Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр. Бургас, 03.02.2017 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 17.01.2017 г. в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа гр. д. № 1016/2016 г., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на В.Х.С., ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, с която е предявен иск на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът В.Х.С. твърди, че към м. май 2010 г. работел като държавен служител на длъжност старши полицай в група “Охранителна полиция” към сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ “Полиция” към ОД на МВР - Бургас, кат. Е полицай І степен.
На 23.09.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК. На същата дата бил задържан под стража за срок от 72 часа, считано от 16 часа на 23.09.2010 г. до 16 часа на 26.09.2010 г. Не било внесено искане за задържане под стража и му била взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 3000 лв.
В хода на досъдебното производство с постановление от 30.11.2010 г. ищецът отново бил привлечен към отговорност за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 8, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 НК. На 09.06.2011 г. последвало ново привличане като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. “а” и г. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 93, т. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК.
С постановление от 21.01.20.11 г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България.
Преди привличането като обвиняем, още на 20.08.2010 г., ищецът бил извикан от зам. директора на служба “Вътрешна сигурност”, София, да се яви в ОДМВР Бургас. Ищецът бил предупреден да се яви веднага и заплашен, че в противен случай ще бъде задържан с жандармерия и кучета или ще бъде обявен за издирване. При явяването му ищецът бил обвинен, че е организатор на престъпна група за кражба на горива от продуктопровода на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Било разпоредено да бъде конвоиран във ІІ РУП Бургас, където престоял около час, след което би отведен за медицинско освидетелстване в МБАЛ Бургас. Началникът на сектор “Криминална полиция” обявил, че от този момент ищецът е задържан и наредил да му поставят белезници. Ищецът се почувствал зле, завило му се свят и започнал да губи равновесие. Бил придържан, докато стигне до автомобил и откаран в болницата, където било констатирано, че е в състояние на хипертонична криза и трябва да бъде настанен в болнично заведение. От болницата ищецът успял да се обади на съпругата си, която бил в шок от това, че не знаела къде се намира съпругът й и какво се случва с него. Междувременно в средствата за масова информация се появила информация за ареста. След три дни ищецът бил изписан от болницата и се явил при прекия си началник в І РУП, където му била връчена заповед № 3220/24.08.2010 г. на директора на ОДМВР Бургас за отстраняване от длъжност вследствие на започнало дисциплинарно производство. Били му иззети служебното оръжие и карта.
В дома си ищецът заварил децата и родителите си съкрушени. Разговаряли с часове, като ищецът се опитвал да ги успокои и да им обясни, че нищо от това, което разгласявали колегите му чрез медиите, не отговаря на истината. Този разговор довел до нова хипертонична криза, която била овладяна с помощта на личния лекар д-р Красимир Иванов.
Ищецът бил дисциплинарно уволнен със заповед № 3-4256/01.12.2010 г. на директора на ОД на МВР Бургас и служебното му правоотношение като държавен служител в МВР било прекратено. С влязло в сила решение по адм.д. № С-56/2012 г. по описа на ВАС, Пето отделение, тази заповед била отменена и ищецът бил възстановен на работа на 22.03.2013 г. До възстановяването на работа ищецът не получавал трудово възнаграждение и не му бил плащани вноски за ДОО и ЗО. Към момента на отстраняване от длъжност и към датата на дисциплинарното уволнение брутното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 880,28 лв. След възстановяването на работа му било платено обезщетение на осн. чл. 254, ал. 1 ЗМВР в размер на 5281,68 лв.
След приключване на досъдебното производство в Специализирания наказателен съд бил внесен за разглеждане обвинителен акт против ищеца и още двама полицейски служители. С влязла в сила присъда по нохд № 113/2012 г. на СНС ищецът бил оправдан, като присъдата била потвърдена с решение по внохд № 363/2013 г. на Апелативния СНС, което от своя страна било оставено в сила с решение по н.д. № 952/2014 г. на ВКС, І н.о.
