№ 26
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500893 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба на „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС“ –ЕООД, ЕИК- ******* – ищец в първоинстанцонното производство по гр.д.
№293/2021г. по описа на Районен съд-гр.Левски, подадена чрез пълномощника адв.Р.М. от
САК, със съдебен адрес в гр.София *******, срещу постановеното по делото съдебно
Решение № 99/12.08.2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният по
реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК,срещу ответника „ТЕКА-15“-ЕООД, ЕИК-
******* със седалище и адрес на управление в *******,иск за установяване съществуването
на парично вземане, произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, за което по
ч.гр.д.№140/2021г. по описа на РС-Левски е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410,и ищецът е осъден да заплати разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи
исковата претенция, като съдът признае за установено на основание чл.422 във вр. чл.415 от
ГПК, че ответникът „ТЕКА-15“-ЕООД, ЕИК-******* дължи на ищеца „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС“-ЕООД, ЕИК-*******, паричните суми, за които е по ч.гр.д.0140/2021г. на ЛРС, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,както следва:1297.55лв.- продажна цена за
1
доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за периода ноември и
декември 2017г. по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на ел. енергия от 14.08.2017г, договорна неустойка в размер
на законната лихва от 389.30лв. за периода от 14.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и сторените разноски в първоинстанционното производство.
Излагат се подробни съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, както следва: Съдът неправилно е приел, че исковата претенция не е доказана,
поради това, че ищецът не е доказал доставянето на ел. енергия за претендирания период и
не е представил фактури, тъй като, вземането на първоначалния кредитор, който е обявен в
несъстоятелност – „Фючър енерджи“-ООД/в несъстоятелност/ спрямо отвенника е
установено в производството по несъстоятелност, придобито е от ищеца чрез търг с тайно
наддаване и му е възложено с влязло в сила постановление на заповедния съд – чл.717з от
ТЗ. Размерът на вземането е посочен в извадката от приложения списък на вземанията,
които са възложени по реда на чл.717з.. С влизане в сила на постановлението за възлигане
на вземанияат, се поражда транслативен ефект, но първоинстанцонният съд неправилно не е
зачел правният ефект на постановлението; Поради излогени обстоятелства, ищецът не
разполага с фактури за претендираното вземане, поради което е поискал съдът да задължи
ответника да ги представи. Последният не е представил фактурите, както и доказателства за
извършено плащане. Изводите на съда за изтекла погасителна давност не са съобразени със
спирането на давностните срокове по време на извънредното положение н страната,
установено с ЗИДЗЗ.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответника по същата –
„ТЕКА-15“-ЕООД със седалище в *******.В указания срок е постъпил писмен отговор,
подаден чрез пълномощника адв. Х.Д. от АК-В.Търново.В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното
решение. Посочва се, че претендираното от ищеца срещу ответника вземане, следва да се
установи в исковото производство. Постановлението за възлагане на вземане по чл.717з от
ГПК не е съдебно решение и не притежава обвързваща гражданския съд сила. Възражението
на ищеца относно прекъсването на давността е преклудирало, тъй като е направено едва с
въззивната жалба.
Страните не са заявили нови доказателствени искания.
След насрочване на делото в открито съдебно заседание на въззивната
инстанция, е постъпило писмено становище,подадено от пълномощника адв. Р.М.,
регистрирано с Вх.№169/07.01.2022г., с което се дава съгласие делото да се гледа в
отсъствието на страната, поддържа се изложеното във въззивната жалба и претендират се
разноски.
Ответникът по въззивната жалба е участвал в о.с-.з. на въззивната
инстанция чрез процесуалния представител адв. Х.Д. от АК-В. Търново, който оспорва
въззивната жалба, предлага да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят
разноски.
2
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба, при съобразяване на събраните доказателства,
нормативната уредба и относимата съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ – ЕООД, ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ******* - ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№293/2021г. по описа на Районен съд-
гр.Левски, подадена чрез пълномощника адв. Р.М. от САК, срещу постановеното по
делото съдебно Решение № 99/12.08.2021г. по описа на същия съд, регистрирана с Вх.
