№ 132
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500477 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез
Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв. Т.Т. срещу
решение № 260061/29.04.2021 год по т.д. № 146/2020 год на Окръжен съд
Добрич в осъдителната му част за сумата 21 843,60 лв по иска с правно осн.
чл. 432 ал.1 от КЗ, предявен от Т. Г. М., ведно със законната лихва, считано от
30.09.2019 год до окончателното изплащане на главницата. По съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен изцяло, а в условия на евентуалност – дължимото обезщетение да
бъде намалено съобразно принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Претендира разноски.
В постъпилия отговор от Т. Г. М. с ЕГН ********** чрез адв. Н.В. от
АК Добрич е изразено становище за недопустимост, евентуално –
неоснователност на подадената въззивна жалба.
Подадена е и насрещна възвивна жалба от Т. Г. М. с ЕГН **********
чрез адв. Н.В. от АК Добрич – в частта, с която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди над сумата 20 000 лв по иска за обезщетение за
неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част
и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В
условия на евентуалност моли за потвърждаване на решението в
1
осъдителната част. Претендира разноски.
В постъпилия отговор от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез
Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв. Т.Т. е изразено
становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба и за
потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са редовни, подадени в срок от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно осн.
чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Т. Г. М. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 06.05.2019 год, причинено от М.Р.Р. при управление
на лек автомобил „Рено Лагуна” с ДК № ТХ7866ХТ.
От събраните доказателства по делото е установено от фактическа
страна следното:
Ищцата е била пътник в лек автомобил „ Опел Астра” с ДК№
ТХ1133ХР, управляван от сина й Радостин. След разклона за с. Плачи дол,
Добричка обл. били ударени от насрещно движещ се лек автомобил „Рено
Лагуна” с ДК № ТХ7866ХТ, управляван от М.Р.Р.. В резултат от удара
ищцата получила счупване на долния край на дясна лъчева кост. Лекият
автомобил е бил застрахован при ответното дружество с полица
BG\23\119000304736 със срок на валидност до 20.01.2020 год.
Ищцата отправила застрахователна претенция вх.№ ЦУ 00-
2219/02.07.2019 год с искане за заплащане на застрахователно обезщетение,
на което било отговорено с отказ поради недостатъчност на представените
документи.
По случая било образувано АНД № 573/2020 год на Районен съд
Добрич, приключило с решение № 201/02.07.2020 год, с което обвиняемият
М.Р.Р. е признат за виновен и на осн. чл. 78А от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза, от което са установени следните факти:
Произшествието е станало на 06.05.2019 год около 22,00 часа по път II-
27. Автомобилът, в който е пътувала ищцата се е движил в посока гр. Добрич,
като тя е била на задната седалка зад водача. Скоростта на движение на
автомобила е била около 90 км/ч. В противоположна посока се е движил
автомобил „Рено Лагуна”, който близо до мястото на катастрофата предприел
изпреварване на движещите се пред него автомобили и навлязъл в лентата за
насрещно движение. Скоростта на движение на този автомобил била около
106 км/ч, при което опасната зона за спиране е била 118,43 м. При опит да се
2
върне в лентата за движение, лекият автомобил „Рено Лагуна” се завъртял
около вертикалната си ос, изнасяйки дясната част на купето встрани и напред.