От неоснователно воденото наказателно производство на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страх от една евентуална несправедлива присъда, срам и неудобство пред близки и приятели, както от наказателното производство, така и от естеството на обвиненията, предполагащи дълбока неморалност и престъпно мислене. Били накърнени доброто име и достойнството му пред съседи, колеги и познати. ищецът изпитвал душевен дискомфорт както в хода на цялото наказателно производство, така и към момента. Неоснователните обвинения се отразили негатимно на контактите на ищеца с близките му хора и приятели. И до момента у някои свои колеги ищецът усещал недоверие и съмнение в невинността му. Преживените негативни чувства били повлияни от продължителния период от време, през който траяло наказателното производство - около четири години, както и от тежестта на повдигнатите обвинения, предполагащи тежко наказание. За обезщетяване на посочените неимуществени вреди според ищеца е необходимо да му се заплати сумата 100000 лв.
За времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., през което ищецът бил отстранен от работа, следвало да му се изплати обезщетение в размер на 34709,12 лв, представляващо сбор от неизплатеното му трудово възнаграждение за периода, както и сумата 514,11 лв - обезщетение за неизплатени вноски за здравно осигуряване.
Ищецът отправя искане да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, както следва:
(1) сумата 100000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане;
(2) сумата 34709,12 лв, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, което обезщетение е равно на неполученото брутно трудово възнаграждение за времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане и
(3) сумата 514,11 лв, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, което обезщетение е равно на неизплатени от работодателя вноски за здравно осигуряване през времето от 23.08.2010 г. до 22.03.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане.
Исковете се основават на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира разноските по делото.
Ответникът Прокуратура на Република България е представил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок. Оспорва се иска като неоснователен и се повдигат следните възражения.
Оспорва се настъпването на действително претърпени неиумещствени вреди, вида и размера им, както и това те да са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва се, че ищецът е претърпял хипартонична криза и е бил хоспитализиран по причина на обвинението. Твърди се, че прокуратурата не е разпространявала данни за разследването и не следва да отговаря за отзвука в обществото. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди.
Оспорват се претенциите за имуществени вреди по основание и размер. Твърди се, че за обезщетението за неполучени от ответника трудово възнаграждение и неплатени здравно осигурителни вноски отговорност следва да носи работодателя му, но не и прокуратурата, тъй като тези вреди произтичали от незаконно уволнение. Тези вреди не били в пряка причинно-следствена връзка с обвинението.
Твърди се частично погасявяне на претенция за имуществени вреди по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. “а” ЗЗД и периодичния характер на трудовото възнаграждение. Същото възражение се прави и по отношение на претенциите за лихва за забава.
Сочи се наличие на основания за намаляване на отговорността или освобождаване на ответника от отговорност на осн. чл. 5 ЗОДОВ, без да се конкретизират такива.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приетите писмени доказателства: Към 2010 г. ищецът работел като държавен служител на длъжност старши полицай в група “Охранителна полиция” към сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ “Полиция” към ОД на МВР - Бургас, кат. Е полицай І степен. На 23.09.2010 г. с постановление по ДП № 101/2009 г. по описа на ОСлО при БОП ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК. На същата дата с постановление на прокурор при БОП бил задържан под стража за срок от 72 часа, считано от 16 часа на 23.09.2010 г. до 16 часа на 26.09.2010 г. След срока не било внесено искане за задържане под стража и му била взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 3000 лв. В хода на досъдебното производство с постановление от 30.11.2010 г. ищецът отново бил привлечен към отговорност за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 8, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 НК. На 09.06.2011 г. последвало ново привличане като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. “а” и г. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 93, т. 20, вр. чл. 2, ал. 2 НК. С постановление от 21.01.20.11 г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България. След приключване на досъдебното производство в Специализирания наказателен съд бил внесен обвинителен акт против ищеца и още двама полицейски служители. С влязла в сила присъда по нохд № 113/2012 г. на СНС ищецът бил оправдан, като присъдата била потвърдена с решение по внохд № 363/2013 г. на Апелативния СНС, което от своя страна било оставено в сила с решение по н.д. № 952/2014 г. на ВКС, І н.о.