№2980/07.09.2021г. по входящия регистър на РС-Левски, е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 293/2021г.по описа на
Районен съд –гр.Левски е образувано на основание установителен иск, предявен по реда на
чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.3 във вр. ал.11,т.1 от ГПК, предявен от ищеца ( понастоящем
въззивен жалбоподател)„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ –ЕООД, ЕИК- ******* със седалище и адрес
на управление в гр.София, *******,представляван от управителя К.Д.М., чрез
пълномощника адв. Р.М. от САК, с адрес за призоваване в гр.София, *******, срещу
ответника ( понастоящем ответник по въззивната жалба) „ТЕКА-15“-ЕООД, ЕИК-*******
със седалище и адрес на управление в Област-Плевен, Община-Левски, *******,
представлявано от С.Т.А. , за установяване съществуване на вземане в размер на 1297.55лв.-
главница и 389.30лв.-мораторна лихва, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК,срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК.
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът е подал до Районен съд – Левски заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника „ТЕКА-15“-ЕООД, , за сума в
общ размер на 1 686.85 лева, от която 1297.55 лв. - главница и 389.3 лв. - договорна
неустойка в размер на законнаталихва. Било образувано ч.гр.д. № 140/2021 г. по описа на
съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Процесното вземане било придобито въз основа на Постановление за
възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. №3343/2017г., VI - 19 състав,
Софийски градски съд и влязло в законна сила на 29.01.2021 г. С него на „Мултипъл плюс“
-ЕООД са възложени вземанията на „Фючър Енерджи“-ООД (в несъстоятелност), ЕИК-
*******, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на
„Фючър Енерджи“- ООД (в несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно
наддаване, допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/2017г.,VI -
19 състав, Софийски градски съд.
На 14.08.2017 г. между „Фючър Енерджи“-ООД (в несъстоятелност )
3
като търговец(продавач) и „ТЕКА-15“-ЕООД, като клиент(купувач) е сключен
Комбинирандоговор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 14.08.2017 г.Съгласно Договора, „Фючър
Енерджи“-ООД( в несъстоятелност) продава на ответника активна нетна електрическа
енергия на цена в размер от 0,087 лева за КВтч. и предоставя услугата „Отговорност за
балансиране", като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението
му.“Фючър Енерджи“-ООД( в несъстоятелност) предоставил на ответника и услугата
„Прогнозиране на потреблението", като изготвял прогнозни графици за доставка на
електрическа енергия до обектите на ответника. За закупените и доставени количества
електрическа енергия до обектите на клиента, същият дължал на търговеца договореното в
Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на
присъединяване. За стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо до
последно число всеки месец, в който е извършена доставка, „Фючър Енерджи“-ООД( в
несъстоятелност) издавал фактура на клиента. Цената по Договора не включвала
допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към
обществото", мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни
задължения, които се дължали съгласно действащото законодателство или актове на
държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора, се начислявали отделно във
фактурата, която продавачът издавал на купувача.
В изпълнение на задълженията си по Договора, „Фючър Енерджи“ е
продавал и доставял електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване.За
месеците ноември и декември 2017 г. продавачът е доставил на клиента договореното
количество електрическа енергия, като доставената по Договора електрическа енергия била
измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и била надлежно
фактурирана по реда, предвиден в Договора. В изпратените на клиента фактури освен
стойността на доставената електрическа енергия, в същите били включени и допълнително
начисляваните такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност, такса
„задължение към обществото", чието заплащане ответникът също дължи.
Съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от
продавача електрическа енергия се извършвало в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка, поради което изискуемостта на вземанията за доставена електрическа
енергия настъпвала автоматично с изтичане на договорения в Договора срок за
плащане.Последното обаче не било извършено, включително към момента на подаване на
исковата молба.
На основание чл. 11, ал.5 от Договора, ответникът дължал и договорна
неустойка за забава върху главницата в размер на законната лихва,която е в размер на 389.3
за периода от 14.01.2018 г. (датата, следваща датата на падежа), до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да установи
4
съществуването на вземането по процесното заповедно производство на „Мултипъл плюс -
ЕООД от „ТЕКА-15“- ЕООД, ЕИК -*******, произтичащо от Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на РС- Левски,включително посочените в нея
договорна неустойка в размер на законната лихва, съдебни разноски в размер на
33.73707853 лева - д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 320.8285 лева.
