредит Булбанк“ АД
(UniCreditUlbank), IBAN: BG74UNCR70001521619891, BIC: UNCRBGSF,
Титуляр: ад. Г. Д. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на У------ ЦРТ., /WIZZ
Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество регистрирано в Унгария, вписано в
Регистъра на дружествата в Унгария под номер 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Б---, законен представител Й-----, действащо на
територията на България чрез "У------ Црт. - клон България" КЧТ, ЕИК:
-----, седалище и адрес на управление: гр. С--, сграда ИВТ, представлявано от
- (Германия), - (Унгария), - (Швейцария) - действащи поотделно, наличието
на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по гр.д.
20231110115007/2023 г., I г.о., 26 гр. състав на Софийски районен съд в полза
на ищеца И. Й. Л., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б- за следните
суми: главница 400 (четиристотин) евро, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на главницата и съдебни разноски в заповедното
производство 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, на основание чл. 422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
ОСЪЖДА У------ ЦРТ., AVIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно
дружество регистрирано в Унгария, вписано в Регистъра на дружествата в
Унгария под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Б----.
Унгария, законен представител Й-----, действащо на територията на
България чрез "У------ Црт. - клон България" КЧТ, ЕИК -----, седалище и
адрес на управление: гр. С--, сграда ИВТ, представлявано от - (Германия). -
(Унгария). - (Швейцария) - действащи поотделно, да заплати на ищеца И. Й.
7
Л., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б- съдебно-деловодни разноски в
настоящото исково производство в размер на 425 (четиристотин двадесет и
пет) лв., от които: 25 лв. допълнителна държавна такса и 400 лв. минимален
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.71,
ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка: Банка:
„УниКредит Булбанк“ АД (UniCreditBulbank), IBAN:
BG74UNCR70001521619891, BIC: UNCRBGSF, Титуляр: ад. Г. Д. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8