Не се спори, че със заповед от 24.08.2010 г., близо месец преди привличането на ищеца като обвиняем, директора на ОД на МВР Бургас разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца и го отстранил от работа на осн. чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.). В заповедта е посочено като повод за издаването й (наред с предложение от Първо РПУ на МВР Бургас) писмо изх. № 5986/23.08.2010 г. от Окръжна прокуратура Бургас. Това писмо не е представено по делото. Не са събрани доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения за отправени към него заплахи и обвинения от страна на зам.директора на служба “Вътрешна сигурност”.
Със заповед рег. № 4256/01.12.2010 г. на директора на ОД на МВР Бургас ищецът бил уволнен дисциплинарно за извършени тежки нарушения на служебните задължения. С решение № 31/14.03.2013 г. по адм.д. № С-56/2012 г. на ВАС, Пето отделение, заповедта за уволнение била отменена.
Не се спори, че в средствата за масова информация се появила информация за разследването и за съпричастността на ищеца. В различни вестници, между които Труд, 24 часа, Черноморски фар са публикувани още на 24.08.2010 г. статии за случая. В последващи статии е споменато името на ищеца В.С., като един от обвиняемите и част от “шейховете”, както стават публично известни обвиняемите.
По делото като свидетели са разпитани Димчо Денев, пряк началник на ищеца към 2010 г., Красимир Иванов, семеен лекар на ищеца, и Ганка Станева, съпруга на брата на ищеца. Свидетелят Денев дава показания, че в деня на задържането на ищеца той бил приет в болница, където той го посетил. Ищецът бил развълнуван, притеснен и обиден. Недоумявал защо е задържан. Обиден бил, че при конвоирането му до болницата му били поставени белезници. Притеснен бил за името и авторитета си сред колегите в полицията. Докато бил отстранен от работа, ищецът бил притеснен и защото останал без доходи, а имал задължения към банки. Свидетелят Иванов дава показания, че ищецът го посетил след излизането си от болницата. Свидетелят при преглед установил високо кръвно и проблеми с ритъма на сърцето. След като бил обвинен, ищецът бил депресиран и унил. Останал без работа, а баща му и брат му му помагали. Принудил се да гледа животни за около две-три години. Свидетелката Станева обяснява, че, след като бил обвинен, ищецът изпаднал в депресия. Не искал да се събира с хора. Бил финансово притеснен, защото трябвало да издържа семейството и децата си. Родителите му починали за много кратко време и той се обвинявал, че е станал причина да се разболеят.
Извършена е по делото съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице дава заключение, че за времето от 24.08.2010 г. до 30.11.2010 г., през което е ищецът е бил отстранен от длъжност, той не е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 2880,90 лв. За времето от 01.12.2010 г. до 21.03.2013 г., през което ищецът бил дисциплинарно уволнен, той не получил брутно трудово възнаграждение в размер на 24396,36 лв. За времето от 23.08.2010 г. до 21.03.2013 г., за да не изгуби здравноосигурителните си права, ищецът, платил здравноосигурителни вноски в размер 514,11 лв. През м. април 2013 г. на осн. чл. 254 вр. чл. 256 ЗМВР (отм.) на ищеца било изплатено обезщетение в общ размер от 5281,68 лв.
При така установените факти с правно значение се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ “Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при … обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано ...”. Тези предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата за вреди, причинени от Прокуратурата, са налице в случая. Прокуратурата на Република България е повдигнала обвинение против ищеца В.С. Антонио Кръстев в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, както и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 9, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. И двете престъпление са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. С влязла в сила присъда С. е бил признат за невиновен и по двете обвинения.