Претендират се и направените разноски по делото.
Приложени са следните писмени доказателства:
Постановление за възлагане №260000/06.01.2021г. по т.д.
№3343/2017,VІ-19 състав на СГС, ведно с извадка от описа на придобитите вземания-
заверено копие;
Договор за доставка на електрическа енергия от 14.08.2017г.- заверено
копие;
Договор за правна защита и съдействие; Пълномощно, Документ за
внесена д.т.; Препис от ИМ.
Заявени са следните доказателствени искания:
На основание чл.190,ал.1 от ГПК да се задължи ответника да представи
издадените от“Фючър Енерджи“-ООД(в несъстоятелност), фактури по договора за м.
ноември и м. декември 2017, поради обстоятелството,че ищецът не разполага с такива, тъй
като е придобил процесното вземане на търг, а купувачът следва да съхранява същите 11
години съгласно ЗСч.
На основание чл.192 ГПК за доставка на процесните количества
електрическа енергия по договора, да бъде задължен „Електроенергиен системен
оператор“-ЕАД, ЕИК-******* със седалище в гр.София, *******, да представи по делото
справка за доставените от „Фючър енерджи“-ООД( в несъстоятелност) на „ТЕКА-15“-ЕООД,
ЕИК-*******, количества електрическа енергия по договора от 14.08.2017г. да периода
ноември и декември 2017.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище и не са направени
доказателствени искания.
С Определение №317/31.05.2021г., постановено по гр.д.№293/2021г.,
постановено по реда на чл.146 от ГПК, граждански състав на РС-Левски, е изготвил проект
за доклад по делото и е уважил доказателствените искания на ищеца, като:
На основание чл.190,ал.1 от ГПК е задължил ответника да представи
издадените от“Фючър Енерджи“-ООД(в несъстоятелност), фактури по договора за м.
ноември и м. декември 2017;
На основание чл.192 ГПК е задължил трето неучастващо лице -
5
„Електроенергиен системен оператор“-ЕАД, ЕИК-******* със седалище в гр.София,
*******, да представи по делото справка за доставените от „Фючър енерджи“-ООД( в
несъстоятелност) на „ТЕКА-15“-ЕООД, ЕИК-*******, количества електрическа енергия по
договора от 14.08.2017г. да периода ноември и декември 2017.
По делото е постъпило писмо, изпратено от - „Електроенергиен
системен оператор“-ЕАД със седалище в гр.София, изх.№ ЕСО-4464/11.06.2021,
регистрирано с Вх.№1907/14.06 2021г. на ЛРС., в което се съобщава следното:
На основание подадени от „Фючър Енерджи“-ООД (в несъстоятелност)
месечни справки за членовете, включени в балансиращата група, ответното дружество
„ТЕКА-15“-ЕООД е било включено като непряк член в стандартната балансираща група на
„Фючър Енерджи“-ООД“ за периода от 01.10.2017г. до 01.12.2017г. включително. Като
непряк член в Балансиращата група на „“Фючър Енерджи“- ООД, дружеството „ТЕКА-15“ -
ЕООД не е известявало отделни графици към координатора на балансиращата група и други
търговци на електрическа енергия. Информацията за всички непреки членове в
балансиращите групи постъпвала в обобщен вид в системата за администриране на пазара
на електрическа енергия MMS, администрирана от ЕСО-ЕАД и не се регистрирали в
отделни графици и количества към координатора за всеки отделен обект – непряк член в
балансиращата група. С оглед горе ЕСО-ЕАД не би могъл да предостави справка за
доставените от „“Фючър Енерджи“-ООД (в несъстоятелност) на „“ТЕКА-15- ЕООД
количества електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017г.
В открито съдебно заседание, проведено на29.06.2021г., управителят
на ответниковото търговско дружество „ТЕКА-15“-ЕООД-с.*** – С.Т.А. , е оспорила иска.
Признала е, че през м. август 2017е сключила договор за доставка на ел. енергия с „Фючър
Енерджи“-ООД, но за м. септември 2017г. е заплатила ел. енергия към ЧЕЗ, за което
представя фактура и платежен документ. Твърди, че след като доставчикът е „фалирал“,
купувачът се е върнал към предишния доставчик-ЧЕЗ. Представя фактура и платежен
документ за заплатена ел. енергия към ЧЕЗ за м. декември 2017г.
По делото са събрани писмени доказателства.
Състав на Районен съд-гр.Левски се е произнесъл с обжалваното
Решение №99/12.08.2021г., с което е отхвърли иска като неоснователен. За да постанови
този резултат, съдът е приел следното: Ищецът не е доказал, че първоначалният кредитор
„Фючър Енерджи“-ООД( в несъстоятелност), чието вземане му е възложено от съда по
несъстоятелността съгласно чл.717з от ТЗ е доставил на ответника „ТЕКА-15“-ЕООД-с.***,
основание сключения между тях договор, ел. енергия за м. ноември и м. декември 2017г.,
какво количество и на каква цена. Освен това, дори да е имал вземане срещу ответника,
същото като задължение за периодично плащане е погасено с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл.11 от ЗЗД.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
6
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е допустимо, тъй
като е предявено между надлежни страни, при наличие на правен интерес, в едномесечния
срок по чл.415,ал.4 от ГПК за установяване съществуване на парично задължение, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение в законния срок.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Предмет на исковата претенция е изпълнение на договорно
задължение за плащане, произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на
14.08.2017г. между неучастващо в делото лице „Фючър Енерджи“-ООД, който след това е
обявен в несъстоятелност като продавач( доставчик) и ответника „ТЕКА-15“-ЕООД със
седалище в с.***, Община-Левски, Област-Плевен като клиент(купувач).
За да бъде основателна претенцията, ищецът следва да докаже в хода
на съдебното дирене, че е правоприемник на първоначалния кредитор, съществуване на
договорно правоотношение между първоначалния кредотор и ответника като длъжник,
изпълнение на договорното задължение на кредитора за доставяне на ел. енергия за м.
ноември и м. декември 2017г., и стойността на доставената енергия.
Какви са данните в случая?
Между страните не се спори и от представеното копие на
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, сключен на 14.08.2017г. между Фючър Енерджи“-
ООД и „ТЕКА-15“-ЕООД, се установява, че договорното задължение на доставчика
„Фючър Енерджи“-ООД( в несъстоятелност) е да предостави на ответника и услугата
„Прогнозиране на потреблението", като изготвял прогнозни графици за доставка на
електрическа енергия до обектите на ответника, а на последния като клиент – да заплати
стойността на доставената енергия, за която доставчикът издава фактура.
С Постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г.,
постановено по т.д. №3343/2017г., VI - 19 състав на Софийски градски съд и влязло в
законна сила на 29.01.2021г, СГС като съд по несъстоятелността на „Фючър Енерджи“-ООД
(в несъстоятелност), ЕИК-*******, на основание чл.717з от ТЗ е възложил на ищеца
МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ –ЕООД, ЕИК- ******* със седалище и адрес на управление в
7
гр.София, *******, срещу продажна цена от 26700.00лв. конкретни права от масата на
несъстоятелността на „Фючър Енерджи“-ООД (в несъстоятелност), представляващи
вземания на последния към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в общ
размер на 1635182.24лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
Съгласно приложения списък, изготвен от синдика, вземането на
обявеното в несъстоятелност търговско дружество е в размер на исковата сума от 1297.55лв.
При така установените фактически положения, следва да се приеме
наличието на договорна обвързаност между първоначалния кредитор Фючър Енерджи“-
ООД( в несъстоятелност) и ответника „ТЕКА-15“-ЕООД и настъпило правоприемство (
макар и не пряко) по отношение на вземането към ответника, между първоначалния
кредитор и ищеца „Мултипъл плюс“-ЕООД със седалище в гр.София, тъй като
съгласночл.717з,ал.2, изр.1 от ТЗ,от датата на издаване на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право.
Съдът посочва, че правата на купувача на вземане по чл.717з от ТЗ са
аналогични с правата на цесионера при договора за цесия по чл.99 от ЗЗД.
Постановлението за възлагане легитимира купувача на вземане,
който е ищец в исковото производство, като кредитор на вземане към ответника. Същото
обаче няма обвързваща сила по отношение на длъжника относно вида и размера на
вземането. Затова , когато купувачът на вземане, претендира от длъжника изпълнение на
задължението за плащане, същият следва да докаже, че първоначалният кредитор е
изпълнил договорното си задължение към длъжника ( ответника(, което му дава право да
претендира изпълнение на задължението и от последния. Възложеното вземане на ищеца е
установено от синдика съгласно вписванията в търговските книги на обявения в
несъстоятелност кредитор. Длъжникът по договора(в случая ответникът) не е страна в
производството по несъстоятелност на първоначалния кредитор и постановлението на съда
по чл.717з от ТЗ не установява вида и размера на неговото задължение, а последното
подлежи на установяване в исковото производство, инициирано от купувача на вземане.
Ищецът обаче не е представил никакви доказателства,че е изпълнено
договорното задължение на първоначалния кредитор към ответника за доставка на ел.
енергия, както и количеството и стойността на същата. Поради това претенцията му е
недоказана и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По искане на ищеца първоинстанционният съд е задължил ответника
да представи намиращите се в него фактури, издадени от първоначалния кредитор „Фючър
Енерджи“-ООД за м. ноември и декември 2017г. Въззивният съд намира, че ответникът не
може да бъде задължаван да представи такива документи,поради следното:Същият може да
не разполага с тях, тъй като фактурите се издават от кредитора. Освен това в гражданския
процес всяка страна следва да докаже твърденията, поради което ответникът няма правен
интерес да доказва становището на ищеца. Ответникът обаче е представил две други
фактури и документи за плащане по тях, от които се установява, че при сключен през м.
август 2017г. договор за доставка на ел. енергия с първоначалния кредитор „Фючър
8
Енерджи“-ООД, за м. септември и м.декември 2017г. е доставяна ел. енергия на ответника
от друг доставчик ЧЕЗ, на когото ответникът е заплащал. Следователно, съществува
индиция, че първоначалноят кредитор „Фючър Енерджи“-ООД не е доставил ел. енергия
на ответника за м. ноември и м. декември 2017г., тъй като за същия период ответникът е
получавал ел. енергия от друг доставчик, на когото е заплащал дължимите суми по
издадените от него фактури.
При положение, че не е установено наличие на вземане на ищеца
към ответника за доставка на ел. енергия в размер на исковата сума, въззивният съд не
обсъжда възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като по давност
може да бъде погасено само съществуващо задължение, а по делото не се установи
твърдяното задължение на ответника..
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и поддържани в
писмените бележки, изготвени от процесуалния представител на въззивния жалбоподател,
са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Както беше посочено,
постановлението на съда по несъстоятелността за възлагане на вземане по реда на чл.717з от
ТЗ, легитимира купувача на вземане като кредитор по отношение на закупеното вземане, но
не установява спрямо задълженото лице вида и размера на неговото задължение, а
последното подлежи на доказване от новия кредитор по отношение на длъжника, което в
процесния случай не е сторено.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният
жалбоподател „“Мултипъл плюс“-ЕООД-София следва да бъде осъден да заплати на
ответника „ТЕКА-15“-ЕООД-с.***, на основание чл.78 от ГПК, претендираните от него
разноски за настоящата инстанция, които са доказани в размер на 400.00лв.- адвокатско
възнаграждение за адв. Хр.Д. от АК-В. Търново, съгласно Договор за правна защита и
съдействие на л.12 от делото.
Настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280,ал.3,т.1във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №99/12.08.2021г.,
9
постановено по гр.д.№293/2021г. по описа на Районен съд-гр.Левски.
ОСЪЖДА МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ –ЕООД, ЕИК- ******* със
седалище и адрес на управление в гр.София, *******,представляван от управителя
К.Д.М., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕКА-15“-ЕООД, ЕИК-******* със седалище и адрес на
управление в Област-Плевен, Община-Левски, *******, представлявано от С.Т.А.,
РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 400.00лв.(четиристотин лв.)
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10