При създалата се ситуация поради пресичане на траекториите на двете
превозни средства е настъпил удар между предната лява част на „Опел
Астра” и дясната странична част в областта на десните врати на „Рено
Лагуна”. Ищцата, пътуваща на задната седалка зад водача поела върху себе си
цялата сила на удара, и подпирайки се върху седалката получила счупване на
дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движенията на дясната
ръка за повече от 30 дни. Счупването е многофрагментно, наместено е и е
поставена гипсова имобилизация, но поради последващо разместване се
наложила повторна операция, при извършването на която било установено
наличие на доброкачествено туморно образувание. Според експертизата то
не е в причинна връзка с увреждането. Анализирайки механизма на удара
вещите лица са категорични в заключението си, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан. В противен случай в резултат от инерционните
сили тялото й би се придвижило рязко напред, и биха настъпили увреждания
на гръдния кош и главата, каквито не са констатирани. Общия период на
възстановяване след травмата е продължил около 5 месеца, проведена била
последваща рехабилитация. През това време ищцата страдала от силни болки,
дискомфорт поради ограничението в движенията и невъзможността да си
служи с дясната ръка. От разпита на свидетелите Радостин Радилов и Галин
Радилов се установява,че ищцата през първите месеци след катастрофата е
била изцяло зависима от чужда помощ в ежедневието – не можела сама да се
облича, да се храни, да се къпе. В момента състоянието й се е подобрило.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на
моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят. При
настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск срещу
застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основание да възникване на
отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на
сключен валиден застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с
това, поради обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях. За да
упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е
изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ.
В случая тези предпоставки са налице. Ищцата е предявила
застрахователната си претенция пред ответното дружество, като след
разменена кореспонденция между страните бил заявен отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение. Установени са и елементите на деликтния
състав - с постановяването на решение по АНД № 573/2020 год на Районен
съд Добрич е призната противоправността на деянието и вината на дееца.
3
Безспорно ищцата е претърпяла вреди от неимуществен характер,
изразяващи се в болки и страдания за период от време, продължил повече от
5 месеца. В течение на възстановителния период и след извършване на две
операции, тя е чувствала нужда от чужда помощ, страдала е и от преживения
психически стрес.
При определяне на размера на обезщетението, което трябва да отговаря
на критериите за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД следва да се
прецени има ли съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. В
случая такова не е налице. Категорично е установено от заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че ищцата е пътувала
с предпазен колан.
Факторите, обуславящи по-голям размер на обезщетението са
сравнително дългия период на лечение – около половин година, нуждата от
повторна операция на засегнатата ръка, интензитета на претърпените болки и
страдания при тези интервенции. От друга страна следва да се съобрази и
обстоятелството, че проведеното лечение е дало резултат и в момента
функциите на ръката са възстановени. Поради това настоящият състав намра,
че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 30 000 лв.
По отношение обезщетението за имуществени вреди – същото е
установено по основание и доказано по размер от представените писмени
доказателства за направени разходи във връзка с проведеното лечение на
ищцата.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната
му част за разликата над 20 000 лв до 30 000 лв и искът бъде уважен до този
размер.
На осн. чл. 38 от ЗА въззивникът ЗАД”ОЗК-Застраховане” АД следва да
бъде осъдено да заплати на адв. Н.В. от АК Добрич сумата 1522 лв
адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, както и
допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция съобразно с
уважената част от иска в размер на 645 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260061/29.04.2021 год по т.д. № 146/2020 год на
Окръжен съд Добрич, т.о. в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл.
432 ал.1 от КЗ, предявен от Т. Г. М. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 20 000 лв до 30 000 лв и вместо него
П О С Т А Н О В И:
4
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, 1301, район „Възраждане” ул. „Св.София”
№ 7 ет.5 да заплати на Т. Г. М. с ЕГН ********** още 10 000 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат от ПТП на 06.05.2019 год, причинено от М.Р.Р. при управление на
лек автомобил „Рено Лагуна” с ДК № ТХ7866ХТ, по предявения частичен иск
в размер на 45 000 лв от общо 75 000 лв, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.09.2019 год до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, 1301, район „Възраждане” ул. „Св.София”
№ 7 ет.5 да заплати на адв. Н.В. от АК Добрич адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38 от ЗА в размер на 2167 лв, от които 645 лв за първата инстанция и
1522 лв – за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част в размер на
20 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, за сумата 1843,60 лв –
обезщетение за имуществени вреди, в осъдителната част за разноските за
сумата 876,66 лв, както и в отхвърлителната част за разликата над 30 000 лв
до претендираните 45 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5