Съдът намира за установено, че на ищеца в резултат на повдигнатите обвинения са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане личността и достойнството му, негативни преживявания, страх, срам, унижение, притеснение за добруването на семейството му, накърнен професионален авторитет и добро име в обществото.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
В конретния случай срещу ищеца са били повдигнати обвинения за извършени две тежки престъпления и той е бил под угрозата на тежко наказание. Наказателното преследване против него е продължило от 23.09.2010 г. до 26.09.2014 г., когато е постановено решението на ВКС, т.е. четири години. Ищецът е бил задържан три дни в ареста преди да му бъде взета постоянна мярка за неотклонение “парична гаранция”. Самото привличане на едно лице под наказателна отговорност създава значителен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес за целия период от повдигане на обвинението до приключване на производството. Ищецът е бил е призоваван многократно от органите на досъдебното производство за разпити и за предявяване на изменения в обвинението. Още по-травмиращо за невинния човек е внасянето на делото в съда с обвинителен акт. Съдебната фаза на производството е преминала през три инстанции поради протестиране на съдебните актове от Прокуратурата. През целия период от четири години ищецът е изпитвал постоянна несигурност и страх от това по какъв начин ще приключи образуваното срещу него производство. Той не е осъждан за други престъпления и няма данни по какъвто и да е начин през живота си да е бил свързан с каквито и да е противозаконни дейности. Той е бил служител на МВР и е изпитвал срам и неудобство от подозренията на колегите си. Повдигнатите обвинения са се отразили зле на психическото му състояние, на социалните и професионалните му контакти, на финансите и сигурността на семейството му.
Въз основа на събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че Прокуратурата има отношение към хоспитализирането на ищеца в края на м. август 2010 г. по повод хипертонична криза. Това е станало близо месец преди той да бъде привлечен като обвиняем. Няма достатъчно основания да се приеме и че Прокуратурата има отношение към появилите се в медиите съобщения и статии за делото и за споменаването на името на ищеца. Ето защо за здравословното състояние на ищеца и предизвиканите от медйните пубрликации негативни преживявания Прокуратурата не може са носи отговорност.
Неоснователно и напълно неподкрепено с доказателства е възражението на ответника по чл. 5 ЗОДОВ.
С оглед на тези фактически констатации и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производството, личността на ищеца и преживените от него притеснения, страх, срам, неудобства и пр., съдът намира, че за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди ще е необходима и достатъчна сума в размер от 30000 лв. Над този размер претенцията е неоснователна и ще се отхвърли.
Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (26.09.2014 г.) на осн. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 ЗЗД. Възражение за частично погасяване на тази претенция по давност е неоснователно, тъй като от 26.09.2014 г. до предявяването на иска на 12.11.2015 г. не са изминали три години съгласно чл. 111 ЗЗД.
Неснователна са претенциите за обезщетение за имуществени вреди:
Неоснователна е претенцията на ищеца да бъде обезщетен от Прокуратурата със стойността на брутното трудово възнаграждение, което би получил, ако не беше отстранен от длъжност, а впоследствие и дисциплинарно уволнен. Отстраняването на ищеца от длъжност е станало на осн. чл. 234, ал. 2 ЗМВР (отм.). Съгласно този текст държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването. Отстраняването от длъжност на това основание е правна възможност, упражняването на която зависи от преценката на органа по назначаването. След като органът по назначаването е взел решение за отстраняване на ищеца от длъжност, не може да съществува връзка, още по-малко пряка и непосредствена, между действията на Прокуратурата по наказателното производство и имущественото увреждане на ищеца вследствие на неполучаване на възнаграждание. Същото се отнася и до неполученото трудово възнаграждение по времето, през което ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Съгласно чл. 254, ал. 1 ЗМВР (отм.) “при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца”. Това обезщетение е получено от ищеца. За разликата между полученото обезщетение и пълния размер на неполученото възнаграждение отговорност не може да носи Прокуратурата, понеже решението за дисциплинарното уволнение е взето от органа по назначаване. По същите съображения е неоснователна и претенцията за сумата 514 лв - платени лично от ищеца здравноосигурителни вноски. Исковете за сумата 34709,12 лв и 514,11 лв ще се отхвърлят като неоснователни.
При това разрешение на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото съобразно с уважената част от иска. Съобразно с уважената част от иска и представените доказателства за сторени разноски в полза на ищеца ще се присъди сумата 65 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на В.Х.С., ЕГН **********,***, сумата 30000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 113/2012 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 65 лв - разноски по делото съобразно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 100000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.С., ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 34709,12 лв и 514,11 лв, претърпени от него вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 113/2012 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: